Playing it cool

Playing-It-Cool-2014-movie-poster

Той е писател, на когото е възложена задача да напише сценарий за любовна история. За негово огромно съжаление, той никога досега не се е влюбвал и не вярва в любовта. Всички негови връзки са били неуспешни, заради страха му да се обвърже и от това отново да бъде изоставен. Докато един ден не среща нея и не пламва искрата между тях… което продължава до момента, в който разбира, че е обвързана.

С помощта на своите приятели, той се окуражава, че не всичко е толкова черно, колкото изглежда, и че може да я спечели… след което леко преминава границата, но въпреки това, амбициозно не се отказва и продължава да опитва, въпреки страховете си и нейното нежелание да се случи нещо между двамата.

В крайна сметка се сприятелява с нея и всичко върви нормално, докато един ден не й казва, че я харесва и от там нейното нежелание става още по-силно. И тогава един от приятелите му казва, че секс с нея би показал какво ще се случи или той ще остане завинаги затворен в капана на любовта и никога няма да може да се откъсне от това момиче. Въпреки съветите на другите и неговите вътрешни борби, че не трябва да продължава така, той отново се вижда с нея и те… преспиват заедно 🙂 И тогава той разбира, че наистина иска да бъде с тази жена и това, което се случва между тях, не е като нещата, които са се случвали с предишните му взаимоотношения. Но, както обикновено става в такива моменти в живота, тя бързо го сваля на земята, признавайки му, че е сгодена и ще се омъжи за мъжа, с когото се среща, независимо от това, че е правила секс с него и явно не е толкова безразлична.

И тогава той разбира, че в живота понякога всички други са щастливи и за всички останали има някого, с когото да бъдат, но този някого за него липсва или по-скоро – е недостъпен. Макар и да се опитва да избяга от чувствата си, той осъзнава, че тя е единственото нещо, което желае и се опитва да я върне по всевъзможни начини, всеки от които бива отблъснат от нейното твърдоглавие и инат. При което той в един момент се отказва и решава да заживее с това, което си е в него. Докато един ден дядо му, който го е отгледал след изчезването на майка му, умира. Тогава той прочита книгата „Любов по време на холера“, дадена му от един от неговите приятели. В нея се разказва за двама души, които осъзнават, че единственият начин да бъдат заедно е да са в морето и никой да не ги притеснява с нуждите, желанията и проблемите си… И за да остане така, те слагат флаг, с който показват на приближаващите ги съдове, е са болни от холера. В този момент той се замисля и кои негови близки би искал да са на кораба, ако той е там.

Точно тогава той осъзнава, че и тя е на този кораб, но може и да не се качи, ако се омъжи за приятеля си, с когото е не толкова заради чувствата, а логиката, че той е по-сигурният избор… И така той решава да предотврати сватбата между двамата, без да знае дори дали ще стигне на време и дали ще може да я спечели… без да знае дори дали тя го обича така, както той я обича нея 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Deadpool

Отдавна не бях споделял мнението за някой филм, но реших, че е крайно време да наруша това мълчание 😀 Вярно, малко късно (както и в случая), но все пак се случи… 🙂

За тези, които вече са го гледали, следващите редове вероятно ще бъдат просто леко припомняне на някои забавни моменти от филма, а за тези, които не са… е, не очаквайте да е стандартен филм за герой като Батман, Капитан Америка или Железния Човек и се пригответе да видите много повече, отколкото сте очаквали след прочитането на публикацията 🙂

deadpool-poster2Главният герой във филма е Уейд Уилсън – бивш военен от специалните части, който след напускане на службата си се е превърнал в наемник, изпълняващ всякакви мръсни поръчки, докато един ден в бара, където се събират всички лоши момчета, не влиза Ванеса и двамата не се влюбват и заживяват в… разгул… 😀

Всичко за двамата върви добре, докато Уейд не разбира, че има рак и няма как да се излекува. В този момент тайна агенция му предлага да го излекува срещу малката отплата да работи за тях, спасявайки уж света. Уейд решава да опита и се подлага на тежкия експеримент, в който тялото му мутира и става неразрушимо, а лицето му… крайно не-съблазнително 😀

Така той приема името Дедпул и има една-единствена цел – не да стане герой и да спасява съществата в беда (освен ако не са малки котенца или еднорози), а да намери Аякс – човека, отговорен за деформацията му – за да може да го оправи и да се върне обратно при Ванеса. За тази цел той… прави няколко от хората му… не-мъртви 😀 за да може да достигне до някаква информация за него.

Но тъкмо когато си мисли, че най-сетне се е добрал до Аякс – по-познат на всички като Франсис – на пътя му се изпречват двама от X-Men – Колосус и Негасоник Тийнейдж Уорхед и Аякс се изплъзва, а в последствие отвлича неговата любима Ванеса.

Сега Дедпул има нова цел – не да бъде анти-герой, а да се превърне в герой, спасяващ своето момиче.

С този филм най-сетне бе отмит лошият вкус оставен от предишното участие на Дедпул (отново изигран от Райън Рейнолдс). Освен екшън сцените, които ще се харесат на мнозина, той предлага и забавен и на моменти доста груб хумор, който… все пак си струва да бъде оценен 🙂

Ако все още се колебаете дали да го гледате, вижте и трейлъра по-долу. И, момчета, 14ти февруари и 8ми март минаха, но вие все още можете да се възползвате и да убедите приятелката си да изгледате този… крайно романтичен филм 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Star Wars: Episode VII – The Force Awakens без спойлери

Ще бъда кратък и ясен – това не е ревю на филма, а по-скоро какво се случи преди началото му 🙂 Единственият спойлер, който мога да вкарам е, че лично за мен следващата история бе далеч по-забавна (какъв грубиян и социопат съм само) от самия филм, на който аз без малко да заспя на два пъти, но… всеки с вкусовете си 🙂

Както навярно някои от вас знаят, реших, като един истински фен на сагата, да отида на премиерата. И то не къде да е, а в София. Надявах се да има разни хора облечени в костюми на персонажи от филма, бой с лазерни мечове и т.н. Е, не останах много разочарован – имаше един Дарт Вейдър, който кръжеше наляво-надясно из мола и ту се появяваше иззад някой ъгъл; няколко джедая си спретнаха люта битка (явно единият от тях се бе обърнал към Тъмната страна на Силата) и всички се опитваха да приложат Force Push-a върху останалите, докато се бореха да стигнат или до касата, или до мястото, от където можеш да си купиш пуканки 🙂 Освен всичко останало, по едно време от някъде изникна едно доста високо момче, при което веднага го асоциирах с Чубака и реших да му изръмжа, както небезизвестният герой от филма. Уви, явно диалектът ми не бе правилния и той ме погледна доста лошо… 😀 Все пак показа „любовта“ си като се натика точно зад мен и през цялото време се буташе… И, както и преди малко установих, все още намирам оскубана вълна из някой и друг ъгъл на дрехите или косата си… 😀

Освен всички тези индивиди, се открояваше и един мъж, за когото ще ви разкажа в следващите редове. Още в началото, когато го засякох из мола, си помислих, че не е добре с главата, но си казах – „Все пак не е с костюм на сит от Star Wars The Old Republic“ 😀 Но.. за него малко по-късно.

По програма филмът трябваше да започне в 00:01 минути, но ние започнахме да влизаме едва в полунощ, което само по себе си предполагаше, че ще има някакво закъснение. Вълните от хора се трупаха на опашка пред входа на залата. Сити и джедаи дружно си помагаха и се побутваха към своите места 🙂 Аха-аха да започне прожекцията и една от служителките на Cinema City съобщи, че ще изчакаме всички да влязат и тогава ще започне филмът. Супер, все пак хората са си платили за това 🙂

И така, към 00:30-00:40 вече изгасиха светлините и започнаха да дават трейлъри на други филми. Надявах се тази част да я изпуснат, но… явно няма как без нея. И тъкмо когато вече се виждаше, че ще пуснат началните надписи на филма, изведнъж някой се изкряска. Лампите веднага светнаха, изгасиха екрана и си казах – „Край, явно няма да изгледам филма тази вечер“. Хората започнаха да негодуват, а в суматохата се чуваха възгласи от сорта на „Стани ми от мястото“, „Не е добре това, което правиш“ и т.н. Обърнах главата си надясно и какво да видя – човекът, за когото писах малко по-горе, беше в центъра на събитията 😀 Оказа се, че бил седнал на мястото на някакво момиче, което, естествено, разбрало за това и се развикало. Охраната (единствената в мола в този час) веднага дойде и започна да умолява мъжът да стане:

– Моля ви, станете от мястото на момичето, за да може да започне филмът.

– Няма да стана! – простичко каза мъжът 😀

– Ще ме принудите да използвам груба сила – опита се да изглежда страшно охранителят на киното.

В този момент нарушителят му отговори отново нещо и охраната се опита да го удари. Той, естествено се защити и го изблъска. Това явно поядоса нашият пазач и го накара да прибегне към по-крути мерки, опитвайки се да повдигне човекът седящ на чуждото място. Разбира се, методът му не бе особено удачен и вместо да го повдигне, получи юмрук в лицето. Това още повече го амбицира да се покаже като пазител на реда и опита да удари човекът, но той пак се защити и му нанесе още два удара, за които Пулев трябва да се запише на уроци, току-виж с тях ще успее да продължи наистина напред 😀

След тези юмруци охраната остана в шок до края на сцената, а хората започнаха да се надигат и да обиждат нарушителя. Някой току се провикваше „Набийте го“, друг го подкрепяше с „Изгонете го“, а трети го бяха обърнали на молби „Моля ви, махнете го, някои чакаме този филм от една година“ 😀 Много „юнаци“ решиха да отидат и лично да въздадат правосъдие, но след като разбираха срещу какво си имат работа, веднага си сядаха на местата с подвита опашка 😀 Все пак имаше няколко смелчаци, които го наобиколиха и заплашиха, че ако не се махне, ще яде бой. Той, естествено, не се махна и те го заплашиха с нещо още по-драстично – че ще яде бой след филма 😀

В този момент много от останалите зрители наизвадиха телефоните си и започнаха да снимат баталните сцени между силите на Светлата и Тъмната страна 😀 Опитах се да провокирам няколко джедая (които уж са пазители на мира и справедливостта в галактиката) да помогнат в тази тежка ситуация, но… уви, моите mind tricks умения още не са толкова развити 😀

По едно време една от служителките на Cinema City се развика истерично и едва ли не разплакана на микрофона хората да спрат да снимат с „мобилните апарати“, при което само една жена й отговори с простичкото „И какво шЕ ми напрайш ма?“ и нейните усилия приключиха с неуспех 😀

В крайна сметка, след около 30тина минути борба с несправедливостта и жестокостта, момичето, на чието място бяха седнали, каза просто „Не постъпваш човешко“ на мъжът, седящ на мястото й продължи: „Всички вас чакат, за да почне филма“. Което не бе точно така, защото всъщност вече всички чакаха тя да си тръгне и да спре да се оплаква… 😀 Което тя в края на краищата направи 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Какво би станало, ако… част втора

Реших да създам нова категория „Вътрешнозаводски хумор“, в която ще публикувам това-онова от дебрите и потайните места на софтуерните компании. Новата случка е – какво би станало, ако софтуерна фирма получи оферта да създаде софтуер за изстрелване на атомна бомба 😀 Ето и накратко събитията, които най-вероятно ще последват:

Ден 1 – офертиране: Sales manager-a на фирмата, ровейки се из фейсбук, ще открие, че Северна Корея си търсят компания, която да създаде софтуер за изстрелване на първата им истинска атомна бомба. Въодушевен от това, без да се бави и много-много да мисли (тъй като знае, че единственият компютър с връзка към интернет в тази свободна държава е на Ким Чен Ун), веднага се свързва с диктатора на азиатската страна предлагайки му за няколко часа и срещу скромна сума да му направят малка демо версия, с която да покажат огромния потенциал на капиталистическия строй.

Ким, естествено, проклина капитализма и му заявява, че не работи с неверници. Но sales manager-a не се отказва и заявява в шифровано писмо, че фирмата му винаги е подкрепяла социализма и диктатурата, като прикача и файл със снимка на шефа си, неговия кабинет и портрет на севернокорейския диктатор над главата му.

Ден 2 – договор: След като никоя друга компания не се свързва с него, Ким Чен Ун няма друг избор и се съгласява да работи с неверниците. Сключват договор, като едно от условията на диктатора е да се пратят PM-а* и TL-a* на програмистите на среща с него в Северна Корея.PM-те теглят чоп кой да бъде изпратен. PM1 (ще разберете по-късно) печели невероятната възможност да вземе този проект. Набързо преглежда свободните ресурси на фирмата, и за да не е единственият прецакан, вкарва половината от тях в проекта. Всички са много въодушевени. Правят си тайна стаичка в едно от помещенията на офиса, в която изучават вудо магии, с които да си отмъстят на sales manager-a.

Ден 3 – срещата: Ким Чен Ун развежда гостите си из най-забележителните места на своята страна – сградата за разпити, тази за мъчения и гробищата. Всички са дълбоко впечатлени и с нетърпение очакват започването на проекта 😀

Ден 25 – представяне на демото: Тъй като великият диктатор и слънце на всички народи не хареса идеята да му покажат просто няколко готови странички за демо, PM-ът и TL-ът решиха да направят приложение за изстрелване на… филии от тостер. Ким бе много щастлив… че за първи път през живота си виждаше тостер 🙂 Така софтуерната компания спечели проекта (да не забравяме и че бяха единствените готови да работят със Северна Корея).

Ден 30 – стартиране: PM1 тъкмо дописвайки завещанието си влиза в среща с екипа, който ще работи по проекта и им съобщава, че от днес нататък те ще се занимават с нещо, което ще промени целият им свят. Всички отново са много въодушевени и с интерес попиват всяка дума, казана от РМ1 за каторгата, мъченията и гробищата, които той е видял в Северна Корея.

Ден 40 – име на проекта: Оперативният директор на фирмата се сеща, че не е дадено име на проекта и веднага праща телеграма на Ким (вече си говорят на малки имена), за да разбере как ще се казва. Така проектът получава името „Чарлстон“ – на подводницата, която Арманд Асанте управлява в любимия на диктатора филм „On the beach“, в който светът е разрушен от атомни бомби.

Ден 100 – създаване на проекта: Работният процес тече с пълна сила. Ким Чен Ун е дал възможност да се ползват обикновени бомби и програмистите вече са унищожили няколко малки градчета в Северна Корея в опитите си да изградят правилния алгоритъм за траекторията на бомбата. Естествено, екипът е почти подновен след второто унищожено по погрешка селище, тъй като половината от тях са пратени на почивка в един от санаториумите за чукане на камъни в близост до Пхенян.

Ден 172 – финална фаза: Всичко изглежда почти наред и е готово да бъде дадено на QA-ът да тества. PM1 предпочита да не ползват вече истински бомби, след като за трети път му се наложи да си избира нов TL.

Ден 213 – тестване: QA-ът получава най-сетне възможност да тества с истински данни. За съжаление не разбира правилно заръката на PM1 да тества с тестови цели и слага мястото на офиса на фирмата за цел. Така откриват първият бъг, след като вместо офисът е унищожена колибата на домашния любимец – маймуна – на Ким Чен Ун. РМ1 е поканен на дългосрочна визита в сградата за мъчения на севернокорейският лидер.

Ден 248 – предаване на проекта: Проекта е предоставен на Ким Чен Ун и той решава веднага да го изпробва, поставяйки за цел футболното игрище на вече бившия си любим севернокорейски отбор, загубил позорно в азиатската лига от един отбор от Виетнам. За нещастие един бъг, пропуснат от QA-а, праща бомбата в изкуствения язовир на диктатора, пълен с пирани. Това много разстройва Ким, който за втори път губи нещо любимо заради този проект. QA-ът и PM2 са пратени да правят компания на РМ1 в сградата за мъчения.

Ден 281 – заплахата на САЩ: Проблемът е поправен и Ким спокойно си взривява всичко, което пожелае. Обама и неговите другари разбират за това и заплашват диктатора, че вече няма да играят с него на League of Legends, ако не им каже как го е постигнал. Той се разгневява на това им изискване – все пак това е любимата му игра и ако още нещо трябва да загуби заради този проект, то по-добре да са тъпите му приятели и им обявява война!

Веднага дава заповед да се направи корекция в кода, която да изстрелва атомни бомби, а не обикновени. След като всичко е готово, той натиска голямото червено копче…

Пет минути по-късно PM3 е пратен да разучава морското дъно, а TL5 открива, че вместо кода за атомната бомба е сложен този за филийките и тостера. Оправя всичко, но за да не отиде и той при другите, казва, че най-вероятно е имало хардуерен проблем и моли Ким Чен Ун да опита отново. Диктаторът не вярва и иска QA10 да тества преди да се прави нещо наистина. QA-ът, все още незапознат напълно с проекта, решава да въведе същите координати, които въвежда и Ким Чен Ун, но по погрешка (всичко е написано на корейски) за изпращач слага САЩ, а за получател – щаб квартирата на Ким Чен Ун.

20 минути по-късно диктаторът разбира, че атомната бомба е всъщност боядисан балон с вода и решава да се прави, че нищо не се е случило, за да не му се подиграва отново Меркел 😀

Легенда
Project Manager – или в по-прост вид – баш-шефът на проекта – той го отнася и той решава какво да се прави;
Team Leader – друг баш-шеф, отговаря за работата на дадения екип

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Какво би станало, ако QA и програмист се разменят

Вероятно все някой от вас се е замислял върху въпроса какво ще стане, ако тестерът и програмистът разменят ролите си поне за един ден и съответно QA-ът програмира, а девелъпърът тества. Ето и няколко много вероятни сценария:

  1. QA-ът никога няма да може да излезе от production, защото никога няма да му хареса как е направил съответният модул. Все ще си намира бъгове (било визуални или функционални), които ще иска да оправи.
  2. Ако случайно по някаква причина все пак приложението излезе от production, програмистът ще се е погрижил да си прочете спецификацията не изречение по изречение, а дума по дума и всяка „липсваща запетайка“ ще бъде прилежно записана в bug tracking системата. С други думи – „Око за око, зъб за зъб“ 😀 или както е казал първият програмист-тестер – „Който бъг намира другиму, сам ишуто си фиксва“ 😀
  3. И двамата ще изпаднат в лека психологическа драма, защото QA-ът ще разбере какво е да му се връщат ишута и за най-малките дреболии, а програмистът ще разбере какво е да пише ишута за тях 😀

Скоро и втора част… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂