Силата на езито… :)

Ей, сайтът ми още съществувал! 🙂 Мина доста време от последната ми публикация, а сигурно двойно повече мина от последната ми история… Затова реших днес да понапиша това-онова, като вероятно в следващите дни ще споделям още от премеждията си през тази лятна ваканция. Вярно, не са от най-интересните, които съм имал (все още ме е яд, че преди години бях сметнал за много тъпа идеята да споделям историите си тук… и сега повечето са забравени или пък не ги помня напълно… трябва да си купя диктофон :)), но според мен си заслужават петте минути, които моите и без това малко на брой читатели ще загубят в четенето им 🙂

Това се случи някъде в началото на август… За някои по-детайлни читатели, които все пак може да прочетата историята – 11-ти август 😛 Моят приятел Юра (това, разбира се е.. хм.. партизанското му име 😀 реших да засекретявам всяка ненужна информация :D), който между другото е много забавен тип… особено ако е в просташкото си настроение, цял месец ми звънеше да се видим и накрая аз, с цялата си добрина, се съгласих. Идеята беше просто да излезем и евентуално да си поприказваме за нещата, които са ни се случили през изминалия месец. Аз нямах кой знае какво за споделяне – целият юли го прекарах в игра на футбол, защото нямах желание да излизам по дискотеки или барчета… дълга история 🙂

И така де – уговорихме се да се видим с Юра на часовника към 10 часа вечерта. На всички, които са от Русе, им е ясно, че говоря за „култувото“ място, на което младите от години се чакат един друг… много го мразя, но нали е най-лесно откриваемо 🙂 По пътя срещнах моята почти сестра, която от тук нататък ще наричам сестра 😀 и реших да я взема със себе си… нали знаете приказката – двама са малко… 🙂 А според мен трима никога не могат да бъдат много (особено ако са едно момче и две момичета, но случаят не беше такъв.. уви).

Вечерта си вървеше нормално – седнахме на едно барче – „Стената“, където ядохме пица и пихме фреш от банан… Всичко беше хубаво, като изключим, че резенът банан, който беше забоден с пластмасова сабя в чашата ми, беше малко… поостарял. Е, преживях го някак. Към 12 ч, Юра реши вече тактично да се измъква, защото бил изморен, а и имал едни други ангажименти вкъщи и май той на шега пусна, че би останал, само ако отидем на дискотека. Речено – сторено 🙂 Но Юра продължи да се дърпа, заради което аз реших да вложа всичките си умения за манипулиране (а според някои от приятелите ми съм много добър в това) и го убедих поне да изчака сестра ми да си вземе пари (тъй като бяхме стигнали вече до блока й) и след това евентуално да си ходи… Това ми спечели малко време, за да мога да обмисля по-нататъшните си действия, а и евентуално да се подсигуря с нещо резервно, а именно – да се обадя на други приятели, с които да отидем на дискотека. Те, обаче, се оказаха по-големи идиоти и от Юра (ако четеш това, знай, че не го мисля много на сериозно :D), а и някои от тях май вече спяха… тъпаци.

Затова ми хрумна нещо колкото гениално, толкова и глупаво… Но нали знаете – понякога двете неща се препокриват. Реших, че мога да бъда като Двуликия от „Батман“ – да оставя съдбата в ръцете на една монета… И понеже знаех, че Юра е податлив към изкушения, веднага му го предложих.

– Все пак шансът е 50 на 50 – казах му аз.

И така решихме ези да е за ходене на дискотека, а тура – за прибиране вкъщи… Е, познайте какво се падна 🙂 Юра все още гледаше изумен, докато ние отивахме към добре познатата на всички русенци дискотека Шоурум. По принцип не съм голям фен на чалгата, а това е точно такава дискотека, ноооо… вероятно всички знаете, че именно на такива места се събират много момичета, а какво по-добре от това за едни момчета като нас? 🙂

И ето, че се запътихме тримата към, както казват идиотите от тая дискотека, центърът на Русе… Който за малко щяхме да подминем, тъй като в дискотеката нямаше места… За щастие (о, благодаря ти, Боже) тук се намеси сестра ми. Колкото аз съм дръпнат и необщителен с непознатите, толкова тя е напълно обратното… и съответно можете да си представите колко много хора познава тя. Така беше и в случая – оказа се, че познава едно от момичетата, които настаняват гостите на заведението, и то успя да ни намери малко местенце близо до диджея… Както казва Юра – кеф – бяхме заобиколени само от момичета… кое от кое по-хубаво, но уви – всичките ми се струваха малки, което не ми харесваше никак.

Вечерта си вървеше с пълна сила, а ние – много странно – се забавлявахме на различните чалга песни, които пускаха. Е, за наше щастие, от време на време се прокрадваше и някоя и друга песен на Давид Гета, Виз Калифа (май така му беше името) и големият хит на лятото тук – „Дим да ме няма“, което нас ни устройваше напълно. Аз се радвах много, защото от цял месец не бях стъпвал в дискотека и някак това място ми липсваше 😀 А явно и на моите спътници…

Вече беше станало към два, когато сякаш ние бяхме в лек застой – нито аз танцувах, нито сестра ми, нито дори Юра… И почти бях убеден, че след малко ще трябва да си ходим, когато от някъде цъфнаха някакви приятелки на моята много обична сестра 🙂 Те бяха достатъчно пияни, за да ни поразвеселят, да принудят (буквално) сестра ми да танцува, а мен – да ме наливат с уиски… 😀 О, благословени да са хората, изсмислили това чудо алкохолът 🙂 Това веднага върна настроението ни. По едно време дори Юра започна да танцува с едно момиче… ПРЕД ПРИЯТЕЛЯ Й… А тя май не искаше САМО танц… 🙂 (Държа да отбележа, че Юра все пак не направи нищо с нея, защото не е такъв човек) Юра тогава ме извика при себе си, за да танцуваме там, и аз – като добро дете – отидох 🙂 Но не бяха минали и пет минути, когато чух едно силно „Брат миииииии“… Сестра ми, която седеше на поне пет метра от мен (не забравяйте и че бяхме в препълнена и ужасно шумна дискотека) викаше с пълно гърло, защото някакви малцинствени хорица я бяха обградили… Казах си – е, сега вече забавлението свърши – но за щастие, като ме видяха, те веднага се оттеглиха… Попитах я какво е станало, а тя ми отговори, че единият от тях й предложил пари, за да танцува с него, при което аз направих една физиономия от типа на „може ли да си толкова смотана, та да ме викаш за такива простотии“ и я попитах защо не му е взела парите – колко мило от моя страна, м? 🙂

Тъкмо си мислех, че само аз ще остана без нищо (все пак Юра почти танцува с обвързано момиче, а сестра ми за малко да забогатее и, ако някой от тях имаше блог и пишеше истории, то можеха да напишат доста интересни неща, само заради тия си преживявания), когато към мен се зададе едно доооста хубаво момиче. Сестра ми и Юра се спогледаха учудено, а и аз самият в първия момент се шашнах, когато тя дойде и ме поздрави (не че съм чак много грозен или прекалено смотан, ама все пак… това става уж само по филмите :D). Хубаво е, че не съм чак толкова много глупав, а и леко паметлив, та когато се приближи до мен, се сетих, че това е едно момиче от училище, с което юли месец бяхме си писали малко във фейсбук. Докато си говорехме с нея, момчетата, с които тя бе дошла, започваха да ме гледат все по-злобно и по-злобно с всяка изминала минута, но странно – на мен ми беше все тая (това на нея и досега не съм й го казвал, защото просто все забравях 😀 иначе съм убеден, че вече е разбрала колко обичам да говоря и да се хваля :)). Някак усещах, че разговорът с девойката отива към своя край – все пак двамата бяхме в различни компании, а и тя не е дошла на дискотека, за да си говори с някакъв почти непознат – а аз се чудех как мога да продължа да поддържам контакт с нея и за напред, след като вече нямам фейсбук… при което ми хрумна гениалната и същевременно отново тъпа идея (защото може би по принцип хората не действат чак така тъпо и директно) да й поискам телефонния номер и това (явно понякога все пак боговете ме обичат) отново сработи. Е, значи вечерта не беше чак толкова изгубена, щом се забавлявахме в дискотеката, а и си говорих с момиче 🙂 Три пъти ура за моя подвиг 🙂

Все пак по едно време – някъде към шест сутринта – решихме, че е време да си ходим… Уви, оказа се, че навън вали и явно за нас вечерта още не беше свършила, защото ни предстояха нови приключения… 🙂

На входа на дискотеката се беше събрала една мъничка тълпа от хора, защото никой не искаше да излезе на проливния дъжд и всеки чакаше скрит вътре таксито си… Сред тях имаше и двама датчани… май и двамата се казваха Дани 😀 Единият реши да заговори сестра ми, на която – без да ми се обижда – й липсват към 5000-6000 думи от английския език, а на Дани1… да кажем всички думи от българския 🙂 Затова се налагаше аз да говоря с нея, да му превеждам, той да ми отговаря, а аз да й превеждам отново на нея. По едно време разбрахме, че Дани2 знаел български, тъй като бил наполовина българин… и започнахме да си говорим и с него. Той бил научил Дани1 на някои български фрази, като последният много хитро си ги беше записал в телефона и ми показа някои от тях, като ме попита как може да пита сестра ми дали може да му даде една цигара. Всъщност не ме попита, а ми каза, че той ще ми покаже някои от записаните изречения (тоест ще се опита да познае сам), а аз ще му кажа дали е така.

Изречение №1 – „Имаш много странна прическа“.

Аз – Не, не е така.

Изречение №2 – „Ти си много хубава“.

И тук реших, че може би е удачно да се пошегувам с него…

Аз – Да, точно това е.

За жалост той видя ухилената ми физиономия и реши да се подсигури за всеки случай, питайки и Дани2. Ах, тоя идиот му каза, че не е това… 🙂

В този момент се появи от вътрешната част на дискотеката някакъв, който се развика, че трябвало да си ходим и ни гонел… Датчаните веднага си заминаха, но ние останахме да почакаме още малко нашето такси… Човечецът (Мачо) така и така не беше от персонала на дискотеката, а и беше с глава по-нисък от мен, заради което реших, че имаме прави да останем… но (това не го съобразих) и сигурно беше с 30-40 кг повече от мен… и с лееееки мускулчета тук-там…

Аз (към сестра ми, след като съм излязъл за секунда навън да видя дали таксито ни е дошло) – Още го няма това такси… Вече 10 минути го чакаме.

Мачо – Ти к’во чакаш тука, бе?

Аз – Ами такси явно, щом излязох да проверя дали е дошло…

Мачо (приближавайки се до мен и гледайки ме злобно) – Аз съм такси. Къде искаш да те откарам? У нас или у вас?

Аз – У нас, ама не твоето, че се съмнявам да ми хареса.

Мачо (обръща се към приятелката си… изглежда леко ядосан и разгневен, сякаш ей сега ще ми налети) – Я виж (сочи сестра ми) – Бритни Спиърс ни е на гости…

Е, нямаше как да не се засмея тук, при което сметнах и за уместно да излезем да чакаме навън таксито, защото на Мачо май не му оставаше още много до точката, в която търпението му ще загуби битката с алкохола 🙂 За щастие, точно тогава се появи и нашето такси… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

4 мнения за “Силата на езито… :)

  1. УРА!УРА!УРА! Разсмяме Благодаря :))))))))) и си те искаме в FB 🙁

  2. Радвам се, че все някой се забавлява на простотиите ми 🙂 А за фейсбук… някога може и да стане, ама не и в близкото бъдеще 🙂

  3. Почваш да задобряваш. Описваш все по интересно. Време е да се замислиш за някой роман :D. Готина история, накара ми да се замисля от кога и аз не сам илизал на дискотека, тряя да дойда някои пат да изкуфеим както си говорим. Ай очакваме продължение, демек какво се получи с момичето от дискотеката 😉

  4. Ами аз цяло лято ти говоря да дойдеш, ама тииииии… 🙂 А за момичето.. прекалено е готина (наистина, без шега), че да стане нещо 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.