Как не трябва да се сваля момиче :)

Събитията около тази история се случиха преди доооста време – тогава още с някои от приятелите ми си мислехме, че песните на Енрике Иглесиас ще ни направят по-готини в очите на девойките 🙂 Е, скоро след това осъзнахме, че човек няма как да се издигне в очите на слепите, но… това е друга тема.

Ще започна историята си мааалко по-отдалеко, а именно – от вечерта преди самата случка 🙂

Всичко започна през една почти прекрасна юлска вечер преди около четири години. По това време аз все още бях запален чатър и редовно влизах в IRC, за да убия някой и друг час, който в последствие ставаше на денонощно киснене пред компютъра. По това време дори бях започнал да каня повечето си приятели в един канал, който бях създал, мислейки си, че това ще им се стори интересно, само защото на мен ми бе интересно 🙂 Така все пак успях да навия един от приятелите си – Драгомир (който се надявам в скоро време да пробие в музикалния бизнес и да не ме забрави :D). В онези години той все още не бе открил напълно себе си, както и повечето от нас де, и гледаше да се възползва от всеки удобен случай, иначе казано – да заговаря всяко срещнато момиче. Аз пък от своя страна, както писах и по-горе, до такава степен бях вманиачен от този чат, та дори бях почнал да си правя бот… с ник, който Драго си помисли, че е женски.

След няколко несполучливи опита от негова страна да заговори бота ми, все пак той успя да си уреди среща с „нея“ в едно барче в центъра на Русе. Уви, ни най-малко и не предполагаше, че всъщност девойката съм аз и че с друг от моите приятели – Дидо – целим просто да се позабавляваме на негов гръб.

И така денят на срещата дойде. Бяхме се уговорили да е в късния следобед и затова бях решил да запълня времето си с играене на игри на компютъра. Точно тогава вкъщи реши да се отбие и героят на тази история – Иво, който, за негово нещастие навярно, играе главната роля и в друг мой разказ. Причината, поради която бе решил да ме навести, беше, че искал да му правя компания по време на разходката му до някаква банка. По пътя му разказах накратко за малката ми шегичка и той реши също да се включи в срещата на центъра.

Часът на така очакваната от Драго среща настъпи. Учудването му бе много голямо, когато на масата в кафенето не видя девойка, а цели три момчета 😀 Аз, обаче, бях помислил и за това и леко реших да го залъжа, че тя просто се притеснявала да излезе сама с него и затова аз съм дошъл, а другите двама… просто се оказали на същото място по същото време 🙂 Най-забавното бе, че той се върза на това ми обяснение…

И така четиримата зачакахме девойката да се появи. По едно време аз съвсем случайно излязох навън, уж говорейки с нея. Смятах след този „разговор“ да му кажа, че е възникнало нещо спешно и тя отлага срещата им за по-нататък. Уви, Иво бе решил съвсем друго – не успял да се сдържи и докато съм бил навън, разказал на Драго моя пъклен план 🙂

Хубавото бе, че след това той не се разсърди… много. Дори решихме да се поразходим из центъра и да си поприказваме. Преди това сметнахме за добре все пак леееко да се подкрепим с нещо, та да имаме сили… ако случайно ни връхлети някоя огромна тълпа от момичета 🙂 Героят на тази история явно бе прекалено изнемощял след всичко и си взе няколко парчета пица, а дори след това се подсили и с баница… като след това всеки можеше да разбере съвсем спокойно (по външния вид на спътника ни) през кои заведения за бързо хранене сме минали… 🙂 Това, все пак, не ни смути кой знае колко и продължихме с разходката.

По онова време аз леко харесвах една от сервитьорките, която работеше в заведението, където Драго трябваше да се срещне с… мен. Именно това донякъде бе и темата на разговора ни по време на обикалянето на центъра, а също така и причината, поради която решихме да се върнем в същото заведение и евентуално аз да заговоря девойката… Всъщност аз нямах кой знае какво желание, но останалите толкова много искаха, вероятно за да ми се подиграват малко и на мен, та накрая склоних и се върнахме. Дори по някаква странна случайност седнахме на маса, която бе обслужвана именно от нея.

Времето неусетно минаваше в чудене как да заговоря момичето. На ум ни идваха какви ли не глуповати идеи, а странните движения (изразяващи се в помръдване на средния пръст на ръката) на Драго, докато я викаше да си поръчва нещо ново, сякаш просто бяха доказателство за нашата безизходица 🙂 Накрая все пак ми хрумна една почти гениална идея – близо до масата ни имаше деца, които си играеха и с които тя дори от време на време се заиграваше. Целият план се състоеше в това да напиша телефонния си номер на едно листче, което те да й предадат с послание, че ако иска да излезем, може да ме потърси на този номер. За добро или лошо мисията се провали още в зародиш, тъй като никой от нас нямаше нито лист, нито химикал, а сметнахме за прекалено странно да искаме да ни донесат… 🙂

Така и самото ни стоене в заведението изглеждаше вече като просто губене на време и харчене на пари… Затова и решихме да си тръгваме. Девойката дойде да събере останалите чаши от масата ни и съвсем неочаквано дойде и в страната, на която седях аз, а след няколко секундно чудене се сепна и сякаш заговори на себе си:

– Оф, защо идвам тук, като вече събрах всичко?

Тогава си казах, че това може би е моят момент. Знакът от съдбата, който чаках цял час: 🙂

– Може би за да се запознаем – леко плахо й отвърнах аз. – Приятно ми е, аз съм Калоян.

– Ами аз съм Айсел, приятно ми е. – При което тя си подаде леко ръката и дори сякаш се усмихна.

Точно тогава реши да се намеси и Драго и също да се запознае с нея, като едва му затворихме устата 🙂 След него и Дидо се представи, а накрая Иво си каза името, хвана ръката й и понечи да я целуне… Точно в този момент през ума ми мина като светкавица мисълта, че заради неговите действия мен вече ще ме е срам да идвам в това заведение… Така и стана – малко след като забеляза, че устните му се свиват и той приближава ръката й до тях, девойката се стресна и едва ли не с истеричен крясък каза, че има работа и се затича към заведението… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *