kaloyan.org

Ооо, ето, че и аз най-сетне го гледах тоя филм и дори съжалявам, че го направих толкова късно след излизането му на големия екран, защото филмът е… върхът Няма да изпадам в повече подробности относно това колко ми е харесал, а направо ще ви разкажа набързо за какво иде реч в него.

За да те запомнят, бий се със стил…

Действието във филма се развива маааалко напред в бъдещето. Чарли Кентън (в ролята Хю Джакмън) е бивш боксьор, който след края на „човешките“ боксови мачове започва да се занимава с такива двубои между… роботи. Но постоянната нужда от пари, заради различните дългове, които има, го карат да пуска робота си на най-различни двубои… срещу най-различни съперници.

Той научава, че бившата му жена е починала и в момента се води дело за попечителството над малкия му син – Макс. Чарли отива в съда, но вместо да поиска той да се грижи за сина си, сключва сделка с един от настойниците му да го даде на сестрата на покойната му бивша, а в замяна да получи 100 000 долара, с част от които той смята да закупи едно от бившите „тенекиени“ величия – Нойзи Бой. Единственото, което трябва да направи в замяна (освен да се откаже от сина си де), е да го гледа през лятото, докато настойниците му са на почивка в Италия.

Така двамата се запознават. След като Макс вижда новия робот на баща си, отива с него на боксовия мач, който Чарли си е уредил, срещу един от най-силните играчи в незаконните мачове, срещу който Чарли не е готов да се изправи…

Банкрутът е налице, а надеждата за оцеляване е минимална. Това подтиква двамата герои да потърсят нов начин за припечелване на пари и така Макс намира спаринг робота Атом, който, въпреки нежеланието на Чарли, той започва да тренира заедно с баща си и след няколко битки в нелегални двубои, двамата получават покана за истински мач, след който стават още по-известни.

Но въпреки всичко, Чарли все още не е показал с нищо на сина си, че е готов да се бори за него и малко преди да го загуби, той осъзнава това и това го подтиква заедно с Атом да се изправи срещу шампиона – непобедимия Зевс – в битка, в която е сигурно, че няма какво да загубят, тъй като са смятани за аутсайдери, и единствено могат да спечелят, показвайки, че за да се биеш не трябва да имаш само голям и страшен робот, но и воля… и стил

Ето, че сушата приключи и скоро смятам да „понаводня“ двамата си читатели с някоя и друга публикацийка. Започвам с „ревюто“ на този филм, не защото е първото нещо, което съм правил или гледал напоследък, а точно обратното – защото е последното, а и да си призная – доста ме впечатли. Все пак по-нататък вероятно ще разкажа и за някои други филми, които гледах през лятото, както и за едно-две приключенийца, случили се от последното ми писане досега.

Ето и накратко за какво иде реч във филма…

Представете си бъдеще, в което няма пари, в което всички остаряват до 25-годишна възраст и след това на теория могат да живеят вечно. Единственото нещо, което трябва да имате, за да стане това и на практика, е… време. След 25-тата годишнина часовникът на всеки започва едно не много бавно обратно броене, от което зависи не само прехраната, но и живота ви.

Такъв е животът и на Уил Салас (в ролята любимият на мнозина Джъстин Тимбърлейк). Той живее ден за ден, борейки се с несправедливостта да се родиш беден (или в случая – без много излишно време). След една странна среща с „безсмъртния“ Хенри Хамилтън (в ролята Мат Бумър, който за мен поне е по-известен като тайния агент Брайс Ларкин от „Чък“ ), който му дава всичките си години живот, за Уил всичко се преобръща. Уви, и за това той трябва да плати някаква цена, а именно – смъртта на майка си.

Решен да отмъсти за „подбора“, който богатите са решили да направят – намаляйки дажбите живот, които дават на бедните, той тръгва към Ню Гринуич – градът на безсмъртните, представяйки се за един от тях. Там се запознава със Силвия Уайс, която е от „дълголетен“ род, но въпреки това е твърда противничка на това богатите да живеят вечно, а бедните да се борят помежду си за оцеляването си.

 Уви, лъжата му излиза наяве, след като полицаите на бъдещето, т. нар. хронометристи (чийто лидер е друг известен актьор – Килиън Мърфи), го залавят и отнемат всичките му години живот, с изключение на два часа, за които той трябва да стигне до полицията. Тогава Уил взема за заложник Силвия и двамата тръгват обратно към родното място на главния герой, където той й разказва истината и й показва реалния живот… където двамата започват да търсят справедливост. Справедливост, за която мнозина трябва да платят тежък данък…

През първите 15 минути от филма бях направо като омагьосан – нито чувах, нито виждах какво става около мен – очите ми бяха вперени единствено в големия екран. Е, след това дойде и моментът, в който Оливия Уайлд (в ролята на майката на Уил) умря, а Джъстин Тимбърлейк така изигра сцената, че вместо да ми се доплаче, без малко щях да почна да се смея с глас в залата. Въпреки това бих казал, че „Дилъри на време“ е една много качествена продукция, в която екипът, „виновен“ за това филма да излезе на голям екран, се опитва много ясно да ни покаже какво ни чака и нас, ако продължаваме да живеем по този начин.

И за финал… не забравяйте, че винаги има и по-голяма риба…