Архив на категория: Спорт

Чехия – България 0:0

Труден мач 🙂 Това сякаш най-добре описва 90-те минути, които двата отбора изиграха помежду си. Двубоят сякаш много приличаше на този срещу Армения, с тази разлика, че днес опонентът ни бе доста по-силен и не остави много възможности пред нападателите на Любо Пенев.

Все пак, макар и да не взехме максимума днес, можем спокойно да се поздравим и с едната точка, която получаваме. Още повече, че през втората част сякаш трикольорите леко издъхнаха и играта им в средата на терена се влоши. Мачът иначе започна доста равностойно и през първото полувреме и двата отбора се бореха упорито да надделеят над другия. Това обаче не се получи и съответно шансовете и пред двете врати бяха много малко, като най-чистото положение се откри в последните минути пред вратата на Петър Чех, когато Бодуров и Манолев бяха на крачка да отбележат гол. През тази част момчетата на Любо Пенев печелеха доста от единоборствата и сякаш малко повече владееха и разиграваха топката, а атаките им минаваха предимно от дясно, където най-често бяха Попов и Манолев, подкрепяни отзад и от Йордан Минев.

През второто полувреме треньорите и на двата отбора дадоха да се разбере, че искат да вземат максимума от този мач и пуснаха по един чист нападател, като в нашия отбор това бе Валери Божинов, който играе втори пореден мач с националната фланелка. Въпреки това играта не ни спореше много и чехите натискаха все повече и повече, като пред тях се откриха и доста голови положения. Най-хубавото бе, че в този мач защитата ни не се пропука, като спокойно могат да бъдат поздравени Иван Иванов и Йордан Минев за добрите отигравания и предотвратяването на голове. Също така се видя и че Николай Михайлов може би е прихванал нещо от баща си, след като на няколко пъти се намеси много умело и опази вратата си чиста 😀

И така, вече четвърти мач България остава непобедена и с актив от 6 точки засега се задържа на второто място. Каквото и да си говорим, обаче, Пенев го чака още много работа, докато успее да изчисти всички грешки, които се правят по време на игра. Безспорно, обаче, за момента сякаш той е правилният човек за този пост в националния отбор. Дано му се даде шанс и дано момчетата му не се превъзнесат прекалено нависоко… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

България – Армения 1:0

Както се казва – доживяхме! 😀 Най-сетне националния ни отбор по футбол постигна победа и то срещу много труден противник – отбора на Армения.

Още след доброто представяне срещу Италия (2:2), всички знаеха, че този мач ще е много важен за нашите национали, тъй като отборът очевидно бе в подем, а трите точки бяха нужни, за да можем да запазим и без това крехкото си самочувствие от последния мач и приятелските срещи, изиграни преди него.

През първата част трикольорите сякаш не можеха да намерят себе си. Като изключим някои добри взаимодействия между Мицански и Попов, както и някои хубави отигравания на Манолев, отборът ни не можеше да се похвали с добър футбол. Арменците – макар и да бяха по-пасивните в този мач – пазеха добре топката и някак бяха доста по-бързи от нашите футболисти, което на моменти можеше да ни изиграе лоша шега. За щастие, точно в най-подходящия момент (края на полувремето) една контраатака, започната от Манолев и продължена от Ивелин Попов, изведе нашите напред в резултата с гол на футболиста на ПСВ Айндховен.

Второто полувреме започна по-спокойно за нас, заради гола, който бяхме вкарали в края на първата част, и сякаш с нищо не показваше какво ще се случи по-нататък в мача. Трябва да се отбележи, че двубоят продължи да бъде равностоен, като арменците изобщо не се отказваха от идеята да вземат нещо от стадион „Васил Левски“, но пък не се и хвърляха в сляпа атака, с което затрудняваха българските национали, а това означаваше само едно – битка до последната секунда. Така и стана наистина 🙂 В средата на полувремето нападателят на гостите (май беше Мхитарян… хич не ме бива с подобни измислени имена) изблъска един от защитниците на България, което изнерви и двата отбора и доведе не само до огромно меле, но и до няколко жълти и два червени картона – по един за домакините и гостите. Но с това нещата станаха само по-зле – десетина минути по-късно футболист на Армения се отнесе грубо с едно от момчетата, които връщат топката на терена. Съдията, който, въпреки някои леки грешки, се представи на ниво, веднага забеляза просташкото отношение на играча на гостите и му даде директен червен картон.

Мачът определено не ми хареса. Играта, която показаха нашите момчета, срещу Италия бе в пъти по-добра и красива от тази срещу Армения, но може би умората от предишния мач, както и психологическата „битка“ с идеята, че трябва на всяка цена да спечелим, си оказаха някакво влияние върху футболистите и отборът ни трепереше до последната минута, в която, между другото, Рангелов можеше да реши всичко, след като остана сам срещу вратаря на арменците, но… шансът не бе на негова страна. И така, в крайна сметка, България постигна първата си победа в официален мач от доста време насам, което изобщо не бива да се пропуска и омаловажава като факт, и с това вече имаме 4 точки от двата мача, които сме изиграли в нашата група.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Уроци по английски… с Христо Стоичков и Мъри Стоилов :)

Е, най-сетне съм спокоен. Освен мен и Христо Стоичков, има поне още един, чието английско произношение не е особено добро. И това е… треньорът на кипърския Анортозис – Мъри Стоилов. 🙂 По-долу ще ви покажа две интервюта – едното е легендарното интервю на Стоичков след един от мачовете на неговия южноафрикански отбор, а другото е на бившия вече национален треньор след победата на неговия тим над лидера Апоел. Себе си няма да показвам, тъй като съм все още прекалено далеч от тези величия и… само ще се изложа… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Бербатов – Ливърпул 3:2

Докато ЦСКА се мъчат за пореден път да вкарат поне един гол, реших да гледам мача между Манчестър Юнайтед и Ливърпул… Не само заради това, че Бербатов щеше да играе, а и защото там показаха какво наистина е футбол, за разлика от смешното българско първенство.

Е, спокойно може да се каже, че Бербатов смаза отбора от града на Бийтълс… Със сигурност сега всички негови критици могат само да замълчат и да гледат повторенията на головете, които той вкара (особено внимание препоръчвам да обърнат на втория гол и, ако могат, да го гледат няколко пъти и да си зададат въпроса колко футболиста биха вкарали гол по такъв начин ;)).

Не можах да хвана целия мач – все се надявах, че ЦСКА няма да играят отчайващо и ще покажат добър футбол, но накрая реших да пусна на английското дерби и то… точно когато Бербатов отбеляза втория си гол 🙂

Все пак трябва да се признае и това, че Ливърпул не се предадоха след втория гол на Бербатов и дори успяха да изравнят… след две глупави грешки на защитниците на Юнайтед, по-специално на Евънс и О’Шей – първият фаулира Торес в наказателното поле, след което Джерард намали от дузпа на 2:1, а вторият – извърши нарушение на около метър-два от наказателното поле, след което от пряк свободен удар отново Джерард изравни резултата. Все пак в края на двубоя Бербатов се разписа за трети път днес и реши изхода от мача.

Безпорно след отказването му от националния отбор по футбол той започна да играе много по-добре. Може би и заради това, че вече тук не го критикуват чак толкова много, знам ли… Каквато и да е причината, дано Бербатов да продължи да играе така и в следващите мачове, защото имаме нужда да гледаме футболисти като него, както и голове като неговите 🙂

Ето ги и головете:

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

България унизена насред София…

Е, ето, че поредната загуба на националния ни отбор по футбол вече стана факт. Май свикнахме вече, а? А ако не сме, то трябва да се подготвим добре, защото с такава игра и такива хора, то със сигурност ще трябва да свикваме…

Днес непретенциозният (поне за мен) отбор на Черна гора ни показа как трябва да се играе и ни надигра на стадион „Васил Левски“ с 0:1 с гол на Зверович в средата на първото полувреме. След загубата Станимир Стоилов си подаде оставката… доста, доста късно според мен.

В началото на двубоя отборът ни започна доста добре. През първите двайсетина минути владеехме положението и само, може би, прекалено голямото желание на Попов и компания ни лишиха от голове. И все пак в тези първи минути сякаш всички тайно се надявахме, че отборът ще може да се противопостави на съперника си и да забрави за срамната загуба от Англия преди дни. И тъкмо когато си помислихме, че ще успеем да отбележим гол – Попов удари топката с глава и стражът на гостите със сетни усилия я изби от голлинията – отново допуснахме (както стана и в мача с англичаните) след контраатака.

Още по-жалкото в тази ситуация бе, че единствено ние си бяхме виновни за гола. Четирима футболисти в бели фланелки бяха се наредили около голмайстора на гостите Зверович и сякаш само го чакаха да ритне топката. Илиян Стоянов, който бе точно на пътя й, просто извъртя тялото си и остави Михайлов – който сякаш не виждаше добре къде е топката – да се справя със ситуацията. Синът на легендарния вратар и настоящ президент на БФС (който се надявам някак, че ще сметне за хубаво също да подаде оставката си в най-скоро време) изби топката, но тя се удари в гредата и влезе във вратата ни за 0:1. След този гол футболистите на Станимир Стоилов изобщо не можаха да направят смислена атака.

През голяма част от времето от трибуните на стадиона се чуваха викове „Оставка, оставка“… напълно заслужени според мен. И все пак днес националите ни изобщо не могат да се оплачат от липсата на подкрепа, тъй като хората, които си бяха дали парите, за да ги гледат наживо, наистина викаха и пееха през целия мач… сякаш надявайки се, че това ще успее да стимулира нашите момчета. Да, ама не…

През второто полувреме напълно загубихме желание за игра и повечето ни атаки завършваха пред наказателното поле на гостите, без дори да бъде отправен и удар към тяхната врата. Общо взето нападахме по един и същи начин – по крилата с центрирания, които много често се оказваха и неточни. Валери Божинов и днес не можеше изобщо да се каже, че е на терена. Същото важи и за доста от играчите на отбора ни. Илиян Стоянов отново не знаеше къде се намира и добре бе, че поне Иванов от време на време се сещаше, че е на стадиона, та успяваше да спаси някак и без това доста трагичното положение.

Както каза Славчо Пеев – трябва да се играе с желание и любов – любов към привържениците и желание за победа. Това липсваше най-много на националния ни отбор. Другите неща, които липсваха, бяха двамата Митковци – Бербатов и Иванков… сигурен съм, че с тях отборът ни щеше да седи много по-добре на терена. Преди Бербатов да се махне от националния всички много го оплюваха и казваха, че не ставал за нищо, но пък в крайна сметка той единствен успяваше да направи нещо по-интересно пред противниковите врати. Сега вече няма кой да го прави, нямаме голмайстор, който да може да се възползва от всяко едно положение, което се е появило пред него…

Да, вече съм склонен да вярвам и че те, нашите национали, просто толкова си могат – затова и със сигурност след края на тези европейски квалификации ние ще сме на последно място – но някак си все още не съм напълно убеден, че тези футболисти са чак толкова слаби. В крайна сметка голяма част от тях уж се представят на ниво в своите отбори… Не вярвам да стане кой знае каква огромна промяна след напускането на Станимир Стоилов. В интерес на истината не само той е виновен за загубите, които отборът ни натрупа. Трябва да си отидат доста хора и от националния ни отбор, и от БФС, ако искаме да започнем да се изкачваме нагоре… поне така ги виждам аз нещата.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂