Ето, че най-сетне ми се отдаде и на мен възможност да ида да видя братовчедите си във Варна. Оу, дано да не са забравили, че днес идвам… 
Знам, че на много хора ще им е мъчно, че няма да могат да четат простотиите ми (поне на майка ми и още един-двама човека де), но… ще трябва да преживеят някак мисълта, че през следващите десетина дена изобщо няма да ме има. 
Сега тия, които са от морето (под „тия“ имам предвид жените) да вземат да се стегнат и да ме очакват през следващите дни по… плажовете Каки по монокини, както и такива, които са по-притеснителни… идвам. Както се пееше в една песен „Оооп, идваааам!“
След като се върна, сигурно ще има да ви разказвам доста неща, стига да ми се разказва де, така че поглеждайте от време на време блога… А до тогава – чао
