Архив за етикет: измами

Платих ли си сметката? Или за какво трябва да внимавате, когато плащате на МТел

Здравейте, драги мои читатели. Мина известно време, откакто писах и може би щеше да мине още доста, ако една приятелка не бе споделила за своите перипетии с един от нашите мобилни оператори, а именно – МТел. Навярно тя не е първата, нито ще е последната, която ще се изправи срещу някой от тях, борейки се за правата си, затова си позволих да поискам от нея разрешение за публикуване на нейното писмо към тази фирма. Без повече увъртане – по-долу ще прочетете оригинала на моята приятелка, както и документите, които тя е приложила:

Уважаеми г-н Директор „Обслужване на клиенти“,

 
Бих желала да се оплача от обслужването, което получих днес в офис на Мтел (м-н Варна 15).
 
Първо, служителят, който ме обслужваше и въведе телефонния ми номер в базата данни, не попита за име на титуляра, за да потвърди чия сметка плащам. След като получих касовия бон се разбра, че съм платила сметка на друг титуляр, който няма нищо общо с мен.
 
Освен това разплащането беше направено с дебитна карта. Сумата, която заплатих с нея, беше около 62лв. Фактическата сума, която дължах аз, беше около 20лв. Разликата ми беше заплатена на ръка, без да получа никаква бележка за това.
 
Бележка за картовото плащане също не ми беше предоставена, но ако се наложи – мога да направя извлечение от банковата си сметка и да докажа, че такова се е осъществило!
 
Второ: при заплащането на дължимата сума с дебитна карта не ми беше изискана нито лична карта, нито подпис за съгласие за разплащане. Никой не забеляза, че името на титуляра на дебитната карта и името на титуляра в базата данни на Мтел са съвсем различни. За сметка на това, когато пожелах да напиша официално оплакване директно в магазина – тази услуга ми беше отказана, защото не носех личната карта със себе си. Как така за подаване на оплакване предоставяне на лична карта е задължително условие, но не и за плащане чрез дебитна карта? Желая да изразя цялостното си отвращение от ситуацията и да получа основателно обяснение на случилото се.
 
Приложено може да намерите единствените документи, с които разполагам:
1. касовата бележка с днешна дата
2. кореспонденцията с Ваш служител през онлайн чат.
mtel_bon
mtel_correspondence
Вие сами преценявате…
Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Амуей ни атакува – пасивни приходи или активно зомбиране?

И такааа… ето, че най-сетне, след толкова много време, реших да попиша и за нещо, което горе-долу може да се отнесе към графата „сериозни“, а именно – търговските пирамиди и зомбирането. Е, разбира се, тъй като не съм много вещ в тия неща (а мисля скоро да се позапозная, за да не ме нападат уж „запознатите“ с това, че не съм много наясно с нещата), ще разкажа накратко на мен какво ми се случи, пък току-виж, ако има някой „препатил“, може да прочете публикацията и да реши да сподели мнението си.

Всичко започна след като някак реших да изляза след работа със сестра си. Дори срещата си ни вървеше много добре и си мислех, че ще мине без някакви премеждия, когато една нашата приятелка й се обади да я покани на една… хм… да го наречем сбирка, на която тя ходи отдавна. Сестра ми набързо ми разясни за какво иде реч – някаква фирма „Амуей“ (на английск – Amway), която уж предлага някакви биопродукти, като се започне от шампоани, та се стигне до препарати за миене на съдове и тем подобни странни неща. Освен това, ти можеш да станеш техен дистрибутор, а дори и да зарибиш… ъъъъ… така де – да „светнеш“ и приятелите си за тая „далавера“, като съответно дори би печелил пари благодарение на тях.

Разбира се, отидохме по-скоро от уважение към нашата обща приятелка, а не защото двамата сме кой знае какви фенове на тоя род неща. Дори си мислех, че всичко ще мине прекалено бързо и лесно, тъй като жената, която бе дошла специааааалнооооо от Шумен, си приказваше там нейните работи, като аз дори не я слушах и просто чаках да се наговори, за да си отидем по-бързо. Е, накрая нямаше как и почнах да чувам от време на време какво приказва, защото мина известно време и не знаех с какво друго да се занимавам, докато тя говори. В общи линии разказваше на някаква друга женица, която дори й вярваше (бедната…), как благодарение на тази фирма тя вече не работела, била уволнила шефовете си и сега се препитавала само и единствено благодарение на „Амуей“. Обясняваше и в какво се състои цялата работа – зарибява приятелите си, като им предлага да пазаруват от нейния онлайн магазин, а ако искат и те да печелят пари, то могат да зарибяват своите приятели, които да купуват пък от техните онлайн магазини и в действителност каза, че всъщност идеята тук е да зарибяваш, а не да купуваш. Тогава реших да се пошегувам тихичко, споделяйки само на сестра ми, следното – как се печелят тогава парите и кой всъщност купува, след като цялата идея е в това да зарибяваш? Тя, обаче, явно сметна този въпрос за прекалено умен и интересен… и реши да го сподели с женичката, която бе така мила и добра, та да отдели от безценното си време, за да ни обясни само на нас двамата, т.е. почти индивидуално, какво всъщност представлява този бизнес 😀

И така отидохме на едно уж по-самотно място аз, сестра ми, представителя на тая фирма и нашата приятелка. Амуей-проповедникът реши да ни разказва какви ли не врели-некипели, ползвайки сложни думи като мулти-левел маркетинг (маркетингова стратегия, в която хората, които отговарят за продажбите, получават финансова компенсация не само за лично осъществените продажби, но и за продажбите на други хора, които те са „вербували“. Най-често от отговорниците по продажби се очаква да продават продукти директно на потребителите чрез позоваване на лични отношения и чрез маркетинг от уста на уста. Подобни компании често са обект на критика и съдебни дела. Критиката се фокусира върху тяхното подобие с незаконните финансови пирамиди, фиксирането на цените на продуктите, високата цена на начален пакет, наблягането на вербуването на нови отговорници по продажби на ниско ниво за сметка на действителни продажби, насърчаването или дори изискването от отговорниците по продажби да закупуват и използват продуктите на компанията, потенциалната експлоатация на личните взаимоотношения, които се използват за нови продажби и обекти на вербуване, сложните и понякога преувеличени схеми на компенсация и напомнящите на култ техники, които се прилагат в някои групи, за да се увеличат ентусиазма и предаността на членовете им), франчайзинг (вид отношение между пазарни субекти, при който едната страна (франчайзодател) предоставя при определени условия и срещу заплащане на друга фирма, желаеща да развива същата дейност (франчайзополучател) правото да използва разработен и успешен бизнес модел в определен вид бизнес) и дуплициране (като всъщност имаше предвид мултиплициране…). Аз и сестра ми бяхме толкова трогнати, че накрая женицата ни се обиди и без малко щеше да си замине сърдита, тъй като погледът ми бил отегчен, а на всичкото отгоре сме задавали и прекалено много въпроси, на които тя имала отговорите, но ние просто не сме я оставяли да се доизкаже.

Е, оставихме я… Над половин час слушахме нейната невероятна реч, в която ни обясняваше как населението се деляло на четири части – наемни работници, хора с малък и среден бизнес, бизнес-инвеститори (или нещо от сорта) и инвеститори. Първите две групи били едва ли не работливите мравки, които се трудели неуморно от сутрин до вечер, а припечелвали малко, а другите две – били тия, които без много труд печелели ужасно много… (в процентно съотношение: първите две групи – 90% работа, 10% пари, вторите две – 10% работа, 90% пари). Според нея всеки можел да влезе сред „бизнесмените“ и да се пооблажи с много пари, като това много лесно можело да се постигне чрез тази фирма – „Амуей“. Тук липсвал посредникът (демек магазините, от които си купуваме иначе различните неща, от които имаме нужда) и всичко ставало между продавачите и купувачите. Е, разбира се, за да си купиш някои неща на по-ниска цена, трябва да платиш 30 лв, за да получиш някакви рекламни материали и да станеш нещо като член на сектата… екскюююююююз миии – фирмата, като също можело да зарибяват (тя не хареса тая дума, която аз ползвах, и затова реших оттук нататък да ползвам „отварят очите“ :D) и други хора, и евентуално да припечелват по някой и друг лев благодарение на тях.

Обаче това било за тия, които не искат да печелят пари – мързеливците и глупаците. Другите, по-големите тарикати, можели да си направят онлайн магазин, от който да продават стоките на фирмата, като от него можело да получават солидна сума пари, стига, разбира се, да го рекламират пред приятели, които пък, ако са от групата на наемните работници, ще го предоставят на тези, на които решат да „отварят очите“. И всичко това само срещу скромната сума от 70 лв, като в последствие всяка година трябва да се плащат някакви си 45 лв за запазване на този магазин. Идеята е като във всяка пирамида – да има някой, който да е под теб и ти да извличаш някаква полза от него.

Разбира се, тя не го каза по тоя начин, дори би ми се обидила, ако го прочете (както и направи), тъй като според нея в „Амуей“ всеки е шеф сам на себе си – все пак тя сама е „уволнила“ старите си шефове, но сега, просто защото е добра душица, пак отишла да работи при тях (това леко някак се изтърва и го каза пред нас), като същевременно се присмиваше на това, че тия, които работят, трябвало да стават рано, а на нея й се налагало сега да става в осем, за да ходи на работа… Е, леко се поизтърва и за това, че е в „Амуей“ от пет години и за това време тя изкарва (но не винаги, тъй като този доход е променлив) към 600 лв, с които изхранва ЧЕТИРИЧЛЕННОТО си семейство. О, забравих, съвсем без да иска ни сподели и че има земеделски бизнес, но въпреки това продължаваше да твърди, че семейството й се прехранва само и единствено благодарение на „Амуей“… Амин!

Реши и още да ни „шашва“, говорейки ни за пасивните приходи, които могат да се трупат чрез фирмата. Иначе казано – че можеш да спечелиш повече, отколкото да похарчиш. Но след като тя пет години вече е в „схемата“, а още изкарва само някакви си 500-600 лв (и то в горе-долу най-добрия случай), то колко ли трябва да работи, за да започне наистина да говори за тия пасивни приходи? Каза ни и за трите месеца „гратисен период“, през които можете да си купувате различни продукти на „Амуей“ и ако не ви харесат – фирмата ви връща парите…

Е, не отговори на въпроси от сорта на – щом целта на фирмата е да се зарибяват хора, а не да се купуват продукти, от къде идват тия пари или пък кой връща парите на недоволните клиенти, или – щом, според нея, всеки може да отиде от първите две групи (да ги наречем на смотаняците) в другите две (на готините), където са многото пари, защо досега не много хора са успели с това, включително и тя… Имаше и други въпроси, които й зададохме, чиито отговори не бяха в зазубрените от нея изречения, с които промива мозъци, и съответно тя не можеше да ни отговори и започваше отначало старата песен, рисувайки кръгчета, с които показва мрежата от хора, правейки таблицата с четирите групи и т.н…

Малко след това със сестра ми се видяхме и с други наши приятели, които също знаеха за тази фирма… И се изумих за втори път тази вечер, защото и те, както и нашата приятелка, също бяха омаяни от „Амуей“ и изобщо не можеха да приемат по-различно мнение от това, че фирмата не лъже, бизнесът е чист и ясен и парите могат да се изкарат. Само дето… никой от тях не беше печелил нищо, а аргументът на единия човек (на въпроса какво толкова му харесва на тая фирма) бе, че тя предлагала онлайн пазаруване… (Пази, Боже, сляпо да прогледа…).

Та така де… мислех да понапиша и разни мои разсъждения за тази фирма и другите на нейния принцип, но май е по-добре да се въздържа. Прочетох няколко сайта, в които имаше различни коментари за „Амуей“. Според някои препратите й са направо уникални (както и цената им, която е доста по-висока от на тези, които могат да се намерят по стандартните магазини…), а тия, които „работят“ там, са едва ли не толкова зомбирани, че се радват и на малкото пари, които печелят. Е, ще си позволя само едно изречение за коментар – всичко това ми прилича на някаква секта, от която човек трябва много да се пази…

Отново повтарям – тук само съм пресъздал това, което видях и чух днес. Вие сами решавате какво да правите и как да харчите парите си… Но все пак – винаги имайте едно на ум, особено за нещата, които изглеждат най-лесни и приятни 🙂

Би било хубаво, ако се намерят разни хорица, които да споделят мнението и опита си, току-виж се окаже в помощ на различните заблудени по един или друг начин.

Още интересни неща за теми, подобни на тая, може да намерите тук – Мулти-левел маркетинг: реална печалба или почти сигурна загуба? и Пирамиди.

Някои термини и пояснения са взети, за по-голяма точност и достоверност, от Wikipedia.org: мулти-левел маркетинг, франчайзинг.

Редакция (15.01.2014): Публикацията бе временно заключена, тъй като явно не се нравеше стилът ми на писане на някои хора. В крайна сметка светът, както и интернет в частност, все още са свободни и някак май съществува терминът свобода на словото. В този ред на мисли – всеки има правото да прочете или не тази статия, както и да се съгласи или не с нея. Както се вижда от коментарите по-долу, аз не съм изтрил нито един, който е написан от защитниците на Амуей, тъй като смятам, че всеки има глава на раменете си и може сам да избира какво да прави. Срамно и позорно е да се опитваш да заплашваш някого, и то чрез други хора, защото не можеш да приемеш критиките, които виждаш. Съвсем нормално е, когато някой реши да се занимава с каквото и да е, той да има както и привърженици, така и хора, които не са съгласни с него и винаги ще са готови да му бъдат опозиция. Всичко, което съм написал в публикацията, е било продиктувано от начина, по който съм видял нещата и след като интернет позволява на хората да общуват свободно, значи мога да си изразя свободно и мнението – а както се и вижда, въпреки леко саркастичния ми тон, аз никъде не съм казвал на някого какво да прави. Въпреки че се повтарям и вероятно отегчавам аудиторията си – всеки сам си решава какво да прави. И не виждам въобще причина за сърдене и обиди, след като аз – въпреки всичко – съм се стараел да поддържам някакъв нормален тон. Ако има някой недоволен – някъде из сайта можете да намерите адреса на интернет пощата ми. Толкоз…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂