Permanent link to this article: http://kaloyan.org/one-classical-starwars-battle/
яну
06
Жива стомана/Real Steel
Ооо, ето, че и аз най-сетне го гледах тоя филм и дори съжалявам, че го направих толкова късно след излизането му на големия екран, защото филмът е… върхът
Няма да изпадам в повече подробности относно това колко ми е харесал, а направо ще ви разкажа набързо за какво иде реч в него.
За да те запомнят, бий се със стил…
Действието във филма се развива маааалко напред в бъдещето. Чарли Кентън (в ролята Хю Джакмън) е бивш боксьор, който след края на „човешките“ боксови мачове започва да се занимава с такива двубои между… роботи. Но постоянната нужда от пари, заради различните дългове, които има, го карат да пуска робота си на най-различни двубои… срещу най-различни съперници.
Той научава, че бившата му жена е починала и в момента се води дело за попечителството над малкия му син – Макс. Чарли отива в съда, но вместо да поиска той да се грижи за сина си, сключва сделка с един от настойниците му да го даде на сестрата на покойната му бивша, а в замяна да получи 100 000 долара, с част от които той смята да закупи едно от бившите „тенекиени“ величия – Нойзи Бой. Единственото, което трябва да направи в замяна (освен да се откаже от сина си де), е да го гледа през лятото, докато настойниците му са на почивка в Италия.
Така двамата се запознават. След като Макс вижда новия робот на баща си, отива с него на боксовия мач, който Чарли си е уредил, срещу един от най-силните играчи в незаконните мачове, срещу който Чарли не е готов да се изправи…
Банкрутът е налице, а надеждата за оцеляване е минимална. Това подтиква двамата герои да потърсят нов начин за припечелване на пари и така Макс намира спаринг робота Атом, който, въпреки нежеланието на Чарли, той започва да тренира заедно с баща си и след няколко битки в нелегални двубои, двамата получават покана за истински мач, след който стават още по-известни.
Но въпреки всичко, Чарли все още не е показал с нищо на сина си, че е готов да се бори за него и малко преди да го загуби, той осъзнава това и това го подтиква заедно с Атом да се изправи срещу шампиона – непобедимия Зевс – в битка, в която е сигурно, че няма какво да загубят, тъй като са смятани за аутсайдери, и единствено могат да спечелят, показвайки, че за да се биеш не трябва да имаш само голям и страшен робот, но и воля… и стил
Permanent link to this article: http://kaloyan.org/real-steel/
яну
05
Един хубав зимен ден.. :)
Кой е казал, че човек не може да се забавлява, дори когато е леко болен и пие какви ли не знайни и незнайни лекарства, за да се лекува? Ако има някой, който го твърди това, то със сигурност аз мога да го оборя.. или поне да опитам
Защото вчера за мен бе именно един такъв ден.
Първоначално нямах абсолютно никакви идеи за това какво да правя през деня.. Затова и се излежавах до късно и играех на компютърни игри. Е, по едно време това доста ми омръзна, което е странно.. при положение, че аз обичам да лентяйствам, и реших да се обадя на един от приятелите си – Георги, по-известен сред останалите ми приятели като Сънчо
Той, за разлика от мен, имаше своя цел за деня – да си купи дрехи
Е, аз реших да му помогна в избора, както неведнъж съм помагал на други мои приятели, но за тях… в някоя следваща история
И така двамата се уговорихме да се чакаме в парка и оттам да поемем към магазините за дрехи. Времето навън бе толкова прекрасно, че аз съжалявах през цялото време, че съм си облякъл дебелото яке, ама.. съдба, преживях го и тоя факт, както и този, че докато чаках Георги, седях на една пейка в парка и всички баби и дядовци, които минаваха покрай мен, ме гледаха мноооогоо, ама мнооооогоооо зловещо – сякаш няма други пейки около мен и сякаш тази е „Свещената“ пейка
След известно време Сънчо дойде и изведнъж ни хрумна първо да минем през близкия мол, за който още май не съм казвал нищо в блога си
Той е… нещо много странно – хем е голям, хем е празен, хем е скъп, хем… се намира до болницата. Може би е направен с цел да разведрява пациентите. Уви, с петте магазина на кръст, които има в него, и с цените, които поне на втория етаж тръгват от 150+ лв, надали ще успее, но… управителите си знаят работата, предполагам
Е, отидохме там и се запътихме към книжарницата, която се намира в него, за да огледаме за българо-немски, немско-български и българо-румънски речници… Едно ще ви кажа – преди 10 години цената на тия речници (имам предвид българо-немския и немско-българския, защото ги имам) бе 20 и 19 лв, а сега – 23 лв всеки
Явно знанието не е само сила..
А най-учудващото бе, че българо-румънският, който имаше близо пет пъти по-малко думи от останалите, струваше дори още повече
Но както и да е, парите не са най-важното нещо в тоя разказ.. Или поне не много, но донякъде те спомогнаха за последвалата случка…
Тъй като изхарчихме доста пари по закупуването на тия… ценни неща, решихме да пропуснем днес дрехите и да се насочим към картинг пистата под мола. Ако не за друго, то поне да я видим какво представлява. Е, всъщност не стигнахме и до там, понеже в подземния паркинг се натъкнахме на една от ония пазарски колички и решихме да… изпълним желанието, което имахме още от преди Нова година, а именно – да се повозим в такава количка
Такова возене падна, че на няколко пъти щяхме да паднем от нея, а също толкова пъти се удряхме и в различните стени, греди и предпазни метални парапети… Но това не ни спираше – возехме си се на нея и хич не ни пукаше, че покрай нас минават хора и коли и че… евентуално някой може да ни наблюдава от охранителните камери, които трябваше да са разположени все някъде из тоя паркинг. Накрая ни осени гениалната идея да опитаме да я закараме до изхода, за да видим какво ще стане.. Най-интересното е, че като минавахме през един от легналите полицаи, който е точно преди изхода, машинката до него почна да пиука (или поне на мен така ми се стори) и в тоя момент от някъде се зададе някакъв мъж, който ни попита какво правим
Ние спокойно му отговорихме, че изпробваме надеждността на количката, возейки се на нея. Той пък ни попита дали вози добре и след като отговорихме утвърдително, ни помоли да я върнем на мястото й…
Въпреки последния „гаф“, денят беше прекрасен.
Макар и вече пораснали, детското желание за приключения явно все още не е изчезнало от нас..
А ето и поздрав за Сънчо с една от любимите му песни от миналото…
Permanent link to this article: http://kaloyan.org/one-beautiful-winter-day/
яну
03
Честита нова година :)
Ха, здравейте, драги мои читатели (ако още са останали такива)!
Най-сетне почти преборих мързела и то кажи-речи само за да ви поздравя за новата година, а и да ви пожелая това-онова.
Та.. пожелавам на всичките си трима читатели много здраве и късмет през идната година (или по-точно през оставащите около 363 дни), с които да се борят с проблемите си и да им дават сили всеки ден да създават по едно прекрасно нещо…
Дано годината е по-добра от миналите.. и по-лоша от следващите
Е, толкова от мен засега – има още 360+ дни, в които ще понапиша още една-две публикации и така до следващата година..
Permanent link to this article: http://kaloyan.org/happy-new-year-2012-2/
ное
13
Дилъри на време\In Time
Ето, че сушата приключи и скоро смятам да „понаводня“ двамата си читатели с някоя и друга публикацийка. Започвам с „ревюто“ на този филм, не защото е първото нещо, което съм правил или гледал напоследък, а точно обратното – защото е последното, а и да си призная – доста ме впечатли. Все пак по-нататък вероятно ще разкажа и за някои други филми, които гледах през лятото, както и за едно-две приключенийца, случили се от последното ми писане досега.
Ето и накратко за какво иде реч във филма…
Представете си бъдеще, в което няма пари, в което всички остаряват до 25-годишна възраст и след това на теория могат да живеят вечно. Единственото нещо, което трябва да имате, за да стане това и на практика, е… време. След 25-тата годишнина часовникът на всеки започва едно не много бавно обратно броене, от което зависи не само прехраната, но и живота ви.
Такъв е животът и на Уил Салас (в ролята любимият на мнозина Джъстин Тимбърлейк). Той живее ден за ден, борейки се с несправедливостта да се родиш беден (или в случая – без много излишно време). След една странна среща с „безсмъртния“ Хенри Хамилтън (в ролята Мат Бумър, който за мен поне е по-известен като тайния агент Брайс Ларкин от „Чък“
), който му дава всичките си години живот, за Уил всичко се преобръща. Уви, и за това той трябва да плати някаква цена, а именно – смъртта на майка си.
Решен да отмъсти за „подбора“, който богатите са решили да направят – намаляйки дажбите живот, които дават на бедните, той тръгва към Ню Гринуич – градът на безсмъртните, представяйки се за един от тях. Там се запознава със Силвия Уайс, която е от „дълголетен“ род, но въпреки това е твърда противничка на това богатите да живеят вечно, а бедните да се борят помежду си за оцеляването си.
Уви, лъжата му излиза наяве, след като полицаите на бъдещето, т. нар. хронометристи (чийто лидер е друг известен актьор – Килиън Мърфи), го залавят и отнемат всичките му години живот, с изключение на два часа, за които той трябва да стигне до полицията. Тогава Уил взема за заложник Силвия и двамата тръгват обратно към родното място на главния герой, където той й разказва истината и й показва реалния живот… където двамата започват да търсят справедливост. Справедливост, за която мнозина трябва да платят тежък данък…
През първите 15 минути от филма бях направо като омагьосан – нито чувах, нито виждах какво става около мен – очите ми бяха вперени единствено в големия екран. Е, след това дойде и моментът, в който Оливия Уайлд (в ролята на майката на Уил) умря, а Джъстин Тимбърлейк така изигра сцената, че вместо да ми се доплаче, без малко щях да почна да се смея с глас в залата.
Въпреки това бих казал, че „Дилъри на време“ е една много качествена продукция, в която екипът, „виновен“ за това филма да излезе на голям екран, се опитва много ясно да ни покаже какво ни чака и нас, ако продължаваме да живеем по този начин.
И за финал… не забравяйте, че винаги има и по-голяма риба…
Permanent link to this article: http://kaloyan.org/in-time/




