kaloyan.org

Ето, че сушата приключи и скоро смятам да „понаводня“ двамата си читатели с някоя и друга публикацийка. Започвам с „ревюто“ на този филм, не защото е първото нещо, което съм правил или гледал напоследък, а точно обратното – защото е последното, а и да си призная – доста ме впечатли. Все пак по-нататък вероятно ще разкажа и за някои други филми, които гледах през лятото, както и за едно-две приключенийца, случили се от последното ми писане досега.

Ето и накратко за какво иде реч във филма…

Представете си бъдеще, в което няма пари, в което всички остаряват до 25-годишна възраст и след това на теория могат да живеят вечно. Единственото нещо, което трябва да имате, за да стане това и на практика, е… време. След 25-тата годишнина часовникът на всеки започва едно не много бавно обратно броене, от което зависи не само прехраната, но и живота ви.

Такъв е животът и на Уил Салас (в ролята любимият на мнозина Джъстин Тимбърлейк). Той живее ден за ден, борейки се с несправедливостта да се родиш беден (или в случая – без много излишно време). След една странна среща с „безсмъртния“ Хенри Хамилтън (в ролята Мат Бумър, който за мен поне е по-известен като тайния агент Брайс Ларкин от „Чък“ ), който му дава всичките си години живот, за Уил всичко се преобръща. Уви, и за това той трябва да плати някаква цена, а именно – смъртта на майка си.

Решен да отмъсти за „подбора“, който богатите са решили да направят – намаляйки дажбите живот, които дават на бедните, той тръгва към Ню Гринуич – градът на безсмъртните, представяйки се за един от тях. Там се запознава със Силвия Уайс, която е от „дълголетен“ род, но въпреки това е твърда противничка на това богатите да живеят вечно, а бедните да се борят помежду си за оцеляването си.

 Уви, лъжата му излиза наяве, след като полицаите на бъдещето, т. нар. хронометристи (чийто лидер е друг известен актьор – Килиън Мърфи), го залавят и отнемат всичките му години живот, с изключение на два часа, за които той трябва да стигне до полицията. Тогава Уил взема за заложник Силвия и двамата тръгват обратно към родното място на главния герой, където той й разказва истината и й показва реалния живот… където двамата започват да търсят справедливост. Справедливост, за която мнозина трябва да платят тежък данък…

През първите 15 минути от филма бях направо като омагьосан – нито чувах, нито виждах какво става около мен – очите ми бяха вперени единствено в големия екран. Е, след това дойде и моментът, в който Оливия Уайлд (в ролята на майката на Уил) умря, а Джъстин Тимбърлейк така изигра сцената, че вместо да ми се доплаче, без малко щях да почна да се смея с глас в залата. Въпреки това бих казал, че „Дилъри на време“ е една много качествена продукция, в която екипът, „виновен“ за това филма да излезе на голям екран, се опитва много ясно да ни покаже какво ни чака и нас, ако продължаваме да живеем по този начин.

И за финал… не забравяйте, че винаги има и по-голяма риба…

Ето, че стигнахме и до последната част от хексалогията „Междузвездни войни“. Този епизод е значим не само като завършек на сагата, но и като факт, че за първи път в него е използвана системата за аудиовъзпроизвеждане THX (има и такъв филм, който Джордж Лукас е направил през 70-те години на миналия век… накратко – негов приятел май създава идеята за тази система и затова носи това име). Това е първият филм от поредицата, който гледах на кино… през далечната вече 1996 година (когато някои от читателите ми вероятно все още не са били родени).

Ето и набързо за какво се разказва в този филм – Люк, Лея, Ландо и Чубака имат за план да освободят Хан от ледения му затвор и съответно от Джаба. За целта Люк първоначално праща Трипио и Арту да занесат съобщение на Хътинянина, че ако не освободи приятеля му, ще направи голяма грешка. Джаба, който спокойно може да се нарече ветеран в тези неща, не приема заплахата му насериозно и дори решава да задържи за себе си двата дроида. В последствие Лея, предрешена като ловец на глави, занася като подарък на Джаба Чубака и вечерта, мислейки си, че всички в двореца на престъпника спят, но се оказва точно обратното. Джаба залавя Лея на местопрестъплението, опитвайки се да размрази Хан и я прави своя робиня. Хан пък е пратен, след като вече е размразен, в тъмницата при стария си приятел Чубака. В този момент се появява и вече доста по-силният Люк, който също претърпява (уж) неуспех и бива заловен от Джаба. Така приятелите отново са заедно, само че този път заловени и осъдени на смърт. Присъдата им е да бъдат изядени от едно от чудовищата на планетата Татуин, намиращо се из дюните.

За целта те са закарани с луксозното корабче-яхта на Джаба. За съжаление на Хътинянина, обаче, Люк се освобождава от оковите с помощта на Арту, който му хвърля лазерния меч, заедно с Ландо, предрешен също като ловец на глави, започват да освобождават приятелите си. В битката Джаба бива убит от Лея, а пък Люк убива друг небезизвестен герой – Боба Фет (който се появява и в петата част от филма, за да вземе замразеният Соло и да го занесе на своя шеф) – синът на убитият от Мейс Уинду във втория епизод „Клонираните атакуват“ Джанго Фет.

Така приятелите са отново. Целта им сега е да унищожат новата Звезда на смъртта, която е доста по-добре направена от първата, унищожена от Люк в „Нова надежда“. Задачата им допълнително се усложнява, тъй като защитното поле, което обхваща станцията, се намира на луната Ендор и за да бъде унищожено съоражението на Империята, първо трябва да се спре защитното поле от зелената луна. Хан, Люк, Лея и Чубака се заемат с това, а Ландо пък – с унищожаването на Звездата на смъртта.

Императора и Дарт Вейдър предвиждат този ход на Бунтовниците и дори ги оставят да отидат до Ендор, за да може Вейдър да се изправи за втори път срещу своя син и този път или да го убеди да премине към Тъмната страна, или да го убие. Преди това Люк се връща на Дегоба, за да завърши обучението си. Там Йода му казва, че вече няма на какво да го научи и че трябва много да внимава и да не се поддава на провокациите на баща си. Също така той научава от Оби-Уан, че има сестра – Лея. Докато Люк е при Йода, старият майстор-джедай умира и… се слива със Силата.

На Ендор Бунтовниците се запознават с местното население – еуоки – които смятат хуманоидният робот Трипио за божество. Това донякъде е и причината те да решат да им помогнат в битката срещу Империята. Люк взема друго важно решение – да иде на Звездата на смъртта и да се изправи срещу Вейдър и Императора, за да не излага приятелите си на опасност. Преди да замине, той споделя на Лея, че ако той умре, тя остава единствената надежда за спасение на Бунтовниците, тъй като тя също е Скайуокър и притежава сетивност към Силата.

След като Люк се предава доброволно в ръцете на Императора, последният решава да го направи свой ученик. Люк му се противопоставя. Но все пак Дарт Сидиъс не се отказва и показва на Люк какво ще стане с неговите приятели, ако не му се подчини – атаката на Ландо е обречена почти на провал, след като се оказва, че Вейдър и Палпатин са приготвили малка изненада на двете групи – на Ендор щурмоваци чакат в засада и осуетяват плана на Хан и Лея, а пък в космоса чакат няколко звездни разрушителя, за да спрат атаката на адмирал Акбар и Ландо.

Точно в този момент еуоките се появяват и помагат на Хан и Лея да се справят със станцията на Ендор, от която се пуска щитът на Звездата на смъртта. Така Ландо и компания получават възможността да атакуват звездата и да се опитат да я унищожат. Междувременно Люк се поддава за момент на гнева си и започва яростна битка срещу своя баща – Дарт Вейдър. Императорът е доволен от това и дори окуражава младия Скайуокър да убие баща си и да заеме неговото място.

В яростта си Люк отрязва една от металните ръце на Вейдър и сякаш точно това го накара да се замисли какво прави. Той решава да се успокои и да спре да се бие със ситския лорд. Това разгневява Сидиъс и той атакува със светкавици (ситски трик) Скайуокър, който умиращ моли баща си да му помогне. Вейдър, който през цялото време, откакто разбира, че децата му са живи, има колебания относно това кое е правилно и кое не, със сетни усилия убива Императора, но така убива и себе си. Все пак преди смъртта си той отново се връща към Светлата страна и с убийството на Палпатин сякаш изпълнява пророчеството за това, че е Избрания да въдвори ред в Галактиката.

Люк успява да избяга от Звездата на смъртта заедно с трупа на баща си, точно преди Ландо да я унищожи. В края на филма Империята е победена и Бунтовниците слагат началото на Новата Република.

Точно в последните сцени Люк вижда Йода, Анакин и Оби-Уан, като в по-новата версия (тоест тази от 2004-та) Анакин се изпълнява от човека, изпълнявал ролята му във втора и трета част – Хайден Кристенсен – което донякъде не се харесва на феновете на сагата… по ред причини (една от тях не засяга смяната на актьорите а самия факт, че някак тази версия е… лееекичко по-синя на цвят, в сравнение с оригинала от 1984 година).