Кой е казал, че човек не може да се забавлява, дори когато е леко болен и пие какви ли не знайни и незнайни лекарства, за да се лекува? Ако има някой, който го твърди това, то със сигурност аз мога да го оборя.. или поне да опитам 
Защото вчера за мен бе именно един такъв ден.
Първоначално нямах абсолютно никакви идеи за това какво да правя през деня.. Затова и се излежавах до късно и играех на компютърни игри. Е, по едно време това доста ми омръзна, което е странно.. при положение, че аз обичам да лентяйствам, и реших да се обадя на един от приятелите си – Георги, по-известен сред останалите ми приятели като Сънчо Той, за разлика от мен, имаше своя цел за деня – да си купи дрехи Е, аз реших да му помогна в избора, както неведнъж съм помагал на други мои приятели, но за тях… в някоя следваща история 
И така двамата се уговорихме да се чакаме в парка и оттам да поемем към магазините за дрехи. Времето навън бе толкова прекрасно, че аз съжалявах през цялото време, че съм си облякъл дебелото яке, ама.. съдба, преживях го и тоя факт, както и този, че докато чаках Георги, седях на една пейка в парка и всички баби и дядовци, които минаваха покрай мен, ме гледаха мноооогоо, ама мнооооогоооо зловещо – сякаш няма други пейки около мен и сякаш тази е „Свещената“ пейка След известно време Сънчо дойде и изведнъж ни хрумна първо да минем през близкия мол, за който още май не съм казвал нищо в блога си Той е… нещо много странно – хем е голям, хем е празен, хем е скъп, хем… се намира до болницата. Може би е направен с цел да разведрява пациентите. Уви, с петте магазина на кръст, които има в него, и с цените, които поне на втория етаж тръгват от 150+ лв, надали ще успее, но… управителите си знаят работата, предполагам 
Е, отидохме там и се запътихме към книжарницата, която се намира в него, за да огледаме за българо-немски, немско-български и българо-румънски речници… Едно ще ви кажа – преди 10 години цената на тия речници (имам предвид българо-немския и немско-българския, защото ги имам) бе 20 и 19 лв, а сега – 23 лв всеки Явно знанието не е само сила.. А най-учудващото бе, че българо-румънският, който имаше близо пет пъти по-малко думи от останалите, струваше дори още повече Но както и да е, парите не са най-важното нещо в тоя разказ.. Или поне не много, но донякъде те спомогнаха за последвалата случка…
Тъй като изхарчихме доста пари по закупуването на тия… ценни неща, решихме да пропуснем днес дрехите и да се насочим към картинг пистата под мола. Ако не за друго, то поне да я видим какво представлява. Е, всъщност не стигнахме и до там, понеже в подземния паркинг се натъкнахме на една от ония пазарски колички и решихме да… изпълним желанието, което имахме още от преди Нова година, а именно – да се повозим в такава количка
Такова возене падна, че на няколко пъти щяхме да паднем от нея, а също толкова пъти се удряхме и в различните стени, греди и предпазни метални парапети… Но това не ни спираше – возехме си се на нея и хич не ни пукаше, че покрай нас минават хора и коли и че… евентуално някой може да ни наблюдава от охранителните камери, които трябваше да са разположени все някъде из тоя паркинг. Накрая ни осени гениалната идея да опитаме да я закараме до изхода, за да видим какво ще стане.. Най-интересното е, че като минавахме през един от легналите полицаи, който е точно преди изхода, машинката до него почна да пиука (или поне на мен така ми се стори) и в тоя момент от някъде се зададе някакъв мъж, който ни попита какво правим Ние спокойно му отговорихме, че изпробваме надеждността на количката, возейки се на нея. Той пък ни попита дали вози добре и след като отговорихме утвърдително, ни помоли да я върнем на мястото й…
Въпреки последния „гаф“, денят беше прекрасен. Макар и вече пораснали, детското желание за приключения явно все още не е изчезнало от нас..
А ето и поздрав за Сънчо с една от любимите му песни от миналото… 
