Архив за етикет: екшън

Отмъстителите/The Avengers

Знам, че от много време не съм писал тук, но се надявам двамата ми читателя да ми простят, след като прочетат този пост, който е посветен на новоизлезлия филм „Отмъстителите“. Той е просто… жееееестоооок. Е, разбира се, ако очаквате нещо прекалено смислено – не сте попаднали на правилната статия и съответно на точния филм, но ако сте любител на тоя вид филми (пресъздаване на комиксови герои) – то със сигурност е за вас.

Филмът започва с това как Тесарактът (накратко – един куб с неизчерпаема енергия) започва да излъчва радиация, в следствие на която от другия край на Вселената се появява Локи – изгоненият принц на Асгард, който се пада и леко брат на Тор… донякъде 🙂 Вероятно на някои тези имена са им познати и извън вселената на Марвел – я от скандинавската митология, я от филма „Маската“ с Джим Кери, където последният носеше на главата си именно маската на Локи, но… това е просто лирическо отклонение 🙂

Целта на прокуденият сега е само една – да подчини планетата ни, тъй като не трябвало да бъдем свободни и за да ни даде свободата да не сме свободни, трябвало да ни завладее… Разбира се, за да постигне това, той се обединява с едно същество, наречено Онзи или Другия (ако не се лъжа), който му предоставя своята армия от читаури (разни не много красиви същества), но за целта трябва да активира Тесаракта, който междувременно открадва от Щ.И.Т. В отговор на заплахата на Локи, небезизвестният Ник Фюри (в ролята един от любимите ми актьори – Самуел Л. Джаксън) решава да събере някои от най-добрите си агенти и да ги обедини в един ответен отряд, наречен „Отмъстителите“. Сред тях са Железният човек, Хълк, Черната вдовица (която е изиграна от Скарлет Йохансон… която пък в тоя филм поне бе леко хубава) и Капитан Америка. Към тях също се присъединява и Тор, който се опитва през цялото време да вразуми брат си.

Идеята обаче е на път да се провали още в зародиш, тъй като супергероите сякаш не се понасят по между си, а атаката на „омагьосаните“ от Локи хора допълнително спомага за това. И точно когато всичко изглежда изгубено, смъртта на агент Коусън обединява всички и ги изправя срещу безбройната армия от читаури с една единствена цел – да спасят света от гибел…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Чък/Chuck

Всичко започна с момче, работещо в „Купи си още“. И тогава един ден негов стар приятел от университета му прати писмо, пълно с тайни. На следващия ден животът му се промени напълно, защото срещна шпионин на име Сара… и се влюби в нея.

Така започва и завършва историята на „Чък“… „Многобройните“ ми читатели сигурно знаят за голямата ми страст – филмите – но сега за първи път си позволявам да пиша за сериал. Не защото досега не съм гледал сериали, които са заслужавали да напиша един-два реда за тях, а защото този сериал се отличава много повече от другите… поне за мен.

Започнах да го гледам сравнително късно (с оглед на това, че го дават от пет години), но както казват – никога не е късно 🙂 Първият епизод го гледах по Нова телевизия преди около година… и то съвсем случайно – малко по-рано бях хванал рекламата му по телевизията, на която Закъри Леви – който се превъплъщава в ролята на Чък – изглеждаше лееееко смотано момче, влюбило се в едно хубаво момиче. Стори ми се нещо интересно, а и кажи-речи почти познато 😀 та затова и останах до 23:30 ч. пред телевизора. И така всяка следваща вечер гледах как Чък спасява света за… 11 долара на ден чрез Базата данни, която Брайс Ларкин „качи“ в главата му 🙂 докато не свърши и втори сезон, след което от Нова спряха излъчванията на сериала за около половин година. Аз, естествено, не можех да чакам толкова и реших да взема инициативата в свои ръце, теглейки следващите два сезона на сериала. И така… до самия му край 🙂 Толкова много ми беше харесал този сериал, че едва ли не чувствах семейство Бартовски като част от моето собствено.

В края на миналата година – някъде октомври или ноември – започна излъчването и на последния пети сезон. Много от феновете се надяваха той да последва съдбата на предишните два, за които също се говореше, че ще са последни, но все ставаше така, че… се намираше някой злодей, който не беше съгласен с щастливия край и „удължаваше“ така нахално сериала 🙂 Уви, сякаш този път всичко свърши. Но пък по какъв начин!

Ето все пак накратко и действието, което се развива в сериала… Чък Бартовски е главният герой в този сериал, макар и в началото с нищо да не подсказва, че ще извърши нещата, които в последствие прави. Той работи в „Купи си още“ (на английски – Buy More), в отдела „Задачи за зубрачи“. Макар и с огромен потенциал, той бива изхвърлен от Стамфорд и зарязан от приятелката си… което сякаш разбива амбициите му. По стечение на обстоятелствата за своя рожден ден той получава писмо от Брайс Ларкин – виновникът за изгонването от колежа, а и за загубата на любимата. Мислейки си, че ще е нещо обикновено, Чък отваря кодираното писмо, в което няма нищо друго освен снимки… зад които скоро главният герой разбира, че се крият всички информации, които ЦРУ, ФБР и Национална сигурност са събирали през годините… И сега – всичко това е в главата му.

От своя страна ЦРУ и НС изпращат свои агенти – съответно Сара Уолкър (в ролята Ивон Страховски) и Джон Кейси (Адам Болдуин), за да разберат дали Бартовски всъщност не е някой терорист, който чрез тази открадната от тях информация ще опита да нападне САЩ. С течение на времето и двамата разбират, че всъщност той е съвсем обикновено момче… с уникален мозък, криещ всички тайни на света 🙂 От този момент Кейси и Сара са „закрепени“ за Чък и така започват всички приключения, показани по забавен и едновременно на моменти много напрегнат начин в петте сезона на сериала, в които любовта между Сара и Чък постепенно ще изгрее… И така… до пети сезон 🙂

През всичките пет сезона Джош Шоурц (познат на много хора като един от режисьорите на „Кварталът на богатите“) и Крис Федък показваха на зрителите тази история по един много интересен начин. Може би това е и една от големите причини, поради която ми харесва толкова много този сериал – в него липсват зли демони или духове, както и бивши военни със суперменски умения или пък нарцистични доктори, които мислят, че са над останалите… но в никакъв случай не липсва хумор. Очаквах с нетърпение всеки един от епизодите не само за да видя дали Сара най-сетне ще покаже, че и тя изпитва нещо към Чък, но и за да видя какви нови простотии ще сътворят Джеф и Лестър, по-известни като „Джефстър“, или пък коя ще е поредната груба шега, която Кейси ще каже по адрес на Чък или Морган – неговият най-добър приятел. Хуморът със сигурност е на ниво в този сериал, а още по-приятното бе, че той бе постоянно преплетен с различните напрегнати моменти, в които постоянно изпадаха героите – нещо, което поне според мен, не се постига много лесно. Друга причина е тази… че Чък и Морган бяха големи фенове на „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Джеймс Бонд“ и още няколко други сериала – също като мен 🙂 В много от епизодите им имаше препратки, особено към първите два, като дори един от първите епизоди в първи сезон бе… „Чък срещу Чубака“ 😀 Надали някога ще забравя и Баймория – страната, в която Джефри, Лестър и Морган вкараха всички зрители на сериала… 🙂 През тези пет сезона участваха и много знаменитости – Марк Хамил, Бо Дерек, Тимъти Долтън, дори Ледения Стийв Остин, Мат Бумър (в ролята на Брайс Ларкин), Батиста, Ерик Робъртс, Долф Лундгрен, Брандън Рут (по-известен на хората в България като новия Супермен) и още много, много други.

А сега, като за финал, един лек спойлер… 🙂 Финалът на сериала бе наистина неочакван, поне за мен. В последните епизоди Сара, която вече е женена за Чък, загуби паметта си… или по-точно – загуби спомените си за последните пет години. Петте години, които тя преживя с Чък. Злодеят в последните епизоди успя дори да я убеди, че Чък е виновен за всичко и трябва да бъда убит, но след много премеждия тя все пак разбра, че той е неин съпруг. Въпреки това паметта й все още не бе възвърната и единственият шанс бе да качат последните й спомени на очилата, служещи за качване на Базата данни в мозъка на човек, но и това не стана възможно, тъй като Чък трябваше да ги използва, за да може да обезвреди една бомба в последния епизод, който между другото имаше мнооого препратки към първите епизоди на сериала, за да може донякъде Сара да си спомни всичко… Уви, това не се случи, но тя все пак показа някакви откъслечни спомени.

Финалът бе особено затрогващ и неочакван (по моите виждания, преди последните два епизода, очаквах, че Сара и Чък ще си имат евентуално бебе и така ще завърши всичко, но…. не :))… Чък и Сара седяха отново на плажа, където седяха и в края на първия епизод на сериала, и говореха за миналото. Е… по-добре е май сами да видите 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Жива стомана/Real Steel

Ооо, ето, че и аз най-сетне го гледах тоя филм и дори съжалявам, че го направих толкова късно след излизането му на големия екран, защото филмът е… върхът 🙂 Няма да изпадам в повече подробности относно това колко ми е харесал, а направо ще ви разкажа набързо за какво иде реч в него.

За да те запомнят, бий се със стил…

Действието във филма се развива маааалко напред в бъдещето. Чарли Кентън (в ролята Хю Джакмън) е бивш боксьор, който след края на „човешките“ боксови мачове започва да се занимава с такива двубои между… роботи. Но постоянната нужда от пари, заради различните дългове, които има, го карат да пуска робота си на най-различни двубои… срещу най-различни съперници.

Той научава, че бившата му жена е починала и в момента се води дело за попечителството над малкия му син – Макс. Чарли отива в съда, но вместо да поиска той да се грижи за сина си, сключва сделка с един от настойниците му да го даде на сестрата на покойната му бивша, а в замяна да получи 100 000 долара, с част от които той смята да закупи едно от бившите „тенекиени“ величия – Нойзи Бой. Единственото, което трябва да направи в замяна (освен да се откаже от сина си де), е да го гледа през лятото, докато настойниците му са на почивка в Италия.

Така двамата се запознават. След като Макс вижда новия робот на баща си, отива с него на боксовия мач, който Чарли си е уредил, срещу един от най-силните играчи в незаконните мачове, срещу който Чарли не е готов да се изправи…

Банкрутът е налице, а надеждата за оцеляване е минимална. Това подтиква двамата герои да потърсят нов начин за припечелване на пари и така Макс намира спаринг робота Атом, който, въпреки нежеланието на Чарли, той започва да тренира заедно с баща си и след няколко битки в нелегални двубои, двамата получават покана за истински мач, след който стават още по-известни.

Но въпреки всичко, Чарли все още не е показал с нищо на сина си, че е готов да се бори за него и малко преди да го загуби, той осъзнава това и това го подтиква заедно с Атом да се изправи срещу шампиона – непобедимия Зевс – в битка, в която е сигурно, че няма какво да загубят, тъй като са смятани за аутсайдери, и единствено могат да спечелят, показвайки, че за да се биеш не трябва да имаш само голям и страшен робот, но и воля… и стил 🙂

 

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Дилъри на време/In Time

Ето, че сушата приключи и скоро смятам да „понаводня“ двамата си читатели с някоя и друга публикацийка. Започвам с „ревюто“ на този филм, не защото е първото нещо, което съм правил или гледал напоследък, а точно обратното – защото е последното, а и да си призная – доста ме впечатли. Все пак по-нататък вероятно ще разкажа и за някои други филми, които гледах през лятото, както и за едно-две приключенийца, случили се от последното ми писане досега.

Ето и накратко за какво иде реч във филма…

Представете си бъдеще, в което няма пари, в което всички остаряват до 25-годишна възраст и след това на теория могат да живеят вечно. Единственото нещо, което трябва да имате, за да стане това и на практика, е… време. След 25-тата годишнина часовникът на всеки започва едно не много бавно обратно броене, от което зависи не само прехраната, но и живота ви.

Такъв е животът и на Уил Салас (в ролята любимият на мнозина Джъстин Тимбърлейк). Той живее ден за ден, борейки се с несправедливостта да се родиш беден (или в случая – без много излишно време). След една странна среща с „безсмъртния“ Хенри Хамилтън (в ролята Мат Бумър, който за мен поне е по-известен като тайния агент Брайс Ларкин от „Чък“ :)), който му дава всичките си години живот, за Уил всичко се преобръща. Уви, и за това той трябва да плати някаква цена, а именно – смъртта на майка си.

Решен да отмъсти за „подбора“, който богатите са решили да направят – намаляйки дажбите живот, които дават на бедните, той тръгва към Ню Гринуич – градът на безсмъртните, представяйки се за един от тях. Там се запознава със Силвия Уайс, която е от „дълголетен“ род, но въпреки това е твърда противничка на това богатите да живеят вечно, а бедните да се борят помежду си за оцеляването си.

 Уви, лъжата му излиза наяве, след като полицаите на бъдещето, т. нар. хронометристи (чийто лидер е друг известен актьор – Килиън Мърфи), го залавят и отнемат всичките му години живот, с изключение на два часа, за които той трябва да стигне до полицията. Тогава Уил взема за заложник Силвия и двамата тръгват обратно към родното място на главния герой, където той й разказва истината и й показва реалния живот… където двамата започват да търсят справедливост. Справедливост, за която мнозина трябва да платят тежък данък…

През първите 15 минути от филма бях направо като омагьосан – нито чувах, нито виждах какво става около мен – очите ми бяха вперени единствено в големия екран. Е, след това дойде и моментът, в който Оливия Уайлд (в ролята на майката на Уил) умря, а Джъстин Тимбърлейк така изигра сцената, че вместо да ми се доплаче, без малко щях да почна да се смея с глас в залата. 🙂 Въпреки това бих казал, че „Дилъри на време“ е една много качествена продукция, в която екипът, „виновен“ за това филма да излезе на голям екран, се опитва много ясно да ни покаже какво ни чака и нас, ако продължаваме да живеем по този начин.

И за финал… не забравяйте, че винаги има и по-голяма риба… 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

The Expendables/Непобедимите

Отдавна си мечтаех да гледам някой филм, в който да учавстват някои от любимите ми звезди – Силвестър Сталоун, Джет Ли, Брус Уилис и т.н. Силно се надявах и филмът, в който ще играят, да бъде добър, но… всичко по реда си… 🙂

Ето и малко неща за филма – негов режисьор е Силвестър Сталоун, който е успял да събере наистина звезден актьорски екип (като в него е включил и самия себе си) – Джет Ли, Джейсън Стейтъм, Мики Рурк, Долф Лундгрен, Ерик Робъртс, както и бившия кечист – Стийв Остин, по-известен като Ледения, а дори за няколко минути можем да видим и Арнолд Шварценегер, който отказва да приеме поръчката (около която се разиграва по-голямата част от филма) пък на друг известен актьор – Брус Уилис, понеже ще се готви да става президент… 😀

Главните герои в този филм са наемници, чиято единствена цел е да свършат работата си, а желание – да получат възнаграждението си. Всичко при тях върви добре, ако това да убиваш разни хора и да рискуваш живота си може да се нарече „добре“, докато не получават мисия да отстранят властващите на остров Валена. Там имат и помощничка (която аз очаквах да е доста хубава, но, уви, не бе…), която в последствие се оказва, че е дъщеря на генерал Гарза (един от лошите във филма). Също така разбират и че този, който ги е наел (в ролята – Брус Уилис), е човек на ЦРУ. И тъкмо когато решават да се откажат от мисията, за да не бъдат пък убити, се оказва, че Барни Рос (Силвестър Сталоун) леко се е влюбил в Сандра (въпросната дъщеря на злосторника във филма) и решава да иде да я спаси. Неговите приятели отиват с него и, както може да се очаква, започват най-различни сцени, изпълнени с куршуми, бой и много, много кръв.

Филмът в никакъв случай не може да се нарече шедьовър. Общо взето почти се доближава до екшъните, които се правеха в периода 1980-2000 година, с тази разлика, че в повечето филми от онова време диалозите бяха доста по-смислени от в творението на Сталоун. Въпреки наличието на добри актьори, „Непобедимите“ наистина не можа да ме впечатли особено (не че съм голям критик де, но като човек, който е гледал доста такива филми като малък, мога да си позволя да кажа какво мисля :)), а дори по едно време вече поглеждах към часовника и се надявах скоро да свърши… В крайна сметка, ако имате 100 минути, в които не знаете какво да правите – „Непобедимите“ ще ви свърши добра работа. 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂