Моят свят… и не само
Калоян
Ееееех, това човеченце още не е споделило нищо интересно за себе си... Колко некултурно от негова страна! ;)
Ето го и сайтът на Калоян - http://kaloyan.org
Ето ги и темите на Калоян :)
Англия победи България с 4:0
сеп 4th
Ето, че и първата ни среща от квалификациите за европейското първенство през 2012 година завърши. Естествено, англичаните ни победиха, при това с голям резултат – 4:0, макар и да не показаха чак толкова добър футбол, колкото би трябвало да се очаква от тях. Бих казал, че виновниците за успеха им са двама техни играчи – вратарят Харт и нападателят им – Дефо. Първият днес показа, че заслужава да бъде не само вратар на повикване, а вторият – отбеляза три от четирите гола в нашата врата.
Като цяло мачът започна много зле за нашите и още в третата минута Дефо успя да се разпише след грешка на един от защитниците ни, който не успя да избие топката от краката му. След това последваха минути, в които нито един от двата отбора не застрашаваше сериозно противниковата врата. Естествено, англичаните атакуваха повече и Михайлов трябваше на няколко пъти да спасява положението, но до края на полувремето така и не се стигна до нов гол.
Тъкмо когато започнахме да поизравняваме играта през второто полувреме, дойде и вторият гол на домакините – нашите направиха една добра атака, завършила с удар на Ангелов по посока на английската врата, но Харт успя да избие топката, от което последва и контраатака за домакините, при която Джърмейн Дефо успя да се разпише във вратата ни за втори път. Малко след това имахме възможност да намалим резултата, но стражът на трите лъва успя да спаси удара на нашия футболист.
В края на полувремето, в 83-тата минута, резервата Адам Джонсън направи резултата класически – 3:0. Три минути по-късно Дефо реализира своя трети гол за вечерта и оформи крайния резултат – Англия – България 4:0.
Бих казал, че на моменти отборът ни се държа добре на терена, но тези моменти бяха прекалено малко. През по-голямата част от двубоя нашите седяха предимно в своята половина и се опитваха да си подават помежду си, но на моменти дори и това не ставаше – много често се случваше Стоянов изобщо да не знае къде е топката, а Миланов пък просто да я праща нескопосано напред. Атаките ни бяха мудни и, както се изрази английският коментатор, прекалено предсказуеми. Единственият, който може би заслужава лека похвала от футболистите, излезли срещу Англия, е Николай Михайлов. Той спаси всичко, което можеше да спаси, като изобщо не трябва да се хвърля изцяло върху него вината за головете. Уви, една птичка пролет не прави. Стилиян Петров и Мартин Петров на моменти също показваха класата си, но през по-голямата част, особено крилото на отбора, изобщо не се забелязваха на терена. Безкрайното много грешки в защита, както и липсата на каквато и да е идея в нападение доведоха до злощастния за нашия отбор край.
Сподели с всичките си приятелиMafia II
сеп 3rd
Ето, че и аз най-сетне имах възможност да поиграя на тази игра. След като преди около две седмици изиграх демото й, нямах търпение да се появи и пълната версия, с надеждата, че тя ще е нещо много по-добро от последните GTA – все пак мина доста време от излизането на първата Mafia и съответно всички, интересуващи се от игри и по-специално от такъв тип игри, очакваха наистина нещо грандиозно.
Ако говорим за графиката на играта, тя почти не отстъпва на игрите, които излязоха през тази година. Личи си, че 2K Czech, компанията, която разработва Mafia, са се постарали да пресъздадат както трябва всичко от света на Емпайър Бей – градът, в който се развива действието през периода 1943-1951 г. Уви, обаче, това не е достатъчно за хората, които наистина искат да си доставят удоволствие, играейки игра от този тип… 
На пръв поглед човек би си помислил, че ще може да прави каквото си иска из града, все едно играе GTA – ще може да се разхожда свободно из Емпайър Бей (който е направен по подобие на Ню Йорк, Сан Франциско, Детройт и Чикаго), ще може да изпълнява различни по вид странични мисии или пък просто ще си наеме проститутка, с която да се забавлява. Уви, това е една огрооомна заблуда. Още от самото начало играта ви „хваща за носа“ и ви води така до самия й край, което на практика обезмисля труда на компанията, създала Mafia II, тъй като вие няма да можете да се разходите както трябва из целия град и да видите всичко, което той предлага. Е, можете да го правите по време на мисиите, но предполагам, че тогава повечето просто ще искат да превъртят играта, надявайки се тя да им даде след това да се позабавляват… 
Относно сюжета – сякаш не е нищо, което не можем да видим в някой филм или да прочетем в някоя книга за мафията. Главният герой в играта е Вито Скалета – син на италиански имигранти, дошли в САЩ с надеждата да оправят живота си. По стечения на обстоятелствата той е пратен да се бие във Втората световна война, след което се завръща у дома. Приятелят му от детинство – Джо – му помага да се измъкне от военните като фалшифицира здравния му картон… и това дава начало на приключенията на Вито. Двамата с Джо започват да извършват дребни поръчки за някакъв мафиот, но след известно време Скалета бива арестуван и отведен в затвора за доооста дълго време. Там се запознава с Лео Галанте, който е consigliori на една от големите мафиотски фамилии в града. Той помага на главния герой да се справи с трудностите докато е зад решетките, като дори успява да му издейства по-ранно освобождаване.
Така вие се озовавате на свобода в началото на 50-те години. Тук трябва да се отбележи, че от 2K Games са се справили много добре с преминаването от 40-те към 50-те години на миналия век – нови коли, нови дрехи, нова музика по радиата – изобщо… ще се чувствате все едно наистина сте там.
След като Вито излиза на свобода, той започва да работи за Еди - който е част от друга мафиотска фамилия в Емпайър Бей. Постепенно започвате да се издигате, като дори успявате да влезете в семейството. И когато си мислите, че вече може би ще почнат същинските мисии, в които ще правите каквото си искате, идва моментът, в който стар другар от 40-те, с когото Вито и Джо са работили, се появява и ви моли да го вкарате в семейството на Карло Фалконе. И… след известно време самата игра завършва… а по какъв начин – по-добре да не казвам, за да не разваля напълно илюзията, че играта не предсказуема…
Ето и малко снимки от играта:
Още снимки може да намерите тук.
Roxanne/Роксан
сеп 2nd
Макар и стар, филмът остава един от най-добрите, в които е учавствал Стийв Мартин.
Главният герой във филма е шефът на пожарната Чарли Бейлс (в ролята Стийв Мартин). Той е мил, забавен и чувствителен или с две думи – мъжът мечта. Но нещото, което го отличава от всички е… големият му нос. Именно това е и причината, поради която той все още си няма приятелка.
Но това сякаш е на път да се промени, след като в града му се появява очарователната Роксан (Дарил Хана), която по професия е астроном. Двамата много се сближават, но за съжаление на Чарли тя си пада по неговия нов, млад и красив колега Крис, който пък изпитва доооста сериозни проблеми с комуникацията. Това е и причината, поради която и Роксан, и Крис се обръщат към Чарли, за да ги запознае, макар и никой от тях да не предполага, че самият той е влюбен в русокосата красавица.
В крайна сметка дългоноското се съгласява да помогне на своя колега, пишейки вместо него писма, а дори се стига и до там, че му суфлира скрит в храстите до къщата на Роксан, когато Крис й се обяснява уж в любов.
Междувременно времето си тече и връзката между двамата се задълбочава, а Чарли все още не знае как да й съобщи, че е влюбен в нея и продължава да помага на приятеля си… Тогава на помощ на главния герой се притичва Дикси, една от неговите най-близки приятели, която подсказва на Роксан, без знанието на Чарли, че всъщност писмата, които е получавала, не са били от Крис. Така се стига и до поредица от караници и тук-таме комични ситуации, в които всеки от двамата главни герои трябва да покаже на другия, че наистина го обича…
ЦСКА вече се издигна до престижното осмо място…
авг 29th
Ето, че отборът на ЦСКА спечели втората си победа в шампионата на България… в петия кръг… Йеее
Отдавна мислех да спра да коментирам българските мачове и отбори, но просто днес някак не можах да се сдържа. Отборът отново игра на ниво… подходящо за Б групата, с което показа за пореден път, че напускането на Любослав Пенев през зимата на миналата година бе грешка. Оттогава отборът креташе едва, едва… Със Зафиров също не седеше чак отвратително зле, но след идването на Павел Дочев, „червените“ напълно загубиха своята форма. Поне за мен това е най-слабият отбор на ЦСКА от много, много години насам.
Сегашният треньор… някакъв македонец, също не мисля, че е достатъчно добър за поста, на който е в момента. Футболистите, които бяха привлечени – също. Но да се върна малко към мача…
Всъщност той започна доста добре за домакините от Сливен, които в 17-тата минута отбелязаха гол след една много добра атака. До края на полувремето те имаха възможност напълно да решат мача, но така и не успяха да го сторят. Футболистите на ЦСКА пък от своя страна изглеждаха като някакви юноши, излезли да играят срещу някой елитен мъжки отбор – атаката, водена от Шеридън, Тибони (който като че ли за нищо не става) и Делев, хич я нямаше – първият бе толкова тромав, та само от време на време стигаше до топката… подскачайки, вторият пък дори не можеше да я овладее, а на моменти си мислех, че и не знае къде е топката, а последният… той просто си е такъв, поне откакто отборът игра срещу Динамо Москва преди година. В защита нещата също не седяха никак добре – футболистите не можеха да си подадат изобщо топката, а ако се наложеше пък да я изчистват – майко мила…
В самия край на първото полувреме гостуващият тим имаше късмет, тъй като съдията не отсъди дузпа в тяхна полза. Не, че всъщност имаше такава, но в доста мачове се е случвало да се дава нарушение за такава игра с ръка.
Все пак през второто полувреме футболистите на ЦСКА показаха на какво са способни и за около десетина минути отбелязаха три гола, с което сломиха напълно домакините и взеха трите точки, с което вече имат актив от седем точки и са на осма позиция. Трябва да се признае, че за тия няколко минути „червените“ не играха чак толкова зле, но лошото е… че явно силите им стигат само за толкова – пет-десет минути на мач…
Въпреки това силно се надявам отборът на ЦСКА да се съвземе и някак в скоро време да покаже, че заслужава все още да бъде смятан за един от добрите отбори в страната ни…
Безплатен Енрике на 29 септември :)
авг 27th
Ихуу… Ето, че световните величия от музикалния бизнес продължават да идват на концерти и у нас. На 29-ти следващия месец в София ще е не кой да е, а един от моите любими изпълнители – Енрике Иглесиас
Въпреки това, че в момента той представя новия си албум „Еуфория“ по света, испанският певец все пак ще дойде и в нашата страна, по случай 15-годишнината на мобилния оператор М-Тел. Освен него на сцената ще се качат и Шугабейбс, както и Соник (британска диджейка). А най-хубавото на всичко това е, че концертът ще е напълно безплатен…
Все още не е ясно къде точно ще можем да гледаме изпълнителя на песните „Bailamos“, „Hero“, „Could I Have This Kiss Forever“ и още стотици други, нооооо все пак, ако някоя кака иска да ме заведе на концерта – то задължително трябва да се подготвя от сега… и естествено да ме покани де 
Последни коментари по драсканиците из блога