kaloyan.org
Моят свят… и не само
Англия победи България с 4:0
сеп 4th
Ето, че и първата ни среща от квалификациите за европейското първенство през 2012 година завърши. Естествено, англичаните ни победиха, при това с голям резултат – 4:0, макар и да не показаха чак толкова добър футбол, колкото би трябвало да се очаква от тях. Бих казал, че виновниците за успеха им са двама техни играчи – вратарят Харт и нападателят им – Дефо. Първият днес показа, че заслужава да бъде не само вратар на повикване, а вторият – отбеляза три от четирите гола в нашата врата.
Като цяло мачът започна много зле за нашите и още в третата минута Дефо успя да се разпише след грешка на един от защитниците ни, който не успя да избие топката от краката му. След това последваха минути, в които нито един от двата отбора не застрашаваше сериозно противниковата врата. Естествено, англичаните атакуваха повече и Михайлов трябваше на няколко пъти да спасява положението, но до края на полувремето така и не се стигна до нов гол.
Тъкмо когато започнахме да поизравняваме играта през второто полувреме, дойде и вторият гол на домакините – нашите направиха една добра атака, завършила с удар на Ангелов по посока на английската врата, но Харт успя да избие топката, от което последва и контраатака за домакините, при която Джърмейн Дефо успя да се разпише във вратата ни за втори път. Малко след това имахме възможност да намалим резултата, но стражът на трите лъва успя да спаси удара на нашия футболист.
В края на полувремето, в 83-тата минута, резервата Адам Джонсън направи резултата класически – 3:0. Три минути по-късно Дефо реализира своя трети гол за вечерта и оформи крайния резултат – Англия – България 4:0.
Бих казал, че на моменти отборът ни се държа добре на терена, но тези моменти бяха прекалено малко. През по-голямата част от двубоя нашите седяха предимно в своята половина и се опитваха да си подават помежду си, но на моменти дори и това не ставаше – много често се случваше Стоянов изобщо да не знае къде е топката, а Миланов пък просто да я праща нескопосано напред. Атаките ни бяха мудни и, както се изрази английският коментатор, прекалено предсказуеми. Единственият, който може би заслужава лека похвала от футболистите, излезли срещу Англия, е Николай Михайлов. Той спаси всичко, което можеше да спаси, като изобщо не трябва да се хвърля изцяло върху него вината за головете. Уви, една птичка пролет не прави. Стилиян Петров и Мартин Петров на моменти също показваха класата си, но през по-голямата част, особено крилото на отбора, изобщо не се забелязваха на терена. Безкрайното много грешки в защита, както и липсата на каквато и да е идея в нападение доведоха до злощастния за нашия отбор край.
Сподели с всичките си приятелиMafia II
сеп 3rd
Ето, че и аз най-сетне имах възможност да поиграя на тази игра. След като преди около две седмици изиграх демото й, нямах търпение да се появи и пълната версия, с надеждата, че тя ще е нещо много по-добро от последните GTA – все пак мина доста време от излизането на първата Mafia и съответно всички, интересуващи се от игри и по-специално от такъв тип игри, очакваха наистина нещо грандиозно.
Ако говорим за графиката на играта, тя почти не отстъпва на игрите, които излязоха през тази година. Личи си, че 2K Czech, компанията, която разработва Mafia, са се постарали да пресъздадат както трябва всичко от света на Емпайър Бей – градът, в който се развива действието през периода 1943-1951 г. Уви, обаче, това не е достатъчно за хората, които наистина искат да си доставят удоволствие, играейки игра от този тип… 
На пръв поглед човек би си помислил, че ще може да прави каквото си иска из града, все едно играе GTA – ще може да се разхожда свободно из Емпайър Бей (който е направен по подобие на Ню Йорк, Сан Франциско, Детройт и Чикаго), ще може да изпълнява различни по вид странични мисии или пък просто ще си наеме проститутка, с която да се забавлява. Уви, това е една огрооомна заблуда. Още от самото начало играта ви „хваща за носа“ и ви води така до самия й край, което на практика обезмисля труда на компанията, създала Mafia II, тъй като вие няма да можете да се разходите както трябва из целия град и да видите всичко, което той предлага. Е, можете да го правите по време на мисиите, но предполагам, че тогава повечето просто ще искат да превъртят играта, надявайки се тя да им даде след това да се позабавляват… 
Относно сюжета – сякаш не е нищо, което не можем да видим в някой филм или да прочетем в някоя книга за мафията. Главният герой в играта е Вито Скалета – син на италиански имигранти, дошли в САЩ с надеждата да оправят живота си. По стечения на обстоятелствата той е пратен да се бие във Втората световна война, след което се завръща у дома. Приятелят му от детинство – Джо – му помага да се измъкне от военните като фалшифицира здравния му картон… и това дава начало на приключенията на Вито. Двамата с Джо започват да извършват дребни поръчки за някакъв мафиот, но след известно време Скалета бива арестуван и отведен в затвора за доооста дълго време. Там се запознава с Лео Галанте, който е consigliori на една от големите мафиотски фамилии в града. Той помага на главния герой да се справи с трудностите докато е зад решетките, като дори успява да му издейства по-ранно освобождаване.
Така вие се озовавате на свобода в началото на 50-те години. Тук трябва да се отбележи, че от 2K Games са се справили много добре с преминаването от 40-те към 50-те години на миналия век – нови коли, нови дрехи, нова музика по радиата – изобщо… ще се чувствате все едно наистина сте там.
След като Вито излиза на свобода, той започва да работи за Еди - който е част от друга мафиотска фамилия в Емпайър Бей. Постепенно започвате да се издигате, като дори успявате да влезете в семейството. И когато си мислите, че вече може би ще почнат същинските мисии, в които ще правите каквото си искате, идва моментът, в който стар другар от 40-те, с когото Вито и Джо са работили, се появява и ви моли да го вкарате в семейството на Карло Фалконе. И… след известно време самата игра завършва… а по какъв начин – по-добре да не казвам, за да не разваля напълно илюзията, че играта не предсказуема…
Ето и малко снимки от играта:
Още снимки може да намерите тук.
Roxanne/Роксан
сеп 2nd
Макар и стар, филмът остава един от най-добрите, в които е учавствал Стийв Мартин.
Главният герой във филма е шефът на пожарната Чарли Бейлс (в ролята Стийв Мартин). Той е мил, забавен и чувствителен или с две думи – мъжът мечта. Но нещото, което го отличава от всички е… големият му нос. Именно това е и причината, поради която той все още си няма приятелка.
Но това сякаш е на път да се промени, след като в града му се появява очарователната Роксан (Дарил Хана), която по професия е астроном. Двамата много се сближават, но за съжаление на Чарли тя си пада по неговия нов, млад и красив колега Крис, който пък изпитва доооста сериозни проблеми с комуникацията. Това е и причината, поради която и Роксан, и Крис се обръщат към Чарли, за да ги запознае, макар и никой от тях да не предполага, че самият той е влюбен в русокосата красавица.
В крайна сметка дългоноското се съгласява да помогне на своя колега, пишейки вместо него писма, а дори се стига и до там, че му суфлира скрит в храстите до къщата на Роксан, когато Крис й се обяснява уж в любов.
Междувременно времето си тече и връзката между двамата се задълбочава, а Чарли все още не знае как да й съобщи, че е влюбен в нея и продължава да помага на приятеля си… Тогава на помощ на главния герой се притичва Дикси, една от неговите най-близки приятели, която подсказва на Роксан, без знанието на Чарли, че всъщност писмата, които е получавала, не са били от Крис. Така се стига и до поредица от караници и тук-таме комични ситуации, в които всеки от двамата главни герои трябва да покаже на другия, че наистина го обича…
ЦСКА вече се издигна до престижното осмо място…
авг 29th
Ето, че отборът на ЦСКА спечели втората си победа в шампионата на България… в петия кръг… Йеее
Отдавна мислех да спра да коментирам българските мачове и отбори, но просто днес някак не можах да се сдържа. Отборът отново игра на ниво… подходящо за Б групата, с което показа за пореден път, че напускането на Любослав Пенев през зимата на миналата година бе грешка. Оттогава отборът креташе едва, едва… Със Зафиров също не седеше чак отвратително зле, но след идването на Павел Дочев, „червените“ напълно загубиха своята форма. Поне за мен това е най-слабият отбор на ЦСКА от много, много години насам.
Сегашният треньор… някакъв македонец, също не мисля, че е достатъчно добър за поста, на който е в момента. Футболистите, които бяха привлечени – също. Но да се върна малко към мача…
Всъщност той започна доста добре за домакините от Сливен, които в 17-тата минута отбелязаха гол след една много добра атака. До края на полувремето те имаха възможност напълно да решат мача, но така и не успяха да го сторят. Футболистите на ЦСКА пък от своя страна изглеждаха като някакви юноши, излезли да играят срещу някой елитен мъжки отбор – атаката, водена от Шеридън, Тибони (който като че ли за нищо не става) и Делев, хич я нямаше – първият бе толкова тромав, та само от време на време стигаше до топката… подскачайки, вторият пък дори не можеше да я овладее, а на моменти си мислех, че и не знае къде е топката, а последният… той просто си е такъв, поне откакто отборът игра срещу Динамо Москва преди година. В защита нещата също не седяха никак добре – футболистите не можеха да си подадат изобщо топката, а ако се наложеше пък да я изчистват – майко мила…
В самия край на първото полувреме гостуващият тим имаше късмет, тъй като съдията не отсъди дузпа в тяхна полза. Не, че всъщност имаше такава, но в доста мачове се е случвало да се дава нарушение за такава игра с ръка.
Все пак през второто полувреме футболистите на ЦСКА показаха на какво са способни и за около десетина минути отбелязаха три гола, с което сломиха напълно домакините и взеха трите точки, с което вече имат актив от седем точки и са на осма позиция. Трябва да се признае, че за тия няколко минути „червените“ не играха чак толкова зле, но лошото е… че явно силите им стигат само за толкова – пет-десет минути на мач…
Въпреки това силно се надявам отборът на ЦСКА да се съвземе и някак в скоро време да покаже, че заслужава все още да бъде смятан за един от добрите отбори в страната ни…
Абортът
авг 28th
Днес съм малко вкисната.. Една от приятелките ми била забременяла.. И то не, защото го е искала, а поради простата причина, че всяка си мисли: «Това на мен не може да се случи». Да, ама не.. Може и още как..
И в крайна сметка какво?
Ама, разбира се, вездесъщото оправяне – аборт. Още не го е направила, но решението й е твърдо. И, доколкото разбрах, в началото на следващата седмица ще се отърве от «нежеланото усложнение» – както го нарече тя.
Не че имам нещо против аборта като цяло. Понякога е необходим. Но да се налага да се стига до него поради нехайност, безгрижие и чувство за неуязвимост – ей това не мога да разбера
Следващите думи (или може би направо статия мога да го нарека, макар че не е такава) не са мои. Просто днес се рових из нета и попаднах на това.. И не, че съм съгласна с всички размисли, които са написани, но не ми се стори правилно да правя извадки само на това, което ми харесва. Просто ми направи впечатление, затова и го поствам. Пък.. който каквито изводи иска да си прави..
АБОРТЪТ
Или
Мъртвите копелета на удоволствието
[ аbortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден]
Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят – докторът ще ви каже: «Честито!». И докато вие се чудите коя е тази болест наречена «честито» (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.
А ТАКА!
Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина, ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помощта на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена «Бременна съм…от теб, май..» се разбира, че той (виновникът), е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва в красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска «да остане свободен и не е готов и прочие…». Просто «абсолютен мухъл»! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.
В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява:
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ
Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век – в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят «за» и «против» медицинската трагедия «аборт». Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : «Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек ?!» Така бъдещото «копеле», бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.
ТЕХНОЛОГИЯТА
Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращият ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно-технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на «плодни части», осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче («плодна част») се прави «ревизия» – още едно остъргване на ръка с т. нар. «голяма тъпа кюрета».
Упойката е пълна, времетраенето на операцията – 10 мин, болничният престой – 4 часа, цена – 50 лв. държавна ( $50 в частните кабинети). Възможни усложнения: перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.
РЕЛИГИЯТА
Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем: същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди, или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.
МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)
Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: «… И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота… Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот – не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!»
Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение: Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по-ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино – дали щеше да се роди Христос!?
СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА
Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средния гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.
Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано – въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.
ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ – братът и сестрата на аборта
Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват: унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид – само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто още един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.
Интересното е, че абортът няма организирани поддържници – просто жените го правят и въпреки криминогенния момент, го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт – помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави – тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: «Защо не те абортирах тогава навремето, гадно копеле!»
Майката е права, Докторът не е виновен…
КАКВА СТАНА ТЯ?!
Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен «абсолютният мухъл». Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение – това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.
Затова – опичайте си акъла. И си потърсете децата.
Сподели с всичките си приятели
Последни коментари по драсканиците из блога