Архив за етикет: Опиум

Как НЕ трябва да се свалят момичета: част 2

Този разказ е един от тия, с които не се гордея, по простата причина, че няма с какво точно. Но… си мисля, че може евентуално да се хареса на петимата ми читатели, най-малкото заради това, че хората обичат да се наслаждават на прецакването на другите, а долуописаната история е точно такава 🙂

Случи се преди почти три седмици в една леко скучна съботна вечер. Моят приятел Юра (за който писах в „Силата на езито…“) имаше голямо желание да излезем и да повторим това, което стана предния път, а именно – да идем на дискотека и да се забавляваме. Само че сега трябваше да бъдем само двамата, тъй като сестра ми беше заета, а всички други (търсех предимно момичета, защото не обичам много коч-компаниите – не, че не потърсих и няколко момчета де), за които се сетех, вече си бяха намерили занимание – все пак се сетих да занимавам хората с простотиите на Юра чак към 10 вечерта. Не се и съмнявам, че повечето от вас знаят какво е двама души, при това момчета, да отидат на дискотека сами и колко не-забавно е в 90% от случаите (не че не съм имал и забавни моменти, но това се случи преди много години и вероятно някой път ще опиша и тази история). Както и да е, казах си „Майната му, така и така няма какво да правя у нас, поне ще изляза малко с този простак“, а и аз изобщо не тръгнах с идеята, че ще ходим на дискотека, но реших да запазя тези си мисли само за мен, за да… не убия ентусиазма му 🙂

И така… отново се срещнахме на познатото от предната история място – часовника до съда. Той, разбира се, отново закъсня, а много мразя някой да го прави – обикновено аз съм този, който закъснява, и когато някой ми извърти подобен номер, се чувствам много, ама мноооогооо прецакан. Е, простих му тази груба грешка… И от тук започна най-срамната за момента история от това лято 🙂 Казах му, че нещо не съм в настроение за дискотека и съм излязъл, само за да се видя с него, но все пак му оставих и лека надежда, че може и да отидем до някоя дискотека. Тогава в ума на моя приятел проблесна гениалната и изключително рядко срещана тъпа идея – да се запознаем с момичета и да ги убедим да дойдат с нас на дискотека. Е, щом е за простотията – навит съм 🙂

Решихме да започнем нашата атака срещу милите и нищо неподозиращи момичета из центъра от шадраваните пред общината. Седнахме на една пейка, в близост до която се бяха настанили две девойки, които… според моите критерии не бяха прекрасни, но – нали са само за компания. Започнахме да обсъждаме с Юра как да заговорим момичетата – на него не му хрумваха интересни идеи, а аз… честно да си призная нямах грам желание да правя каквото и да било и просто ми се искаше да гледам сеир, и по-точно – неговия сеир (по-запознатите с моите душевност и характер веднага биха казали: „Ето го нашият Кокооо“, но грешат – аз не съм сеирджия, нямам вина, че около мен всички се избиват да правят простотии.. аз просто умея да ги подтикна да изпълнят и без това взетите решения :)). Накрая – не знам дори и аз как – на него му хрумна да говори за едно момиче, с чиято приятелка преди време.. бяхме излизали един-два пъти (вероятно от това също може да излезе една история)… и то не просто да шепне, а да говори толкова високо, че момичетата, седнали на около два метра от нас, да могат да го чуят. Преди той да реши да говори за тази девойка, момичетата поглеждаха от време на време към нас. След като го направи – те си тръгнаха 🙂

Аз – Идиот, видя ли какво направи?! На думи си много силен, ама на действия…

Юра – Простак, ти защо не ги заговори, като толкова можеш?!

Аз (леко примирен, защото – както писах по-горе – не исках да убивам ентусиазма му от самото начало) – Добре, добре. Дай да станем и да се поразходим, тук вече и без това не е толкова интересно.

Речено – сторено. Станахме и се запътихме към една от чешмичките, за да пием вода, когато в полезрението ми попаднаха две момичета, седнали на пейките до… Лайното (за непросветените – това е едно барче в центъра на града… наричат го така, защото е атакувано целогодишно от една огромна армия от птици… е, досещате се нататък). С бодра крачка се запътихме към тях, но понеже нямахме много смелост, седнахме на пейката срещу тях, която е на… хм… около 12 метра 🙂 Е, както и да е де, Юра се „погрижи“ те да ни забележат, след като през цялото време гледаше към тях. Въпреки това не бяхме много сигурни дали са хубави и аз му предложих – а и той наистина имаше повече желание от мен – да иде да хвърли нещо в кофата за боклук, която се намираше близо до тях, и така да провери дали са хубави. Отиде той, хвърли боклука, позагледа ги… и знаете ли какво направи простака? Вместо да се върне и спокойно да ми каже, че не стават, той пред тях започна да мята ръце, да прави физиономии и дори да издава звуци, с които да ми подскаже, че не стават и да вървим на друго място… Те, разбира се, видяха това и по погледа им ми се стори, че не бяха особено възхитени 🙂

Юра реши, че явно с момичетата няма да ни провърви и затова по-добре било направо да отидем на дисктоека. Запътихме се към Шоурум и дори влязохме, но излязохме след по-малко от минута, понеже нямаше никакви свободни места – часът бе към 1 след полунощ и сякаш бе нормално.

Юра – Тъпак! Виж заради теб как няма да влезем сега в дискотеката! Аз ти обяснявах – дай да отидем в 12, Калояне, да си заемем там някакви места, ще намерим там момичета, ама ти – не, дай да пообикаляме малко. И сега какво?! Няма да ходим на дискотека.

Аз – Ееее, спокойно де… Дай да се поразходим малко и ще се върнем след известно време – все ще намерим някъде места, а ако не – ще се прилепим уж до някого.

Така и направихме. И познайте къде отидохме 🙂 Да, точно там… Минахме точно покрай момичетата, за да се уверя, че Юра не си е измислил за тях и… се оказа, че те бяха симпатични (а от двама ни аз съм този с по-високите критерии) и малко след като ги задминахме…

Аз – Тъпак такъв, аз ги харесах, значи не са толкова зле… особено като имаме в предвид твоите критерии за оценяване.

Юра – Ъъъъ… ами то може би е от светлината… Нали не е много светло, тъмно си е даже… явно не съм ги видял добре.

Аз – Идиот, гледай по-добре следващия път. Виж сега как седим като двама тъпаци на средата на площада, а те гледат към нас.

Юра (нещо, което не очаквах от него) – Ами хайде да отидем тогава при тях и да ги заговорим.

Аз (минахме два пъти покрай тях и нищо не направихме и сега чак се сещаме?! Да бе, веднага ще се съглася…) – Да теглим чоп – тура – прибирам се у нас, ези – заговаряме ги и каквото и да стане – отиваме на дискотека…

Вече може би някои от вас са прочели „Силата на езито…“, та – в тоя ред на мисли – познайте отново какво стана… 🙂

И така – седнахме до тях. Те гледат към нас, а ние – към тях.

Юра – Аааау, много са красиви.

Аз – Тъпак…

Юра – Аааааууу, тая с роклята ми харесва.

Аз – Ми върви я заговори.. Задник.

Той, разбира се, не направи нищо. В този момент от страната на момичетата се зададоха двама… да ги наречем чичковци.. Минаха покрай момичетата и точно, когато се изравниха с тях, се спряха и ги изгледаха така, сякаш гледат някакво месо в месарски магазин, след което продължиха към отсрещните пейки, където седнаха. Отвратителна гледка, но със сигурност се сещате защо са го направили, нали?

Аз – Тия двамата ще ти вземат девойките… побързай.

Юра – Вече съм събрал 13% смелост.

Аз – Дано в близко бъдеще станат поне 50…

Докато водихме този приятен разговор, явно другите двама бяха събрали нужните проценти за смелост и решиха да влязат в действие с горе-долу следния разговор:

Тъпак1 – Здравейте, момичета, какво правите?

ПриличноМомиче1 – Ами седим и си приказваме май.

Тъпак2 – Май имате нужда от компания, м?

ПриличноМомиче1 – А, не, двете сме си добре (поглеждат към нас).

Тъпак1 – Е, но четирима могат да се забавляват по-добре от двама. Ние ще отидем на „Олд фешън“ и ще ви чакаме на бара с по една водчица за вас. Ако искате, може да се включите?

ПриличноМомиче2 – Ами май ще откажем, засега (гледа към нас).

Не твърдя, че разговорът мина точно по тоя начин, защото все пак бяхме на около 3-4 метра от тях, но общо-взето май  протече така. Двамата тръгнаха към това… хм… нещо подобно на дискотека, а минута-две след това момичетата тръгнаха към „Опиум“, като през това време едната започна да говори по телефона си.

Аз и Юра едновременно – Да вървим след тях!

Тръгнахме, но след има-няма няколко метра те ни забелязаха, защото ние едва ли не направо тичахме след тях… Момичетата стигнаха до „Опиум“ и спряха там, като Юра реши да продължи напред и отново да изпуснем и без това почти пропиляната възможност… Това ме ядоса и тъй като вечерта и без това беше безвъзвратно загубена, реших да се върна и да ги заговоря – нещо, което не правя с момичетата обикновено – по принцип чакам те да ме заговорят 🙂 Естествено това ми изигра лоша шега, тъй като нямам заделен запас от реплики, които да ползвам, и се наложи да импровизирам… по възможно най-глупавият начин.

Аз – Здравейте (широка усмивка тип… аз съм изнасилвач, при което едната малко сякаш се стресна)… Тъй като вече от 30 минути сигурно сте ни забелязали… и вече може би ви е писнало да ни гледате, ще бъда директен – аз и тъпакът до мен искаме да отидем на дискотека, но няма с кого, а сами не ни се ходи… тоест – търсим си компания… и решихме да ви питаме дали случайно и вие не си търсите компания за дискотека?

ПриличноМомиче1 – Ами то хубаво си търсите, но ние вече си намерихме.

Аз – Ех… жалко. Надявах се да не станем като ония двамата чичковци преди нас.

Двете се позасмяха, а когато се обърнах, видях, че Юра вече препускаше към Шоурум и аз бях останал сам.. във враждебната среда, заради което реших също да се омитам 🙂

По-нататък вечерта беше още по-тъпа – в „Шоурум“ все още нямаше места – минаваше вече 2:30, затова решихме да идем в „Опиум“, който… е като селска дискотека, нищо, че се води една от елитните уж, но и на двамата не ни пукаше – така и така бяхме отрязани (нещо, което по принцип не ни се случва още от първия разговор с някое момиче). Там май почти си намерихме компания, но според Юра бяха доста стари – 27-28-годишни, заради което се върнахме отново в „Шоурум“, постояхме пак 10-15 минути и накрая си тръгнахме… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер… :)

Ето, че вчера и аз навърших 20 години. 🙂 Общо взето денят мина повече от добре, като завършека му бе не само най-приятната, но и най-забавната част от него.
Шести август започна много трудно и тежко – още в осем сутринта котката ми реши, че трябва да ме буди (вероятно, за да ми честити и тя рожденния ден) и докато не ме видя, че вече съм напълно разсънен (което стана в 8:15, след нейното продължително мяукане и обикаляне из стаите), не се отказа от тормоза върху мен. Хич не ми се ставаше, особено като се има предвид, че предишната вечер си легнах едва в 3 сутринта, но… веднъж събудя ли се, после трудно заспивам и реших въобще да не се мъча, защото щеше само да стане по-зле.
Няколко минути след това вече телефоните започнаха да звънят и най-различни хора, по-близки и по-малко близки, започнаха да ми честитят 20-тата годишнина. Най-много ме зарадва, когато един приятел (Дидко Попов :P), който в момента работи в Германия, ми се обади, за да ми честити рожденния ден (от него най-малко го очаквах, защото все пак е в друга страна, но явно не ме бе забравил :)). Макар и обикновено да твърдя, че не обичам хората да ми честитят много, много, вътрешно бях хич да не е доста щастлив от това, че доста мои приятели и познати ми честитиха рожденния ден (нали съм си един такъв самовлюбен нарцис – нямаше как да не се радвам, че хората са се сетили за моя празник). Някъде около 10:30 обаче вече ми беше писнало и сериозно се замислих дали да не си изключа телефоните и да изляза някъде навън. Единственото, което ме спря, бе това, че навън бе много топло, а пък и леко ме мързеше да правя каквото и да е, пък и нали писах вече, че обичам да ми галят самочувствието. 😀 Не, че нямах неща за вършене – трябваше да ида до банката, за да проверя дали са ми превели евростипендиите, но това го направих доооста по-късничко. 🙂

Е, все пак реших да го направя и към 16 часа излязох от нас, за да ида на центъра до банка ОББ, мислейки си, че тя ще работи поне до 18. Уви, оказа се, че работела до 16:30, а аз пристигнах там точно по това време. Гледах как не пускат другите, но по някаква странна случайност мен ме пуснаха, та дори и успях да си проверя сметката, но дотук ми спря късметът, защото от стипендиите нямаше почти никаква следа все още (дано да ги преведат поне до края на другата седмица, та да ида на море :D). 🙂 След това отново се прибрах у нас, попразнувах малко с родителите ми рожденния си ден и се приготвих за излизане.

Въпреки че по-голямата част от приятелите ми в момента не бяха в Русе, успях да събера няколко другарчета, с които да купонясваме вечерта. Първоначалната идея бе да отидем на някакво заведение до към 12 вечерта и след това да се пренесем на „Опиум“ 2 или както е по-известен вече – „Опиум Денс Клуб“ или нещо такова.

Вечерта в заведението я прекарахме доста добре – пошегувахме се малко на гърба на Драго, друг мой приятел, който между другото скоро ще има концерт в „Опиум“ 2 заедно със своята група „Саботаж“ (на 11 август от 23:30). За щастие той е свикнал на шегите ми и не се обиди… много. 😀

След като хапнахме и пийнахме, се насочихме и към дискотеката. Драго бе така мил да ни повози в колата си от университета до хотел „Балкан“. 🙂 Най-забавното бе, че колата побира максимум петима души, а ние бяхме шест, като трябваше двама да седят и един в друг, но пак не успяхме да се съберем като хората – беше си доста тясничко. Аз, естествено, бях най-прецакания и седях отзад по средата, като бях притискан и от двете си страни. Все пак успях да оцелея до „Опиум“ и бях много щастлив, когато слязохме от колата. 🙂

Когато отидохме до дискотеката, разбрахме, че входът е свободен, но за големи групички, като нашата, се искаше да си купим и бутилка водка или уиски. Не, че имах нещо против това, но като знаех, че от групата само трима-четирима пием, а и че не ми се дават толкова много пари само за едно шише, решихме, че ще е по-добре да отидем някъде другаде. Започнахме да се чудим къде да ходим – дали на някоя друга дискотека, или пък в някакъв клуб. На края Драго предложи да отидем в „Максим“ (май така се казваше) – където имало караоке.

Самата идея беше доста интересна, защото никога досега не бях ходил в такъв бар. Но не бях много убеден дали ще ми хареса там. Все пак всички се съгласихме и отидохме. Въпросното заведение се намира малко след кръстовището на Пантеона, в посока към хотел „Дунав“, на първия завой вдясно, не помня как се казваше улицата… „Муткурова“ или нещо такова… 😀 Та… влязохме вътре, платихме си символичния вход от един лев и се настанихме на една от масите, за да погледаме как пеят другите, докато ние си измислим песни. Обаче още след втората песен натроението ни така се повиши, че почнахме да пеем всяка следваща песен заедно с този, който по принцип се бе записал да я пее, независимо на какъв език е. 🙂 Драго си избра и няколко песни, които да изпее – target=“_blank“>Aerosmith – I Don’t Wanna Miss A Thing, която изпя великолепно, както и target=“_blank“>Linkin Park – What I’ve Done, и target=“_blank“>Whitesnake – Is This Love, с която също много добре се справи, а ние му партнирахме малко встрани от микрофона. 🙂 С двама от другите другарчета – Георги, който за повечето ми приятели и познати е по-известен като Сънчо, и Николай, доста осезаемо се чувахме и на target=“_blank“>Щурците – Две следи и target=“_blank“>Сигнал – Да те жадувам. 🙂 На моменти дори нашите гласове се чуваха много повече, отколкото на хората, които изпълняваха песните… 😀

Аз, Сънчо и Драго искахме да изпеем и една обща песен, но така и не намерихме подходяща. Отначало се бяхме спрели на target=“_blank“>The Tokens – The Lion Sleeps Tonight, която със сигурност щяхме да изпеем фантастично, но така и не можахме да я намерим в репертуара на заведението. 🙂 След това искахме да изпеем хита на target=“_blank“>Sister Sledge – We Are Family, но тогава така и не можахме да се сетим кои са изпълнителите на песента. 🙂 Освен това Сънчо си бе избрал и друга песен, която да изпее, но не можа да дочака реда си, защото на повечето от компанията ни вече им се спеше и към 2:30 си тръгнахме. 🙂 Все пак аз ще го поздравя тук с тази песен: 😛

За незапознатите, това са The Offspring – Why Don’t You Get A Job… 🙂

А сега извън това… тъй като всички ми пожелаха по нещо, то да взема и аз да си пожелая нещо за рожденния ден, макар и вече с ден закъснение – най-вече ми се иска да съм си жив и здрав, и все така с голям късмет, като по възможност искам късметът ми да стане още по-голям де… да успея да постигна целите, които съм си набелязал и, естествено, някой да ми подари най-сетне лазерен меч… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂