Архив на категория: Размисли и страсти

Какво е да си българин

Снощи отворих фейсбук за малко и видях какво е писал един мой приятел, явно разгневен (както и много други) от случващото се в нашата мила родина. По тази причина реших да споделя написаното от него в сайта си, с надеждата да го видят и други хора… Защото една птичка пролет не прави, но поне може да даде нейното начало:

„И така днес след поредното ми законово разочарование, дойде и репликата която всички българи си задаваме: Кога ще се оправи България? Е днес стигнах до една истина, отговорът който няма да ни хареса, но реалния е : НИКОГА… Гадно нали, това е истината…
В един непринуден разговор в гняв и тъга, които ще се опитам да овладея докато описвам този текст ще напиша и моите доказателства. След всеки връх идва падение, нашия връх е Златния век, всеки знае, не само сме били на 3 морета но сме развивали образованието, просветата защото там е истината за развитието на една нация. Е, падението всички го знаем идва така както искат да го наричаме някои политици „Турско присъствия“. Но аз не мога да си изкривя езика и да нарека 5 века на насилие, убийства, кражби…, може ние да не сме го видели и преживели, но всеки един го чувства. Настръхва когато чуе възрожденска песен, просълзява се когато чуе гайда, инструмента които е бил забранен и едва опазен за да му се любуваме днес. Едва са се запазили нашите традиции, обичаи, гени, за да сме тук днес. Всички знам този период,“Турското робство“ в тези мои размисли и страсти, за някои ваФлички и храсти,ще го нарека Първото пришествие или първата причина за нашето падение, и това е може би най-слабото от следващите които ще изрека.
След този период нашата малка с вековна история държавици започва да се съвзема. Времето е било размирно имало е пак войни, кои сме печели кои не, такова е било времето. Следващото пришествие е последвалия период, този на втълпяването на една червена идея. Какво се случва тук, неможе да убегнем че това е момента в който последните стават първи и заличават всички над тях. Тук е избит без съд и без обвинения и най-вече без причина т.нар. Елит-хората които са били образовани, прозорливи, които с труд и упоритост са постигнали всичко. Какво развитие ще има една нация която премахва просветените,образовани хора? Такива са били времената глупци са управлявали и глупави хора се управляват по лесно… Все едно убиваш сеяча на житото, а след като няма кой да посее, какво ще ожънеш? След това идва демокрация или законна кражба. Същите глупци докопали се до властта я ограбват, ограбват своята рая (да рая), тези които цял живот са се трудили за комунистическите идеи, а по-точно за техните собствени идеи и после – едно за мен едно за теб и нищо за народа… Не тук няма да е моето трето пришествие, тук е най-огромния порок на нашето население – алчността.
Третото и най-лошо пришествие идва днес, когато вече няма бъдеще за нас, за тези които сме останали под стълбата описана така хубаво от Смирненски. Истина излиза, като че ли няма бъдеще за нас тук, където глупци отново те управляват, изземват ти това което си постигнал и ако решиш да се надигнеш ти скосяват краката. Ето това е . Няма как да се оправим, въобще това е немислимо и Бог неможе. Тази алчност, тази завист, този меркантилизъм е завладял всички изкачили „Смирненската стълбица“ . И какво имаме днес, почти няма семейство при което някой близък да не ходил в чужбина на гурбет или е още там, че даже и цели семейства изселили се там. Още от едно време хората изпращаха близките си с думите „там е по-хубаво“ и някои даже повече се радват затова че махат от тази кал, от тази мизирия тук. Както скоро някои се шегуваха, напускането на България не е емиграция, а евакуация, колко правдоподобно звучи. Ние вече сме обречени, ние замираме, поколения вече вън от тази каша. Цялата тази политическа сган още от едно време е прогонила образованите, еродирани хора „навън“. Та как ще се оправим (вече не знам колко пъти го повтарям, но в момента тази репликата която няма адекватен аналог), отговорът е НИКАК!
Докато хората които трябва да ни водят са другаде далеч оттук, където са по-признати в отколкото тук и не могат да зaемат полагащите им се позиции, защото блацки свине са си седнали здраво на столчето;
докато хората повече се радват за заминаващия отколкото да тъжа;,
докато български деца не се раждат в родината си и научават за произхода си само от приказки, като от легенда за една хубава земя, с живописни гори и плодородни поля;
докато не бъде пометана тази сган и не се изтрият тези наши злокачествени пороци, така както Мойсей е обикалял докато умре всеки с робско мислене.
Е няма да се оправим, страхливците от освобождението и глупците от червения фарш господстват, а за останалите със собствено мислене остава да се изселят.
И така ние сме обречени да изчезнем, е за успокоение има и други изчезнали нации- инките, древно египтяните, е може да се наредим в учебниците по история до тях- като изчезналата нация в новото време. Та дори и изкуствено политическо създадена Македония туко виж ни надживее, докато бъде разпродадена и разпредена нашата родна земя.
Е в крайна сметка дано да греша.
Е за който е прочел благодаря. Думите са ми искрени, като внук на 4то поколение „ Пантелей пътници“ и от 13години се поздравявам за празници с брат ми по телефони, чат, скайп…
Причината за поредния ми гняв е от днес, и че немога да гласувам, да попреча на това гласът ми да бъде причислен към тези идиоти, защото ако не си регистриран по настоящ или постонян адрес не можеш. А как гласуват идващите с автобусите само за изборите? А просто исках да си пусна бюлетината с надпис през средата „Майната ВИ!“
14към15.04.2014.“

Текстът е копиран дословно и всички права са на Деян Попов. Коментарите оставям на вас…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

За животните с любов

Надали има човек, който да не е гледал популярното преди време по БНТ1 „За животните с любов“. Ако обичате животните и сте родени преди ’95-та година (ориентировъчно), то със сигурност сте гледали поне един епизод. А спомняте ли си песента на Лили Иванова – Осъдени души – която пускаха докато даваха животни, които си търсят стопанин?

Аз си я спомням и тя звучеше в главата ми, докато днес разглеждах снимки в една страница във фейсбук. На нея, като във всяка подобна страница, можеха да се видят и приятни, и неприятни неща. Но приятните всеки ги знае и всеки иска да ги види, защото така е по-лесно. Сега, обаче, няма да се спирам на тях, а ще се опитам да ви покажа какво видях аз.

animalhopebg1Спомням си как преди време баща ми хранеше няколко бездомни кучета на вилата си. Всеки ден той отиваше поне по два пъти, за да им даде храна и вода, нищо, че не са негови. Едното от тях беше женско и роди малки кученца. Не много след това баща ми я намери застреляна пред вратата ни. В опит да се спаси… Ние взехме едното от кученцата й, а другите ги занесохме във фондация „Четири лапи“.

animalhopebg2Помня и как бяха обесили преди време едно куче в някой район на България. А вероятно всички от вас си спомнят за кучето Мария, което бе с отрязани крайници…

Толкова неща ми минават през главата, но сякаш всички те са толкова слаби и безсмислени в сравнение с жалката картинка, която сме хората в момента. Навярно сега някой би ме упрекнал и би казал: „Всичко ни е толкова наред, че сме тръгнали да гледаме животните“. Но не е така. Щом създания като тях, които ние смятаме уж за по-низши от нас и се смятаме за техни господари, ни гледат с такава болка, страх и презрение, то колко жалки и долни същества сме ние? След като не можем да се грижим за животните, които, лично според мен, изискват много по-малко време и усилия, в сравнение с отглеждането на един човек, то как ще очакваме да се справяме добре? Тъжно е, че нападаме дори беззащитни създания, че ги гаврим и оскверняваме. След като се държим така с тях, то тогава явно е съвсем нормално да се държим така и с хората.

А никой не се замисля за това, че се изисква много по-малко усилие да помогнем, отколкото да навредим на някого. Докато не почнем да си помагаме и да се грижим за всяко живо същество около нас, няма да има промяна. Докато ние самите не решим да променим собствените си виждания и закони, благото на всеки един от нас ще бъде мираж. И след време… ще гледаме като тях:

animalhopebg3А вие спомнихте ли си тази песен…

Снимките са взети от страницата на Animal Hope Bulgaria – Varna. За още – тук.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Платих ли си сметката? Или за какво трябва да внимавате, когато плащате на МТел

Здравейте, драги мои читатели. Мина известно време, откакто писах и може би щеше да мине още доста, ако една приятелка не бе споделила за своите перипетии с един от нашите мобилни оператори, а именно – МТел. Навярно тя не е първата, нито ще е последната, която ще се изправи срещу някой от тях, борейки се за правата си, затова си позволих да поискам от нея разрешение за публикуване на нейното писмо към тази фирма. Без повече увъртане – по-долу ще прочетете оригинала на моята приятелка, както и документите, които тя е приложила:

Уважаеми г-н Директор „Обслужване на клиенти“,

 
Бих желала да се оплача от обслужването, което получих днес в офис на Мтел (м-н Варна 15).
 
Първо, служителят, който ме обслужваше и въведе телефонния ми номер в базата данни, не попита за име на титуляра, за да потвърди чия сметка плащам. След като получих касовия бон се разбра, че съм платила сметка на друг титуляр, който няма нищо общо с мен.
 
Освен това разплащането беше направено с дебитна карта. Сумата, която заплатих с нея, беше около 62лв. Фактическата сума, която дължах аз, беше около 20лв. Разликата ми беше заплатена на ръка, без да получа никаква бележка за това.
 
Бележка за картовото плащане също не ми беше предоставена, но ако се наложи – мога да направя извлечение от банковата си сметка и да докажа, че такова се е осъществило!
 
Второ: при заплащането на дължимата сума с дебитна карта не ми беше изискана нито лична карта, нито подпис за съгласие за разплащане. Никой не забеляза, че името на титуляра на дебитната карта и името на титуляра в базата данни на Мтел са съвсем различни. За сметка на това, когато пожелах да напиша официално оплакване директно в магазина – тази услуга ми беше отказана, защото не носех личната карта със себе си. Как така за подаване на оплакване предоставяне на лична карта е задължително условие, но не и за плащане чрез дебитна карта? Желая да изразя цялостното си отвращение от ситуацията и да получа основателно обяснение на случилото се.
 
Приложено може да намерите единствените документи, с които разполагам:
1. касовата бележка с днешна дата
2. кореспонденцията с Ваш служител през онлайн чат.
mtel_bon
mtel_correspondence
Вие сами преценявате…
Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Протест по график

В стил „Междузвездни войни“ – Време е за протести! Хората в България недоволстват от случващото се и от хората, които ги управляват. Група от хора, желаеща да промени бъдещето си, се надига срещу желанието на властимащите. Дотук с шегите 🙂

Да резюмирам накратко това, което всички навярно знаят: преди известно време Станишев и компания решиха да изберат Делян Пеевски за председател на ДАНС. Няма да изпадам в подробности относно това кой е той и за какво се бори, навярно вече всички сте запознати с това. Само ще уточня, че явно БСП и ДПС прекалено много си повярваха и помислиха, че ние вече толкова сме преклонили глави, че едва ли не чакаме само сабята да ни посече, след като сметнаха, че тази глупост, да назначат човек като този на такъв отговорен пост, ще им се размине. Реакцията на народа бе мигновена и още същата вечер в София се организираха протести, които после обхванаха доста части от страната. Така се очакваше да бъде и в Русе.

По една или друга причина в началото нямах възможност да присъствам на протестите, но миналия петък се бях амбицирал и още в 6:00 следобед започнах да обикалям около центъра с надеждата да видя така желаните плакати и възгласи с призив за оставка, смяна на правителството и т.н. Уви, до 7:15 не можах да видя дори и един лист да се търкаля из прашния площад. Когато се прибрах у нас, разбрах, че всъщност в Русе протестите са само в точно определени дни – понеделник и четвъртък. И това ме накара да се замисля… дали пък аз не се залъгвам? Може би животът ми е толкова хубав, че чак не мога да го осъзная. Но умове, явно много по-велики от моя, са стигнали до гениалното прозрение, че понеделник (навярно защото е първият работен ден и тогава още не сме в добра кондиция, заради почивните дни) и четвъртък (знам ли, сигурно защото е средата на седмицата) са единствените лоши дни в нашия живот, в които правителството ни мачка и унижава… 😀

В крайна сметка, разбрах, че днес също ще има протести и в 6:30 аз зачаках да видя какво ще стане. Съвсем бях изключил, че протестиращите ще се събират пред градските хали и ги чаках пред съда, но в крайна сметка, някъде към 6:50 ч., се засякохме на главната. Аха-аха да се вмъкна в групичката и един полицай ме изгони, мислейки си, че не искам да протестирам. Човекът не е виновен, разбира се, просто си вършеше работата.

Накратко – бях крайно разочарован. Това, което виждах по телевизията от другите градове, наподобяваше някакъв фантастичен филм. В Русе явно сме прекалено доволни от случващото се в страната, защото, освен, че протестираме с график (в понеделник и четвъртък от 18:30 ч.), което явно показва, че само в тия дни нещо ни се струва, че куца в страната, на практика няма и много хора, които да са недоволни от управлението. Днес бяхме има-няма 40 човека и то плюс ескортиращите ги полицаи и операторите от КИС 13. И чак днес ние, русенци, се сетихме, че трябва да кажем причините, поради които сме излезли да протестираме. След толкова много време на стачки из останалата част от страната… Мен ме беше срам, че отидох. Накрая се чувствах не само недоволен от правителството, но и от хората, които са недоволни от управлението ни. Като че ли хората в моя град сме доволни от всичко – светът е розов, парите растат по дърветата, а корупция и мафия са думи, които съществуват само в приказките за лека нощ.

Аз не разбирам от политика, още по-малко от протести. Затова и няма да ви губя времето с това да казвам какво мисля, че трябва да се промени според мен в управлението на страната ни (и за това сигурно ще има време), но ще кажа само едно по въпроса с протестирането в Русе – дори и още 100 години да се събират тия хора на улицата с два плаката на кръст и пет свирки, надали ще се промени нещо в България, ако то зависи само от моя град… Промяната не става само със стоене по барчетата и пейките, псувайки тихичко Станишев и сие и гледайки отстрани другите как се опитват да направят нещо. За промяната се иска воля и желание…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂