Архив за етикет: европейско първенство

България унизена насред София…

Е, ето, че поредната загуба на националния ни отбор по футбол вече стана факт. Май свикнахме вече, а? А ако не сме, то трябва да се подготвим добре, защото с такава игра и такива хора, то със сигурност ще трябва да свикваме…

Днес непретенциозният (поне за мен) отбор на Черна гора ни показа как трябва да се играе и ни надигра на стадион „Васил Левски“ с 0:1 с гол на Зверович в средата на първото полувреме. След загубата Станимир Стоилов си подаде оставката… доста, доста късно според мен.

В началото на двубоя отборът ни започна доста добре. През първите двайсетина минути владеехме положението и само, може би, прекалено голямото желание на Попов и компания ни лишиха от голове. И все пак в тези първи минути сякаш всички тайно се надявахме, че отборът ще може да се противопостави на съперника си и да забрави за срамната загуба от Англия преди дни. И тъкмо когато си помислихме, че ще успеем да отбележим гол – Попов удари топката с глава и стражът на гостите със сетни усилия я изби от голлинията – отново допуснахме (както стана и в мача с англичаните) след контраатака.

Още по-жалкото в тази ситуация бе, че единствено ние си бяхме виновни за гола. Четирима футболисти в бели фланелки бяха се наредили около голмайстора на гостите Зверович и сякаш само го чакаха да ритне топката. Илиян Стоянов, който бе точно на пътя й, просто извъртя тялото си и остави Михайлов – който сякаш не виждаше добре къде е топката – да се справя със ситуацията. Синът на легендарния вратар и настоящ президент на БФС (който се надявам някак, че ще сметне за хубаво също да подаде оставката си в най-скоро време) изби топката, но тя се удари в гредата и влезе във вратата ни за 0:1. След този гол футболистите на Станимир Стоилов изобщо не можаха да направят смислена атака.

През голяма част от времето от трибуните на стадиона се чуваха викове „Оставка, оставка“… напълно заслужени според мен. И все пак днес националите ни изобщо не могат да се оплачат от липсата на подкрепа, тъй като хората, които си бяха дали парите, за да ги гледат наживо, наистина викаха и пееха през целия мач… сякаш надявайки се, че това ще успее да стимулира нашите момчета. Да, ама не…

През второто полувреме напълно загубихме желание за игра и повечето ни атаки завършваха пред наказателното поле на гостите, без дори да бъде отправен и удар към тяхната врата. Общо взето нападахме по един и същи начин – по крилата с центрирания, които много често се оказваха и неточни. Валери Божинов и днес не можеше изобщо да се каже, че е на терена. Същото важи и за доста от играчите на отбора ни. Илиян Стоянов отново не знаеше къде се намира и добре бе, че поне Иванов от време на време се сещаше, че е на стадиона, та успяваше да спаси някак и без това доста трагичното положение.

Както каза Славчо Пеев – трябва да се играе с желание и любов – любов към привържениците и желание за победа. Това липсваше най-много на националния ни отбор. Другите неща, които липсваха, бяха двамата Митковци – Бербатов и Иванков… сигурен съм, че с тях отборът ни щеше да седи много по-добре на терена. Преди Бербатов да се махне от националния всички много го оплюваха и казваха, че не ставал за нищо, но пък в крайна сметка той единствен успяваше да направи нещо по-интересно пред противниковите врати. Сега вече няма кой да го прави, нямаме голмайстор, който да може да се възползва от всяко едно положение, което се е появило пред него…

Да, вече съм склонен да вярвам и че те, нашите национали, просто толкова си могат – затова и със сигурност след края на тези европейски квалификации ние ще сме на последно място – но някак си все още не съм напълно убеден, че тези футболисти са чак толкова слаби. В крайна сметка голяма част от тях уж се представят на ниво в своите отбори… Не вярвам да стане кой знае каква огромна промяна след напускането на Станимир Стоилов. В интерес на истината не само той е виновен за загубите, които отборът ни натрупа. Трябва да си отидат доста хора и от националния ни отбор, и от БФС, ако искаме да започнем да се изкачваме нагоре… поне така ги виждам аз нещата.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Англия победи България с 4:0

Ето, че и първата ни среща от квалификациите за европейското първенство през 2012 година завърши. Естествено, англичаните ни победиха, при това с голям резултат – 4:0, макар и да не показаха чак толкова добър футбол, колкото би трябвало да се очаква от тях. Бих казал, че виновниците за успеха им са двама техни играчи – вратарят Харт и нападателят им – Дефо. Първият днес показа, че заслужава да бъде не само вратар на повикване, а вторият – отбеляза три от четирите гола в нашата врата.

Като цяло мачът започна много зле за нашите и още в третата минута Дефо успя да се разпише след грешка на един от защитниците ни, който не успя да избие топката от краката му. След това последваха минути, в които нито един от двата отбора не застрашаваше сериозно противниковата врата. Естествено, англичаните атакуваха повече и Михайлов трябваше на няколко пъти да спасява положението, но до края на полувремето така и не се стигна до нов гол.

Тъкмо когато започнахме да поизравняваме играта през второто полувреме, дойде и вторият гол на домакините – нашите направиха една добра атака, завършила с удар на Ангелов по посока на английската врата, но Харт успя да избие топката, от което последва и контраатака за домакините, при която Джърмейн Дефо успя да се разпише във вратата ни за втори път. Малко след това имахме възможност да намалим резултата, но стражът на трите лъва успя да спаси удара на нашия футболист.

В края на полувремето, в 83-тата минута, резервата Адам Джонсън направи резултата класически – 3:0. Три минути по-късно Дефо реализира своя трети гол за вечерта и оформи крайния резултат – Англия – България 4:0.

Бих казал, че на моменти отборът ни се държа добре на терена, но тези моменти бяха прекалено малко. През по-голямата част от двубоя нашите седяха предимно в своята половина и се опитваха да си подават помежду си, но на моменти дори и това не ставаше – много често се случваше Стоянов изобщо да не знае къде е топката, а Миланов пък просто да я праща нескопосано напред. Атаките ни бяха мудни и, както се изрази английският коментатор, прекалено предсказуеми. Единственият, който може би заслужава лека похвала от футболистите, излезли срещу Англия, е Николай Михайлов. Той спаси всичко, което можеше да спаси, като изобщо не трябва да се хвърля изцяло върху него вината за головете. Уви, една птичка пролет не прави. Стилиян Петров и Мартин Петров на моменти също показваха класата си, но през по-голямата част, особено крилото на отбора, изобщо не се забелязваха на терена. Безкрайното много грешки в защита, както и липсата на каквато и да е идея в нападение доведоха до злощастния за нашия отбор край.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂