Животът на един… ситски лорд

Дарт Вейдър си седеше удобно, доколкото можеше да се използва тази дума в неговото положение, в креслото на офиса си в Корусант и си спомняше за изминалите години…

„Еееех, какви години бяха – колко се борихме с Дарт Сидиъс докато успеем да наложим нашата трева на пазара… Колко битки имахме срещу тъпите джедаи, които не искаха да прекратят продажбите на смешните си корелиански наркотици… Дори в една от тях загубих половината си тяло… Заради онзи мизерен Оби-Уан Кеноби…

И сега какво? Спечелих всичко и правих всичко, само за да могат моите деца да бъдат щастливи… А те?! Ох… Те са едни неблагодарници…

Не стига, че от сутрин до вечер си скъсвах тенекниения задник, за да мога да им устроя едно по-добро бъдеще, а те не само, че и едно „благодаря“ не ми казаха, а дори решиха да си създадат собствена нарко-банда…

И отново тъпият Кеноби е виновен за това… Докато децата бяха при детегледачите си – Люк на Татуин с чичо си, а Лея при онзи продажник на Олдерон – ние с шефа – Императора де – създадохме най-добрата лаборатория за синтетични наркотици, която нарекохме „Звездата на смъртта“… Еееех, какви пари щяха да паднат от това… И точно тогава Оби-Уан реши да ни саботира. Първо проми и без това малкото мозък на Люк с джедайските треволяци, които дъртият хипи-джедай пуши от години, и го накара да си мисли, че е по-добре да стане някакво смешно хипи, отколкото да тръгне по стъпките на баща си… А после… Ооох, после той вкара дъщеричката ми, моята ценна и единствена дъщеричка, в някаква гангстерска банда, наречена „Бунтовниците“, където пък тя се запозна с един пияница на име Хан Соло, в който си мисли, че е влюбена… И за всичко бяха виновни Ларс (чичото на Люк) и Бейл (онзи, дето втълпи на дъщеря ми, че й е баща), затова и трябваше да ги накажа… Е, малко се поовлякох, особено с унищожаването на планетата Олдерон, но те си го заслужаваха!

И сега… сега тази смешна бандичка, която децата ми организираха, унищожи „Звездата на смъртта“… И не само това – направиха си собствена лаборатория за наркотици на Хот… Ноооо Дарт Вейдър не е вчерашен – опита да се ухили, но си спомни, че това му причиняваше болка, – успях да намеря скривалището им и унищожих всичката дрога, която бяха произвели. Но… не можех да убия собствените си деца, затова ги оставих и да избягат, защото все пак аз винаги съм с един ход напред и знаех, че те отново ще ми паднат в ламаринените лапи.

Знаех, че ще отидат при дъртия мошенник Ландо Калризиян в Облачния град и затова бутнах малко безплатна, но нискокачествена, дрога на комарджията и той веднага ги предаде. Хванах онзи смешко Хан, за да го науча как трябва да се държи с дъщеря ми, но понеже още не съм много сигурен какво точно да му кажа, реших да го замразя… за да не се отегчава човекът. Поговорих си малко и с Люк… Той май леко ми се обиди заради това, че му отрязах ръката, но това бе единственият начин да му покажа, че нашата дрога е по-хубава от тази на Оби-Уан. Уви, не можа да я опита – подхлъзна се и падна в бездната, след което повече не съм го виждал, но усещам, че все още е някъде там и пълни ноздрите си с кокаина на онази групичка на Лея…

Нищо, деца са ми – обичам ги, каквито и бели да правят… И знам, че един ден ние с тях ще почнем да произвеждаме заедно дрога и ще направим бизнеса семеен, а дотогава… Нека Силата… и марихуаната бъдат с тях…“

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

6 мнения за “Животът на един… ситски лорд

  1. Еееемиии… все някога трябваше да покажа поне част от всичката тази простотия, която напира вътре в мен да излезе и да се представи пред големия свят 🙂

  2. Такаа, да си кажа мнението и аз:) Преди много време ти казах, че имаш дарба, продължавай;) Както виждам и въображението ти работи, на още съм на мнение, че темата, макар и модерна не е за предпочитане. Накрая се усмихнах, но като се замисля, дали всички ще схванат шеговитата страна или ще решат, че е добре да се построи такава Империя…Между другото се убедих, колко много те е впечатлил “ Междузвездни войни“:)Как е там горе, сред звездите?

  3. Първо -- сред звездите си е супер, стига да не обръщаш внимание на разните метеорити, които понякога минават покрай тебе. 🙂
    Второ -- такива „империи“ в реалния свят ги има и без моя помощ, така че надали от 500 думи написани в шеговит стил на някой ще му хрумне да прави нещо такова 🙂
    И трето -- това, че пиша разни простотии, не значи, че имам дарба… Всъщност значи -- права си -- имам дарба да пиша простотии 😀

  4. Какво да ти кажа кокич… 😉 Харесва ми стилът ти на ракзазване -- чак пресъздаваш охкания и пъшкания 😀 А за историята …. но комент 😀 Трябваше да прекръстиш малко героите на Фантакин Скайуолкър и Оби уан ке Зомби 😀

  5. Сега… те героите си имат други имена, които ще ползвам в следващи такива истории -- Аки Скай*акър и Оли-Уан Кеноби 🙂 Но това по-нататък

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *