Архив за етикет: забавни истории

Star Wars: Episode VII – The Force Awakens без спойлери

Ще бъда кратък и ясен – това не е ревю на филма, а по-скоро какво се случи преди началото му 🙂 Единственият спойлер, който мога да вкарам е, че лично за мен следващата история бе далеч по-забавна (какъв грубиян и социопат съм само) от самия филм, на който аз без малко да заспя на два пъти, но… всеки с вкусовете си 🙂

Както навярно някои от вас знаят, реших, като един истински фен на сагата, да отида на премиерата. И то не къде да е, а в София. Надявах се да има разни хора облечени в костюми на персонажи от филма, бой с лазерни мечове и т.н. Е, не останах много разочарован – имаше един Дарт Вейдър, който кръжеше наляво-надясно из мола и ту се появяваше иззад някой ъгъл; няколко джедая си спретнаха люта битка (явно единият от тях се бе обърнал към Тъмната страна на Силата) и всички се опитваха да приложат Force Push-a върху останалите, докато се бореха да стигнат или до касата, или до мястото, от където можеш да си купиш пуканки 🙂 Освен всичко останало, по едно време от някъде изникна едно доста високо момче, при което веднага го асоциирах с Чубака и реших да му изръмжа, както небезизвестният герой от филма. Уви, явно диалектът ми не бе правилния и той ме погледна доста лошо… 😀 Все пак показа „любовта“ си като се натика точно зад мен и през цялото време се буташе… И, както и преди малко установих, все още намирам оскубана вълна из някой и друг ъгъл на дрехите или косата си… 😀

Освен всички тези индивиди, се открояваше и един мъж, за когото ще ви разкажа в следващите редове. Още в началото, когато го засякох из мола, си помислих, че не е добре с главата, но си казах – „Все пак не е с костюм на сит от Star Wars The Old Republic“ 😀 Но.. за него малко по-късно.

По програма филмът трябваше да започне в 00:01 минути, но ние започнахме да влизаме едва в полунощ, което само по себе си предполагаше, че ще има някакво закъснение. Вълните от хора се трупаха на опашка пред входа на залата. Сити и джедаи дружно си помагаха и се побутваха към своите места 🙂 Аха-аха да започне прожекцията и една от служителките на Cinema City съобщи, че ще изчакаме всички да влязат и тогава ще започне филмът. Супер, все пак хората са си платили за това 🙂

И така, към 00:30-00:40 вече изгасиха светлините и започнаха да дават трейлъри на други филми. Надявах се тази част да я изпуснат, но… явно няма как без нея. И тъкмо когато вече се виждаше, че ще пуснат началните надписи на филма, изведнъж някой се изкряска. Лампите веднага светнаха, изгасиха екрана и си казах – „Край, явно няма да изгледам филма тази вечер“. Хората започнаха да негодуват, а в суматохата се чуваха възгласи от сорта на „Стани ми от мястото“, „Не е добре това, което правиш“ и т.н. Обърнах главата си надясно и какво да видя – човекът, за когото писах малко по-горе, беше в центъра на събитията 😀 Оказа се, че бил седнал на мястото на някакво момиче, което, естествено, разбрало за това и се развикало. Охраната (единствената в мола в този час) веднага дойде и започна да умолява мъжът да стане:

– Моля ви, станете от мястото на момичето, за да може да започне филмът.

– Няма да стана! – простичко каза мъжът 😀

– Ще ме принудите да използвам груба сила – опита се да изглежда страшно охранителят на киното.

В този момент нарушителят му отговори отново нещо и охраната се опита да го удари. Той, естествено се защити и го изблъска. Това явно поядоса нашият пазач и го накара да прибегне към по-крути мерки, опитвайки се да повдигне човекът седящ на чуждото място. Разбира се, методът му не бе особено удачен и вместо да го повдигне, получи юмрук в лицето. Това още повече го амбицира да се покаже като пазител на реда и опита да удари човекът, но той пак се защити и му нанесе още два удара, за които Пулев трябва да се запише на уроци, току-виж с тях ще успее да продължи наистина напред 😀

След тези юмруци охраната остана в шок до края на сцената, а хората започнаха да се надигат и да обиждат нарушителя. Някой току се провикваше „Набийте го“, друг го подкрепяше с „Изгонете го“, а трети го бяха обърнали на молби „Моля ви, махнете го, някои чакаме този филм от една година“ 😀 Много „юнаци“ решиха да отидат и лично да въздадат правосъдие, но след като разбираха срещу какво си имат работа, веднага си сядаха на местата с подвита опашка 😀 Все пак имаше няколко смелчаци, които го наобиколиха и заплашиха, че ако не се махне, ще яде бой. Той, естествено, не се махна и те го заплашиха с нещо още по-драстично – че ще яде бой след филма 😀

В този момент много от останалите зрители наизвадиха телефоните си и започнаха да снимат баталните сцени между силите на Светлата и Тъмната страна 😀 Опитах се да провокирам няколко джедая (които уж са пазители на мира и справедливостта в галактиката) да помогнат в тази тежка ситуация, но… уви, моите mind tricks умения още не са толкова развити 😀

По едно време една от служителките на Cinema City се развика истерично и едва ли не разплакана на микрофона хората да спрат да снимат с „мобилните апарати“, при което само една жена й отговори с простичкото „И какво шЕ ми напрайш ма?“ и нейните усилия приключиха с неуспех 😀

В крайна сметка, след около 30тина минути борба с несправедливостта и жестокостта, момичето, на чието място бяха седнали, каза просто „Не постъпваш човешко“ на мъжът, седящ на мястото й продължи: „Всички вас чакат, за да почне филма“. Което не бе точно така, защото всъщност вече всички чакаха тя да си тръгне и да спре да се оплаква… 😀 Което тя в края на краищата направи 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една интересна вечер

Мина много време от последния ми разказ и затова днес реших да ви позабавлявам с едно от последните си преживявания, а и така ще зарадвам може би един от приятелите си, който уж все се оплаква, че не съм писал истории за него тук. И, както досега сигурно сте забелязали, надали щеше да е забавна, ако краят й беше хубав за мен. Макар че досега обикновено всяка една от историите ми е била с хубав край, но надали много от четящите са го разбирали. Стига повече увъртания, да минем към основното 🙂

Действието се разви миналия петък, когато се бях прибрал в Русе. Бях решил да се видя с приятеля ми Хълк, който вече е участвал в една или две мои истории и най-добрата ми приятелка, която за по-кратко ще наричам сестра ми 😀

С тях двамата бяхме решили да излезем вечерта на Дийп и  да си поприказваме. Срещата ни мина приятно и неусетно, и тъкмо когато се разделихме със сестра ми, ми се обади друг мой приятел (от днес нататък ще бъде известен като Сетаджията). Досега не мисля, че съм разказвал истории с него, макар да сме имали поне три, които са заслужавали да станат достояние на широката общественост. Затова ще го представя накратко – забавен е, но става по-забавен след като пийне, когато става още по-разговорлив и започва да заприказва всяко момиче. И обикновено го прави, само за да го накара да ме удари.. 😀

След 20 минути увъртания накрая се разбрахме да се върнем на Дийп и да пийнем по нещо, за да се видим с него. Там си поръчахме шотове, които обаче трябваше да изпием набързо, тъй като щяха да затварят. За капак в заведението някоя от гостенките имаше рожден ден и единствените мъже там бяхме аз, Сетаджията, Хълк и… стриптизьорът, който танцуваше в скута на рожденичката. Не бях потресен от това, че има полугол мъж, а от факта, че той не бе нито красив, нито стегнат, което за пореден път доказа, че телевизията създава една много изкривена представа за някои неща…

В Дийп времето отлетя бързо и единствените по-смислени разговори, които се водеха, бяха около задните части на едно от момичетата, които бяха като магнит за моя приятел Сетаджията. Уви, те си тръгнаха прекалено бързо и той не можа да разбере дали чарът на това момиче не се крие в това да стои с гръб към останалите 😀

След като си тръгнахме от Дийп, решихме да отидем на Plan B, но по пътя се спряхме в буда бар или по-известния вече като The Funky Buddha, където сметнахме, че ще ни е по-приятно. Веднага си избрахме маса, която е около момичета и… пиенето започна.

Не знам дали съм ви разправял, но уменията ми в танците са също толкова големи, колкото и в говоренето на испански език, който съм чувал единствено по телевизията, затова и аз обикновено на такива места само леко се поклащам в ритъм, колкото да симулирам дейност, и от време на време оглеждам съседните маси, за да се уверя, че има и други като мен. В едно от тези ми оглеждания видях как Сетаджията отиде да заговаря група момичета, танцуваща точно срещу нас. Помислих, че те ще го изгонят, но те направиха точно обратното. Което ме подсеща за още едно умение на Сетаджията – да сладкодумничи 🙂 След не много време те вече идваха да си кажат наздраве с мен и Хълк, който обаче не бе особено очарован, тъй като те бяха на около 18-19, а и от четирите момичета, може би само едно-или две покриваха критериите, които ще поясня някой ден в блога си.

По едно време Сетаджията се върна с още алкохол и отиде да си говори отново с момичетата, което ме накара все пак да попитам най-симпатичното от тях (а и най-трезво изглеждащо) дали той не им досажда вече.

Аз – Ако моят приятел ви досажда, само ни кажете и ще ви оставим на мира.

СимпатичноМомиче – А, не, ние се забавляваме много дори!

Аз – Значи му се подигравате? Съответно и на нас, като негови приятели?

СимпатичноМомиче – Е, не, само се забавляваме… засега.

Сетаджията – Айде бе, Калояне, върви поздрави момичетата и честити рождения ден на ей онова там!

Аз – А, не, аз съм си добре и тук.

Сетаджията (дърпайки едно момиче, което не бе от компанията на тези, с които той разговаряше) – Ела му зашлеви на тоя идиот един шамар! Ела, ела! (При което тя само го погледна и си продължи напред, а той остана в недоумение около секунда :D)

Вечерта вървеше повече от забавно – аз и Хълк си приказвахме и от време на време се правехме, че танцуваме, Сетаджията си беше намерил кой да го слуша и въобще животът беше прекрасен. Точно тогава той отново реши да накара същото момиче да ме удари, при което тя този път дори не го и погледна. Това сякаш леко го натъжи и аз все пак реших да честитя рождения ден на момичето, което беше в компанията на СимпатичноМомиче, след което отново си поприказвах със СимпатичноМомиче и разбрах, че тя всъщност се казва Маги.

Маги – Моите приятелки скоро ще си тръгват, но на мен не ми се тръгва още. Имате ли някакви планове за после?

Аз – Ами не, но можем да измислим, все пак не искаме да те отегчаваме, след като толкова много се забавлява с нас.

Маги – Ами може да повървим заедно към общежитията, аз живея в тази посока (тя си бе помислила, че живеем там, тъй като й казах, че сме студенти).

Аз – Ами може, да. Сигурна ли си, че нашият приятел не ви пречи? Той е малко такъв сега, понеже наскоро остана сам и ние решихме да го поразведрим малко, като излезем.

Маги – О, да, сигурна съм. Те моите приятелки ме изведоха мен поради същата причина.

Последното й изречение не можах да го чуя добре и чак малко по-късно разбрах какво е искала да ми каже, но замаскирах всичко, като привлякох вниманието й към Хълк.

Аз – На моят приятел му е скучно нещо. Дали твоята приятелка (която също беше симпатична) няма да иска да му прави компания?

Маги – Тя е богиня, а и в момента е толкова пияна, че въобще няма да може да го отрази.

Аз – Е, и моят приятел тази вечер е безсмъртен, спокойно.

Но в този момент Богинята се оплака, че Сетаджията си говори с рожденичката, а тя искала да си ходи, при което всички в купом тръгнахме. По една или друга причина, обаче, двете групички поехме в различни посоки 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂