Как НЕ трябва да се свалят момичета: част 2

Този разказ е един от тия, с които не се гордея, по простата причина, че няма с какво точно. Но… си мисля, че може евентуално да се хареса на петимата ми читатели, най-малкото заради това, че хората обичат да се наслаждават на прецакването на другите, а долуописаната история е точно такава 🙂

Случи се преди почти три седмици в една леко скучна съботна вечер. Моят приятел Юра (за който писах в „Силата на езито…“) имаше голямо желание да излезем и да повторим това, което стана предния път, а именно – да идем на дискотека и да се забавляваме. Само че сега трябваше да бъдем само двамата, тъй като сестра ми беше заета, а всички други (търсех предимно момичета, защото не обичам много коч-компаниите – не, че не потърсих и няколко момчета де), за които се сетех, вече си бяха намерили занимание – все пак се сетих да занимавам хората с простотиите на Юра чак към 10 вечерта. Не се и съмнявам, че повечето от вас знаят какво е двама души, при това момчета, да отидат на дискотека сами и колко не-забавно е в 90% от случаите (не че не съм имал и забавни моменти, но това се случи преди много години и вероятно някой път ще опиша и тази история). Както и да е, казах си „Майната му, така и така няма какво да правя у нас, поне ще изляза малко с този простак“, а и аз изобщо не тръгнах с идеята, че ще ходим на дискотека, но реших да запазя тези си мисли само за мен, за да… не убия ентусиазма му 🙂

И така… отново се срещнахме на познатото от предната история място – часовника до съда. Той, разбира се, отново закъсня, а много мразя някой да го прави – обикновено аз съм този, който закъснява, и когато някой ми извърти подобен номер, се чувствам много, ама мноооогооо прецакан. Е, простих му тази груба грешка… И от тук започна най-срамната за момента история от това лято 🙂 Казах му, че нещо не съм в настроение за дискотека и съм излязъл, само за да се видя с него, но все пак му оставих и лека надежда, че може и да отидем до някоя дискотека. Тогава в ума на моя приятел проблесна гениалната и изключително рядко срещана тъпа идея – да се запознаем с момичета и да ги убедим да дойдат с нас на дискотека. Е, щом е за простотията – навит съм 🙂

Решихме да започнем нашата атака срещу милите и нищо неподозиращи момичета из центъра от шадраваните пред общината. Седнахме на една пейка, в близост до която се бяха настанили две девойки, които… според моите критерии не бяха прекрасни, но – нали са само за компания. Започнахме да обсъждаме с Юра как да заговорим момичетата – на него не му хрумваха интересни идеи, а аз… честно да си призная нямах грам желание да правя каквото и да било и просто ми се искаше да гледам сеир, и по-точно – неговия сеир (по-запознатите с моите душевност и характер веднага биха казали: „Ето го нашият Кокооо“, но грешат – аз не съм сеирджия, нямам вина, че около мен всички се избиват да правят простотии.. аз просто умея да ги подтикна да изпълнят и без това взетите решения :)). Накрая – не знам дори и аз как – на него му хрумна да говори за едно момиче, с чиято приятелка преди време.. бяхме излизали един-два пъти (вероятно от това също може да излезе една история)… и то не просто да шепне, а да говори толкова високо, че момичетата, седнали на около два метра от нас, да могат да го чуят. Преди той да реши да говори за тази девойка, момичетата поглеждаха от време на време към нас. След като го направи – те си тръгнаха 🙂

Аз – Идиот, видя ли какво направи?! На думи си много силен, ама на действия…

Юра – Простак, ти защо не ги заговори, като толкова можеш?!

Аз (леко примирен, защото – както писах по-горе – не исках да убивам ентусиазма му от самото начало) – Добре, добре. Дай да станем и да се поразходим, тук вече и без това не е толкова интересно.

Речено – сторено. Станахме и се запътихме към една от чешмичките, за да пием вода, когато в полезрението ми попаднаха две момичета, седнали на пейките до… Лайното (за непросветените – това е едно барче в центъра на града… наричат го така, защото е атакувано целогодишно от една огромна армия от птици… е, досещате се нататък). С бодра крачка се запътихме към тях, но понеже нямахме много смелост, седнахме на пейката срещу тях, която е на… хм… около 12 метра 🙂 Е, както и да е де, Юра се „погрижи“ те да ни забележат, след като през цялото време гледаше към тях. Въпреки това не бяхме много сигурни дали са хубави и аз му предложих – а и той наистина имаше повече желание от мен – да иде да хвърли нещо в кофата за боклук, която се намираше близо до тях, и така да провери дали са хубави. Отиде той, хвърли боклука, позагледа ги… и знаете ли какво направи простака? Вместо да се върне и спокойно да ми каже, че не стават, той пред тях започна да мята ръце, да прави физиономии и дори да издава звуци, с които да ми подскаже, че не стават и да вървим на друго място… Те, разбира се, видяха това и по погледа им ми се стори, че не бяха особено възхитени 🙂

Юра реши, че явно с момичетата няма да ни провърви и затова по-добре било направо да отидем на дисктоека. Запътихме се към Шоурум и дори влязохме, но излязохме след по-малко от минута, понеже нямаше никакви свободни места – часът бе към 1 след полунощ и сякаш бе нормално.

Юра – Тъпак! Виж заради теб как няма да влезем сега в дискотеката! Аз ти обяснявах – дай да отидем в 12, Калояне, да си заемем там някакви места, ще намерим там момичета, ама ти – не, дай да пообикаляме малко. И сега какво?! Няма да ходим на дискотека.

Аз – Ееее, спокойно де… Дай да се поразходим малко и ще се върнем след известно време – все ще намерим някъде места, а ако не – ще се прилепим уж до някого.

Така и направихме. И познайте къде отидохме 🙂 Да, точно там… Минахме точно покрай момичетата, за да се уверя, че Юра не си е измислил за тях и… се оказа, че те бяха симпатични (а от двама ни аз съм този с по-високите критерии) и малко след като ги задминахме…

Аз – Тъпак такъв, аз ги харесах, значи не са толкова зле… особено като имаме в предвид твоите критерии за оценяване.

Юра – Ъъъъ… ами то може би е от светлината… Нали не е много светло, тъмно си е даже… явно не съм ги видял добре.

Аз – Идиот, гледай по-добре следващия път. Виж сега как седим като двама тъпаци на средата на площада, а те гледат към нас.

Юра (нещо, което не очаквах от него) – Ами хайде да отидем тогава при тях и да ги заговорим.

Аз (минахме два пъти покрай тях и нищо не направихме и сега чак се сещаме?! Да бе, веднага ще се съглася…) – Да теглим чоп – тура – прибирам се у нас, ези – заговаряме ги и каквото и да стане – отиваме на дискотека…

Вече може би някои от вас са прочели „Силата на езито…“, та – в тоя ред на мисли – познайте отново какво стана… 🙂

И така – седнахме до тях. Те гледат към нас, а ние – към тях.

Юра – Аааау, много са красиви.

Аз – Тъпак…

Юра – Аааааууу, тая с роклята ми харесва.

Аз – Ми върви я заговори.. Задник.

Той, разбира се, не направи нищо. В този момент от страната на момичетата се зададоха двама… да ги наречем чичковци.. Минаха покрай момичетата и точно, когато се изравниха с тях, се спряха и ги изгледаха така, сякаш гледат някакво месо в месарски магазин, след което продължиха към отсрещните пейки, където седнаха. Отвратителна гледка, но със сигурност се сещате защо са го направили, нали?

Аз – Тия двамата ще ти вземат девойките… побързай.

Юра – Вече съм събрал 13% смелост.

Аз – Дано в близко бъдеще станат поне 50…

Докато водихме този приятен разговор, явно другите двама бяха събрали нужните проценти за смелост и решиха да влязат в действие с горе-долу следния разговор:

Тъпак1 – Здравейте, момичета, какво правите?

ПриличноМомиче1 – Ами седим и си приказваме май.

Тъпак2 – Май имате нужда от компания, м?

ПриличноМомиче1 – А, не, двете сме си добре (поглеждат към нас).

Тъпак1 – Е, но четирима могат да се забавляват по-добре от двама. Ние ще отидем на „Олд фешън“ и ще ви чакаме на бара с по една водчица за вас. Ако искате, може да се включите?

ПриличноМомиче2 – Ами май ще откажем, засега (гледа към нас).

Не твърдя, че разговорът мина точно по тоя начин, защото все пак бяхме на около 3-4 метра от тях, но общо-взето май  протече така. Двамата тръгнаха към това… хм… нещо подобно на дискотека, а минута-две след това момичетата тръгнаха към „Опиум“, като през това време едната започна да говори по телефона си.

Аз и Юра едновременно – Да вървим след тях!

Тръгнахме, но след има-няма няколко метра те ни забелязаха, защото ние едва ли не направо тичахме след тях… Момичетата стигнаха до „Опиум“ и спряха там, като Юра реши да продължи напред и отново да изпуснем и без това почти пропиляната възможност… Това ме ядоса и тъй като вечерта и без това беше безвъзвратно загубена, реших да се върна и да ги заговоря – нещо, което не правя с момичетата обикновено – по принцип чакам те да ме заговорят 🙂 Естествено това ми изигра лоша шега, тъй като нямам заделен запас от реплики, които да ползвам, и се наложи да импровизирам… по възможно най-глупавият начин.

Аз – Здравейте (широка усмивка тип… аз съм изнасилвач, при което едната малко сякаш се стресна)… Тъй като вече от 30 минути сигурно сте ни забелязали… и вече може би ви е писнало да ни гледате, ще бъда директен – аз и тъпакът до мен искаме да отидем на дискотека, но няма с кого, а сами не ни се ходи… тоест – търсим си компания… и решихме да ви питаме дали случайно и вие не си търсите компания за дискотека?

ПриличноМомиче1 – Ами то хубаво си търсите, но ние вече си намерихме.

Аз – Ех… жалко. Надявах се да не станем като ония двамата чичковци преди нас.

Двете се позасмяха, а когато се обърнах, видях, че Юра вече препускаше към Шоурум и аз бях останал сам.. във враждебната среда, заради което реших също да се омитам 🙂

По-нататък вечерта беше още по-тъпа – в „Шоурум“ все още нямаше места – минаваше вече 2:30, затова решихме да идем в „Опиум“, който… е като селска дискотека, нищо, че се води една от елитните уж, но и на двамата не ни пукаше – така и така бяхме отрязани (нещо, което по принцип не ни се случва още от първия разговор с някое момиче). Там май почти си намерихме компания, но според Юра бяха доста стари – 27-28-годишни, заради което се върнахме отново в „Шоурум“, постояхме пак 10-15 минути и накрая си тръгнахме… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *