Великден

То вярно, че празника мина отдавна, но пък шоуто, което се развихри тогава беше такова, че просто не мога да се сдържа, да не ви го разкажа..

Та така..

Нали сме големи „майсторки“, събрахме се момичетата в четвъртъка, да боядисваме яйца.. И както се казва: „Познай ти що стана“ 😉
Слагаме ние една тенджера с яйца да се вари и излизаме на двора да се излежаваме в беседката, докато станат готови.. Всичкото си беше много хубаво, само да не бяхме забравили, че варим яйца де.. 😉

В един момент (след около 2 часа някъде), брат ми се прибира с още двама негови приятели, влизат си вътре, разбира се, и.. в следващия момент излетяват навън с крясъци: „Малоумничкии.. Идиоткии.. Вътре вони на мършааа..“

Споглеждаме се ние и изведнъж ни „светва лампичката“, че май.. ;))) Полетяваме към кухнята и.. Като по команда следва запушване на носовете, избиване на сълзи в очите, хорови крясъци..
В кухнята – димна завеса.. Вони отвратително на нещо полупрепечено, полуизгоряло, че и не стига това, ами и на развалено..  С героични усилия се отварят прозорци.. Пръсти се парят в бързината да се махне остатъка от печката.. Кашляме и кихаме междувременно.. Тенджерата направо полита през прозореца и каца нейде навън на двора.. Кейса се скрива вдън земя, като не спира да лае.. Кълба дим излизат навън.. Дидо и компания псуват в хор като настъпани от кон каруцари.. А ние се измъкваме виновно обратно в предния двор, с все още запушени носове и зачервени, сълзящи очи, и гледаме нещастно..
Следва естествено оправяне на щетите.. Под подигравателните стрели на момчетата за качествата ни на домакини, се захващаме с почистването на кухнята.. Миене на прозорците, почистване на печката и ширма, изравяне на препарати за дърво и почистване на дървената ламперия с тях.. Такова чистене не сте виждалии 😉

Оттам-нататък обаче, не се предаваме – все пак сме решили яйца да боядисваме.. 😉 Вадя аз още един картон яйца, друга тенджера и ги слагаме да се варят.. Да, ама не.. В процеса на варене, пак се разнася отвратителна воня.. Спускаме се към тенджерата и.. Ами те яйцата май са развалени.. Втората тенджера полита след първата..
Хващам аз телефона, набирам домашната (бяхме й дали почивен ден) и започвам да крещя, та чак пяна сигурно ми избива на устата: „Какви са тези развалени яйца, дето стоят в хладилника, а?!?!?“ А тя най-спокойно ме пита: „Ти да не ги извади от малкия хладилник?“ Потвърждавам ръмжейки, а тя продължава: „А защо не си направи труда да погледнеш бележката, която съм залепила на стената на хладилника, че яйцата вътре са развалени и ще ги изхвърля утре като дойде колата за боклука, за да не се размиришат, ако ги изхвърля предварително?“ Аз онемявам, а тя продължава най-хладнокръвно: „Сега отвори големия хладилник и погледни към лявото долно чекмедже, на което има бележка „Яйца за Великден“ – вътре ще намериш 3 картона яйца, които са приготвени за боядисването.“ И докато пелтеча, ми пожелава приятен ден и затваря.. А аз оставам с телефона в ръка, загубила ума и дума..
Е.. в крайна сметка боядисахме яйца де.. ;))) Ама сигурно ще ги помня тези яйца много време напред.. ;))
Та така с моите перипетии..
Хайде стига толкова, че много се разписах :Р

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

3 мнения за “Великден

  1. Какъв е изводът -- че или трябва да не влизаш вече в кухнята, освен ако не отиваш да си вземеш нещо за ядене, или трябва пък да не излизаш оттам, за да се научиш кое къде е и как се прави 😛

  2. Първият ти извод е най-правилен, това не е първата ми мини-катастрофа в кухнята.. 😛

  3. О, не се и съмнявам в твоите… кулинарни способности… 😛 И силно се надявам всичко в кухнята ви да има застраховка, в случай че отново решиш да се изявяваш, иначееее… 😉 😛

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.