Архив за етикет: купони

Една интересна вечер

Мина много време от последния ми разказ и затова днес реших да ви позабавлявам с едно от последните си преживявания, а и така ще зарадвам може би един от приятелите си, който уж все се оплаква, че не съм писал истории за него тук. И, както досега сигурно сте забелязали, надали щеше да е забавна, ако краят й беше хубав за мен. Макар че досега обикновено всяка една от историите ми е била с хубав край, но надали много от четящите са го разбирали. Стига повече увъртания, да минем към основното 🙂

Действието се разви миналия петък, когато се бях прибрал в Русе. Бях решил да се видя с приятеля ми Хълк, който вече е участвал в една или две мои истории и най-добрата ми приятелка, която за по-кратко ще наричам сестра ми 😀

С тях двамата бяхме решили да излезем вечерта на Дийп и  да си поприказваме. Срещата ни мина приятно и неусетно, и тъкмо когато се разделихме със сестра ми, ми се обади друг мой приятел (от днес нататък ще бъде известен като Сетаджията). Досега не мисля, че съм разказвал истории с него, макар да сме имали поне три, които са заслужавали да станат достояние на широката общественост. Затова ще го представя накратко – забавен е, но става по-забавен след като пийне, когато става още по-разговорлив и започва да заприказва всяко момиче. И обикновено го прави, само за да го накара да ме удари.. 😀

След 20 минути увъртания накрая се разбрахме да се върнем на Дийп и да пийнем по нещо, за да се видим с него. Там си поръчахме шотове, които обаче трябваше да изпием набързо, тъй като щяха да затварят. За капак в заведението някоя от гостенките имаше рожден ден и единствените мъже там бяхме аз, Сетаджията, Хълк и… стриптизьорът, който танцуваше в скута на рожденичката. Не бях потресен от това, че има полугол мъж, а от факта, че той не бе нито красив, нито стегнат, което за пореден път доказа, че телевизията създава една много изкривена представа за някои неща…

В Дийп времето отлетя бързо и единствените по-смислени разговори, които се водеха, бяха около задните части на едно от момичетата, които бяха като магнит за моя приятел Сетаджията. Уви, те си тръгнаха прекалено бързо и той не можа да разбере дали чарът на това момиче не се крие в това да стои с гръб към останалите 😀

След като си тръгнахме от Дийп, решихме да отидем на Plan B, но по пътя се спряхме в буда бар или по-известния вече като The Funky Buddha, където сметнахме, че ще ни е по-приятно. Веднага си избрахме маса, която е около момичета и… пиенето започна.

Не знам дали съм ви разправял, но уменията ми в танците са също толкова големи, колкото и в говоренето на испански език, който съм чувал единствено по телевизията, затова и аз обикновено на такива места само леко се поклащам в ритъм, колкото да симулирам дейност, и от време на време оглеждам съседните маси, за да се уверя, че има и други като мен. В едно от тези ми оглеждания видях как Сетаджията отиде да заговаря група момичета, танцуваща точно срещу нас. Помислих, че те ще го изгонят, но те направиха точно обратното. Което ме подсеща за още едно умение на Сетаджията – да сладкодумничи 🙂 След не много време те вече идваха да си кажат наздраве с мен и Хълк, който обаче не бе особено очарован, тъй като те бяха на около 18-19, а и от четирите момичета, може би само едно-или две покриваха критериите, които ще поясня някой ден в блога си.

По едно време Сетаджията се върна с още алкохол и отиде да си говори отново с момичетата, което ме накара все пак да попитам най-симпатичното от тях (а и най-трезво изглеждащо) дали той не им досажда вече.

Аз – Ако моят приятел ви досажда, само ни кажете и ще ви оставим на мира.

СимпатичноМомиче – А, не, ние се забавляваме много дори!

Аз – Значи му се подигравате? Съответно и на нас, като негови приятели?

СимпатичноМомиче – Е, не, само се забавляваме… засега.

Сетаджията – Айде бе, Калояне, върви поздрави момичетата и честити рождения ден на ей онова там!

Аз – А, не, аз съм си добре и тук.

Сетаджията (дърпайки едно момиче, което не бе от компанията на тези, с които той разговаряше) – Ела му зашлеви на тоя идиот един шамар! Ела, ела! (При което тя само го погледна и си продължи напред, а той остана в недоумение около секунда :D)

Вечерта вървеше повече от забавно – аз и Хълк си приказвахме и от време на време се правехме, че танцуваме, Сетаджията си беше намерил кой да го слуша и въобще животът беше прекрасен. Точно тогава той отново реши да накара същото момиче да ме удари, при което тя този път дори не го и погледна. Това сякаш леко го натъжи и аз все пак реших да честитя рождения ден на момичето, което беше в компанията на СимпатичноМомиче, след което отново си поприказвах със СимпатичноМомиче и разбрах, че тя всъщност се казва Маги.

Маги – Моите приятелки скоро ще си тръгват, но на мен не ми се тръгва още. Имате ли някакви планове за после?

Аз – Ами не, но можем да измислим, все пак не искаме да те отегчаваме, след като толкова много се забавлява с нас.

Маги – Ами може да повървим заедно към общежитията, аз живея в тази посока (тя си бе помислила, че живеем там, тъй като й казах, че сме студенти).

Аз – Ами може, да. Сигурна ли си, че нашият приятел не ви пречи? Той е малко такъв сега, понеже наскоро остана сам и ние решихме да го поразведрим малко, като излезем.

Маги – О, да, сигурна съм. Те моите приятелки ме изведоха мен поради същата причина.

Последното й изречение не можах да го чуя добре и чак малко по-късно разбрах какво е искала да ми каже, но замаскирах всичко, като привлякох вниманието й към Хълк.

Аз – На моят приятел му е скучно нещо. Дали твоята приятелка (която също беше симпатична) няма да иска да му прави компания?

Маги – Тя е богиня, а и в момента е толкова пияна, че въобще няма да може да го отрази.

Аз – Е, и моят приятел тази вечер е безсмъртен, спокойно.

Но в този момент Богинята се оплака, че Сетаджията си говори с рожденичката, а тя искала да си ходи, при което всички в купом тръгнахме. По една или друга причина, обаче, двете групички поехме в различни посоки 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер: част 2 + ето така се свалят момичета: част 1

И така… Мина доста време от последния ми пост, за което се извинявам на петимата ми редовни читателя. Да се надяваме, че с този разказ ще успея да компенсирам донякъде пропуснатото време…

Това се случи една петък вечер в началото на месец април. Времето бе чат-пат приятно и със Смърфиета решихме да излезем и да отидем на караоке. Вече веднъж бяхме ходили с нея, Сънчо и Попа и се бе получило доста добре, затова и имахме огромно желание да повторим. Вярно, този път щяхме да сме само двамата, но… вече няколко пъти бяхме излизали двамата и имахме доста интересни, дори забавни, моменти заедно, така че това не бе проблем.

За добро или зло, Попа ми се обади същия ден да ми съобщи благата вест, че си е в Русе и иска да излезем заедно. Веднага го включих към малката групичка и така се разбрахме тримата да излезем на караоке. Попа ме предупреди, че ще позакъснее малко и ще дойде направо на мястото, на което ние със Смърфиета сме се установили. И така на нас с нея ни се падна тежката задача да намерим заведение, в което да се настаним и да започнем да се подготвяме за това да изгоним хората… 🙂

Първото място, към което се упътихме, бе „Жорела“. Там работеше като певец моят съученик Гласът на България, а и предния път с приятелите ми бяхме отишли да пеем там и си изкарахме добре. Затова.. как да не се сетим първо за това място? 🙂 За съжаление, явно в петък вечерта не е толкова забавно, колкото в събота, и нямаше почти никакви хора, което ни уби желанието да останем там, тъй като на нас ни е под нивото да пеем само на трима души, включително и сервитьорката… 😀 Второто място, за което се сетихме, бе „Anonymous“, който е до „Sound Garden“, но там бе още по-трагично всичко – имаше само две жени, които пееха по такъв начин, че ни отказаха да се съревноваваме с тях за титлата „Най-лошо пеещи караоке-фенове“ и си тръгнахме.

И така останахме без никаква представа какво да правим и най-вече – КЪДЕ. Дори в отчаянието си бяхме стигнали почти до желание да се прибираме, но аз забраних да мислим за тази идея и предложих на Смърфи да изчакаме Попа да се обади и да решим къде ще ходим.

След почти час висене из центъра в очакване на нашия приятел да се сети за нас, той най-сетне се обади да каже, че идва. Още 20 минути по-късно той вече бе при нас и решихме да седнем на „Deep“ за по някой и друг шот с бира. Влязохме и очите ми почнаха да търсят някоя свободна маса. Все пак бе петък вечерта и някак позитивизма ми относно това, че ще си намерим място в Дийп бе почти паднал до 0. За наше щастие, обаче, все пак се намери една свободна маса, на която ние се настанихме.

В съседство до нас имаше друга групичка – от три момичета и две момчета, които си личеше, че са леко подпийнали. В това се убедих още повече, когато едното от момичетата веднага се присъедини едва ли не към нашата маса, за да заговаря… Попа 😀 Тук е момента да отбележа, че аз не съм завистлив човек, но съм голям нарцис. През първите две минути бях като шокиран 😀 Не че му има нещо на Попа, но защо той бе избран вместо мен?! Вярно, не виждах момичето и не знаех как изглежда (той ми пречеше, а на влизане не им обърнах чак такова внимание), но в крайна сметка.. защо Попа?! 😀 Реших да се успокоя с идеята, че той е седнал по-близо до тях, а точно до мен е седнала Смърфиета (аз бях между двамата) и момичето от съседната маса просто е нямала друг избор (Попе, шегувам се :P).

Аз – Абе, Смърфи, тая наистина ли говори с Попа?

Смърфиета (смееща се) – Да, май нещо си приказват. Не можеш да повярваш още, нали?

Аз (след като Попа и Свалячката спряха да си говорят) – Попе, какво ти каза тя?

Попа (леко ухилен, а и да не забравя, че беше леко почерпен още от преди да седнем) – Ми не знам. Говори ми тук разни работи, пита ме на колко съм…

Аз – Ооооо, Попе, тя те сваля! Какво й каза, бързо думай?!

Попа (все така ухилен) – Ми питах я на колко й изглеждам.

Аз – Попеее, много си смотан.

Сервитьорката ни донесе поръчката – шотове с бира, а през това време Свалячката отново бе окупирала Попа.

Аз – Попе, какво те пита пак?

Попа – Ми пита ме колко ми е голям.

Тук вече алкохолът и времето са заличили точния отговор на Попа и затова, понеже той пак ще ме обвини, че си измислям реплики, ще го оставя той да го каже, когато прочете разказа 🙂

И така ние си прекарвахме завидно добре в заведението, а Свалячката не спираше да говори с Попа и да го опипва. Аз бях по-малко нещастен – за това ми помогна прекрасната Смърфиета – но все още ми беше чудно как точно изглежда момичето – не можех да я видя добре. Според Смърфиета – била симпатична, макар и леко едричка. Но това не бе достатъчно! Накарах Попа пак да й каже нещо, за да се обърне, и се настаних така, че да я видя. Е, не беше кой знае какво, но за вечерта и изпитото количество алкохол, бе идеална за Попа 🙂

Накрая, след като преполовихме бирата и шотовете, със Смърфиета почнахме да го подканваме да я викне с него в тоалетната – явно, въпреки тъпите му на моменти отговори и реакции, тя го харесваше. Още по-добрата новина бе, че момичето не е от Русе и че пътува редовно из България и света – идеална свалка за една вечер. Попа, обаче, типично в негов стил почна да се противи.

(Следващите редове са леко цензурирани, за да не загубя третия си от петима слушатели)

Аз – Попе, какво те бърка? Ти няма да се жениш за нея! Момичето ти е навито – сама те е питала колко ти е голям.

Смърфиета – Да, Попе, момичето явно ти е навито. Не бъди толкова смотан. Ти харесваш ли я?

Попа – Мииии… Да… Има ГОЛЕМИ ГЪРДИИИИИИ!

Смърфиета – Ами действай тогава.

Попа – Да бе, той Коко ме кара, само защото иска да ми се подиграва. Така са правили винаги.

Аз – ПОПЕ, НЕ ГО ПРАВЯ, ЗА ДА ТИ СЕ ПОДИГРАВАМ, А ЗА ДА ТИ ПОМОГНА И ТИ ДА СИ МАЛКО ЩАСТЛИВ!

Смърфиета – Да, Попе, той в момента прави точно това, което би правил най-добрият ти приятел – би те подкрепял да направиш това, което трябва да направиш. Той не иска да ти се подиграва, мисли ти само хубавото.

Аз – Ако исках да ти се подигравам, щях да те оставя сам да се справяш с всичко, а сега те подкрепям да направиш нещо, от което имаш нужда.

Но, докато водихме тоя разговор, тя започна да се целува с един от тия на съседната маса. Попа малко загуби надежда – а тъкмо бяхме го понавили да я вкара в тоалетната – но ние пак почнахме да го надъхваме. Казах му, че така дори е по-добре – ще стане като някой пич, ще тръгне към тоалетната, ще я погледне и ще й направи знак.. и ако тя тръгне след него, ще излезе още по-голям пич, защото го е предпочела. А после… когато Попа вече няма да го вълнува, тя ще се е върнала при смотльото на масата. (Погледнато от мъжка гледна точка – пичове, никога не причинявайте нещо такова на друг мъж – не е етично. Но в крайна сметка, след като Попа първи беше тръгнал да я сваля, онзи можеше също да не прави нищо с нея, така че етиката бе нарушена от него, не от нас, следователно – ние можехме да му го върнем тъпкано)

Накрая ще разкажа накратко последните 20-тина минути от престоя ни в Дийп – накарах Смърфиета да вземе нещата в свои ръце, защото вече се готвехме да си тръгнем от там. Само да кажа – за престоя си там изпихме по една бира и… средно по около 10-12 шота на човек. Тя и Попа бяха много пияни. Смърфи излезе с това момиче навън да пушат цигари и й казала, че сме брат и сестра, а Попа е наш приятел, който много я е харесал. И я нави да дойде с нас на Мууд (един клуб близо до Дийп). Слязоха долу и вече щяхме да тръгваме натам, когато дебелата й приятелка я дръпна настрана и каза, че първо ще ходят да ядат, а след това ще дойдат. За съжаление, така и не дойдоха, а ние ги търсихме цели два пъти – тя все пак си бе оставила телефона на Попа, за да се разберат по-късно къде сме. Въпреки това, ние пак си изкарахме добре на Мууд. За хубаво или лошо – някои герои от тази случка нямат много спомени от вечерта 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 1

Поразгледах сайта си и видях, че е минало доста време от последния ми разказ за някои от моите премеждия, та реших да понапиша ред-два за това, което ми се случи през последните две седмици. Е, поради това, че историите са кратки, отново ще ги обединя в едно, като всякаква прилика с реални лица и събития е напълно НЕ-случайна 😀 И предупреждавам – не си вадете прекалено лоши заключения от следващите редове. Голяма част от събитията бяха породени от смесицата на алкохола с нашата простотия, затова – ако смятате, че едно-две прегрешения ще ви откажат да четете блога ми – продължавайте… 😀

Всичко започна от по-миналата събота, когато от Румъния се върна един от добрите ми приятели – Сънчо. Вярно, с него в последно време сме в обтегнати взаимоотношения, но… нали приятелите приемат всичките си странности, та какво да се правим – преодоляваме някак различията си 😉 По повод завръщането му, решихме да се съберем по мъжки и да пийнем по нещо. По мъжки – по мъжки, колко да е по-мъжки? Единствените, които бяха на разположение да излязат въпросната вечер, бяхме аз, той, Хълк и Мини Аз. Последният още не е много деен в моите разкази, но имам странното усещане, че ще ви го споменавам често в следващите месеци 🙂 В този разказ, обаче, той има много малка част, която е някъде към средата… стига да не реша да разделя историята на две, но това ще видим с течение на редовете, които изпиша… 🙂

Та… в крайна сметка Мини Аз се отказа от излизането и накрая бяхме само аз, Хълк и моят стар съученик. Решихме, след като отказалият се идиот предложи тая идея, да отидем в „Утопия“ – едно от заведенията, които са разположени в близост до университета. В дни като тоя – в края на учебната година – там е спокойно и приятно, и, разбира се, няма жива душа – рай. 🙂

Вечерта започна добре, след като само за два часа и половина изхарчихме парите на Сънчо за бира и шотове. Но, ако трябва да цитирам една реклама: „3 бири – 6,60 лв, 12 шота – 16, 80 лв. Да видиш приятелите си пияни – безценно“ 😀 Накрая той сякаш беше по-ядосан от това, че сервитьорката, с която от известно време се шегуваме и за която ще стане дума и по-нататък вероятно, остана с впечатлението, че аз плащам… 😀

Затова реших да ги заведа на друго място, където евентуално да ги донапия и да се позабавлявам на техен гръб 🙂 Всичко вървеше идеално, с оглед на това, че дори и Хълк беше щастлив, а него съм го виждал пиян само един-два пъти (оооо, искате да ви разкажа за това… :D). Обаче сякаш сгреших с мястото, на което да идем. Влязохме в „Мюзик бокс“ – преди беше дискотека, намира се на ъгъла на една улица, излизаща точно на река Дунав. Там работи една хм… приятелка, която по-рано ми беше обещала, че ще ни танцува на скутовете 🙂 Не че държах да танцува на моя, но тайно се надявах да изпълни обещанието си и да потанцува малко на Хълк. Имах огромни надежди и да не сме единствените клиенти там, но те веднага се изпариха, след като влязохме вътре – бяхме ние тримата, двете сервитьорки и трима пръча, които ни гледаха така злобно, сякаш ще им откраднем момичетата. Не, задръжте си ги, момчета, тук сме само за пиенето… 😀

Хълк поръча на Сънчо пет шота, като в крайна сметка четири от тях изпихме двамата с него 😀 За мен и него пък аз поръчах нещо, чието име не помня, но бройката бе внушителна – 16.. или поне така си мислех, докато не ни донесоха само два 😀 Оказа се, че шрифтът в бар картата е толкова смотан, че разликата между б и 6 бе много малка… 🙂

Оттам нататък сякаш вечерта не тръгна много на добре – на Хълк настроението почти изчезна и със Сънчо се опитахме да го възвърнем. Затова на шега предложих да облекчим нуждите си върху една кола, Сънчо обаче го прие сериозно и веднага застана пред колата… готов за атака. Това не се хареса на нашият приятел и той почти ни изостави, докато ние бързахме пък, за да не ни хванат 😀 Накрая, от учтивост, все пак оставихме бележка на колата с послание: „Изпикахме ти се на колата… Познай къде :P“. По-просташко изпълнение не бях имал от години… Със сигурност не е нещо, с което бих се хвалил, но… няма как да го пропусна – нали ви разказвам история все пак.

След това решихме да се насочим към един от хубавите клубове в града – „Буда бар“, известен и като „Funky Buddah“. Мястото, където винаги можеш да се успокоиш и да послушаш малко хубава музика. Уви, това не беше нашата вечер и не можахме да си намерим места, затова си излязохме, хапнахме по един дюнер и не след дълго се прибрахме вкъщи… 🙂

На следващата вечер решихме да се съберем отново, като тоя път, понеже миналата вечер тримата средно бяхме изхарчили по 20 лв поотделно, бяхме в Хълк и гледахме „Непобедимите“ 2 (ще пиша и за тоя филм…) и пихме бира. Не знам дали някога съм ви казвал, драги мои читатели, но бирата е един от алкохолите, от които най-лесно се напивам, та след 2 литра бира можете да си представите къде се намирах… 🙂 По пътя нагоре, понеже със Сънчо решихме да се прибираме пеш, отново атакувахме една кола и оставихме същата бележка… като накрая се пошегувах, че ако полицаите решат да направят акция срещу нас, сигурно ще я нарекат „Пикльовците“… 😀

Е, явно ще напиша още една публикация….

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер… :)

Ето, че вчера и аз навърших 20 години. 🙂 Общо взето денят мина повече от добре, като завършека му бе не само най-приятната, но и най-забавната част от него.
Шести август започна много трудно и тежко – още в осем сутринта котката ми реши, че трябва да ме буди (вероятно, за да ми честити и тя рожденния ден) и докато не ме видя, че вече съм напълно разсънен (което стана в 8:15, след нейното продължително мяукане и обикаляне из стаите), не се отказа от тормоза върху мен. Хич не ми се ставаше, особено като се има предвид, че предишната вечер си легнах едва в 3 сутринта, но… веднъж събудя ли се, после трудно заспивам и реших въобще да не се мъча, защото щеше само да стане по-зле.
Няколко минути след това вече телефоните започнаха да звънят и най-различни хора, по-близки и по-малко близки, започнаха да ми честитят 20-тата годишнина. Най-много ме зарадва, когато един приятел (Дидко Попов :P), който в момента работи в Германия, ми се обади, за да ми честити рожденния ден (от него най-малко го очаквах, защото все пак е в друга страна, но явно не ме бе забравил :)). Макар и обикновено да твърдя, че не обичам хората да ми честитят много, много, вътрешно бях хич да не е доста щастлив от това, че доста мои приятели и познати ми честитиха рожденния ден (нали съм си един такъв самовлюбен нарцис – нямаше как да не се радвам, че хората са се сетили за моя празник). Някъде около 10:30 обаче вече ми беше писнало и сериозно се замислих дали да не си изключа телефоните и да изляза някъде навън. Единственото, което ме спря, бе това, че навън бе много топло, а пък и леко ме мързеше да правя каквото и да е, пък и нали писах вече, че обичам да ми галят самочувствието. 😀 Не, че нямах неща за вършене – трябваше да ида до банката, за да проверя дали са ми превели евростипендиите, но това го направих доооста по-късничко. 🙂

Е, все пак реших да го направя и към 16 часа излязох от нас, за да ида на центъра до банка ОББ, мислейки си, че тя ще работи поне до 18. Уви, оказа се, че работела до 16:30, а аз пристигнах там точно по това време. Гледах как не пускат другите, но по някаква странна случайност мен ме пуснаха, та дори и успях да си проверя сметката, но дотук ми спря късметът, защото от стипендиите нямаше почти никаква следа все още (дано да ги преведат поне до края на другата седмица, та да ида на море :D). 🙂 След това отново се прибрах у нас, попразнувах малко с родителите ми рожденния си ден и се приготвих за излизане.

Въпреки че по-голямата част от приятелите ми в момента не бяха в Русе, успях да събера няколко другарчета, с които да купонясваме вечерта. Първоначалната идея бе да отидем на някакво заведение до към 12 вечерта и след това да се пренесем на „Опиум“ 2 или както е по-известен вече – „Опиум Денс Клуб“ или нещо такова.

Вечерта в заведението я прекарахме доста добре – пошегувахме се малко на гърба на Драго, друг мой приятел, който между другото скоро ще има концерт в „Опиум“ 2 заедно със своята група „Саботаж“ (на 11 август от 23:30). За щастие той е свикнал на шегите ми и не се обиди… много. 😀

След като хапнахме и пийнахме, се насочихме и към дискотеката. Драго бе така мил да ни повози в колата си от университета до хотел „Балкан“. 🙂 Най-забавното бе, че колата побира максимум петима души, а ние бяхме шест, като трябваше двама да седят и един в друг, но пак не успяхме да се съберем като хората – беше си доста тясничко. Аз, естествено, бях най-прецакания и седях отзад по средата, като бях притискан и от двете си страни. Все пак успях да оцелея до „Опиум“ и бях много щастлив, когато слязохме от колата. 🙂

Когато отидохме до дискотеката, разбрахме, че входът е свободен, но за големи групички, като нашата, се искаше да си купим и бутилка водка или уиски. Не, че имах нещо против това, но като знаех, че от групата само трима-четирима пием, а и че не ми се дават толкова много пари само за едно шише, решихме, че ще е по-добре да отидем някъде другаде. Започнахме да се чудим къде да ходим – дали на някоя друга дискотека, или пък в някакъв клуб. На края Драго предложи да отидем в „Максим“ (май така се казваше) – където имало караоке.

Самата идея беше доста интересна, защото никога досега не бях ходил в такъв бар. Но не бях много убеден дали ще ми хареса там. Все пак всички се съгласихме и отидохме. Въпросното заведение се намира малко след кръстовището на Пантеона, в посока към хотел „Дунав“, на първия завой вдясно, не помня как се казваше улицата… „Муткурова“ или нещо такова… 😀 Та… влязохме вътре, платихме си символичния вход от един лев и се настанихме на една от масите, за да погледаме как пеят другите, докато ние си измислим песни. Обаче още след втората песен натроението ни така се повиши, че почнахме да пеем всяка следваща песен заедно с този, който по принцип се бе записал да я пее, независимо на какъв език е. 🙂 Драго си избра и няколко песни, които да изпее – target=“_blank“>Aerosmith – I Don’t Wanna Miss A Thing, която изпя великолепно, както и target=“_blank“>Linkin Park – What I’ve Done, и target=“_blank“>Whitesnake – Is This Love, с която също много добре се справи, а ние му партнирахме малко встрани от микрофона. 🙂 С двама от другите другарчета – Георги, който за повечето ми приятели и познати е по-известен като Сънчо, и Николай, доста осезаемо се чувахме и на target=“_blank“>Щурците – Две следи и target=“_blank“>Сигнал – Да те жадувам. 🙂 На моменти дори нашите гласове се чуваха много повече, отколкото на хората, които изпълняваха песните… 😀

Аз, Сънчо и Драго искахме да изпеем и една обща песен, но така и не намерихме подходяща. Отначало се бяхме спрели на target=“_blank“>The Tokens – The Lion Sleeps Tonight, която със сигурност щяхме да изпеем фантастично, но така и не можахме да я намерим в репертуара на заведението. 🙂 След това искахме да изпеем хита на target=“_blank“>Sister Sledge – We Are Family, но тогава така и не можахме да се сетим кои са изпълнителите на песента. 🙂 Освен това Сънчо си бе избрал и друга песен, която да изпее, но не можа да дочака реда си, защото на повечето от компанията ни вече им се спеше и към 2:30 си тръгнахме. 🙂 Все пак аз ще го поздравя тук с тази песен: 😛

За незапознатите, това са The Offspring – Why Don’t You Get A Job… 🙂

А сега извън това… тъй като всички ми пожелаха по нещо, то да взема и аз да си пожелая нещо за рожденния ден, макар и вече с ден закъснение – най-вече ми се иска да съм си жив и здрав, и все така с голям късмет, като по възможност искам късметът ми да стане още по-голям де… да успея да постигна целите, които съм си набелязал и, естествено, някой да ми подари най-сетне лазерен меч… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂