Знам, че от много време не съм писал тук, но се надявам двамата ми читателя да ми простят, след като прочетат този пост, който е посветен на новоизлезлия филм „Отмъстителите“. Той е просто… жееееестоооок. Е, разбира се, ако очаквате нещо прекалено смислено – не сте попаднали на правилната статия и съответно на точния филм, но …
Всичко започна с момче, работещо в „Купи си още“. И тогава един ден негов стар приятел от университета му прати писмо, пълно с тайни. На следващия ден животът му се промени напълно, защото срещна шпионин на име Сара… и се влюби в нея. Така започва и завършва историята на „Чък“… „Многобройните“ ми читатели сигурно знаят …
Ооо, ето, че и аз най-сетне го гледах тоя филм и дори съжалявам, че го направих толкова късно след излизането му на големия екран, защото филмът е… върхът Няма да изпадам в повече подробности относно това колко ми е харесал, а направо ще ви разкажа набързо за какво иде реч в него. За да те …
Кой е казал, че човек не може да се забавлява, дори когато е леко болен и пие какви ли не знайни и незнайни лекарства, за да се лекува? Ако има някой, който го твърди това, то със сигурност аз мога да го оборя.. или поне да опитам Защото вчера за мен бе именно един такъв …
Заедно със Star Wars The Old Republic и Batman Arkham City, The Force Unleashed II е една от най-чаканите игри за мен. Докато другите две се очакват едва през следващата година, то тази ще излезе още тази – на 26 октомври.
Все още не се знаят много неща около геймплея, а и около самата игра като цяло (разработчиците доста се постарахa да скрият всичко и да ни пускат само по някоя мъничка новинка, колкото да доразбутят любопитството на феновете). Засега се знае, че платформите, за които ще бъде пусната играта, са Playstation 3, Nintendo DS и Wii, Xbox 360, както и така любимия ми компютър.
Относно историята… през последните няколко месеца на официалния сайт на играта пускаха оскъдна информация около това, което предстои да видим. Може би най-основното е, че Старкилър може и да е клонинг или поне – че главният герой е бил клониран доста пъти и сега ще трябва да се изправя и срещу своите двойници. Както казва Хейдън Блекман (продуцентът на играта): „Това е нашето „Империята отвръща на удара“.
Едно от нещата, които се знаят, е, че тук ще имаме още повече свобода на действие. Освен всички неща, които можехме да правим в първата част на играта, тук ще можем и да караме другите да правят това, което ние искаме (т.н. Mind trick, който е присъщ за джедаите), двойни лазерни мечове и още някои други дреболийки, които ще доближат играта още повече до филмите. Други детайли около играта са това, че в тази част Марек ще се опита да отмъсти на Вейдър, както и да намери любимата си – Джуно Еклипс. Освен вече познатите ни щурмоваци и сити и джедаи, този път той ще трябва да се изправя и срещу големи чудовища от типа на ранкорите. Изобщо… поне за момента се очертава играта да е една от най-добрите, правена някога по сагата.
Очаква се от LucasArts да пуснат и колекционерски вариант, в който ще има три допълнителни мисии, различен външен вид на героя, както и няколко нови цвята за меча, USB устройство, което ще е във формата на Старкилър, арт книга, в която ще са описани детайлите около създаването на играта, както и още някои други нещица.
Бях писал и в предишното „издание“ на блога си за тази игра, но тъй като базата данни леко изчезна, а пък играта си заслужава описанието (пък и скоро очакваме втората й част), реших да понапиша няколко реда за нея и сега. Още повече пък и че съм фен на сагата за „Междузвездни войни“ и съм играл голяма част от игрите, които от LucasArts са направили на тази тематика.
Та… малко предистория – през далечната вече 2008 година излезе конзолната версия на играта – „Star Wars The Force Unleashed“. Безспорно имаше голям успех, но големият проблем бе, че никой не се наемаше да я направи и за компютър. Една от причините бе „компетентното“ изказване на Камерън Суей (тоя, дето го водят като създател на играта), в което той заявява, че The Force Unleashed щяла да върви добре на много, много малко компютри. През ноември 2009 година обаче от компанията Aspyr Media решиха да изненадат почитателите на „Междузвездни войни“ като пуснаха нещо като допълнителна игра, наречена Star Wars The Force Unleashed – Ultimate Sith Edition. Тя включва оригиналната игра, както и още няколко допълнителни мисии, в които ще можете да се изправите срещу някои от главните герои в 4, 5 и 6 част от поредицата.
Ето малко и от историята в играта – главният герой е тайният ученик на Дарт Вейдър, който в началото е известен като Старкилър, а в последствие разбираме и името му Галън Марек. Играта започва с битка на планетата Кашийк между войската на Вейдър (в чиято роля сте вие) и местните уукита. В края на мисията ситът се изправя срещу джедай, след убийството на когото разбира, че той е имал син. Вейдър взема със себе си малкото момченце и започва да го обучава тайно от своя учител – Дарт Сидиъс. Или поне така трябва да си мислим ние де…
Постепенно Старкилър пораства и Тъмната сила все повече и повече го завладява. В първата мисия, в която се появява, той трябва да убие друг джедай – генерал Кота. След битката с него, героят от Войната на клонираните пада от крайцера, на който са се били. В последствие Марек разбира, че не е успял да изпълни мисията си докрай.
По време на играта Вейдър на няколко пъти предава своя ученик, след като Сидиъс разбира за него. Въпреки това Старкилър продължава да вярва на учителя си, който го принуждава да се сближи с бунтовниците и да стане уж ученик на Кота. На края обаче се рабира, че целта на Вейдър всъщност не е била да унищожи Императора, а напротив – чрез Марек е искал просто да открие кои са враговете на Империята. Това разгневява главния герой и той се завръща в една последна битка, за да си отмъсти. Тук идва и моментът, в който самият играч решава какво да направи – дали да убие Вейдър и да заеме неговото място като ученик на Сидиъс, или пък да спаси своите нови приятели – бунтовниците.
В допълнителните мисии пък вие се изправяте вече като дясна ръка на Императора срещу Люк Скайуокър, Боба Фет и остарелия Оби-Уан Кеноби. Има и друга мисия, в която все още играете с нормално изглеждащият Старкилър, който отива в Храма на джедаите на Корусант, за да разбере повече неща от живота на баща си.
Ефекти в играта не липсват. С главния герой може да правите почти всичко, което сме гледали по филмите – като за начало да размятаме меча наляво-надясно, да го хвърляме, за да посечем противника си, да мятаме чрез Силата разни неща из въздуха, да хвърляме светкавици по някого, както и чрез репулс (така беше наименовано в играта) да унищожаваме близкостоящи до нас предмети… Изогщо не можем да се оплачем от липсата на ефекти и възможности…
Ето, че вчера и аз навърших 20 години. Общо взето денят мина повече от добре, като завършека му бе не само най-приятната, но и най-забавната част от него.
Шести август започна много трудно и тежко – още в осем сутринта котката ми реши, че трябва да ме буди (вероятно, за да ми честити и тя рожденния ден) и докато не ме видя, че вече съм напълно разсънен (което стана в 8:15, след нейното продължително мяукане и обикаляне из стаите), не се отказа от тормоза върху мен. Хич не ми се ставаше, особено като се има предвид, че предишната вечер си легнах едва в 3 сутринта, но… веднъж събудя ли се, после трудно заспивам и реших въобще да не се мъча, защото щеше само да стане по-зле.
Няколко минути след това вече телефоните започнаха да звънят и най-различни хора, по-близки и по-малко близки, започнаха да ми честитят 20-тата годишнина. Най-много ме зарадва, когато един приятел (Дидко Попов ), който в момента работи в Германия, ми се обади, за да ми честити рожденния ден (от него най-малко го очаквах, защото все пак е в друга страна, но явно не ме бе забравил ). Макар и обикновено да твърдя, че не обичам хората да ми честитят много, много, вътрешно бях хич да не е доста щастлив от това, че доста мои приятели и познати ми честитиха рожденния ден (нали съм си един такъв самовлюбен нарцис – нямаше как да не се радвам, че хората са се сетили за моя празник). Някъде около 10:30 обаче вече ми беше писнало и сериозно се замислих дали да не си изключа телефоните и да изляза някъде навън. Единственото, което ме спря, бе това, че навън бе много топло, а пък и леко ме мързеше да правя каквото и да е, пък и нали писах вече, че обичам да ми галят самочувствието. Не, че нямах неща за вършене – трябваше да ида до банката, за да проверя дали са ми превели евростипендиите, но това го направих доооста по-късничко.
Е, все пак реших да го направя и към 16 часа излязох от нас, за да ида на центъра до банка ОББ, мислейки си, че тя ще работи поне до 18. Уви, оказа се, че работела до 16:30, а аз пристигнах там точно по това време. Гледах как не пускат другите, но по някаква странна случайност мен ме пуснаха, та дори и успях да си проверя сметката, но дотук ми спря късметът, защото от стипендиите нямаше почти никаква следа все още (дано да ги преведат поне до края на другата седмица, та да ида на море ). След това отново се прибрах у нас, попразнувах малко с родителите ми рожденния си ден и се приготвих за излизане.
Въпреки че по-голямата част от приятелите ми в момента не бяха в Русе, успях да събера няколко другарчета, с които да купонясваме вечерта. Първоначалната идея бе да отидем на някакво заведение до към 12 вечерта и след това да се пренесем на „Опиум“ 2 или както е по-известен вече – „Опиум Денс Клуб“ или нещо такова.
Вечерта в заведението я прекарахме доста добре – пошегувахме се малко на гърба на Драго, друг мой приятел, който между другото скоро ще има концерт в „Опиум“ 2 заедно със своята група „Саботаж“ (на 11 август от 23:30). За щастие той е свикнал на шегите ми и не се обиди… много.
След като хапнахме и пийнахме, се насочихме и към дискотеката. Драго бе така мил да ни повози в колата си от университета до хотел „Балкан“. Най-забавното бе, че колата побира максимум петима души, а ние бяхме шест, като трябваше двама да седят и един в друг, но пак не успяхме да се съберем като хората – беше си доста тясничко. Аз, естествено, бях най-прецакания и седях отзад по средата, като бях притискан и от двете си страни. Все пак успях да оцелея до „Опиум“ и бях много щастлив, когато слязохме от колата.
Когато отидохме до дискотеката, разбрахме, че входът е свободен, но за големи групички, като нашата, се искаше да си купим и бутилка водка или уиски. Не, че имах нещо против това, но като знаех, че от групата само трима-четирима пием, а и че не ми се дават толкова много пари само за едно шише, решихме, че ще е по-добре да отидем някъде другаде. Започнахме да се чудим къде да ходим – дали на някоя друга дискотека, или пък в някакъв клуб. На края Драго предложи да отидем в „Максим“ (май така се казваше) – където имало караоке.
Самата идея беше доста интересна, защото никога досега не бях ходил в такъв бар. Но не бях много убеден дали ще ми хареса там. Все пак всички се съгласихме и отидохме. Въпросното заведение се намира малко след кръстовището на Пантеона, в посока към хотел „Дунав“, на първия завой вдясно, не помня как се казваше улицата… „Муткурова“ или нещо такова… Та… влязохме вътре, платихме си символичния вход от един лев и се настанихме на една от масите, за да погледаме как пеят другите, докато ние си измислим песни. Обаче още след втората песен натроението ни така се повиши, че почнахме да пеем всяка следваща песен заедно с този, който по принцип се бе записал да я пее, независимо на какъв език е. Драго си избра и няколко песни, които да изпее – target=“_blank“>Aerosmith – I Don’t Wanna Miss A Thing, която изпя великолепно, както и target=“_blank“>Linkin Park – What I’ve Done, и target=“_blank“>Whitesnake – Is This Love, с която също много добре се справи, а ние му партнирахме малко встрани от микрофона. С двама от другите другарчета – Георги, който за повечето ми приятели и познати е по-известен като Сънчо, и Николай, доста осезаемо се чувахме и на target=“_blank“>Щурците – Две следи и target=“_blank“>Сигнал – Да те жадувам. На моменти дори нашите гласове се чуваха много повече, отколкото на хората, които изпълняваха песните…
Аз, Сънчо и Драго искахме да изпеем и една обща песен, но така и не намерихме подходяща. Отначало се бяхме спрели на target=“_blank“>The Tokens – The Lion Sleeps Tonight, която със сигурност щяхме да изпеем фантастично, но така и не можахме да я намерим в репертуара на заведението. След това искахме да изпеем хита на target=“_blank“>Sister Sledge – We Are Family, но тогава така и не можахме да се сетим кои са изпълнителите на песента. Освен това Сънчо си бе избрал и друга песен, която да изпее, но не можа да дочака реда си, защото на повечето от компанията ни вече им се спеше и към 2:30 си тръгнахме. Все пак аз ще го поздравя тук с тази песен:
За незапознатите, това са The Offspring – Why Don’t You Get A Job…
А сега извън това… тъй като всички ми пожелаха по нещо, то да взема и аз да си пожелая нещо за рожденния ден, макар и вече с ден закъснение – най-вече ми се иска да съм си жив и здрав, и все така с голям късмет, като по възможност искам късметът ми да стане още по-голям де… да успея да постигна целите, които съм си набелязал и, естествено, някой да ми подари най-сетне лазерен меч…
Хареса ли ти? Тогава може да го споделиш с всички:
Ето, че вече стана ясно и кога точно ще можем да очакваме продължението на първата част – есента на 2011 година. Засега обаче нито от Warner Bros, нито от Rocksteady Studio или Eidos са казали някакви по-интересни подробности. Единственото, което се знае, е, че играта ще е много по-мрачна от първата част и в нея ще видим завръщането на Жокера. Действието този път ще се развива в самия град – Готам Сити (а и няма как да не е там, след като в първата част лудницата е разрушена).
Засега не ни остава нищо друго, освен да чакаме и… да гледаме трейлъра на играта:
Други подробности вероятно ще можем да очакваме едва към края на тази или пък началото на следващата година на сайта на играта.
Хареса ли ти? Тогава може да го споделиш с всички:
Още след излизането си изиграх играта, но така и не ми оставаше време да понапиша някой и друг ред за нея тук, а когато ми оставаше – ми липсваше желание. Е, както и да е, надявам се все пак да има още фенове на играта, които да не са успели да облекат костюма на Батман и да размажат откачалките в „Аркам“, за да може писането ми в момента да не се окаже напразно.
Е, от къде да започна? Играта е направо чудесна. В началото си помислих, че това ще е просто някаква бледа имитация на филмите, които вече всички сме гледали, ноооо далеч не бе така. От Rocksteady и Warner Bros доста са се потрудили не само за „опаковката“ на играта, но и за това, с което геймърите ще трябва да се сблъскват. Историята е съвсем нова и доста, доста мрачна. Типично като за Батман. А какво е той без своя най-голям враг – Жокера? Явно това са се запитали и производителите на играта, защото и тук най-големия противник на Прилепа е именно смахнатият престъпник.
Началото на играта е напълно спокойно – Батман привидно е заловил Жокера и го връща там, където му е мястото – в лудницата „Аркам“. Но, уви, той изобщо не подозира какво го очаква там – врагове от миналото, желаещи не само свободата си, но и да видят Батман мъртъв. А, да – и обикновеното – да унищожат света.
Пол Дини (човечецът, благодарение на когото можем да гледаме анимационния сериал, както и да играем тази игра) се е постарал да направи пребиваването на Прилепа в лудницата запомнящо се – героят ни ще трябва да се изправи не само срещу Жокера, но и срещу Отровната Айви, Плашилото, Фрийз, Бейн, Гатанката, Пингвина, Крок, Харли Куин (или май бе по-известна като Арлекин ) и Виктор Заз – все добре познати ни злодеи, които нямат търпение да унищожат Батман. Но освен тях той ще трябва да се изправи и срещу всички чудаци, които са затворени в „Аркам“ и които помагат на Жокера в пъкления му план. За щастие главният герой си има и приятели, като Оракула, по-известна преди кат Батгърл, която от време на време го напътства какво да прави в играта. Изобщо… не можем да се оплачем от липсата на добре познатите ни герои от анимационния сериал, игралните филми или комиксите.
Изобщо… дръзналите да играят играта, няма да имат и минута спокойствие, докато не я превъртят – безкрайното гонене на Жокера, капаните, поставяни от него, загадките на Е. Нигма (по-известен като Гатанката), битките с Плашилото и т.н.
За графиката просто няма какво да се говори – играта е една от най-добре направените (според мен де) за изминалата 2009 година. От Rocksteady са използвали вече доста нашумелия Unreal Engine, което би могло да отчая малко по-запознатите геймъри, но спокойно, разработчиците на играта са се справили великолепно, за да можем да се насладим както трябва на всяка една минута прекарана в света на Батман.
Но хубавите неща не спират с това. Звукът в играта е страхотен, изпипан и до най-малкия детайл (ако не вярвате, просто се заслушайте в говора на Жокера, докато сте извън сградите на лудницата, и как на различни места той ту се усилва, ту се намалява… в зависимост къде сте ). А другата приятна изненада е и присъствието на добре познатите ни Кевин Конрой (озвучаващ Батман в анимационния сериал), Арлийн Соркин (озвучавала Харли Куин в същия сериал) и Марк Хамил (Жокера, който също е учавствал в анимацията), по-известен като Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“. И тримата се справят чудесно с добре познатите им роли, като трябва да се отбележи, че Конрой и тук просто слга в джоба си Крисчън Бейл и неговото смешно произношение, което показа в новите два филма за Черния рицар.
), който в момента работи в Германия, ми се обади, за да ми честити рожденния ден (от него най-малко го очаквах, защото все пак е в друга страна, но явно не ме бе забравил 
