Архив за етикет: Дийп

Една интересна вечер

Мина много време от последния ми разказ и затова днес реших да ви позабавлявам с едно от последните си преживявания, а и така ще зарадвам може би един от приятелите си, който уж все се оплаква, че не съм писал истории за него тук. И, както досега сигурно сте забелязали, надали щеше да е забавна, ако краят й беше хубав за мен. Макар че досега обикновено всяка една от историите ми е била с хубав край, но надали много от четящите са го разбирали. Стига повече увъртания, да минем към основното 🙂

Действието се разви миналия петък, когато се бях прибрал в Русе. Бях решил да се видя с приятеля ми Хълк, който вече е участвал в една или две мои истории и най-добрата ми приятелка, която за по-кратко ще наричам сестра ми 😀

С тях двамата бяхме решили да излезем вечерта на Дийп и  да си поприказваме. Срещата ни мина приятно и неусетно, и тъкмо когато се разделихме със сестра ми, ми се обади друг мой приятел (от днес нататък ще бъде известен като Сетаджията). Досега не мисля, че съм разказвал истории с него, макар да сме имали поне три, които са заслужавали да станат достояние на широката общественост. Затова ще го представя накратко – забавен е, но става по-забавен след като пийне, когато става още по-разговорлив и започва да заприказва всяко момиче. И обикновено го прави, само за да го накара да ме удари.. 😀

След 20 минути увъртания накрая се разбрахме да се върнем на Дийп и да пийнем по нещо, за да се видим с него. Там си поръчахме шотове, които обаче трябваше да изпием набързо, тъй като щяха да затварят. За капак в заведението някоя от гостенките имаше рожден ден и единствените мъже там бяхме аз, Сетаджията, Хълк и… стриптизьорът, който танцуваше в скута на рожденичката. Не бях потресен от това, че има полугол мъж, а от факта, че той не бе нито красив, нито стегнат, което за пореден път доказа, че телевизията създава една много изкривена представа за някои неща…

В Дийп времето отлетя бързо и единствените по-смислени разговори, които се водеха, бяха около задните части на едно от момичетата, които бяха като магнит за моя приятел Сетаджията. Уви, те си тръгнаха прекалено бързо и той не можа да разбере дали чарът на това момиче не се крие в това да стои с гръб към останалите 😀

След като си тръгнахме от Дийп, решихме да отидем на Plan B, но по пътя се спряхме в буда бар или по-известния вече като The Funky Buddha, където сметнахме, че ще ни е по-приятно. Веднага си избрахме маса, която е около момичета и… пиенето започна.

Не знам дали съм ви разправял, но уменията ми в танците са също толкова големи, колкото и в говоренето на испански език, който съм чувал единствено по телевизията, затова и аз обикновено на такива места само леко се поклащам в ритъм, колкото да симулирам дейност, и от време на време оглеждам съседните маси, за да се уверя, че има и други като мен. В едно от тези ми оглеждания видях как Сетаджията отиде да заговаря група момичета, танцуваща точно срещу нас. Помислих, че те ще го изгонят, но те направиха точно обратното. Което ме подсеща за още едно умение на Сетаджията – да сладкодумничи 🙂 След не много време те вече идваха да си кажат наздраве с мен и Хълк, който обаче не бе особено очарован, тъй като те бяха на около 18-19, а и от четирите момичета, може би само едно-или две покриваха критериите, които ще поясня някой ден в блога си.

По едно време Сетаджията се върна с още алкохол и отиде да си говори отново с момичетата, което ме накара все пак да попитам най-симпатичното от тях (а и най-трезво изглеждащо) дали той не им досажда вече.

Аз – Ако моят приятел ви досажда, само ни кажете и ще ви оставим на мира.

СимпатичноМомиче – А, не, ние се забавляваме много дори!

Аз – Значи му се подигравате? Съответно и на нас, като негови приятели?

СимпатичноМомиче – Е, не, само се забавляваме… засега.

Сетаджията – Айде бе, Калояне, върви поздрави момичетата и честити рождения ден на ей онова там!

Аз – А, не, аз съм си добре и тук.

Сетаджията (дърпайки едно момиче, което не бе от компанията на тези, с които той разговаряше) – Ела му зашлеви на тоя идиот един шамар! Ела, ела! (При което тя само го погледна и си продължи напред, а той остана в недоумение около секунда :D)

Вечерта вървеше повече от забавно – аз и Хълк си приказвахме и от време на време се правехме, че танцуваме, Сетаджията си беше намерил кой да го слуша и въобще животът беше прекрасен. Точно тогава той отново реши да накара същото момиче да ме удари, при което тя този път дори не го и погледна. Това сякаш леко го натъжи и аз все пак реших да честитя рождения ден на момичето, което беше в компанията на СимпатичноМомиче, след което отново си поприказвах със СимпатичноМомиче и разбрах, че тя всъщност се казва Маги.

Маги – Моите приятелки скоро ще си тръгват, но на мен не ми се тръгва още. Имате ли някакви планове за после?

Аз – Ами не, но можем да измислим, все пак не искаме да те отегчаваме, след като толкова много се забавлява с нас.

Маги – Ами може да повървим заедно към общежитията, аз живея в тази посока (тя си бе помислила, че живеем там, тъй като й казах, че сме студенти).

Аз – Ами може, да. Сигурна ли си, че нашият приятел не ви пречи? Той е малко такъв сега, понеже наскоро остана сам и ние решихме да го поразведрим малко, като излезем.

Маги – О, да, сигурна съм. Те моите приятелки ме изведоха мен поради същата причина.

Последното й изречение не можах да го чуя добре и чак малко по-късно разбрах какво е искала да ми каже, но замаскирах всичко, като привлякох вниманието й към Хълк.

Аз – На моят приятел му е скучно нещо. Дали твоята приятелка (която също беше симпатична) няма да иска да му прави компания?

Маги – Тя е богиня, а и в момента е толкова пияна, че въобще няма да може да го отрази.

Аз – Е, и моят приятел тази вечер е безсмъртен, спокойно.

Но в този момент Богинята се оплака, че Сетаджията си говори с рожденичката, а тя искала да си ходи, при което всички в купом тръгнахме. По една или друга причина, обаче, двете групички поехме в различни посоки 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер: част 2 + ето така се свалят момичета: част 1

И така… Мина доста време от последния ми пост, за което се извинявам на петимата ми редовни читателя. Да се надяваме, че с този разказ ще успея да компенсирам донякъде пропуснатото време…

Това се случи една петък вечер в началото на месец април. Времето бе чат-пат приятно и със Смърфиета решихме да излезем и да отидем на караоке. Вече веднъж бяхме ходили с нея, Сънчо и Попа и се бе получило доста добре, затова и имахме огромно желание да повторим. Вярно, този път щяхме да сме само двамата, но… вече няколко пъти бяхме излизали двамата и имахме доста интересни, дори забавни, моменти заедно, така че това не бе проблем.

За добро или зло, Попа ми се обади същия ден да ми съобщи благата вест, че си е в Русе и иска да излезем заедно. Веднага го включих към малката групичка и така се разбрахме тримата да излезем на караоке. Попа ме предупреди, че ще позакъснее малко и ще дойде направо на мястото, на което ние със Смърфиета сме се установили. И така на нас с нея ни се падна тежката задача да намерим заведение, в което да се настаним и да започнем да се подготвяме за това да изгоним хората… 🙂

Първото място, към което се упътихме, бе „Жорела“. Там работеше като певец моят съученик Гласът на България, а и предния път с приятелите ми бяхме отишли да пеем там и си изкарахме добре. Затова.. как да не се сетим първо за това място? 🙂 За съжаление, явно в петък вечерта не е толкова забавно, колкото в събота, и нямаше почти никакви хора, което ни уби желанието да останем там, тъй като на нас ни е под нивото да пеем само на трима души, включително и сервитьорката… 😀 Второто място, за което се сетихме, бе „Anonymous“, който е до „Sound Garden“, но там бе още по-трагично всичко – имаше само две жени, които пееха по такъв начин, че ни отказаха да се съревноваваме с тях за титлата „Най-лошо пеещи караоке-фенове“ и си тръгнахме.

И така останахме без никаква представа какво да правим и най-вече – КЪДЕ. Дори в отчаянието си бяхме стигнали почти до желание да се прибираме, но аз забраних да мислим за тази идея и предложих на Смърфи да изчакаме Попа да се обади и да решим къде ще ходим.

След почти час висене из центъра в очакване на нашия приятел да се сети за нас, той най-сетне се обади да каже, че идва. Още 20 минути по-късно той вече бе при нас и решихме да седнем на „Deep“ за по някой и друг шот с бира. Влязохме и очите ми почнаха да търсят някоя свободна маса. Все пак бе петък вечерта и някак позитивизма ми относно това, че ще си намерим място в Дийп бе почти паднал до 0. За наше щастие, обаче, все пак се намери една свободна маса, на която ние се настанихме.

В съседство до нас имаше друга групичка – от три момичета и две момчета, които си личеше, че са леко подпийнали. В това се убедих още повече, когато едното от момичетата веднага се присъедини едва ли не към нашата маса, за да заговаря… Попа 😀 Тук е момента да отбележа, че аз не съм завистлив човек, но съм голям нарцис. През първите две минути бях като шокиран 😀 Не че му има нещо на Попа, но защо той бе избран вместо мен?! Вярно, не виждах момичето и не знаех как изглежда (той ми пречеше, а на влизане не им обърнах чак такова внимание), но в крайна сметка.. защо Попа?! 😀 Реших да се успокоя с идеята, че той е седнал по-близо до тях, а точно до мен е седнала Смърфиета (аз бях между двамата) и момичето от съседната маса просто е нямала друг избор (Попе, шегувам се :P).

Аз – Абе, Смърфи, тая наистина ли говори с Попа?

Смърфиета (смееща се) – Да, май нещо си приказват. Не можеш да повярваш още, нали?

Аз (след като Попа и Свалячката спряха да си говорят) – Попе, какво ти каза тя?

Попа (леко ухилен, а и да не забравя, че беше леко почерпен още от преди да седнем) – Ми не знам. Говори ми тук разни работи, пита ме на колко съм…

Аз – Ооооо, Попе, тя те сваля! Какво й каза, бързо думай?!

Попа (все така ухилен) – Ми питах я на колко й изглеждам.

Аз – Попеее, много си смотан.

Сервитьорката ни донесе поръчката – шотове с бира, а през това време Свалячката отново бе окупирала Попа.

Аз – Попе, какво те пита пак?

Попа – Ми пита ме колко ми е голям.

Тук вече алкохолът и времето са заличили точния отговор на Попа и затова, понеже той пак ще ме обвини, че си измислям реплики, ще го оставя той да го каже, когато прочете разказа 🙂

И така ние си прекарвахме завидно добре в заведението, а Свалячката не спираше да говори с Попа и да го опипва. Аз бях по-малко нещастен – за това ми помогна прекрасната Смърфиета – но все още ми беше чудно как точно изглежда момичето – не можех да я видя добре. Според Смърфиета – била симпатична, макар и леко едричка. Но това не бе достатъчно! Накарах Попа пак да й каже нещо, за да се обърне, и се настаних така, че да я видя. Е, не беше кой знае какво, но за вечерта и изпитото количество алкохол, бе идеална за Попа 🙂

Накрая, след като преполовихме бирата и шотовете, със Смърфиета почнахме да го подканваме да я викне с него в тоалетната – явно, въпреки тъпите му на моменти отговори и реакции, тя го харесваше. Още по-добрата новина бе, че момичето не е от Русе и че пътува редовно из България и света – идеална свалка за една вечер. Попа, обаче, типично в негов стил почна да се противи.

(Следващите редове са леко цензурирани, за да не загубя третия си от петима слушатели)

Аз – Попе, какво те бърка? Ти няма да се жениш за нея! Момичето ти е навито – сама те е питала колко ти е голям.

Смърфиета – Да, Попе, момичето явно ти е навито. Не бъди толкова смотан. Ти харесваш ли я?

Попа – Мииии… Да… Има ГОЛЕМИ ГЪРДИИИИИИ!

Смърфиета – Ами действай тогава.

Попа – Да бе, той Коко ме кара, само защото иска да ми се подиграва. Така са правили винаги.

Аз – ПОПЕ, НЕ ГО ПРАВЯ, ЗА ДА ТИ СЕ ПОДИГРАВАМ, А ЗА ДА ТИ ПОМОГНА И ТИ ДА СИ МАЛКО ЩАСТЛИВ!

Смърфиета – Да, Попе, той в момента прави точно това, което би правил най-добрият ти приятел – би те подкрепял да направиш това, което трябва да направиш. Той не иска да ти се подиграва, мисли ти само хубавото.

Аз – Ако исках да ти се подигравам, щях да те оставя сам да се справяш с всичко, а сега те подкрепям да направиш нещо, от което имаш нужда.

Но, докато водихме тоя разговор, тя започна да се целува с един от тия на съседната маса. Попа малко загуби надежда – а тъкмо бяхме го понавили да я вкара в тоалетната – но ние пак почнахме да го надъхваме. Казах му, че така дори е по-добре – ще стане като някой пич, ще тръгне към тоалетната, ще я погледне и ще й направи знак.. и ако тя тръгне след него, ще излезе още по-голям пич, защото го е предпочела. А после… когато Попа вече няма да го вълнува, тя ще се е върнала при смотльото на масата. (Погледнато от мъжка гледна точка – пичове, никога не причинявайте нещо такова на друг мъж – не е етично. Но в крайна сметка, след като Попа първи беше тръгнал да я сваля, онзи можеше също да не прави нищо с нея, така че етиката бе нарушена от него, не от нас, следователно – ние можехме да му го върнем тъпкано)

Накрая ще разкажа накратко последните 20-тина минути от престоя ни в Дийп – накарах Смърфиета да вземе нещата в свои ръце, защото вече се готвехме да си тръгнем от там. Само да кажа – за престоя си там изпихме по една бира и… средно по около 10-12 шота на човек. Тя и Попа бяха много пияни. Смърфи излезе с това момиче навън да пушат цигари и й казала, че сме брат и сестра, а Попа е наш приятел, който много я е харесал. И я нави да дойде с нас на Мууд (един клуб близо до Дийп). Слязоха долу и вече щяхме да тръгваме натам, когато дебелата й приятелка я дръпна настрана и каза, че първо ще ходят да ядат, а след това ще дойдат. За съжаление, така и не дойдоха, а ние ги търсихме цели два пъти – тя все пак си бе оставила телефона на Попа, за да се разберат по-късно къде сме. Въпреки това, ние пак си изкарахме добре на Мууд. За хубаво или лошо – някои герои от тази случка нямат много спомени от вечерта 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂