Една неочаквано добра вечер… :)

Ето, че вчера и аз навърших 20 години. 🙂 Общо взето денят мина повече от добре, като завършека му бе не само най-приятната, но и най-забавната част от него.
Шести август започна много трудно и тежко – още в осем сутринта котката ми реши, че трябва да ме буди (вероятно, за да ми честити и тя рожденния ден) и докато не ме видя, че вече съм напълно разсънен (което стана в 8:15, след нейното продължително мяукане и обикаляне из стаите), не се отказа от тормоза върху мен. Хич не ми се ставаше, особено като се има предвид, че предишната вечер си легнах едва в 3 сутринта, но… веднъж събудя ли се, после трудно заспивам и реших въобще да не се мъча, защото щеше само да стане по-зле.
Няколко минути след това вече телефоните започнаха да звънят и най-различни хора, по-близки и по-малко близки, започнаха да ми честитят 20-тата годишнина. Най-много ме зарадва, когато един приятел (Дидко Попов :P), който в момента работи в Германия, ми се обади, за да ми честити рожденния ден (от него най-малко го очаквах, защото все пак е в друга страна, но явно не ме бе забравил :)). Макар и обикновено да твърдя, че не обичам хората да ми честитят много, много, вътрешно бях хич да не е доста щастлив от това, че доста мои приятели и познати ми честитиха рожденния ден (нали съм си един такъв самовлюбен нарцис – нямаше как да не се радвам, че хората са се сетили за моя празник). Някъде около 10:30 обаче вече ми беше писнало и сериозно се замислих дали да не си изключа телефоните и да изляза някъде навън. Единственото, което ме спря, бе това, че навън бе много топло, а пък и леко ме мързеше да правя каквото и да е, пък и нали писах вече, че обичам да ми галят самочувствието. 😀 Не, че нямах неща за вършене – трябваше да ида до банката, за да проверя дали са ми превели евростипендиите, но това го направих доооста по-късничко. 🙂

Е, все пак реших да го направя и към 16 часа излязох от нас, за да ида на центъра до банка ОББ, мислейки си, че тя ще работи поне до 18. Уви, оказа се, че работела до 16:30, а аз пристигнах там точно по това време. Гледах как не пускат другите, но по някаква странна случайност мен ме пуснаха, та дори и успях да си проверя сметката, но дотук ми спря късметът, защото от стипендиите нямаше почти никаква следа все още (дано да ги преведат поне до края на другата седмица, та да ида на море :D). 🙂 След това отново се прибрах у нас, попразнувах малко с родителите ми рожденния си ден и се приготвих за излизане.

Въпреки че по-голямата част от приятелите ми в момента не бяха в Русе, успях да събера няколко другарчета, с които да купонясваме вечерта. Първоначалната идея бе да отидем на някакво заведение до към 12 вечерта и след това да се пренесем на „Опиум“ 2 или както е по-известен вече – „Опиум Денс Клуб“ или нещо такова.

Вечерта в заведението я прекарахме доста добре – пошегувахме се малко на гърба на Драго, друг мой приятел, който между другото скоро ще има концерт в „Опиум“ 2 заедно със своята група „Саботаж“ (на 11 август от 23:30). За щастие той е свикнал на шегите ми и не се обиди… много. 😀

След като хапнахме и пийнахме, се насочихме и към дискотеката. Драго бе така мил да ни повози в колата си от университета до хотел „Балкан“. 🙂 Най-забавното бе, че колата побира максимум петима души, а ние бяхме шест, като трябваше двама да седят и един в друг, но пак не успяхме да се съберем като хората – беше си доста тясничко. Аз, естествено, бях най-прецакания и седях отзад по средата, като бях притискан и от двете си страни. Все пак успях да оцелея до „Опиум“ и бях много щастлив, когато слязохме от колата. 🙂

Когато отидохме до дискотеката, разбрахме, че входът е свободен, но за големи групички, като нашата, се искаше да си купим и бутилка водка или уиски. Не, че имах нещо против това, но като знаех, че от групата само трима-четирима пием, а и че не ми се дават толкова много пари само за едно шише, решихме, че ще е по-добре да отидем някъде другаде. Започнахме да се чудим къде да ходим – дали на някоя друга дискотека, или пък в някакъв клуб. На края Драго предложи да отидем в „Максим“ (май така се казваше) – където имало караоке.

Самата идея беше доста интересна, защото никога досега не бях ходил в такъв бар. Но не бях много убеден дали ще ми хареса там. Все пак всички се съгласихме и отидохме. Въпросното заведение се намира малко след кръстовището на Пантеона, в посока към хотел „Дунав“, на първия завой вдясно, не помня как се казваше улицата… „Муткурова“ или нещо такова… 😀 Та… влязохме вътре, платихме си символичния вход от един лев и се настанихме на една от масите, за да погледаме как пеят другите, докато ние си измислим песни. Обаче още след втората песен натроението ни така се повиши, че почнахме да пеем всяка следваща песен заедно с този, който по принцип се бе записал да я пее, независимо на какъв език е. 🙂 Драго си избра и няколко песни, които да изпее – target=“_blank“>Aerosmith – I Don’t Wanna Miss A Thing, която изпя великолепно, както и target=“_blank“>Linkin Park – What I’ve Done, и target=“_blank“>Whitesnake – Is This Love, с която също много добре се справи, а ние му партнирахме малко встрани от микрофона. 🙂 С двама от другите другарчета – Георги, който за повечето ми приятели и познати е по-известен като Сънчо, и Николай, доста осезаемо се чувахме и на target=“_blank“>Щурците – Две следи и target=“_blank“>Сигнал – Да те жадувам. 🙂 На моменти дори нашите гласове се чуваха много повече, отколкото на хората, които изпълняваха песните… 😀

Аз, Сънчо и Драго искахме да изпеем и една обща песен, но така и не намерихме подходяща. Отначало се бяхме спрели на target=“_blank“>The Tokens – The Lion Sleeps Tonight, която със сигурност щяхме да изпеем фантастично, но така и не можахме да я намерим в репертуара на заведението. 🙂 След това искахме да изпеем хита на target=“_blank“>Sister Sledge – We Are Family, но тогава така и не можахме да се сетим кои са изпълнителите на песента. 🙂 Освен това Сънчо си бе избрал и друга песен, която да изпее, но не можа да дочака реда си, защото на повечето от компанията ни вече им се спеше и към 2:30 си тръгнахме. 🙂 Все пак аз ще го поздравя тук с тази песен: 😛

За незапознатите, това са The Offspring – Why Don’t You Get A Job… 🙂

А сега извън това… тъй като всички ми пожелаха по нещо, то да взема и аз да си пожелая нещо за рожденния ден, макар и вече с ден закъснение – най-вече ми се иска да съм си жив и здрав, и все така с голям късмет, като по възможност искам късметът ми да стане още по-голям де… да успея да постигна целите, които съм си набелязал и, естествено, някой да ми подари най-сетне лазерен меч… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

6 мнения за “Една неочаквано добра вечер… :)

  1. айде ще бъда смела :Д аз искам да ти пожелая и едно момиченце което много много да те обичка и слушка :Р (ако си нямаш де )

  2. УУУУуууууууууууууууу бееееее как не те беше срам да го напишеш тФа цЪ Цъ ЦЪ цъ

  3. Мдам, и на мен ми хареса как си прекарахме. А джедаят го рисувах аз, докато още се занимавах редовно с фотошоп… преди две години някъде 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.