Sofia Rocks 2014 – или най-добре похарчените ми 110 лв за тази година

sofia-rocks-2014По една или друга причина мина доста време откакто писах за последно. Но може би по някакъв начин просто съдбата ме е спряла, за да мога да имам сили и желание да ви опиша първия голям рок фест, на който присъствах, а именно тазгодишния Sofia Rocks.

Надали много хора знаят въобще, но аз всъщност не съм някакъв голям фен на рока. Това, обаче, въобще не ми пречи да се радвам и по някакъв начин да оценявам хубавата музика, както бе и в случая. Още преди 4-5 месеца една моя приятелка сподели, че много й се ходи на концерта, тъй като за първи път в България ще свирят нейните любимци – 30 Seconds to Mars. (През 2011 те са имали планувано участие, но поради лошото време то е отменено) До тогава бях чувал за тази група, но не бях слушал нито една тяхна песен. Единствения, който знаех, че е член на бандата, бе небезизвестният Джаред Лето, но дори и да го видех на снимка, пак може би нямаше да мога да го позная. Затова тя и още една друга моя приятелка се заеха да ме „образоват“, за което им благодаря – групата се оказа много добра и съответно песните им ми харесаха, макар и да не мога да се нарека техен фен. За останалите групи също не знаех много. Както писах по-горе – аз дори не съм голям фен на рока, просто слушам определени песни. Бях чувал само Skillet и The Offspring, но не можех да кажа нито една тяхна песен (освен може би „Pretty Fly“ на The Offspring).

Малкото песни, които чух, ме надъхаха, и реших да отида с моите приятели, за да си купим билети за концерта. Билетите бяха два вида – за 90 лв и за 110, като по-скъпият бе за front of stage сектора. Сами можете да се досетите къде бяхме, след като разликата в цените бе само 20 лв. 🙂

Няма да изпадам в огромни подробности около това какво се случи преди и след концерта, тъй като историята и без това ще стане прекалено дълга. За тези случки може да напиша някоя друга в последствие 🙂 А сега – обратно към тази…

С едно от момичетата, с което щяхме да ходим – Неви – решихме да кандидатстваме за make-up artist на 30 Seconds to Mars чрез организацията The Hive. И с моя късмет.. аз бях избран за такъв. Уви, нямах възможност да отида на време за срещата, която ми бяха определили преди концерта, и така изпуснах възможността си да се срещна лично с групата (както разбрах по-късно, че е щяло да се случи).

С моите приятели отидохме едва към 3:30, когато започна и първата група – Osssy. Като първа (и подгряваща група) се справиха доста добре – раздвижиха все още прииждащите рокаджии и ги позабавляваха. Определено се справиха много добре със задачата да приковат вниманието на хората към сцената, а не към бирата и храната, които имаше в изобилие на стадиона. След тях на сцената се качи френската Alcest, които ми направиха малко лошо впечатление. Изпяха адски малко песни, а накрая дори не поздравиха публиката. Те просто си напуснаха така, както и дойдоха – без никой да разбере. Въпреки всичко – не бяха зле и се справиха на ниво.

След тях вече започна истинското шоу. Откриха го християнските рокаджии от Skillet, които направо разбиха феновете с някои от най-добрите си парчета – Rise, Monster и много други звучаха в неделния следобед и учудващо, но много хора знаеха тези песни и пееха заедно с групата. Когато ги бях чул в youtube, ми се сториха добри, но не чак толкова, колкото се оказаха в действителност. Всички хвърлиха много енергия и определено си личеше разликата в сценичното им поведение. В сравнение с групите преди тях, те бяха на светлинни години напред. Освен самите музиканти от групата, с тях имаше и двама души, свирещи на струнни инструменти – цигула и виола – като и двамата бяха също толкова диви, колкото и самите Skillet. Подскачаха навсякъде из сцената и с изпълненията си пълнеха не само ушите, но сърцата на хората.

Задачата за следващата група – Mando Diao – бе много тежка. Те трябваше да се „преборят“ с доброто впечатление, което направиха Skillet преди тях, но и имаха трудната задача да накарат публиката не само да забрави за предишната група, но и да не се сети, коя е след тях – The Offspring. В началото беше трудно, но те определено се справиха и съм сигурен, че изненадаха приятно не само мен, но и всички останали, присъствали на концерта в неделя. Не бях чувал нито една тяхна песен, но определено запомних няколко – Sweet Wet Dreams, на която всички момичета от публиката започнаха да припадат, Gloria и – моята любима – Dance with somebody. На една от песните им – Black Saturday – единият от вокалите им ни подготви с идеята, че всяка истина може да е лъжа и обратното и каза „Това политиците го знаят най-добре“, при което аз си помисли – „Щом един швед си мисли така, как ли би си мислил, ако живееше в България и го управляваха идиотите, които управляват нас..“ 😀 Връщайки се отново към шоуто – Mando Diao се справиха отлично и ме спечелиха като техен фен.

Следващата група няма нужда от представяне. Сигурен съм, че много от 30+-годишните я помнят много добре. Но все пак, за да не объркам по-незапознатите (като мен), следващата група бе The Offspring. Тук последва второто ми разочарование (след това с Alcest и грубото им отношение накрая)…

Навярно много биха ме сметнали за тесногръд и неразбиращ, но мога да кажа определено едно нещо. Има много хора, които ползват мозъка си единствено за равновесие. Още на Mando Diao от някои от феновете на The Offspring се чуха реплики от типа на: „Ей, не знаех, че тия тъпи шведи могат да правят такава музика“, което според мен е много лекомислено и глупаво… Все пак скандинавските рок групи са едни от най-нашумяващите напоследък. И там определено се слуша рок, който е и качествен (най-малкото група от този регион спечели Евровизия преди две-три години). Изключвайки това, когато на сцената се появиха динозаврите (в буквалния смисъл на думата) от The Offspring, из целия стадион се заформиха няколко пого групички. Настъпи една пълна суматоха, в която невинни и виновни се блъскаха и удряха и такива като мен, които не обичат такива неща, се изнервиха. Не знам дали е удачно и възможно, но може би било супер, ако при такива концерти има специални сектори, в които хората да ходят и да се блъскат един друг. Без малко на няколко пъти щяха да смачкат момичета и деца, което – лично за мен – бе много грозно и глупаво. Това бе причината, поради която се и надявах групата да си изпее по-бързо песните. На мнение съм, че не всички фенове на подобни групи са такива и затова не бих обидил лично феновете на The Offspring. Смятам за глупаци единствено тези, които отиват на такива мероприятия с единствената цел да се напият и набият… Въпреки това групата си изпя някои от най-хубавите песни – Get a job, Pretty Fly и още много други и зарадва многобройните си фенове.

След тях дойде ред и на последната група – 30 Seconds to Mars, заради която бяхме дошли с Неви. Както писах по-горе, те вече веднъж бяха в България, но не можаха да изнесат представлението си, затова всички техни фенове от нашата страна, чакаха с нетърпение момента, в който ще успеят да им се реваншират. И мисля, че в неделя вечер на 6 юли те успяха. Джаред и Томо (Шанън Лето бе болен и не бе на сцената) изнесоха нещо невероятно, което може да се нарече само с една единствена дума – спектакъл. Макар и да не можех дори да дишам (за тях дойдоха най-много хора) и да не съм фен на групата, както останалите на стадиона, аз се радвах, че имам възможността да видя такова шоу. Джаред Лето не спря да подскача из сцената и да пее, с което радваше всички. Излизането му бе гръмко, а представянето – невероятно. Макар и да си личеше някаква резервираност от негова страна към всичко, което се случва, надали феновете са му сърдити, защото това, което той им даде, би трябвало да им е достатъчно.

Групата представи новия си албум – Love Lust Faith + Dreams – и изпя песни като Up in the air, Do or die (която ми е любима отдавна), This is war (на която винаги настръхвам), Closer to the edge и много други. И Томо, и Джаред бяха страхотни, сменяйки различни инструменти по време на цялото представление. Джаред дори свири и пя на акустична китара. Огромни балони и конфети летяха във въздуха, докато публиката онемяла гледаше своите любимци и сякаш невярващо се радваше на това, че те най-сетне са на живо пред тях. Вокалът на 30 Seconds to Mars и носител на Оскар от Dallas Buyers Club, в типичния стил за неговите представления, развя българското знаме над главите на феновете си, след което извика и много от тях на сцената.

Независимо дали бяха на сцената, или долу, феновете на групата определено останаха доволни от съня, който 30 Seconds to Mars им представиха.

Като човек, който не бе фен на нито една от групите, благодаря на Sofia Rocks за това, че успяха да съберат такива изпълнители на една сцена. Благодаря и на самите музиканти, които направиха това шоу запомнящо се.

А ето и малко снимки от феста 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Едно мнение за “Sofia Rocks 2014 – или най-добре похарчените ми 110 лв за тази година

  1. 100% съгласна със всяка дума ! Фенка на 30STM, след феста станах фен и на Mando Diao и Skillet. Първи в срцето ми, естественно си остават 30 Seconds to Mars!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *