Един хубав зимен ден.. :)

Кой е казал, че човек не може да се забавлява, дори когато е леко болен и пие какви ли не знайни и незнайни лекарства, за да се лекува? Ако има някой, който го твърди това, то със сигурност аз мога да го оборя.. или поне да опитам 🙂 Защото вчера за мен бе именно един такъв ден.

Първоначално нямах абсолютно никакви идеи за това какво да правя през деня.. Затова и се излежавах до късно и играех на компютърни игри. Е, по едно време това доста ми омръзна, което е странно.. при положение, че аз обичам да лентяйствам, и реших да се обадя на един от приятелите си – Георги, по-известен сред останалите ми приятели като Сънчо 🙂 Той, за разлика от мен, имаше своя цел за деня – да си купи дрехи 🙂 Е, аз реших да му помогна в избора, както неведнъж съм помагал на други мои приятели, но за тях… в някоя следваща история 😀

И така двамата се уговорихме да се чакаме в парка и оттам да поемем към магазините за дрехи. Времето навън бе толкова прекрасно, че аз съжалявах през цялото време, че съм си облякъл дебелото яке, ама.. съдба, преживях го и тоя факт, както и този, че докато чаках Георги, седях на една пейка в парка и всички баби и дядовци, които минаваха покрай мен, ме гледаха мноооогоо, ама мнооооогоооо зловещо – сякаш няма други пейки около мен и сякаш тази е „Свещената“ пейка 🙂 След известно време Сънчо дойде и изведнъж ни хрумна първо да минем през близкия мол, за който още май не съм казвал нищо в блога си 🙂 Той е… нещо много странно – хем е голям, хем е празен, хем е скъп, хем… се намира до болницата. Може би е направен с цел да разведрява пациентите. Уви, с петте магазина на кръст, които има в него, и с цените, които поне на втория етаж тръгват от 150+ лв, надали ще успее, но… управителите си знаят работата, предполагам 😉

Е, отидохме там и се запътихме към книжарницата, която се намира в него, за да огледаме за българо-немски, немско-български и българо-румънски речници… Едно ще ви кажа – преди 10 години цената на тия речници (имам предвид българо-немския и немско-българския, защото ги имам) бе 20 и 19 лв, а сега – 23 лв всеки 🙂 Явно знанието не е само сила.. 🙂 А най-учудващото бе, че българо-румънският, който имаше близо пет пъти по-малко думи от останалите, струваше дори още повече 🙂 Но както и да е, парите не са най-важното нещо в тоя разказ.. Или поне не много, но донякъде те спомогнаха за последвалата случка… 🙂

Тъй като изхарчихме доста пари по закупуването на тия… ценни неща, решихме да пропуснем днес дрехите и да се насочим към картинг пистата под мола. Ако не за друго, то поне да я видим какво представлява. Е, всъщност не стигнахме и до там, понеже в подземния паркинг се натъкнахме на една от ония пазарски колички и решихме да… изпълним желанието, което имахме още от преди Нова година, а именно – да се повозим в такава количка 🙂

Такова возене падна, че на няколко пъти щяхме да паднем от нея, а също толкова пъти се удряхме и в различните стени, греди и предпазни метални парапети… Но това не ни спираше – возехме си се на нея и хич не ни пукаше, че покрай нас минават хора и коли и че… евентуално някой може да ни наблюдава от охранителните камери, които трябваше да са разположени все някъде из тоя паркинг. Накрая ни осени гениалната идея да опитаме да я закараме до изхода, за да видим какво ще стане.. Най-интересното е, че като минавахме през един от легналите полицаи, който е точно преди изхода, машинката до него почна да пиука (или поне на мен така ми се стори) и в тоя момент от някъде се зададе някакъв мъж, който ни попита какво правим 😀 Ние спокойно му отговорихме, че изпробваме надеждността на количката, возейки се на нея. Той пък ни попита дали вози добре и след като отговорихме утвърдително, ни помоли да я върнем на мястото й… 😀

Въпреки последния „гаф“, денят беше прекрасен. 🙂 Макар и вече пораснали, детското желание за приключения явно все още не е изчезнало от нас.. 🙂

А ето и поздрав за Сънчо с една от любимите му песни от миналото… 😛

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *