Архив на категория: Разни истории

Животът на един… ситски лорд

Дарт Вейдър си седеше удобно, доколкото можеше да се използва тази дума в неговото положение, в креслото на офиса си в Корусант и си спомняше за изминалите години…

„Еееех, какви години бяха – колко се борихме с Дарт Сидиъс докато успеем да наложим нашата трева на пазара… Колко битки имахме срещу тъпите джедаи, които не искаха да прекратят продажбите на смешните си корелиански наркотици… Дори в една от тях загубих половината си тяло… Заради онзи мизерен Оби-Уан Кеноби…

И сега какво? Спечелих всичко и правих всичко, само за да могат моите деца да бъдат щастливи… А те?! Ох… Те са едни неблагодарници…

Не стига, че от сутрин до вечер си скъсвах тенекниения задник, за да мога да им устроя едно по-добро бъдеще, а те не само, че и едно „благодаря“ не ми казаха, а дори решиха да си създадат собствена нарко-банда…

И отново тъпият Кеноби е виновен за това… Докато децата бяха при детегледачите си – Люк на Татуин с чичо си, а Лея при онзи продажник на Олдерон – ние с шефа – Императора де – създадохме най-добрата лаборатория за синтетични наркотици, която нарекохме „Звездата на смъртта“… Еееех, какви пари щяха да паднат от това… И точно тогава Оби-Уан реши да ни саботира. Първо проми и без това малкото мозък на Люк с джедайските треволяци, които дъртият хипи-джедай пуши от години, и го накара да си мисли, че е по-добре да стане някакво смешно хипи, отколкото да тръгне по стъпките на баща си… А после… Ооох, после той вкара дъщеричката ми, моята ценна и единствена дъщеричка, в някаква гангстерска банда, наречена „Бунтовниците“, където пък тя се запозна с един пияница на име Хан Соло, в който си мисли, че е влюбена… И за всичко бяха виновни Ларс (чичото на Люк) и Бейл (онзи, дето втълпи на дъщеря ми, че й е баща), затова и трябваше да ги накажа… Е, малко се поовлякох, особено с унищожаването на планетата Олдерон, но те си го заслужаваха!

И сега… сега тази смешна бандичка, която децата ми организираха, унищожи „Звездата на смъртта“… И не само това – направиха си собствена лаборатория за наркотици на Хот… Ноооо Дарт Вейдър не е вчерашен – опита да се ухили, но си спомни, че това му причиняваше болка, – успях да намеря скривалището им и унищожих всичката дрога, която бяха произвели. Но… не можех да убия собствените си деца, затова ги оставих и да избягат, защото все пак аз винаги съм с един ход напред и знаех, че те отново ще ми паднат в ламаринените лапи.

Знаех, че ще отидат при дъртия мошенник Ландо Калризиян в Облачния град и затова бутнах малко безплатна, но нискокачествена, дрога на комарджията и той веднага ги предаде. Хванах онзи смешко Хан, за да го науча как трябва да се държи с дъщеря ми, но понеже още не съм много сигурен какво точно да му кажа, реших да го замразя… за да не се отегчава човекът. Поговорих си малко и с Люк… Той май леко ми се обиди заради това, че му отрязах ръката, но това бе единственият начин да му покажа, че нашата дрога е по-хубава от тази на Оби-Уан. Уви, не можа да я опита – подхлъзна се и падна в бездната, след което повече не съм го виждал, но усещам, че все още е някъде там и пълни ноздрите си с кокаина на онази групичка на Лея…

Нищо, деца са ми – обичам ги, каквито и бели да правят… И знам, че един ден ние с тях ще почнем да произвеждаме заедно дрога и ще направим бизнеса семеен, а дотогава… Нека Силата… и марихуаната бъдат с тях…“

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Star Wars: Episode VII – The Force Awakens без спойлери

Ще бъда кратък и ясен – това не е ревю на филма, а по-скоро какво се случи преди началото му 🙂 Единственият спойлер, който мога да вкарам е, че лично за мен следващата история бе далеч по-забавна (какъв грубиян и социопат съм само) от самия филм, на който аз без малко да заспя на два пъти, но… всеки с вкусовете си 🙂

Както навярно някои от вас знаят, реших, като един истински фен на сагата, да отида на премиерата. И то не къде да е, а в София. Надявах се да има разни хора облечени в костюми на персонажи от филма, бой с лазерни мечове и т.н. Е, не останах много разочарован – имаше един Дарт Вейдър, който кръжеше наляво-надясно из мола и ту се появяваше иззад някой ъгъл; няколко джедая си спретнаха люта битка (явно единият от тях се бе обърнал към Тъмната страна на Силата) и всички се опитваха да приложат Force Push-a върху останалите, докато се бореха да стигнат или до касата, или до мястото, от където можеш да си купиш пуканки 🙂 Освен всичко останало, по едно време от някъде изникна едно доста високо момче, при което веднага го асоциирах с Чубака и реших да му изръмжа, както небезизвестният герой от филма. Уви, явно диалектът ми не бе правилния и той ме погледна доста лошо… 😀 Все пак показа „любовта“ си като се натика точно зад мен и през цялото време се буташе… И, както и преди малко установих, все още намирам оскубана вълна из някой и друг ъгъл на дрехите или косата си… 😀

Освен всички тези индивиди, се открояваше и един мъж, за когото ще ви разкажа в следващите редове. Още в началото, когато го засякох из мола, си помислих, че не е добре с главата, но си казах – „Все пак не е с костюм на сит от Star Wars The Old Republic“ 😀 Но.. за него малко по-късно.

По програма филмът трябваше да започне в 00:01 минути, но ние започнахме да влизаме едва в полунощ, което само по себе си предполагаше, че ще има някакво закъснение. Вълните от хора се трупаха на опашка пред входа на залата. Сити и джедаи дружно си помагаха и се побутваха към своите места 🙂 Аха-аха да започне прожекцията и една от служителките на Cinema City съобщи, че ще изчакаме всички да влязат и тогава ще започне филмът. Супер, все пак хората са си платили за това 🙂

И така, към 00:30-00:40 вече изгасиха светлините и започнаха да дават трейлъри на други филми. Надявах се тази част да я изпуснат, но… явно няма как без нея. И тъкмо когато вече се виждаше, че ще пуснат началните надписи на филма, изведнъж някой се изкряска. Лампите веднага светнаха, изгасиха екрана и си казах – „Край, явно няма да изгледам филма тази вечер“. Хората започнаха да негодуват, а в суматохата се чуваха възгласи от сорта на „Стани ми от мястото“, „Не е добре това, което правиш“ и т.н. Обърнах главата си надясно и какво да видя – човекът, за когото писах малко по-горе, беше в центъра на събитията 😀 Оказа се, че бил седнал на мястото на някакво момиче, което, естествено, разбрало за това и се развикало. Охраната (единствената в мола в този час) веднага дойде и започна да умолява мъжът да стане:

– Моля ви, станете от мястото на момичето, за да може да започне филмът.

– Няма да стана! – простичко каза мъжът 😀

– Ще ме принудите да използвам груба сила – опита се да изглежда страшно охранителят на киното.

В този момент нарушителят му отговори отново нещо и охраната се опита да го удари. Той, естествено се защити и го изблъска. Това явно поядоса нашият пазач и го накара да прибегне към по-крути мерки, опитвайки се да повдигне човекът седящ на чуждото място. Разбира се, методът му не бе особено удачен и вместо да го повдигне, получи юмрук в лицето. Това още повече го амбицира да се покаже като пазител на реда и опита да удари човекът, но той пак се защити и му нанесе още два удара, за които Пулев трябва да се запише на уроци, току-виж с тях ще успее да продължи наистина напред 😀

След тези юмруци охраната остана в шок до края на сцената, а хората започнаха да се надигат и да обиждат нарушителя. Някой току се провикваше „Набийте го“, друг го подкрепяше с „Изгонете го“, а трети го бяха обърнали на молби „Моля ви, махнете го, някои чакаме този филм от една година“ 😀 Много „юнаци“ решиха да отидат и лично да въздадат правосъдие, но след като разбираха срещу какво си имат работа, веднага си сядаха на местата с подвита опашка 😀 Все пак имаше няколко смелчаци, които го наобиколиха и заплашиха, че ако не се махне, ще яде бой. Той, естествено, не се махна и те го заплашиха с нещо още по-драстично – че ще яде бой след филма 😀

В този момент много от останалите зрители наизвадиха телефоните си и започнаха да снимат баталните сцени между силите на Светлата и Тъмната страна 😀 Опитах се да провокирам няколко джедая (които уж са пазители на мира и справедливостта в галактиката) да помогнат в тази тежка ситуация, но… уви, моите mind tricks умения още не са толкова развити 😀

По едно време една от служителките на Cinema City се развика истерично и едва ли не разплакана на микрофона хората да спрат да снимат с „мобилните апарати“, при което само една жена й отговори с простичкото „И какво шЕ ми напрайш ма?“ и нейните усилия приключиха с неуспех 😀

В крайна сметка, след около 30тина минути борба с несправедливостта и жестокостта, момичето, на чието място бяха седнали, каза просто „Не постъпваш човешко“ на мъжът, седящ на мястото й продължи: „Всички вас чакат, за да почне филма“. Което не бе точно така, защото всъщност вече всички чакаха тя да си тръгне и да спре да се оплаква… 😀 Което тя в края на краищата направи 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една интересна вечер

Мина много време от последния ми разказ и затова днес реших да ви позабавлявам с едно от последните си преживявания, а и така ще зарадвам може би един от приятелите си, който уж все се оплаква, че не съм писал истории за него тук. И, както досега сигурно сте забелязали, надали щеше да е забавна, ако краят й беше хубав за мен. Макар че досега обикновено всяка една от историите ми е била с хубав край, но надали много от четящите са го разбирали. Стига повече увъртания, да минем към основното 🙂

Действието се разви миналия петък, когато се бях прибрал в Русе. Бях решил да се видя с приятеля ми Хълк, който вече е участвал в една или две мои истории и най-добрата ми приятелка, която за по-кратко ще наричам сестра ми 😀

С тях двамата бяхме решили да излезем вечерта на Дийп и  да си поприказваме. Срещата ни мина приятно и неусетно, и тъкмо когато се разделихме със сестра ми, ми се обади друг мой приятел (от днес нататък ще бъде известен като Сетаджията). Досега не мисля, че съм разказвал истории с него, макар да сме имали поне три, които са заслужавали да станат достояние на широката общественост. Затова ще го представя накратко – забавен е, но става по-забавен след като пийне, когато става още по-разговорлив и започва да заприказва всяко момиче. И обикновено го прави, само за да го накара да ме удари.. 😀

След 20 минути увъртания накрая се разбрахме да се върнем на Дийп и да пийнем по нещо, за да се видим с него. Там си поръчахме шотове, които обаче трябваше да изпием набързо, тъй като щяха да затварят. За капак в заведението някоя от гостенките имаше рожден ден и единствените мъже там бяхме аз, Сетаджията, Хълк и… стриптизьорът, който танцуваше в скута на рожденичката. Не бях потресен от това, че има полугол мъж, а от факта, че той не бе нито красив, нито стегнат, което за пореден път доказа, че телевизията създава една много изкривена представа за някои неща…

В Дийп времето отлетя бързо и единствените по-смислени разговори, които се водеха, бяха около задните части на едно от момичетата, които бяха като магнит за моя приятел Сетаджията. Уви, те си тръгнаха прекалено бързо и той не можа да разбере дали чарът на това момиче не се крие в това да стои с гръб към останалите 😀

След като си тръгнахме от Дийп, решихме да отидем на Plan B, но по пътя се спряхме в буда бар или по-известния вече като The Funky Buddha, където сметнахме, че ще ни е по-приятно. Веднага си избрахме маса, която е около момичета и… пиенето започна.

Не знам дали съм ви разправял, но уменията ми в танците са също толкова големи, колкото и в говоренето на испански език, който съм чувал единствено по телевизията, затова и аз обикновено на такива места само леко се поклащам в ритъм, колкото да симулирам дейност, и от време на време оглеждам съседните маси, за да се уверя, че има и други като мен. В едно от тези ми оглеждания видях как Сетаджията отиде да заговаря група момичета, танцуваща точно срещу нас. Помислих, че те ще го изгонят, но те направиха точно обратното. Което ме подсеща за още едно умение на Сетаджията – да сладкодумничи 🙂 След не много време те вече идваха да си кажат наздраве с мен и Хълк, който обаче не бе особено очарован, тъй като те бяха на около 18-19, а и от четирите момичета, може би само едно-или две покриваха критериите, които ще поясня някой ден в блога си.

По едно време Сетаджията се върна с още алкохол и отиде да си говори отново с момичетата, което ме накара все пак да попитам най-симпатичното от тях (а и най-трезво изглеждащо) дали той не им досажда вече.

Аз – Ако моят приятел ви досажда, само ни кажете и ще ви оставим на мира.

СимпатичноМомиче – А, не, ние се забавляваме много дори!

Аз – Значи му се подигравате? Съответно и на нас, като негови приятели?

СимпатичноМомиче – Е, не, само се забавляваме… засега.

Сетаджията – Айде бе, Калояне, върви поздрави момичетата и честити рождения ден на ей онова там!

Аз – А, не, аз съм си добре и тук.

Сетаджията (дърпайки едно момиче, което не бе от компанията на тези, с които той разговаряше) – Ела му зашлеви на тоя идиот един шамар! Ела, ела! (При което тя само го погледна и си продължи напред, а той остана в недоумение около секунда :D)

Вечерта вървеше повече от забавно – аз и Хълк си приказвахме и от време на време се правехме, че танцуваме, Сетаджията си беше намерил кой да го слуша и въобще животът беше прекрасен. Точно тогава той отново реши да накара същото момиче да ме удари, при което тя този път дори не го и погледна. Това сякаш леко го натъжи и аз все пак реших да честитя рождения ден на момичето, което беше в компанията на СимпатичноМомиче, след което отново си поприказвах със СимпатичноМомиче и разбрах, че тя всъщност се казва Маги.

Маги – Моите приятелки скоро ще си тръгват, но на мен не ми се тръгва още. Имате ли някакви планове за после?

Аз – Ами не, но можем да измислим, все пак не искаме да те отегчаваме, след като толкова много се забавлява с нас.

Маги – Ами може да повървим заедно към общежитията, аз живея в тази посока (тя си бе помислила, че живеем там, тъй като й казах, че сме студенти).

Аз – Ами може, да. Сигурна ли си, че нашият приятел не ви пречи? Той е малко такъв сега, понеже наскоро остана сам и ние решихме да го поразведрим малко, като излезем.

Маги – О, да, сигурна съм. Те моите приятелки ме изведоха мен поради същата причина.

Последното й изречение не можах да го чуя добре и чак малко по-късно разбрах какво е искала да ми каже, но замаскирах всичко, като привлякох вниманието й към Хълк.

Аз – На моят приятел му е скучно нещо. Дали твоята приятелка (която също беше симпатична) няма да иска да му прави компания?

Маги – Тя е богиня, а и в момента е толкова пияна, че въобще няма да може да го отрази.

Аз – Е, и моят приятел тази вечер е безсмъртен, спокойно.

Но в този момент Богинята се оплака, че Сетаджията си говори с рожденичката, а тя искала да си ходи, при което всички в купом тръгнахме. По една или друга причина, обаче, двете групички поехме в различни посоки 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Как биха звучали някои реклами преди векове

Замисляли ли сте се как биха звучали някои реклами от настоящето преди… например по време на Средновековието или малко преди това? Аз преди време се замислих и ето някои от нещата, които ми хрумнаха:

  1. Реклама на охранителна агенция – Номадски племена постоянно плячкосват земите ви? Змейове и дракони опустошават селищата ви? Тогава имате нужда от нас! Ние ще се справим с всяка напаст, пожелала да сложи ръка над вашата територия! Ще браним кърпичката на всяка дама и ще се грижим за спокойствието на вашите деца!“
  2. Реклама на жена в сайт за запознанства – „Млада и знатна дама търси снажен и смел рицар, който да се грижи за носната й кърпичка.“
  3. Реклама в сайт за компаньонки – „Омръзнало ви е да използвате все една и съща кърпичка? Елате при нас и ние ще се погрижим да си припомните какво е разнообразие. Нашите кърпички са най-чистите, а изборът на цветове е огромен.“
  4. Реклама на туристическа агенция – „Еднообразието не е за вас? Скуката и бездействието ви отегчават? Ние сме тук, за да направим живота ви по-интересен с нашите туристически курсове из цяла Европа! Бонус – по време на пътешествието ще успеете да покажете уменията си в битка, като при всяка победа ще получавате още облаги.“
  5. Реклама на банка за кредит – „Имате нужда от по-голям замък и не знаете как да го направите, понеже жълтиците не ви достигат? Или се нуждаете от пари, за да започнете война? Ние сме тук, за да ви помогнем във всяка нужда! Елате при нас и ще решим всичките ви проблеми!“
  6. Реклама на актуална за времето си книга – „Съвети за дълголетие – В тази книга ще намерите някои от билките и нещата, които трябва да ползвате и правите, ако искате да минете 40.“
Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер: част 2 + ето така се свалят момичета: част 1

И така… Мина доста време от последния ми пост, за което се извинявам на петимата ми редовни читателя. Да се надяваме, че с този разказ ще успея да компенсирам донякъде пропуснатото време…

Това се случи една петък вечер в началото на месец април. Времето бе чат-пат приятно и със Смърфиета решихме да излезем и да отидем на караоке. Вече веднъж бяхме ходили с нея, Сънчо и Попа и се бе получило доста добре, затова и имахме огромно желание да повторим. Вярно, този път щяхме да сме само двамата, но… вече няколко пъти бяхме излизали двамата и имахме доста интересни, дори забавни, моменти заедно, така че това не бе проблем.

За добро или зло, Попа ми се обади същия ден да ми съобщи благата вест, че си е в Русе и иска да излезем заедно. Веднага го включих към малката групичка и така се разбрахме тримата да излезем на караоке. Попа ме предупреди, че ще позакъснее малко и ще дойде направо на мястото, на което ние със Смърфиета сме се установили. И така на нас с нея ни се падна тежката задача да намерим заведение, в което да се настаним и да започнем да се подготвяме за това да изгоним хората… 🙂

Първото място, към което се упътихме, бе „Жорела“. Там работеше като певец моят съученик Гласът на България, а и предния път с приятелите ми бяхме отишли да пеем там и си изкарахме добре. Затова.. как да не се сетим първо за това място? 🙂 За съжаление, явно в петък вечерта не е толкова забавно, колкото в събота, и нямаше почти никакви хора, което ни уби желанието да останем там, тъй като на нас ни е под нивото да пеем само на трима души, включително и сервитьорката… 😀 Второто място, за което се сетихме, бе „Anonymous“, който е до „Sound Garden“, но там бе още по-трагично всичко – имаше само две жени, които пееха по такъв начин, че ни отказаха да се съревноваваме с тях за титлата „Най-лошо пеещи караоке-фенове“ и си тръгнахме.

И така останахме без никаква представа какво да правим и най-вече – КЪДЕ. Дори в отчаянието си бяхме стигнали почти до желание да се прибираме, но аз забраних да мислим за тази идея и предложих на Смърфи да изчакаме Попа да се обади и да решим къде ще ходим.

След почти час висене из центъра в очакване на нашия приятел да се сети за нас, той най-сетне се обади да каже, че идва. Още 20 минути по-късно той вече бе при нас и решихме да седнем на „Deep“ за по някой и друг шот с бира. Влязохме и очите ми почнаха да търсят някоя свободна маса. Все пак бе петък вечерта и някак позитивизма ми относно това, че ще си намерим място в Дийп бе почти паднал до 0. За наше щастие, обаче, все пак се намери една свободна маса, на която ние се настанихме.

В съседство до нас имаше друга групичка – от три момичета и две момчета, които си личеше, че са леко подпийнали. В това се убедих още повече, когато едното от момичетата веднага се присъедини едва ли не към нашата маса, за да заговаря… Попа 😀 Тук е момента да отбележа, че аз не съм завистлив човек, но съм голям нарцис. През първите две минути бях като шокиран 😀 Не че му има нещо на Попа, но защо той бе избран вместо мен?! Вярно, не виждах момичето и не знаех как изглежда (той ми пречеше, а на влизане не им обърнах чак такова внимание), но в крайна сметка.. защо Попа?! 😀 Реших да се успокоя с идеята, че той е седнал по-близо до тях, а точно до мен е седнала Смърфиета (аз бях между двамата) и момичето от съседната маса просто е нямала друг избор (Попе, шегувам се :P).

Аз – Абе, Смърфи, тая наистина ли говори с Попа?

Смърфиета (смееща се) – Да, май нещо си приказват. Не можеш да повярваш още, нали?

Аз (след като Попа и Свалячката спряха да си говорят) – Попе, какво ти каза тя?

Попа (леко ухилен, а и да не забравя, че беше леко почерпен още от преди да седнем) – Ми не знам. Говори ми тук разни работи, пита ме на колко съм…

Аз – Ооооо, Попе, тя те сваля! Какво й каза, бързо думай?!

Попа (все така ухилен) – Ми питах я на колко й изглеждам.

Аз – Попеее, много си смотан.

Сервитьорката ни донесе поръчката – шотове с бира, а през това време Свалячката отново бе окупирала Попа.

Аз – Попе, какво те пита пак?

Попа – Ми пита ме колко ми е голям.

Тук вече алкохолът и времето са заличили точния отговор на Попа и затова, понеже той пак ще ме обвини, че си измислям реплики, ще го оставя той да го каже, когато прочете разказа 🙂

И така ние си прекарвахме завидно добре в заведението, а Свалячката не спираше да говори с Попа и да го опипва. Аз бях по-малко нещастен – за това ми помогна прекрасната Смърфиета – но все още ми беше чудно как точно изглежда момичето – не можех да я видя добре. Според Смърфиета – била симпатична, макар и леко едричка. Но това не бе достатъчно! Накарах Попа пак да й каже нещо, за да се обърне, и се настаних така, че да я видя. Е, не беше кой знае какво, но за вечерта и изпитото количество алкохол, бе идеална за Попа 🙂

Накрая, след като преполовихме бирата и шотовете, със Смърфиета почнахме да го подканваме да я викне с него в тоалетната – явно, въпреки тъпите му на моменти отговори и реакции, тя го харесваше. Още по-добрата новина бе, че момичето не е от Русе и че пътува редовно из България и света – идеална свалка за една вечер. Попа, обаче, типично в негов стил почна да се противи.

(Следващите редове са леко цензурирани, за да не загубя третия си от петима слушатели)

Аз – Попе, какво те бърка? Ти няма да се жениш за нея! Момичето ти е навито – сама те е питала колко ти е голям.

Смърфиета – Да, Попе, момичето явно ти е навито. Не бъди толкова смотан. Ти харесваш ли я?

Попа – Мииии… Да… Има ГОЛЕМИ ГЪРДИИИИИИ!

Смърфиета – Ами действай тогава.

Попа – Да бе, той Коко ме кара, само защото иска да ми се подиграва. Така са правили винаги.

Аз – ПОПЕ, НЕ ГО ПРАВЯ, ЗА ДА ТИ СЕ ПОДИГРАВАМ, А ЗА ДА ТИ ПОМОГНА И ТИ ДА СИ МАЛКО ЩАСТЛИВ!

Смърфиета – Да, Попе, той в момента прави точно това, което би правил най-добрият ти приятел – би те подкрепял да направиш това, което трябва да направиш. Той не иска да ти се подиграва, мисли ти само хубавото.

Аз – Ако исках да ти се подигравам, щях да те оставя сам да се справяш с всичко, а сега те подкрепям да направиш нещо, от което имаш нужда.

Но, докато водихме тоя разговор, тя започна да се целува с един от тия на съседната маса. Попа малко загуби надежда – а тъкмо бяхме го понавили да я вкара в тоалетната – но ние пак почнахме да го надъхваме. Казах му, че така дори е по-добре – ще стане като някой пич, ще тръгне към тоалетната, ще я погледне и ще й направи знак.. и ако тя тръгне след него, ще излезе още по-голям пич, защото го е предпочела. А после… когато Попа вече няма да го вълнува, тя ще се е върнала при смотльото на масата. (Погледнато от мъжка гледна точка – пичове, никога не причинявайте нещо такова на друг мъж – не е етично. Но в крайна сметка, след като Попа първи беше тръгнал да я сваля, онзи можеше също да не прави нищо с нея, така че етиката бе нарушена от него, не от нас, следователно – ние можехме да му го върнем тъпкано)

Накрая ще разкажа накратко последните 20-тина минути от престоя ни в Дийп – накарах Смърфиета да вземе нещата в свои ръце, защото вече се готвехме да си тръгнем от там. Само да кажа – за престоя си там изпихме по една бира и… средно по около 10-12 шота на човек. Тя и Попа бяха много пияни. Смърфи излезе с това момиче навън да пушат цигари и й казала, че сме брат и сестра, а Попа е наш приятел, който много я е харесал. И я нави да дойде с нас на Мууд (един клуб близо до Дийп). Слязоха долу и вече щяхме да тръгваме натам, когато дебелата й приятелка я дръпна настрана и каза, че първо ще ходят да ядат, а след това ще дойдат. За съжаление, така и не дойдоха, а ние ги търсихме цели два пъти – тя все пак си бе оставила телефона на Попа, за да се разберат по-късно къде сме. Въпреки това, ние пак си изкарахме добре на Мууд. За хубаво или лошо – някои герои от тази случка нямат много спомени от вечерта 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂