Архив на категория: (Не)Определена категория

Видео интервю с Пламен Бойчев

С малко закъснение – честита ви Баба Марта, мили мои читатели 🙂 Мина доста време, откакто писах за последно, но нали знаете – качеството пред количеството. Та в тоя ред на мисли, реших да ви споделя единия от проектите – ако може така да се нарече – в които до известна степен участвах и аз. А именно – видео интервюто с един от колегите ми на работа – Пламен 🙂

Няма повече да ви занимавам с излишни приказки, просто ще ви оставя да видите първото видео, в което някога съм участвал 🙂

Още за Флат Рок и интервюто – тук 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Това-онова… като за финал :)

Празници са 🙂 Ето, че само след ден ще изтече и тази толкова съдбовна (според някои болни мозъци) година, която ние – искаме или не – преживяхме, напук на маите и техните последователи 🙂 И, както някои правят разни обобщения на изминалото до момента, а донякъде и на предстоящото, така и аз реших да споделя някои свои мисли (макар и може би не много добре систематизирани, ама толкова то от мен и половинграмовия ми мозък :))… като за последно 🙂

За последните три години (откакто съществува в този си вариант блогът) съм написал едва 102 публикации (включително тази), което… прави по по-малко от 3 на месец, а сякаш аз не съм и на принципа, че качеството е по-важно от количеството… 😀 Въпреки това, си мисля, че понаписах някоя и друга интересна темичка… Имах сериозни от сорта на тази за Амуей (която стана най-посещаваната и коментирана в сайта ми), поредицата, посветена на интернет пиратството, както и тази за „невинния“ Джок Полфрийман. Разбира се, с оглед на това, че аз не съм от много сериозните хора, тук преобладаваха простотии от типа на теми като „Как не трябва да се сваля момиче“, която бе в цели две части, „Животът на един ситски лорд…“, та се стигне и до такива като „Първият път на едно момче“… 🙂 Поради мързел, или нещо друго, доста от нещата, които замислях да пиша, все още не са написани, а може би и никога няма да бъдат… Януари ще покаже. Но, каквото и да стане, искам да благодаря на Ал за помощта и подкрепата, които ми оказваше през всичките тези години, както и на петимата си верни читателя (те си знаят кои са… :D), които следяха за всяка една от моите простотии с наглед сериозен интерес 🙂 Е, само времето ще покаже какво ще стане с блога ми… 🙂 Каквото и да се случи, знайте, че всяка една от темите, които съм писал, ги пишех с една-едничка цел – да споделя с вас колкото се може по-забавни и уж интересни неща, защото в свят като нашия има вече достатъчно хора, които да разискват важните и трудни теми на деня. Надявам се поне донякъде да съм успял да ви разсмея 🙂

Имах и някои шантави теми, като тази за любовта 🙂 Дори реших да я прочета отново, за да видя какви работи съм си мислел преди повече от две години… Оказа се, че темата е останала недовършена, а и също така, че нещата, в които съм вярвал тогава, все още ги смятам за валидни, което води до две заключения – или изобщо не съм се развил умствено, или пък просто съм стигнал до някакви адски гениални заключения още преди да навърша и 20 години… 😀 Връщайки се към темата.. любовта сякаш е нещо имагинерно – виждат я само тези, които вярват в нея. Другите, както е казал някой (навярно поет), просто съществуват. Но в някои случаи съществуването май е по-добрият вариант от самозаблудата, а липсата на чувства в дадени моменти предотвратява по-нататъшните конфликти между разума и сърцето 🙂 И въпреки това, накрая винаги следната тема става валидна – всеки си намира майстора. Въпросът вече е какво точно ще иска от вас и „майсторът“ 🙂 В този ред на странни мисли – може би тайно всеки един от нас, независимо колко си го признава, се надява любовта да съществува, което ни вкарва в един порочен кръг на блажена самозаблуда (която е приятна, но… нали се сещате – самозаблуда), измъкването от който е крайно болезнено… дори и за Чък Норис 😀 Което ме води и до други мисли… от типа на – мили мои читатели, никога не започвайте нещо ново с някого, преди да сте абсолютно сигурни, че го искате, а и че не искате да си върнете добре познатото старо, освен ако не сте някой фен на сапунените опери тип „Перла“ или „Трима братя, три сестри“ или умопобъркан… 🙂 С една дума – никога не се впускайте в нещо, само защото не знаете какво точно искате… Това би довело до много главоболия и терзания от страна на всички, които спокойно можете да си спестите, докато не решите какво искате и от кого го искате…

След това лирическо отклонение, да се върна малко и на основната тема 🙂 Годината не бе отчайващо лоша, макар и да не тръгна по най-добрия начин. Въпреки всичко, в последните 2-3 месеца изобщо не можех да се оплача. Срещнах се с много хора, опознах по нов начин и някои хора, които досега съм ги смятал просто за част от общия фон, но не и за нещо съществено. Изобщо… случиха ми се толкова неща, че някога, евентуално, бих ги описал и в истории – като как оставих траен спомен от мен на работа или как се катерих по една стълба насред центъра с една… хм… доста приятна личност, или пък – опитите ми да свалям едно момиче чрез… мълчание (мхм, мхм, правилно сте прочели), или как Хълк се напи и приключенията ни същата вечер в дискотеката… 🙂 Изобщоооо последните месеци бяха донякъде хубави и забавни 🙂 Ще видим дали те ще превърнат и следващите дни и месеци в такива, или… всичко ще е било просто някакъв малък миг от вечността (май тая фраза беше от някаква песен :)).

В заключение, понеже това може да са и последните ми редове в блога, ще ви пожелая от сега някои неща… Нека 2013-та бъде много по-успешна, ползотворна, красива и магическа за всеки един от вас. Да ви донесе точно това, от което имате нужда, а вие от своя страна да имате силите да го задържите до себе си. Нека 2013-та бъде за вас като Люк Скайуокър за бунтовниците 🙂 – нова надежда. Не мислете никога ограничено – старайте се да излизате от рамките на обикновеното, защото в тях е прекалено скучно и сиво. Не бягайте от новите неща, дори се борете да виждате все по-нови и различни работи, защото те ще ви помогнат да разберете най-добре какви сте и от какво имате нужда. Отстоявайте себе си и своите принципи и не позволявайте на никого да ви казва какво да правите. Не забравяйте и за старата поговорка, че монетата има две страни – днес може да сте от едната, но никога не знаете утре къде ще се намирате, затова винаги обмисляйте действията си. И за финал… бъдете себе си 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

„Аз съм самарянин и винаги нося нож със себе си“ или как да оправдаем убийството на някого

Днес сутринта реших да поразгледам новините из интернет – нещо, което по принцип правя рядко, защото повечето се въртят около вездесъщия БББ (не че имам нещо против него де, ама…), а в последно време и около изборите в САЩ – в които, поне според мен, бе ясно отдавна кой ще победи – или – около кончината на патриарх Максим (мир на праха му) и съответното избиране на негов заместник (също интересна тема, с оглед на това кой ще ламти повече за слава и пари там…). Но из новините видях и нещо, което грабна донякъде вниманието ми и реших някак да споделя мислите си с петимата си читатели – хем да отчета някаква дейност и за тоя месец, хем да опитам да пиша и на сериозни теми – нещо, което трудно ми се отдава по принцип…

Та в статията (която прочетох във Vesti.bg) ставаше въпрос за Джок Полфрийман. Ако не ви е ясно кой е този човечец – спокойно – аз също не знаех, докато не прочетох въпросната и още няколко други публикации из интернет за него. А ето и с какво е известен той – през 2007 година в София убива с нож българинът Андрей Монов и ранява приятеля му – Антон Захариев. На пръв поглед, човек без да се замисли, трябва едва ли не да каже: „РАЗПНЕТЕ ГО!“, но всъщност има ли правото да го каже?

По това, което прочетох, след пет години все още не е ясно точно как е станал инцидентът или по-точно – кой всъщност е виновен и каква е вината на австралиеца Полфрийман (изключваме частта с убийството де).

Според Захариев (който също бил ранен от чужденеца) той и убитият, заедно с техни приятели, празнували в някакво заведение, след което решили да отидат на дискотека. По пътя чули зад гърба си някакви хора на английски да говорят против расизма, а като се обърнал, Захариев видял, че Полфрийман държал заплашително нож в дясната си ръка, след което вече било твърде късно за каквато и да било смислена реакция…

Историята на австралиеца пък е лееееекооо по-различна – той, заедно с някакъв негов приятел, си вървели в тъмното, докато изведнъж не чули някаква караница и (това е важно да се отбележи) думата „негър“. Като се обърнали по посока на шума, видели как няколко човека били нападнали двама цигани (или както е уж по-правилно – роми – макар че според мен „циганин“ изобщо не би трябвало да се смята за обидна дума.. все едно аз да се обиждам от думата „българин“..). Разбира се, самарянското в Джок веднага избило и той решил да защити изпадналите в беда граждани, пробождайки смъртоносно Монов. Захариев няма спомен за това дали по време на инцидента около тях е имало цигани…

Психиатричната експертиза показва, че Полфрийман е осъзнавал напълно постъпката си, а австралиецът определя себе си като самарянин (?!).

Вярно – самарянско е да помогнеш на някой в беда, да защитиш по-слабия, да се бориш срещу расизма и т.н., но в мен, след изчитането на статията, някак веднага се появиха два въпроса… Първо – най-простичкото – кой българин би обидил някой циганин (ром) с думата „негър“? При положение, че някак циганите се обиждат ужасно много от самата дума циганин, а да не говорим още колко много епитети, различни от „негър“, могат да се ползват, за да обидиш някой от такъв произход. Второ… самарянско ли е да отнемаш живот? (Лирическо отклонение за незапознатите – всичко, относно самарянството и това как тая дума е станала нарицателна за правенето на добри неща, идва от библейската притча за добрия самарянин (Лука 10:25-37), в която се разказва за човек, който по пътя бива нападнат, пребит и ограбен от разбойници. След произшествието покрай полуубития минават Божи служител, левит (отново нещо подобно на свещеник) и самарянин (обикновен жител на областта Самария, която се намирала в древна Палестина). От тримата само последният се спрял и помогнал на нуждаещият се, като дори го завел в странноприемница и платил на стопанина за всичко необходимо. Него Исус дава за пример на учениците си) И кой всъщност има правото да отнема живот? Кой е по-горе от другия, та да решава дали някой трябва да умре? Щом е искал да помогне на нападнатите, защо просто не се е обадил в полицията? Или – като толкова не е имал време за това – защо умишлено е извадил ножа си и е нанесъл толкова смъртоносен удар? Упс… май въпросите станаха повече от два…

От статиите в интернет става ясно и че Захариев е попроменял малко историята си за случилото се с течение на времето, което пък от една страна би ме накарало да се замисля и дали всъщност той и неговият приятел също нямат някаква вина за този инцидент.

Но въпреки това отново се появява въпросът защо Полфрийман би извадил нож? Защо, след като не той е бил нападнат, вади оръжие за самозащита и защо просто не ги е заплашил с ножа (след като така или иначе явно го е извадил…), а директно е налетял на хората?! Не че съм расист или нещо такова, даже напротив – винаги съм бил против разделението на българи, чернокожи, цигани, турци, афганистанци, японци и т.н. – все пак всички сме хора и тъпчем една и съща земя, и, както аз имам правото да живея и да бъда човек, така и на другите не бива да им се отнема това право, но според мен историята за самозащитата и добронамереността към онеправданите някак леко ми се струва като опит на адвокатите му да се възползват от етническите проблеми, които имаме тук от много години. Което е адски нагло и обидно…

И така, в крайна сметка Джок Полфрийман (който е роден през 1986, между другото) бе осъден на 20 години затвор и 450 000 лв обезщетение за родителите на убития Андрей Монов, които все още не е изплатил и по тях текат лихви… Не стига всичко останало, но сега той иска да бъде преместен в родната си страна (както преди време стана с друг чужденец, който уби български гражданин – англичанинът Майкъл Шийлдс, който по-късно бе освободен от тамошните власти). Една от причините били, че тук се отнасяли много по-зле с него, отколкото с другите затворници. Но не знам кое го учудва? Очаква да живее в палат и да се грижат за него като за цар, след като е убил наш сънародник? Все пак австралиецът е подал жалба в Европейския съд за човешки права, но май и там няма да го огрее много, след като решението, което те ще вземат, ще бъде ясно чак след около пет години…

В заключение – никой и нищо не може да решава кой трябва да живее и кой – не. Независимо колко безкористни и добри са били намеренията му (ако въобще това не е просто пошла адвокатска измислица), той трябва да плати по някакъв начин за това, което е сторил.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Седем причини, поради които не си заслужава да бъдете супер герой

Надали е имало някой, който като дете да не си е мечтал да прилича на Супермен, Батман, Капитан Америка, Спайдър-мен или някой друг от известните супер герои. Вероятно дори повечето от вас са имали играчки с техните образи, ако не и дори костюми или маски с лицата им 😀 Аз самият дори имах маска на Батман 😀 Та така де… ако все пак някой от вас продължава да си мисли, че може да се включи към Лигата на справедливостта или Отмъстителите, то е хубаво да вземе под внимание по-долу посочените проблеми, с които почти сигурно ще се сблъскате:

1. Супер силите – от тук трябва на всяка цена да започнете. Защо? Защото чрез тях ще определите името и противника си, както и костюма, естествено. Повечето от познатите ни супер герои са имали невероятния късмет да получат „даром“ своите способности – я някоя химична реакция, която трябва по принцип да ги убие, ще увеличи техните размери и сили, я някой излъгал се мотирал паяк ще ги ухапе, я пък ще се окажат извънземни, които събират енергия от Слънцето и т.н. Това може би е и най-сериозната причина, която би ви отказала от това да спасявате света – все пак не можете да участвате вечно в различните тестове с експериментални лекарства или пък да се навъртате около облъчена от радиация зона 😀 Все пак има лека надежда – щом Батман е успял да стане супер герой и без някакви супер сили, то и вие можете… стига да умеете да измисляте различни джаджи, които да заместят липсата, а и… да имате финансовата възможност да ги създадете 😀

2. Името – да кажем, че сте успели да откриете своите умения, с които да спасявате хубавите девойки, завързани за жп линията 😀 С това, обаче, далеч не свършват мъките ви. Следващото препятствие, което се появява е името. То в днешно време е нещо адски трудно за измисляне. Първо, ако все пак си измислите някое, което да описва и супер силите ви, трябва да се провери дали вече не е заето, а след вече близо 100 години, откакто съществуват различните супер герои, е много вероятно да си измислите такова, което е заето от някой друг 🙂 Постарайте се то да е запомнящо се и да може лесно да се опише с една-две букви в емблемата, която ще имате на костюма си 😀

3. Костюмът и емблемата – справили сте се и с двете предизвикателства, описани по-горе? Колкото и да си мислите, обаче, че с тях мъките ви свършват и вече може да излезете навън и съответно да намалите престъпността в града ви с 50%, то дълбоко се лъжете 🙂 Все пак не можете да побеждавате злосторниците по чехли и халат, нали? 😀 Костюмът е също съществена част от имиджа на един съвременен супер герой. Той трябва да е стилен, но и същевременно да плаши злите типове, срещу които ще се изправяте. Задължително си вземете поука от Спайдър-мен  неговото трико, с което подскача из улиците на Ню Йорк 😀 Хубаво е цветовете да не са особено крещящи и дори е може би добра практика да си направите костюм, в който има не повече от два-три цвята 😀 Друга важна добавка към костюма ви е емблемата или знакът, с който ще оставите траен спомен и в хората, които спасявате, и в злосторниците, с които се борите. Той трябва да е достатъчно стилен и елегантен, а и лесен за пресъздаване от родителите на малките ви фенове, които ще искат да подскачат из улиците с него на гърдите си. Затова – постарайте се! 😀 Ако дизайнерските ви умения са като на примат, то по-добре задължително прочетете и следващата точка 😀

4. Този, който ще знае кой всъщност сте – накратко вероятно може да се нарече и помощник, но все пак.. реших да уточня за какво точно говоря – все пак не е задължително и той да е супер герой 🙂 Както Батман си има Алфред, така и на вас може би ще ви се налага да споделите на някого своята тайна, за да можете да разчитате на него да ви спасява от бъркотиите,  в които се замесите. Ако не сте се справили с измислянето на костюма, то по-добре потърсете някой, който освен да може да пази тайни, има способностите и на Келвин Клайн 🙂

5. Причината да сте супер герой – ето още едно много важно нещо. Защо сте станали супер герой? Ясно е, че не можете да минете с отговор от сорта на този, който ползват повечето участнички в „Мис България“ – защото обичате хората 😀 Всеки супер герой има някакво злощастно събитие от миналото му, което го е подтикнало да изпълните горните четири точки и да започне да сее справедливост наред 😀 Пример – Брус Уейн остава без родители, Питър Паркър – освен, че губи родителите си, губи и чичо си, като дори има и основна заслуга за това… 😀 а да не говорим и за недостижимото – Кларк Кент – той не само, че разбира, че родителите му са умрели, но също така и че той не е землянин, а неговата планета е унищожена на пух и прах. Изключение прави може би Тони Старк, който (погледнато от един леко изкривен ъгъл) просто решава, че може да стане по-известен, отколкото е до тогава 😀 Ако нямате нещо от миналото, което да ви подтикне да станете супер герой, то не се отчайвайте и в никакъв случай не избивайте семейството си, за да заприличате на Батман 😀 Спокойно може да си вземете за причина и това, че в детската градина някой ви е скъсал скицника или нещо такова 😀

6. Злодеят – ако все пак сте се справили успешно и сте отметнали всички от горепосочените точки, то тогава ви остава само ощеее едничка 🙂 Важно е да си изберете противник от пооооочти вашия калибър. Все пак, за да сте истински супер герой, трябва да имате и истински враг, който непрестанно да се опитва да ви убие, да навреди на близките ви, ако разбере кой сте, и като цяло – да има извратеното желание да унищожи света, в който и той самият живее 😀 Внимавайте добре с избирането, защото не трябва да подберете такъв, който да е по-силен от вас, нито пък такъв, който да побеждавате с лекота. Вярно, че супер силите ви са за това – да се справяте с всичко без много усилия, но, ако винаги става така, то тогава на хората може да им писне от това да ги спасявате 😀 Все пак те са неблагодарни създания, на които трябва винаги да им се напомня, че има някой, който бди над тях. Убедете се и че той, както беше и за името, не е зает от някой друг супер герой, за да не се получи конфликт на интереси… 😀

7. Скривалището – ето го и последното препятствие, което ще се появи пред вас, преди спокойно да можете да облечете костюма и да съблазните.. ъъъ.. така де – спасите някоя изпаднала в беда девойка. Всеки уважаващ себе си супер герой си има тайно скривалище. Батман – под дома си, Супермен – на Северния полюс и т.н. Изключение прави Спайдър-мен, чието скривалище е дрешника в спалнята му в къщата на неговата леля… 😀 Важно нещо за скривалището е то да е на такова място, че все пак да можете да достигнете до него, но да е и такова, че никой друг да не може да се усъмни, че там може да се крие супер герой. Ако сте се сетили за кофите за боклук, то веднага се откажете от тази идея, защото там е прекалено пренаселено. Вашето място трябва да е уединено и самотно, за да засили още повече драматизма около вашата фигура… 😀

И така, след като набързо нахвърлях някои от възможните проблеми, които може да се изправят на пътя ви, спокойно мога да ви пожелая успех с преодоляването им 🙂 А ако се справите с тях – приятно подскачане из покривите на вашия град… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Пробивът ми и в медиите…

Ето, че ставали чудеса! 😀 Днес, когато отидох на работа, за да видя дали има нещо интересно, открих копирана страница от вестник, на която пишеше „За Калоян“. И какво да видя – в една от статиите (само в едно изречение и само един път де :D), на днескашното издание на в. „Бряг“, се появяваше моето име (на снимката по-долу – долу, вдясно) 🙂 И какво, мислите, направих? Започнах да се смея, защото просто поводът за „участието“ ми бе леко… смешен, но и очакван 😀

Накратко – днес бе откриването на Административния съд в Русе, а човекът, който щеше да го представи на белия свят, сигурно се сещате кой е – бе Бойко Борисов. Аз имах една мноооогооо мъничка роля в цялата тая работа – участвах в създаването на кратка презентация, показваща някои от по-видните русенски юристи и някои от книгите на правна тематика, които могат да се намерят в градската библиотека „Любен Каравелов“. И сега, без много увъртания, да ви покажа и статията : 😀

Не трябва да се забравят заслугите и на всички от Центъра за докторанти (където работя), както и на журналистката Галина Антонова 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂