kaloyan.org

Ето, че и световното в ЮАР вече приключи. Със сигурност ще го запомним с много неща – прекалено многото съдийски грешки, оказали се решителни за някои от мачовете, безкрайният шум по стадионите, предизвикван от вувузелите, първото световно, провело се в Африка, както и… първото световно извън границите на Европа, спечелено от отбор от Стария континент. И то не кой да е отбор, а Испания.

Още преди началото на турнира бях почти убеден, че „Ла Фурия“ ще са един от малкото европейски отбори, които ще имат възможност да спечелят титлата. Уви, без малко да се изложа, след като още в първия си мач те загубиха от непретенциозния отбор на Швейцария с 0:1. През следващите мачове също не можаха да покажат напълно своите възможности, но все пак надиграха и Хондурас, и Чили. След това на осминафиналите успяха да се справят и със съседите си от Португалия, които не показаха нищо кой знае какво в този мач, въпреки че в отбора им бе и Кристиано Роналдо. На четвърфиналите пък единствено рефлексът на Икер Касияс успя да ги прати на полуфинал, където се изправиха срещу наглед непобедимата Германия.

Преди този мач вече не знаех дали испанците ще успеят да се класират за финала, но тайно се надявах да ме изненадат, както и да изненадат целия свят. Германците през цялото световно първенство показваха много красив и резултатен футбол – още първия си мач го спечелиха с 4:0 срещу Австралия, на осминафиналите отстраниха Англия с разгромното 4:1 (не без помощта и на съдията, разбира се), а на четвъртфиналите победиха не кой да е, а отборът на Аржентина – с 4:0. Все пак Вия и компания показаха защо преди две години станаха европейски шампиони именно след мач срещу Германия и надвиха „маншафта“ с 1:0.

Така се стигна и до дългоочаквания финал – Испания – Холандия. Холандците по време на мондиала също не показваха кой знае колко красива игра и дори играеха доста пъстеливо, но в крайна сметка с постоянството си заслужиха да се борят за титлата. Преди битката на терена емоциите и страстите постепенно ескалираха. Както преди всеки мач от това световно първенство, се започнаха и прогнозите и предсказанията. Октоподът Паул, който досега бе познал всички мачове на германците (включително и загубата от Испания с 1:0) сега предричаше победа за иберийците, други животни – пък за Холандия. Другото нещо, за което мислеха всички, бе това как ще се представят съдиите на този финал. Сигурен съм, че всички футболни запалянковци помнят многобройните грешки, които допускаха съдиите на това първенство – от незачетения гол на Италия срещу Словакия, та до гола от засада на Тевес срещу Мексико (разбира се и преди мача на Италия, и след мача на Аржентина имаше грешки, които повлияха по един или друг начин на развитието на двубоите, но сега просто времето няма да ми стигне, за да ги изброя ). За щастие Хауърд Уеб не повлия с нищо на мача (поне за мен) и остави всичко да се реши от футболистите на терена.

Мачът през цялото време бе равностоен. Още в началото и двата отбора показаха, че са готови на всичко, само и само да не загубят мача – съдията за 30-тина минути показа около пет-шест жълти картона. Пропуски имаше и пред двете врати, но така и не се стигна до гол през редовното време. Както каза коментаторът на двубоя по повод продълженията: „Сякаш на никой не му се иска да свърши това световно първенство“. И като че ли наистина бе така – пропуските пред вратите на Стекеленбург и Касияс следваха един след друг, но до гол така и не се стигна.

Пет минути след началото на второто продължение обаче футболист на Холандия получи втори жълт и съответно червен картон за нарушение срещу Иниеста. В този момент може би много хора си казаха, че краят на мача вече е ясен, но холандците вместо да се приберат, не спираха да атакуват и дори през първите две-три минути след изгонването на техния съотборник те владееха повече топката. За тяхно нещастие, и за огромно мое, а и на всички привърженици на Испания щастие, в края на продължението Иниеста излезе очи в очи със стражът на „лалетата“ и като че ли събра всичката си ярост и желание и ги изстреля заедно с топката във вратата на Холандия. Гол, с който той ще остане завинаги в историята на испанския футбол като един от хората, донесли първата световна титла на „Ла Фурия“. Гол, чрез който испанците покориха вече не само Европа, но и целия свят… поне до 2014 година.