Още с излизането си на голям екран имах голямо желание да го гледам, но така и нямах възможност да го направя. Все пак през почивните дни успях да изгледам и този филм, който също както „Непобедимите“ е пълен с мноооого известни актьори – Адъм Сандлър, Салма Хайек, Крис Рок, Кевин Джеймс, Роб Шнайдер и т.н.
Уви, и този филм не беше точно това, което очаквах, но в крайна сметка имаше и моменти, в които човек можеше да се посмее и със сигурност не съжалявам, че го изгледах.
Филмът започва с баскетболен мач, в който главните герои, все още деца, спечелват шампионската титла. Години по-късно всеки вече е тръгнал по своя житейски път, но отново се събират, след като разбират, че техния треньор от момчешките им години е починал.
Въпреки всичките си чудатости и странности, както и това, че години наред не са се виждали, тяхното приятелство продължава от там, където е било свършило. Сега, вече големи и уж помъдрели, те се събират отново в къщата край езерото, където са празнували след победата си преди толкова много време. Този път с тях са и техните семейства.
Независимо от това, че те вече не са деца, героите започват да се забавляват както във времето, в което са били на годините на собствените си деца, като ни показват, че физическото израстване не винаги води и до умствено такова 
или по-меко казано – че годините не пречат на човек да се чувства отново дете.
