Разговор по скайпа, който се води от две различни стаи в къщата ни между брат ми и мен в 11 часа вечерта:

Той: Амииии. Аз.. таковата.. Имам да правя два протокола, ама не знам как.. 🙁

Аз: Е и?

Той: Малко помощ, моляяяя 🙂

Аз: И в какво точно трябва да се изразява помощта?

Той: Амиии.. Да ти кажа темите и да помогнеш? 🙂

Аз: Искаш да ти намеря материали, по които да си направиш темите ли?

Той:.. Хъх.. Не точно..

Аз: Ами?

Той: Ееееее, нали ме разбираааш.. 🙂

Аз: Обясни ми.

Той: Амиии.. да удариш едно рамо за правенето? 🙂

Аз: Нали това ти предложих – да ти намеря материали, по които да си направиш протоколите.

Той: Торииии Ти баща, ти майка – направи ми ги, че ще ме скъсат 🙁

Аз: Ми какво ми го усукваш, да беше казал от началото, че искаш да ти ги направя.

Той: Ама аз малко по заобиколно, разбираш ли… 🙂

Аз: Ясен си ми с това заобиколно, стига си плакал, казвай темите.

Следва даване на темите и обясненията по тях.

Аз: За кога ти трябват?

Той: За утре 🙁

Аз: Моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя?

Той: Моляяяяяяяяяяяяяя 🙂

Аз: Ти луд ли си, 11 часа е??????

Той: Ама ти се справяш бързоооо 🙂

Аз: Ти си пълен идиот! Да не съм видяла и дума повече и само да си заспал, преди да съм ги направила – ОБЕЩАВАМ ТИ, че заспиш ли, ще ги изтрия!

Той: Млъквам и чакааам – клечки ще си сложа на очите ако трябва, ама няма да заспя. Моляяяяяяяяяя, направи гииииии 🙂

Аз: Млък!

И така де.. до 2 часа през нощта правих протоколи, заради „навременната” молба на брат ми..

И кажете ми – как да не започне да псува човек.. 🙁