Deadpool

Отдавна не бях споделял мнението за някой филм, но реших, че е крайно време да наруша това мълчание 😀 Вярно, малко късно (както и в случая), но все пак се случи… 🙂

За тези, които вече са го гледали, следващите редове вероятно ще бъдат просто леко припомняне на някои забавни моменти от филма, а за тези, които не са… е, не очаквайте да е стандартен филм за герой като Батман, Капитан Америка или Железния Човек и се пригответе да видите много повече, отколкото сте очаквали след прочитането на публикацията 🙂

deadpool-poster2Главният герой във филма е Уейд Уилсън – бивш военен от специалните части, който след напускане на службата си се е превърнал в наемник, изпълняващ всякакви мръсни поръчки, докато един ден в бара, където се събират всички лоши момчета, не влиза Ванеса и двамата не се влюбват и заживяват в… разгул… 😀

Всичко за двамата върви добре, докато Уейд не разбира, че има рак и няма как да се излекува. В този момент тайна агенция му предлага да го излекува срещу малката отплата да работи за тях, спасявайки уж света. Уейд решава да опита и се подлага на тежкия експеримент, в който тялото му мутира и става неразрушимо, а лицето му… крайно не-съблазнително 😀

Така той приема името Дедпул и има една-единствена цел – не да стане герой и да спасява съществата в беда (освен ако не са малки котенца или еднорози), а да намери Аякс – човека, отговорен за деформацията му – за да може да го оправи и да се върне обратно при Ванеса. За тази цел той… прави няколко от хората му… не-мъртви 😀 за да може да достигне до някаква информация за него.

Но тъкмо когато си мисли, че най-сетне се е добрал до Аякс – по-познат на всички като Франсис – на пътя му се изпречват двама от X-Men – Колосус и Негасоник Тийнейдж Уорхед и Аякс се изплъзва, а в последствие отвлича неговата любима Ванеса.

Сега Дедпул има нова цел – не да бъде анти-герой, а да се превърне в герой, спасяващ своето момиче.

С този филм най-сетне бе отмит лошият вкус оставен от предишното участие на Дедпул (отново изигран от Райън Рейнолдс). Освен екшън сцените, които ще се харесат на мнозина, той предлага и забавен и на моменти доста груб хумор, който… все пак си струва да бъде оценен 🙂

Ако все още се колебаете дали да го гледате, вижте и трейлъра по-долу. И, момчета, 14ти февруари и 8ми март минаха, но вие все още можете да се възползвате и да убедите приятелката си да изгледате този… крайно романтичен филм 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен :)

Star Wars: Episode VII – The Force Awakens без спойлери

Ще бъда кратък и ясен – това не е ревю на филма, а по-скоро какво се случи преди началото му 🙂 Единственият спойлер, който мога да вкарам е, че лично за мен следващата история бе далеч по-забавна (какъв грубиян и социопат съм само) от самия филм, на който аз без малко да заспя на два пъти, но… всеки с вкусовете си 🙂

Както навярно някои от вас знаят, реших, като един истински фен на сагата, да отида на премиерата. И то не къде да е, а в София. Надявах се да има разни хора облечени в костюми на персонажи от филма, бой с лазерни мечове и т.н. Е, не останах много разочарован – имаше един Дарт Вейдър, който кръжеше наляво-надясно из мола и ту се появяваше иззад някой ъгъл; няколко джедая си спретнаха люта битка (явно единият от тях се бе обърнал към Тъмната страна на Силата) и всички се опитваха да приложат Force Push-a върху останалите, докато се бореха да стигнат или до касата, или до мястото, от където можеш да си купиш пуканки 🙂 Освен всичко останало, по едно време от някъде изникна едно доста високо момче, при което веднага го асоциирах с Чубака и реших да му изръмжа, както небезизвестният герой от филма. Уви, явно диалектът ми не бе правилния и той ме погледна доста лошо… 😀 Все пак показа „любовта“ си като се натика точно зад мен и през цялото време се буташе… И, както и преди малко установих, все още намирам оскубана вълна из някой и друг ъгъл на дрехите или косата си… 😀

Освен всички тези индивиди, се открояваше и един мъж, за когото ще ви разкажа в следващите редове. Още в началото, когато го засякох из мола, си помислих, че не е добре с главата, но си казах – „Все пак не е с костюм на сит от Star Wars The Old Republic“ 😀 Но.. за него малко по-късно.

По програма филмът трябваше да започне в 00:01 минути, но ние започнахме да влизаме едва в полунощ, което само по себе си предполагаше, че ще има някакво закъснение. Вълните от хора се трупаха на опашка пред входа на залата. Сити и джедаи дружно си помагаха и се побутваха към своите места 🙂 Аха-аха да започне прожекцията и една от служителките на Cinema City съобщи, че ще изчакаме всички да влязат и тогава ще започне филмът. Супер, все пак хората са си платили за това 🙂

И така, към 00:30-00:40 вече изгасиха светлините и започнаха да дават трейлъри на други филми. Надявах се тази част да я изпуснат, но… явно няма как без нея. И тъкмо когато вече се виждаше, че ще пуснат началните надписи на филма, изведнъж някой се изкряска. Лампите веднага светнаха, изгасиха екрана и си казах – „Край, явно няма да изгледам филма тази вечер“. Хората започнаха да негодуват, а в суматохата се чуваха възгласи от сорта на „Стани ми от мястото“, „Не е добре това, което правиш“ и т.н. Обърнах главата си надясно и какво да видя – човекът, за когото писах малко по-горе, беше в центъра на събитията 😀 Оказа се, че бил седнал на мястото на някакво момиче, което, естествено, разбрало за това и се развикало. Охраната (единствената в мола в този час) веднага дойде и започна да умолява мъжът да стане:

– Моля ви, станете от мястото на момичето, за да може да започне филмът.

– Няма да стана! – простичко каза мъжът 😀

– Ще ме принудите да използвам груба сила – опита се да изглежда страшно охранителят на киното.

В този момент нарушителят му отговори отново нещо и охраната се опита да го удари. Той, естествено се защити и го изблъска. Това явно поядоса нашият пазач и го накара да прибегне към по-крути мерки, опитвайки се да повдигне човекът седящ на чуждото място. Разбира се, методът му не бе особено удачен и вместо да го повдигне, получи юмрук в лицето. Това още повече го амбицира да се покаже като пазител на реда и опита да удари човекът, но той пак се защити и му нанесе още два удара, за които Пулев трябва да се запише на уроци, току-виж с тях ще успее да продължи наистина напред 😀

След тези юмруци охраната остана в шок до края на сцената, а хората започнаха да се надигат и да обиждат нарушителя. Някой току се провикваше „Набийте го“, друг го подкрепяше с „Изгонете го“, а трети го бяха обърнали на молби „Моля ви, махнете го, някои чакаме този филм от една година“ 😀 Много „юнаци“ решиха да отидат и лично да въздадат правосъдие, но след като разбираха срещу какво си имат работа, веднага си сядаха на местата с подвита опашка 😀 Все пак имаше няколко смелчаци, които го наобиколиха и заплашиха, че ако не се махне, ще яде бой. Той, естествено, не се махна и те го заплашиха с нещо още по-драстично – че ще яде бой след филма 😀

В този момент много от останалите зрители наизвадиха телефоните си и започнаха да снимат баталните сцени между силите на Светлата и Тъмната страна 😀 Опитах се да провокирам няколко джедая (които уж са пазители на мира и справедливостта в галактиката) да помогнат в тази тежка ситуация, но… уви, моите mind tricks умения още не са толкова развити 😀

По едно време една от служителките на Cinema City се развика истерично и едва ли не разплакана на микрофона хората да спрат да снимат с „мобилните апарати“, при което само една жена й отговори с простичкото „И какво шЕ ми напрайш ма?“ и нейните усилия приключиха с неуспех 😀

В крайна сметка, след около 30тина минути борба с несправедливостта и жестокостта, момичето, на чието място бяха седнали, каза просто „Не постъпваш човешко“ на мъжът, седящ на мястото й продължи: „Всички вас чакат, за да почне филма“. Което не бе точно така, защото всъщност вече всички чакаха тя да си тръгне и да спре да се оплаква… 😀 Което тя в края на краищата направи 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен :)

Какво би станало, ако… част втора

Реших да създам нова категория „Вътрешнозаводски хумор“, в която ще публикувам това-онова от дебрите и потайните места на софтуерните компании. Новата случка е – какво би станало, ако софтуерна фирма получи оферта да създаде софтуер за изстрелване на атомна бомба 😀 Ето и накратко събитията, които най-вероятно ще последват:

Ден 1 – офертиране: Sales manager-a на фирмата, ровейки се из фейсбук, ще открие, че Северна Корея си търсят компания, която да създаде софтуер за изстрелване на първата им истинска атомна бомба. Въодушевен от това, без да се бави и много-много да мисли (тъй като знае, че единственият компютър с връзка към интернет в тази свободна държава е на Ким Чен Ун), веднага се свързва с диктатора на азиатската страна предлагайки му за няколко часа и срещу скромна сума да му направят малка демо версия, с която да покажат огромния потенциал на капиталистическия строй.

Ким, естествено, проклина капитализма и му заявява, че не работи с неверници. Но sales manager-a не се отказва и заявява в шифровано писмо, че фирмата му винаги е подкрепяла социализма и диктатурата, като прикача и файл със снимка на шефа си, неговия кабинет и портрет на севернокорейския диктатор над главата му.

Ден 2 – договор: След като никоя друга компания не се свързва с него, Ким Чен Ун няма друг избор и се съгласява да работи с неверниците. Сключват договор, като едно от условията на диктатора е да се пратят PM-а* и TL-a* на програмистите на среща с него в Северна Корея.PM-те теглят чоп кой да бъде изпратен. PM1 (ще разберете по-късно) печели невероятната възможност да вземе този проект. Набързо преглежда свободните ресурси на фирмата, и за да не е единственият прецакан, вкарва половината от тях в проекта. Всички са много въодушевени. Правят си тайна стаичка в едно от помещенията на офиса, в която изучават вудо магии, с които да си отмъстят на sales manager-a.

Ден 3 – срещата: Ким Чен Ун развежда гостите си из най-забележителните места на своята страна – сградата за разпити, тази за мъчения и гробищата. Всички са дълбоко впечатлени и с нетърпение очакват започването на проекта 😀

Ден 25 – представяне на демото: Тъй като великият диктатор и слънце на всички народи не хареса идеята да му покажат просто няколко готови странички за демо, PM-ът и TL-ът решиха да направят приложение за изстрелване на… филии от тостер. Ким бе много щастлив… че за първи път през живота си виждаше тостер 🙂 Така софтуерната компания спечели проекта (да не забравяме и че бяха единствените готови да работят със Северна Корея).

Ден 30 – стартиране: PM1 тъкмо дописвайки завещанието си влиза в среща с екипа, който ще работи по проекта и им съобщава, че от днес нататък те ще се занимават с нещо, което ще промени целият им свят. Всички отново са много въодушевени и с интерес попиват всяка дума, казана от РМ1 за каторгата, мъченията и гробищата, които той е видял в Северна Корея.

Ден 40 – име на проекта: Оперативният директор на фирмата се сеща, че не е дадено име на проекта и веднага праща телеграма на Ким (вече си говорят на малки имена), за да разбере как ще се казва. Така проектът получава името „Чарлстон“ – на подводницата, която Арманд Асанте управлява в любимия на диктатора филм „On the beach“, в който светът е разрушен от атомни бомби.

Ден 100 – създаване на проекта: Работният процес тече с пълна сила. Ким Чен Ун е дал възможност да се ползват обикновени бомби и програмистите вече са унищожили няколко малки градчета в Северна Корея в опитите си да изградят правилния алгоритъм за траекторията на бомбата. Естествено, екипът е почти подновен след второто унищожено по погрешка селище, тъй като половината от тях са пратени на почивка в един от санаториумите за чукане на камъни в близост до Пхенян.

Ден 172 – финална фаза: Всичко изглежда почти наред и е готово да бъде дадено на QA-ът да тества. PM1 предпочита да не ползват вече истински бомби, след като за трети път му се наложи да си избира нов TL.

Ден 213 – тестване: QA-ът получава най-сетне възможност да тества с истински данни. За съжаление не разбира правилно заръката на PM1 да тества с тестови цели и слага мястото на офиса на фирмата за цел. Така откриват първият бъг, след като вместо офисът е унищожена колибата на домашния любимец – маймуна – на Ким Чен Ун. РМ1 е поканен на дългосрочна визита в сградата за мъчения на севернокорейският лидер.

Ден 248 – предаване на проекта: Проекта е предоставен на Ким Чен Ун и той решава веднага да го изпробва, поставяйки за цел футболното игрище на вече бившия си любим севернокорейски отбор, загубил позорно в азиатската лига от един отбор от Виетнам. За нещастие един бъг, пропуснат от QA-а, праща бомбата в изкуствения язовир на диктатора, пълен с пирани. Това много разстройва Ким, който за втори път губи нещо любимо заради този проект. QA-ът и PM2 са пратени да правят компания на РМ1 в сградата за мъчения.

Ден 281 – заплахата на САЩ: Проблемът е поправен и Ким спокойно си взривява всичко, което пожелае. Обама и неговите другари разбират за това и заплашват диктатора, че вече няма да играят с него на League of Legends, ако не им каже как го е постигнал. Той се разгневява на това им изискване – все пак това е любимата му игра и ако още нещо трябва да загуби заради този проект, то по-добре да са тъпите му приятели и им обявява война!

Веднага дава заповед да се направи корекция в кода, която да изстрелва атомни бомби, а не обикновени. След като всичко е готово, той натиска голямото червено копче…

Пет минути по-късно PM3 е пратен да разучава морското дъно, а TL5 открива, че вместо кода за атомната бомба е сложен този за филийките и тостера. Оправя всичко, но за да не отиде и той при другите, казва, че най-вероятно е имало хардуерен проблем и моли Ким Чен Ун да опита отново. Диктаторът не вярва и иска QA10 да тества преди да се прави нещо наистина. QA-ът, все още незапознат напълно с проекта, решава да въведе същите координати, които въвежда и Ким Чен Ун, но по погрешка (всичко е написано на корейски) за изпращач слага САЩ, а за получател – щаб квартирата на Ким Чен Ун.

20 минути по-късно диктаторът разбира, че атомната бомба е всъщност боядисан балон с вода и решава да се прави, че нищо не се е случило, за да не му се подиграва отново Меркел 😀

Легенда
Project Manager – или в по-прост вид – баш-шефът на проекта – той го отнася и той решава какво да се прави;
Team Leader – друг баш-шеф, отговаря за работата на дадения екип

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен :)

Какво би станало, ако QA и програмист се разменят

Вероятно все някой от вас се е замислял върху въпроса какво ще стане, ако тестерът и програмистът разменят ролите си поне за един ден и съответно QA-ът програмира, а девелъпърът тества. Ето и няколко много вероятни сценария:

  1. QA-ът никога няма да може да излезе от production, защото никога няма да му хареса как е направил съответният модул. Все ще си намира бъгове (било визуални или функционални), които ще иска да оправи.
  2. Ако случайно по някаква причина все пак приложението излезе от production, програмистът ще се е погрижил да си прочете спецификацията не изречение по изречение, а дума по дума и всяка „липсваща запетайка“ ще бъде прилежно записана в bug tracking системата. С други думи – „Око за око, зъб за зъб“ 😀 или както е казал първият програмист-тестер – „Който бъг намира другиму, сам ишуто си фиксва“ 😀
  3. И двамата ще изпаднат в лека психологическа драма, защото QA-ът ще разбере какво е да му се връщат ишута и за най-малките дреболии, а програмистът ще разбере какво е да пише ишута за тях 😀

Скоро и втора част… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен :)

Човекът с маската

Надали има някой, който да не е чувал вече тази история. Но навярно едва малцина са тези, които са я научили от човекът, за когото ще ви разкажа в следващите редове.

Един ден се разхождах из парка, мислейки си колко бързо отмина и това лято. Разхождайки се, стигнах до едно съвсем спокойно и скрито сякаш от околния свят място, където можех да остана насаме с мислите си. За добро или зло, не след дълго до мен седна един старец. Дори не попита свободно ли е и дали може да седне, просто се настани колкото може по-удобно и от нищото за почна да ми говори.

На пръв поглед изглеждаше съвсем обикновен старец, който, като всеки на неговата възраст, все пак е леко чалнат и навярно видял не малко неща през съществуването си. Реших да не възразявам срещу това, че не ми трябва сега чуждо внимание и да го изслушам. Все пак и аз някой ден сигурно ще гоня така младите хора от пейките из парка, опитвайки се да си побъбря пак с някого. Да си спомня за младините.

Историята си започна още от съвсем далеч – как бил млад и колко голям му се струвал светът. Имал мечти. Искал да намери своето място под слънцето. Мислел си, че всеки човек е предопределен за нещо и един ден, рано или късно, той го открива и тогава животът му се изпълва със смисъл. Но на него не му се чакало. Искал на момента да го намери и да се устрои. „Както всеки млад човек, разбира се“, усмихна се той и сякаш сам на себе си се присмиваше.

И макар и да не се страхувал от нищо, той не знаел нищичко за света. Животът му до тогава бил песен. Никога не срещал зло, той си мислел, че това е само някаква дума, използвана в приказките, за да плаши малките деца. Мислел си, че всички хора са като него – нежелаещи да нараняват никого и винаги готови да помагат в нужда.

Мечтите си той не криел от никого. Споделял ги на всеки, дори и непознат. Не мислел, че някога някой ще се опита да ги открадне или унищожи. Мислел единствено за това как да ги осъществи. Намерил си бързо работа, с която да може да се прехранва, докато кроял планове за бъдещето си. Не след дълго около него се заформил кръг от хора – на пръв поглед добри – които той наричал свои приятели.

Мислел си, че животът не може да бъде по-хубав от това. В работата преуспявал – бил повишен, вече думата му тежала. Намерил си дори и приятелка: „Лина. Тя изпълни дните с цвят, какъвто досега не бях виждал“, замислен навярно за отминали моменти ми каза той. И в този момент лицето му се намръщи, а очите потъмняха.

– Но запомни едно от мен, момче – точно когато си най-щастлив, животът ще те шамароса, за да ти покаже, че не трябва да летиш много из облаците.

Дните се превърнали в месеци, месеците – в година. Той бил все още млад, а мечтите му – живи. Не се оплаквал от нищо. Имал хубава работа, добри пари, приятелка до себе си. Хора, на които си мислел, че може да разчита. Един от тях бил Самуил. Запознали се на работа. Сприятелили се не след дълго. Преживявали тежките моменти заедно. Той винаги бил насреща, когато Самуил изпаднел в беда. А това не ставало рядко. Самуил имал не един порок, заради които много често шефът им е бил напът да го изгони. Но добрият ми разказвач винаги бил там, за да му помогне и да го защити. Защото той не мислел, че Самуил е лош. Не мислел, че някой въобще може да бъде лош. А и за какво са му на този свят лоши хора? Кой би искал да наранява другите и да извлича удоволствие от тяхното страдание?

Скоро на това нещо нашият герой намерил отговор. Един ден станала авария в завода, в който работел. Някой забравил да изключи една от машините и тя прегряла, взривила се и след нея, като в домино, всички останали машини също изгорели. За щастие ранени нямало, но след не дълго разследване разбрали кой е виновникът.

Самуил обичал нощните смени. Нямало много хора, а той можел спокойно да си пийне, без никой да му пречи. Обикновено с него дежурял приятелят му – трябвало да има и някой по-висш, за да наблюдава дали всичко е наред. Но тази вечер Самуил го отпратил, казвайки му, че нищо лошо няма да се случи. Но алкохолният делириум, в който бил изпаднал, му попречил да изключи една от машините, в следствие на което се стигнало и до злополуката.

Бързо двамата били извикани при шефа. И още по-бързо Самуил обвинил своя приятел за случилото се. А той нямало какво да каже – бил виновен. Съответно – уволнен.

Не му тежало толкова това, че са го уволнили, колкото – че неговият най-добър приятел го предал и излъгал дори, когато се стигнало до момента, в който трябвало да разкаже как се е стигнало до инцидента.

Дните се редяли. Не било лесно да се намери работа, особено с такова резюме като неговото. Но въпреки това той не спирал да мечтае за бъдещето. Все още виждал ясно целите си и с всеки изминал ден се опитвал да се добере с тях. Бил щастлив, че въпреки всичко Лина е до него.

Но и това скоро щеше да се промени…“. Тя спряла да му говори. Спряла да го търси. И той, като всяко наивно момче, започнал все повече да я търси и да се чуди какво става, да се опитва да промени нещата, търсейки проблема в себе си и мъчейки се да разбере къде е сгрешил. Докато един ден не разбрал – тя си намерила друг. Той имал работа, пари. А Лина искала сигурност, която, според нея, можела да бъде постигната единствено с наличието на пари.

Един ден, също като мен, се разхождал из парка. Потънал в своите мисли, чудейки се защо светът е толкова лош. „Каквото и да мислиш, както и да живееш, трябва да приемеш едно нещо – рано или късно животът се стоварва върху теб като влак, летящ с невероятна скорост. И ти не можеш да направиш нищо. Точно тогава започваш да живееш, да виждаш действителността такава, каквато е всъщност. Осъзнаваш, че никой няма да се съобразява с теб и че всеки по всяко време може да ти забие нож в гърба.

Седнал на една пейка, а до него се появил някакъв старец. Започнал да го разпитва защо е толкова омърлушен, след като животът е още пред него и ще има още милиарди причини да изглежда толкова зле, колкото сега. Той му разказал какво е станало с него през последните месеци, а старият човек просто се засмял:

-Нима очакваш да е по-различно? Разбира се, че хората са такива. Всеки играе някаква роля. Колкото и да изглежда друго, рядко ще срещнеш някой, който да не се преструва на такъв, какъвто не е. Хората са страхливи същества, егоисти! Биха направили всичко, стига да знаят, че това ще доведе до нещо добро за тях.“

-Но това значи ли, че биха наранили някого?

-Разбира се! Затова всеки носи някаква маска. Малко или много всеки е получавал или нанасял някакви удари. И маската им служи именно за това – да ги предпазва. Или поне те така си мислят, хаха.

-От къде мога да намеря такава маска?

-Не ти трябва, момче – казал старецът. – Досега се оплакваше от това какво ти се е случило и какви са били хората в живота ти. А сега – искаш да станеш като тях!

-Така поне ще мога да се предпазвам…

– Добре, ще ти кажа тогава каква е тайната. Маски не се купуват. Ти сам трябва да си я създадеш. Но внимавай. За да изглежда всичко достоверно, тя трябва да прилича максимално на теб, но с леки разлики.

– И как мога да я направя?

– Като започнеш да правиш това, което правят и другите. Лъжи, бъди лицемерен, изневерявай! Това ще те направи един от тях, така ще бъдеш защитен.

Така и направил. Намерил си нова работа, на която бързо започнал да се издига. Но след себе си оставял диря не от приятели, а от смачкани и наранени хора. Използвал всичко и всеки, за да може да постигне това, което целял. Но целите му не били неговите мечти. Той вече не мечтаел. Погребал всичко невинно и наивно в някакво малко кътче от себе си. Толкова малко, че да не може да бъде достигнато от никого. Да не може да бъде наранено.

Ден след ден маската започвала да се изгражда и да го обхваща. Имало моменти, в които искал да я махне, за да разбере дали случайно пък не греши. Дали пък хората, които сега са в живота му, не заслужават да бъде честен и добър с тях. Но точно в такива моменти маската сякаш осъзнавала какво си мислел той и се впивала все повече в него.

И както обикновено става, съдбата го срещнала отново със Самиул. Човекът имал нужда от работа. Изхранвал жена и деца. Вече бил друг, не пиел, не лъжел. Но може ли човек да забрави сторенето от някого? Какви сили са нужни, за да преодолееш гнева, яростта и обидата и да подадеш ръка? Вероятно такива, каквито нашият герой не притежавал. Отхвърлил молбата на Самуил и го оставил насред нищото, с гладно семейство.

– Това ли заслужават хората? – попита ме старецът. – Както казва една стара поговорка – каквото посееш, това ще пожънеш. Но тогава не сме ли всички обречени по един или друг начин? Няма безгрешни хора. Всеки през живота си е правил злина на някого. Това значи ли, че всички ги чака една и съща съдба – да се оставят на милостта на хора, приличащи на самите тях. Безмилостни и жестоки.

Не знаех какво да му отговоря и реших да го попитам носи ли още маската.

– Да, макар и отдавна да осъзнах, че тя е непотребна. Че с нея човек може да си навлече единствено повече неприятности, отколкото облаги. Каквото и да правиш, не трябва да носиш такава маска. Тя единствено ще те изкриви, ще те накара да забравиш за това какъв си!

– Но нима другите не носят маски? Нима и те не са забравили?

– О, забравили са. Но има и хора, които не носят маски. Те са истински, но трудно откриваеми. И въпреки това заради тях си заслужава да опиташ да бъдеш и ти като тях. Маската ще те предпази, да. Но тя ще те отчужди от другите. Ще те направи самотен, защото ти няма да имаш силите и смелостта да се довериш на някого. Постоянно ще мислиш, че всеки е с теб, само защото има някаква изгода от твоята личност. И това ще те кара да бъдеш първия, който ще забие нож в гърба на хората около себе си. Но не всеки от тях го заслужава.

Тогава той махна маската си. И изпод нея се появи едно безформено лице. Лице, показващо човешкото унищожение. Макар и да бе останала човещинка у него, то тя бе толкова малка и незначителна. Маската бе свършила добре своята работа. Бе го променила, извратила.

– Не допускай да се превърнеш в мен… Живей… Мечтай… Падай и ставай, бори се… Животът е като влак, който минава през теб. Като плесница, от която лицето ти по един или друг начин се обезформя. Но не се поддавай на страха. Учи се от грешките си, но никога не предавай тези, които смяташ за близки. Отмъщението не е решение на нещата. Никога не слагай маската…

С тези думи старецът стана и както се появи от нищото, така и изчезна…

Ако разказът ви е харесал, коментирайте или натиснете на бутона „Харесва ми“ отдолу…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен :)