Архив за етикет: размисли

Платих ли си сметката? Или за какво трябва да внимавате, когато плащате на МТел

Здравейте, драги мои читатели. Мина известно време, откакто писах и може би щеше да мине още доста, ако една приятелка не бе споделила за своите перипетии с един от нашите мобилни оператори, а именно – МТел. Навярно тя не е първата, нито ще е последната, която ще се изправи срещу някой от тях, борейки се за правата си, затова си позволих да поискам от нея разрешение за публикуване на нейното писмо към тази фирма. Без повече увъртане – по-долу ще прочетете оригинала на моята приятелка, както и документите, които тя е приложила:

Уважаеми г-н Директор „Обслужване на клиенти“,

 
Бих желала да се оплача от обслужването, което получих днес в офис на Мтел (м-н Варна 15).
 
Първо, служителят, който ме обслужваше и въведе телефонния ми номер в базата данни, не попита за име на титуляра, за да потвърди чия сметка плащам. След като получих касовия бон се разбра, че съм платила сметка на друг титуляр, който няма нищо общо с мен.
 
Освен това разплащането беше направено с дебитна карта. Сумата, която заплатих с нея, беше около 62лв. Фактическата сума, която дължах аз, беше около 20лв. Разликата ми беше заплатена на ръка, без да получа никаква бележка за това.
 
Бележка за картовото плащане също не ми беше предоставена, но ако се наложи – мога да направя извлечение от банковата си сметка и да докажа, че такова се е осъществило!
 
Второ: при заплащането на дължимата сума с дебитна карта не ми беше изискана нито лична карта, нито подпис за съгласие за разплащане. Никой не забеляза, че името на титуляра на дебитната карта и името на титуляра в базата данни на Мтел са съвсем различни. За сметка на това, когато пожелах да напиша официално оплакване директно в магазина – тази услуга ми беше отказана, защото не носех личната карта със себе си. Как така за подаване на оплакване предоставяне на лична карта е задължително условие, но не и за плащане чрез дебитна карта? Желая да изразя цялостното си отвращение от ситуацията и да получа основателно обяснение на случилото се.
 
Приложено може да намерите единствените документи, с които разполагам:
1. касовата бележка с днешна дата
2. кореспонденцията с Ваш служител през онлайн чат.
mtel_bon
mtel_correspondence
Вие сами преценявате…
Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Амуей ни атакува – пасивни приходи или активно зомбиране?

И такааа… ето, че най-сетне, след толкова много време, реших да попиша и за нещо, което горе-долу може да се отнесе към графата „сериозни“, а именно – търговските пирамиди и зомбирането. Е, разбира се, тъй като не съм много вещ в тия неща (а мисля скоро да се позапозная, за да не ме нападат уж „запознатите“ с това, че не съм много наясно с нещата), ще разкажа накратко на мен какво ми се случи, пък току-виж, ако има някой „препатил“, може да прочете публикацията и да реши да сподели мнението си.

Всичко започна след като някак реших да изляза след работа със сестра си. Дори срещата си ни вървеше много добре и си мислех, че ще мине без някакви премеждия, когато една нашата приятелка й се обади да я покани на една… хм… да го наречем сбирка, на която тя ходи отдавна. Сестра ми набързо ми разясни за какво иде реч – някаква фирма „Амуей“ (на английск – Amway), която уж предлага някакви биопродукти, като се започне от шампоани, та се стигне до препарати за миене на съдове и тем подобни странни неща. Освен това, ти можеш да станеш техен дистрибутор, а дори и да зарибиш… ъъъъ… така де – да „светнеш“ и приятелите си за тая „далавера“, като съответно дори би печелил пари благодарение на тях.

Разбира се, отидохме по-скоро от уважение към нашата обща приятелка, а не защото двамата сме кой знае какви фенове на тоя род неща. Дори си мислех, че всичко ще мине прекалено бързо и лесно, тъй като жената, която бе дошла специааааалнооооо от Шумен, си приказваше там нейните работи, като аз дори не я слушах и просто чаках да се наговори, за да си отидем по-бързо. Е, накрая нямаше как и почнах да чувам от време на време какво приказва, защото мина известно време и не знаех с какво друго да се занимавам, докато тя говори. В общи линии разказваше на някаква друга женица, която дори й вярваше (бедната…), как благодарение на тази фирма тя вече не работела, била уволнила шефовете си и сега се препитавала само и единствено благодарение на „Амуей“. Обясняваше и в какво се състои цялата работа – зарибява приятелите си, като им предлага да пазаруват от нейния онлайн магазин, а ако искат и те да печелят пари, то могат да зарибяват своите приятели, които да купуват пък от техните онлайн магазини и в действителност каза, че всъщност идеята тук е да зарибяваш, а не да купуваш. Тогава реших да се пошегувам тихичко, споделяйки само на сестра ми, следното – как се печелят тогава парите и кой всъщност купува, след като цялата идея е в това да зарибяваш? Тя, обаче, явно сметна този въпрос за прекалено умен и интересен… и реши да го сподели с женичката, която бе така мила и добра, та да отдели от безценното си време, за да ни обясни само на нас двамата, т.е. почти индивидуално, какво всъщност представлява този бизнес 😀

И така отидохме на едно уж по-самотно място аз, сестра ми, представителя на тая фирма и нашата приятелка. Амуей-проповедникът реши да ни разказва какви ли не врели-некипели, ползвайки сложни думи като мулти-левел маркетинг (маркетингова стратегия, в която хората, които отговарят за продажбите, получават финансова компенсация не само за лично осъществените продажби, но и за продажбите на други хора, които те са „вербували“. Най-често от отговорниците по продажби се очаква да продават продукти директно на потребителите чрез позоваване на лични отношения и чрез маркетинг от уста на уста. Подобни компании често са обект на критика и съдебни дела. Критиката се фокусира върху тяхното подобие с незаконните финансови пирамиди, фиксирането на цените на продуктите, високата цена на начален пакет, наблягането на вербуването на нови отговорници по продажби на ниско ниво за сметка на действителни продажби, насърчаването или дори изискването от отговорниците по продажби да закупуват и използват продуктите на компанията, потенциалната експлоатация на личните взаимоотношения, които се използват за нови продажби и обекти на вербуване, сложните и понякога преувеличени схеми на компенсация и напомнящите на култ техники, които се прилагат в някои групи, за да се увеличат ентусиазма и предаността на членовете им), франчайзинг (вид отношение между пазарни субекти, при който едната страна (франчайзодател) предоставя при определени условия и срещу заплащане на друга фирма, желаеща да развива същата дейност (франчайзополучател) правото да използва разработен и успешен бизнес модел в определен вид бизнес) и дуплициране (като всъщност имаше предвид мултиплициране…). Аз и сестра ми бяхме толкова трогнати, че накрая женицата ни се обиди и без малко щеше да си замине сърдита, тъй като погледът ми бил отегчен, а на всичкото отгоре сме задавали и прекалено много въпроси, на които тя имала отговорите, но ние просто не сме я оставяли да се доизкаже.

Е, оставихме я… Над половин час слушахме нейната невероятна реч, в която ни обясняваше как населението се деляло на четири части – наемни работници, хора с малък и среден бизнес, бизнес-инвеститори (или нещо от сорта) и инвеститори. Първите две групи били едва ли не работливите мравки, които се трудели неуморно от сутрин до вечер, а припечелвали малко, а другите две – били тия, които без много труд печелели ужасно много… (в процентно съотношение: първите две групи – 90% работа, 10% пари, вторите две – 10% работа, 90% пари). Според нея всеки можел да влезе сред „бизнесмените“ и да се пооблажи с много пари, като това много лесно можело да се постигне чрез тази фирма – „Амуей“. Тук липсвал посредникът (демек магазините, от които си купуваме иначе различните неща, от които имаме нужда) и всичко ставало между продавачите и купувачите. Е, разбира се, за да си купиш някои неща на по-ниска цена, трябва да платиш 30 лв, за да получиш някакви рекламни материали и да станеш нещо като член на сектата… екскюююююююз миии – фирмата, като също можело да зарибяват (тя не хареса тая дума, която аз ползвах, и затова реших оттук нататък да ползвам „отварят очите“ :D) и други хора, и евентуално да припечелват по някой и друг лев благодарение на тях.

Обаче това било за тия, които не искат да печелят пари – мързеливците и глупаците. Другите, по-големите тарикати, можели да си направят онлайн магазин, от който да продават стоките на фирмата, като от него можело да получават солидна сума пари, стига, разбира се, да го рекламират пред приятели, които пък, ако са от групата на наемните работници, ще го предоставят на тези, на които решат да „отварят очите“. И всичко това само срещу скромната сума от 70 лв, като в последствие всяка година трябва да се плащат някакви си 45 лв за запазване на този магазин. Идеята е като във всяка пирамида – да има някой, който да е под теб и ти да извличаш някаква полза от него.

Разбира се, тя не го каза по тоя начин, дори би ми се обидила, ако го прочете (както и направи), тъй като според нея в „Амуей“ всеки е шеф сам на себе си – все пак тя сама е „уволнила“ старите си шефове, но сега, просто защото е добра душица, пак отишла да работи при тях (това леко някак се изтърва и го каза пред нас), като същевременно се присмиваше на това, че тия, които работят, трябвало да стават рано, а на нея й се налагало сега да става в осем, за да ходи на работа… Е, леко се поизтърва и за това, че е в „Амуей“ от пет години и за това време тя изкарва (но не винаги, тъй като този доход е променлив) към 600 лв, с които изхранва ЧЕТИРИЧЛЕННОТО си семейство. О, забравих, съвсем без да иска ни сподели и че има земеделски бизнес, но въпреки това продължаваше да твърди, че семейството й се прехранва само и единствено благодарение на „Амуей“… Амин!

Реши и още да ни „шашва“, говорейки ни за пасивните приходи, които могат да се трупат чрез фирмата. Иначе казано – че можеш да спечелиш повече, отколкото да похарчиш. Но след като тя пет години вече е в „схемата“, а още изкарва само някакви си 500-600 лв (и то в горе-долу най-добрия случай), то колко ли трябва да работи, за да започне наистина да говори за тия пасивни приходи? Каза ни и за трите месеца „гратисен период“, през които можете да си купувате различни продукти на „Амуей“ и ако не ви харесат – фирмата ви връща парите…

Е, не отговори на въпроси от сорта на – щом целта на фирмата е да се зарибяват хора, а не да се купуват продукти, от къде идват тия пари или пък кой връща парите на недоволните клиенти, или – щом, според нея, всеки може да отиде от първите две групи (да ги наречем на смотаняците) в другите две (на готините), където са многото пари, защо досега не много хора са успели с това, включително и тя… Имаше и други въпроси, които й зададохме, чиито отговори не бяха в зазубрените от нея изречения, с които промива мозъци, и съответно тя не можеше да ни отговори и започваше отначало старата песен, рисувайки кръгчета, с които показва мрежата от хора, правейки таблицата с четирите групи и т.н…

Малко след това със сестра ми се видяхме и с други наши приятели, които също знаеха за тази фирма… И се изумих за втори път тази вечер, защото и те, както и нашата приятелка, също бяха омаяни от „Амуей“ и изобщо не можеха да приемат по-различно мнение от това, че фирмата не лъже, бизнесът е чист и ясен и парите могат да се изкарат. Само дето… никой от тях не беше печелил нищо, а аргументът на единия човек (на въпроса какво толкова му харесва на тая фирма) бе, че тя предлагала онлайн пазаруване… (Пази, Боже, сляпо да прогледа…).

Та така де… мислех да понапиша и разни мои разсъждения за тази фирма и другите на нейния принцип, но май е по-добре да се въздържа. Прочетох няколко сайта, в които имаше различни коментари за „Амуей“. Според някои препратите й са направо уникални (както и цената им, която е доста по-висока от на тези, които могат да се намерят по стандартните магазини…), а тия, които „работят“ там, са едва ли не толкова зомбирани, че се радват и на малкото пари, които печелят. Е, ще си позволя само едно изречение за коментар – всичко това ми прилича на някаква секта, от която човек трябва много да се пази…

Отново повтарям – тук само съм пресъздал това, което видях и чух днес. Вие сами решавате какво да правите и как да харчите парите си… Но все пак – винаги имайте едно на ум, особено за нещата, които изглеждат най-лесни и приятни 🙂

Би било хубаво, ако се намерят разни хорица, които да споделят мнението и опита си, току-виж се окаже в помощ на различните заблудени по един или друг начин.

Още интересни неща за теми, подобни на тая, може да намерите тук – Мулти-левел маркетинг: реална печалба или почти сигурна загуба? и Пирамиди.

Някои термини и пояснения са взети, за по-голяма точност и достоверност, от Wikipedia.org: мулти-левел маркетинг, франчайзинг.

Редакция (15.01.2014): Публикацията бе временно заключена, тъй като явно не се нравеше стилът ми на писане на някои хора. В крайна сметка светът, както и интернет в частност, все още са свободни и някак май съществува терминът свобода на словото. В този ред на мисли – всеки има правото да прочете или не тази статия, както и да се съгласи или не с нея. Както се вижда от коментарите по-долу, аз не съм изтрил нито един, който е написан от защитниците на Амуей, тъй като смятам, че всеки има глава на раменете си и може сам да избира какво да прави. Срамно и позорно е да се опитваш да заплашваш някого, и то чрез други хора, защото не можеш да приемеш критиките, които виждаш. Съвсем нормално е, когато някой реши да се занимава с каквото и да е, той да има както и привърженици, така и хора, които не са съгласни с него и винаги ще са готови да му бъдат опозиция. Всичко, което съм написал в публикацията, е било продиктувано от начина, по който съм видял нещата и след като интернет позволява на хората да общуват свободно, значи мога да си изразя свободно и мнението – а както се и вижда, въпреки леко саркастичния ми тон, аз никъде не съм казвал на някого какво да прави. Въпреки че се повтарям и вероятно отегчавам аудиторията си – всеки сам си решава какво да прави. И не виждам въобще причина за сърдене и обиди, след като аз – въпреки всичко – съм се стараел да поддържам някакъв нормален тон. Ако има някой недоволен – някъде из сайта можете да намерите адреса на интернет пощата ми. Толкоз…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Разни размисли за… интернет пиратството

Дълго време се чудех дали да си споделя и аз моите беднички на думи и на ум мисли по повод пиратството и до колко и кого ограбва то. Навярно рано или късно щях да го направя и сякаш сега, макар и да не знам рано ли е, късно ли е, му дойде времето.

Причината? Ами много просто – аз съм си един заклет „пират“, от което следва, че темата малко или много е важна за мен. Друг е въпросът, че се зачетох и в един форум за любовни романи, в който дамите там (брех, колко съм учтив само :)) дискутираха тема, подобна на моята, а именно – какъв период след издаването на книгата трябва да мине, за да могат да я сканират и да я предоставят съвсем безплатно на останалите фенки на мелодрамите.

След като изчетох мненията им (а между другото дискусията при тях започна още преди месеци, но сега вече настъпи като че ли кулминацията…), и аз се замислих върху това. Какъв период от време всъщност трябва да изтече, за да могат тия, които искат да купуват, да качат своите закупени неща в интернет, та да могат пък други, които не искат да купуват, да ги свалят безплатно. Истината е… че може би най-добрият период е някъде от порядъка на 70-80 години… 🙂 Няма такова нещо като време, след който нарушението няма да бъде баш нарушение. Качването безплатно в нета на неща, които всъщност не са безплатни, винаги ще си бъде незаконнодокато тия неща не станат безплатни. 😀

Във въпросния форум имаше хора, които твърдяха, че не могат да си закупят дадена книга поради това, че са някъде извън България или че нямат винаги нужните доходи за купуването на така желания любовен роман. Имаше и други, които много остро осъждаха подобно поведение и оправдаваха себе си (макар и може би да не са целели точно това), че свалят само защото има книги, които няма как да бъдат намерени никъде, а същевременно пък твърдяха, че „при толкова много сайтове, в които се предлагат такива книги, това е просто недопустимо“ (баш цитат, който показва, че един вид при желание, човек може да намери книгата и да си я купи…)… Ако сега някоя от тия вторите прочете това, сигурно веднага би написала нещо гневно по мой адрес, но пък нека с ръка на сърцето каже колко книги е прочела чрез своите дружки в нета, колко от тях са й харесали, колко от тях е намерила и последно, но – както обичат да казват – не и по важност – колко от тези книги е закупила?

Друг един момент от тия диспути, който ми направи впечатление, бе как по-голямата част от дамите винаги се обединяваха, ако се заговореше за тяхната съфорумка, която е издала любовен роман чрез своето издателство. Всяка една от тях осъждаше желанието на по-незапознатите им другарки (демек тия, които не знаеха, че този литературен шедьовър е издаден от друга членка на отбраното литературно общество), които желаеха някоя да сканира въпросната книга. Предлогът за това бе, че желанието им е грубо, некултурно, нетактично, просташко и т.н. Интересното е… че въпреки това голяма част от тях с нетърпение очакват да прочетат сканираните на друго издателство книги. 🙂

И за да не ми се обидят дамите, ако евентуално някоя от тях някак се добере до моя скучен сайт, сега ще сменим за малко темата и ще насоча вниманието ви и към другите богатства, които човек може свободно да намери из интернет, като например – филми, музика, игри и програми.

Няма седмица, няма дори ден разстояние от появата на някой филм на големия екран и съответното му качване в нета. Разбира се, в началото качеството на филма е много лошо, но винаги има ентусиасти, които предпочитат да го изтеглят и гледат… С течение на времето картината и звукът стават все по-ясни и по-ясни, докато на края не се стигне до това, че човек може спокойно да си намери видео файлове в дивиди формат, а вече и в блурей такъв, и да си ги запише на обикновен дивиди/блурей диск за 70-80 стотинки (блурей дисковете са по-скъпи, разбира се). 🙂 Интересното е, че никой обаче не повдига въпросът дали не трябва да се чака известно време преди някой филм да бъде качен в нета… може би защото всички знаят, че ако един не качи даден филм, то ще го направи някой друг. 🙂

Относно игрите, програмите и музиката работата е същата. Почти всичко, което излиза на пазара, може да се намери някъде из интернет, стига търсещият да знае точно как да попита чичко Гугъл (ако все пак не знае предварително някой сайт, от където да си го изтегли).

И така… аз май стигнах до един извод или както е казал Архимед – ЕВРИКА! (Брей… сега някоя обидена ми фенка на Джейн Остин направо ще се учуди, че знам кой е Архимед, че чак и какво е казал (за сведение той го е казал, докато се е киснел във ваната си – стигнал до извода, че всяко тяло олеква във водата толкова, колкото вода е изтласкало, което в последствие става и един от законите във физиката)) 😀 А изводът е следният – странно е даден крадец да се пита сам себе си след колко време е удачно да открадне колата на някой друг (например). Отговорът май е, че докато тя може да се употребява по предназначение, собственикът й надали би искал да се раздели по някакъв начин с нея… 🙂 В тоя ред на мисли – странно е да се възмущава човек на това, че някой си иска да му бъде качена дадена книга или пък да му дадат някой филм, които са излезли скоро, безплатно, а същевременно самият той да се рови из нета, само и само за да може да намери любимият си турски сериал (опазил Бог) или пък някой нов филм… От което следва, че „Прекален светец и Богу не е драг„… 😀

И в заключение – мили дами, обичащи да въздишат по мускулестите красавци и прелестните им половинки в любовните романи, не ме разбирайте погрешно и не се сърдете (ако все пак някоя от вас прочете тия редове). Всеки има малко или много ум в главата си, от което следва и че всеки има някакво мнение. Много е хубаво това, че поне някой се замисля върху това какви щети понасят тия, които той ограбва – в случая книгоиздателствата. Но пък лично на мен ми е странно защо трябва само книгите да се гледат? Всичко – независимо дали е филм, книга, програма, игра или някаква песен – е правено от някой си някъде си и този някой навярно се е трудил неуморно, докато създаде това, което ние можем свободно да сваляме, качваме и споделяме в интернет. Недопустимо е да съдим едни, че искат да свалят нови книги, щото видиш ли така обезкуражават издателствата да издават книги от тоя жанр, а същевременно да сваляме нелегално филми и да слушаме безплатно музика. 🙂

Аз реално също не харесвам идеята за свалянето нелегално на различни неща, макар и много често да се възползвам от този вид „услуга“. Мога да дам в момента много примери за това защо не си купувам всичко от магазина, но най-голямата (а може би и жестока) истина е, че не го правя най-вече защото мога да го намеря безплатно. Не мисля, че има някой, който да сваля нещо от интернет, който да не го прави поради тази причина (било фенки на любовни книги, било маниаци на тема игри и т.н.). И докато съществува споделянето на файлове, ще има и такива като нас… 🙂

Друг е въпросът, че в крайна сметка наистина почти никой не може да отделя всеки месец средства за всичко, което му харесва да прави или да си купува. Сега някой би казал – ами да си отделя пари и всеки месец да си дава парите за това, което най-много му се иска, а на следващия месец – за нещо друго – но някой би ли се спрял от безплатното гледане на филми, играене на игри или нещо друго, само за да може да бъде в мир със себе си (евентуално) и да бъдат всички щастливи и същевременно да не „ощетява бедните“ книгоиздателства, разпространители на филми, игри и бла-бла? Май не… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Абортът

Днес съм малко вкисната.. Една от приятелките ми била забременяла.. И то не, защото го е искала, а поради простата причина, че всяка си мисли: «Това на мен не може да се случи». Да, ама не.. Може и още как..

И в крайна сметка какво?

Ама, разбира се, вездесъщото оправяне – аборт. Още не го е направила, но решението й е твърдо. И, доколкото разбрах, в началото на следващата седмица ще се отърве от «нежеланото усложнение» – както го нарече тя.

Не че имам нещо против аборта като цяло. Понякога е необходим. Но да се налага да се стига до него поради нехайност, безгрижие и чувство за неуязвимост – ей това не мога да разбера

Следващите думи (или може би направо статия мога да го нарека, макар че не е такава) не са мои. Просто днес се рових из нета и попаднах на това.. И не, че съм съгласна с всички размисли, които са написани, но не ми се стори правилно да правя извадки само на това, което ми харесва. Просто ми направи впечатление, затова и го поствам. Пък.. който каквито изводи иска да си прави..

АБОРТЪТ

Или

Мъртвите копелета на удоволствието

[ аbortive (англ.): роден преждевременно, неуспешен, несполучлив, безплоден]

Ако сте красиво момиче и някой ден се запитате коя е онази болест от която ви се повръща, не ви идва мензиса и сутрин ви се вие свят – докторът ще ви каже: «Честито!».  И докато вие се чудите коя е тази болест наречена «честито» (може би някаква нова, непозната и много венерическа), гадният доктор пояснява, че сте бременна и кога ще е сватбата.

А ТАКА!

Красивото момиче дори не си спомня как, къде и с кого (майка му стара!) се е получила таз работа. Мама и татко не знаят с кого спи красивата им дъщеря, но най-страшното е наистина, ако и красивото момиче не знае с кого точно спи. След кратки криминогенни разследвания виновникът е разкрит с помощта на календарче и спомените на няколко приятелки. Покрай чудесната сцена «Бременна съм…от теб, май..» се разбира, че той (виновникът), е абсолютен мухъл и въобще не бива да участва в красивата медицинска трагедия, наречена аборт. Въобще не коментирам че той иска «да остане свободен и не е готов и прочие…». Просто «абсолютен мухъл»! Всъщност и най-готиният пич хваща плесен в такава ситуация.

В един момент за единствен виновник, подсъдим и съгрешил на сцената се появява:

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕМБРИОНЪТ

Зиготеното човече в момичешката утроба още не е решило какъв пол да си избере, не е уверено въобще дали да се родиш е правилното решение и вече се намира някой да му създава проблеми. Заговорът срещу Негово величество ембриона е една от най-големите модерни студени войни на ХХ век – в него участват Религията, Технологиите, няколко Харти за правата на човека плюс две армии философстващи полуидиоти които спорят «за» и «против» медицинската трагедия «аборт». Проблемът идва когато Големият кеф от Голямото чукане се превърне в серозен, намръщен и недоволен ембрион. Тогава идва времето на Типичната женска философия, намерила подкрепа в модерното общество : «Защо да раждам копеле, когато мога да убия човек ?!» Така бъдещото «копеле», бъдещото дете без баща въобще не се ражда. Негово величество Ембрионът се превръща от бъдещо копеле (жертва на обществото) в настоящо мъртво копеле, жертва на удоволствието и медицинските технологии.

ТЕХНОЛОГИЯТА

Дори и да оприличим женския организъм с автомобил, абортът (като технология) по нищо не прилича на продухването на ауспуха. Абортът (като технология) е, и си остава узаконено убийство, при което жертвата няма и най-малкия шанс за самоотбрана и защита по простата причина, че някой (обикновено майката) е решил, че от всеки ембрион човек не става. Технологията е такава, че нищо неподозиращият ембрион бива изненадан върху акушерския стол (магарето) от танцуващата върху маточната лигавица вакуум-кюрета. Самата вакуум-кюрета е онзи връх в човешкия научно-технически прогрес (ноу-хауто), която раздробява плода на «плодни части», осмуква маточната лигавица като мощна прахосмукачка и създава трагичната предпоставка всеки следващ и вече желан ембрион да не може да се задържи за лигавицата. За да не остане някое ембрионено парче («плодна част») се прави «ревизия» – още едно остъргване на ръка с т. нар. «голяма тъпа кюрета».

Упойката е пълна, времетраенето на операцията – 10 мин, болничният престой – 4 часа, цена – 50 лв. държавна ( $50 в частните кабинети). Възможни усложнения: перфорация на матката, оставане на плодни части в утробата, невъзможност за задържане на плода, обикновени инфекции.

РЕЛИГИЯТА

Ако религията е опиум за народа, то войнстващите католици и прочие вярващи противници на аборта би трябвало да са твърдите хероинови наркомани, които вечно обясняват с фанатизирани стъклени очи как Майката и Докторът нямат право да отнемат живота на Негово величество Ембриона. И как само режисьорът на пиесата г-н Господ Бог може да решава дали този плод на грешно удоволствие трябва да бъде задържан в грешната женска утроба. Безумната католическа и прочие религиозна грешка се състои в един малък проблем: същите тези хора (противниците на аборта) са и върли противници на самотните майки, модерните бракове, начините на полусемейно съжителство и най-вече върли противници на евентуалните копелета. А изброените житейски събития винаги съпътстват решението на една жена да роди, или да не роди детето си. Католиците биха забранили на една жена да направи аборт, но после биха я убили с камъни задето живее без мъж и е родила копеле. Те са просто обратният еквивалент модерните циници.

МОДЕРНИЯТ ЦИНИЗЪМ (на несбъднатите майки)

Удоволствието от секса никога не е било причина да се роди едно дете. Удоволствието от католическия секс например е, че всяко посято семе трябва да покълне ако режисьорът на пиесата г-н Господ Бог е решил така (вж. Лех Валенса и неговите пет или седем деца). Само че в модерните общества съотношението между секса за удоволствие и секса с цел правене на деца е произволно приблизително 1 987 654 към 3,14 (цифрите са неточни, но абсолютно верни). Модерният цинизъм на несбъднатата майка е, че тя прави секс заради своето абсолютно и несъмнено удоволствие. На една среща между Майката и Негово Величество Ембрионът той би недоумявал: «… И все пак, майка му стара, любовта би трябвало да бъде причина да се родиш… И, майка му стара, все пак бих предпочел да съм жертва на спукан презерватив и бъдеща жертва на обществото, но да си го изживея живота… Недейте така, майка му стара, оставете ме да си го живея тоз живот – не ми обяснявайте колко е кофти да го правиш!»

Модерният цинизъм на несбъднатите майки стига дотам (поради вечната липса на полово-обществена култура) че те не се сещат за религиозният въпрос от Вселенско значение: Ако Богородица беше модерно момиче, Йосиф малко по-ревнив, а еврейските доктори взимаха евтино – дали щеше да се роди Христос!?

СТАТИСТИКАТА НА МЪРТВИТЕ КОПЕЛЕТА

Ако можеха да говорят, милиардите изстъргани ембриони биха крещяли от неудоволствие, че Майката и Докторът са им забранили да живеят живота си на тази Земя, отреден им от Съдбата и Голямото спермочисло на Бащата. Когато статистиката показва таблици на количеството зъбна плака у средния гражданин, същият среден гражданин се тюхка и отива на зъболекар. Статистиката на мъртвите копелета обаче не трогва никого.

Ако тази нощ се напиете както трябва и забравите за презерватива, а вашата приятелка обърка нещо с датите на мензиса, ако тази нощ ви е много гот и Голямото чукане ви е в кърпа вързано – въобще не се и опитвайте да мислите за статистиката на мъртвите копелета. Мъртвите копелета на вашето удоволствие.

ГЕНОЦИД И ЕВТАНАЗИЯ – братът и сестрата на аборта

Предполагам че има и такива ембриони, които разбирайки какво ги чака след като се родят, се изсулват сами през маточната шийка, махайки с ръка на смешния човешки свят. Противниците на аборта обявяват медицинска операция прекъсване на бременността за геноцид (генос-род, цедо-убивам). Геноцид е най-точната дума за тях и означава точно това за което я употребяват: унищожаване на отделни групи от населението по расови и религиозни мотиви. Мъртвите копелета на удоволствието като отделна група от населението наистина са подложени на геноцид – само че мотивът е различен. Този път това е модерната атеистична философия, че сами управляваме живота си и случайните ембриони не са важни. Въпреки че всеки великолепен ембрион, които тупва в легенчето на Доктора би могъл да бъде президент, Христо Стоичков или просто още един лош човек на този свят, който така и така ще умре някой ден. Въпреки че въобще не е в рамките на добрия тон да съсипеш живота на някого (за когото предполагаш, че ще бъде нещастен), преди да си чул неговото мнение за шибания живот.

Интересното е, че абортът няма организирани поддържници – просто жените го правят и въпреки криминогенния момент, го правят с добро чувство към Негово величество ембриона. Тяхното, жестокото женско обяснение е, че го правят за добро. Тяхното оправдание и вълшебна дума (въпреки че не я знаят) е евтаназията. Една хубава, добра, бърза, лека, достойна и безболезнена смърт – помощ за нелечимо болни и тежко ранени с цел да им се спести по-мъчителен край (определението е от енциклопедията). Жените са прави – тяхното копеле наистина ще бъде тежко ранено в бъдещия си живот без евентуален баща. Правените за кеф и родените без удоволствие деца обикновено се оказват нелечимо социално болни дори и в относително здравите общества. На жените им се налага да избират между това да абортират или след време да кълнат по най-ужасяващия женски начин: «Защо не те абортирах тогава навремето, гадно копеле!»

Майката е права, Докторът не е виновен…

КАКВА СТАНА ТЯ?!

Ако си спомняте началото на пиесата, режисьорът г-н Господ Бог е поставил един второстепенен персонаж наречен «абсолютният мухъл». Големият чукач, Завоевателят, Пичът със спеченото положение, Играчът на тото със собствените си спермочисла. Всяка свинщина на един мъж трябва и може да бъде простена от жената, дори и аборта. На мъжете няма какво да им пука, защото по стечение на щастливи обстоятелства не разполагат с утроба за кюртиране. Няма какво да им пука и за нея (Жената) защото само и единствено тя може да вземе правилното решение – това си е нейното еднолично и един път завинаги решение по ембрионалните въпроси. Има само едно нещо, за което си заслужава да ви пука. За това че не успяхте да опаковате потенциалните си деца в малките найлонови пликчета, които се продават по аптеките. И затова, че от нейната матка изстъргват не друго, а вашия ембрион.

Затова – опичайте си акъла. И си потърсете децата.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Разни мисли за влюбването, любовта, …

Като почти всеки хлапак на моята възраст, аз също понякога си мисля за тия работи. Всъщност, сякаш май за тези неща няма възраст. Сигурно много хора постоянно си задават въпроси от сорта на „Какво е това?“, „Съществува ли?“ и т.н. Аз, като всички останали, не мога да дам точен отговор на тях, особено на този за съществуването, но пък мога спокойно да си праввя предположения, които навярно не са особено умни и верни, но… това е друга тема. 🙂

Предполагам е ясно, че за да се стигне до любов, трябва да се премине през етапа на влюбването. При всеки човек май е различен – някои до последния момент се опитват да се самоубедят, че не харесват даден човек, други пък са наясно още от самото начало и се отдават спокойно на чувствата си… Но независимо как преминава въпросното нещо, е ясно едно – не спираме да мислим за човека, към когото изпитваме това. Всяка минута, всяка секунда, а като нищо и всяка стотна, е отделена само и единствено за него.

Въпросът е… как става това нещо? Със сигурност най-първата причина не е начинът, по който се държи този човек с нас и околните. От много хора съм чувал, независимо дали мъже, или жени, че те не се влюбват в някого заради начина, по който изглежда външно, а заради това какъв човек е по душа. За краткия си житейски опит (след два дена ставам на 20 :P) разбрах, че всъщност това са пълни глупости. Естествено е човек да се влюби в някого, който му допада душевно, но пък преди това той първо го вижда как изглежда. Някак си вътрешно преценяваме дали си заслужава този човек изобщо да попада в графата „Възможно е да се влюбя в него/нея“, още докато го оглеждаме външно. Ако все пак сметнем, че може и да се влюбим в него или нея, то едва тогава започваме да се стремим по всякакъв начин да се сближим с него и да разберем всичко, което ни интересува, за да можем да доизградим образа му.

От момента, в който вече допуснем този човек по-близо до себе си, се появява и дилемата дали и той изпитва същото към нас. Опитваме се по всякакъв начин (освен ако не сме прекалено влюбени, директни или нещо такова и не го изстреляме веднага) да покажем чувствата си към него, а и същевременно да следим за всеки негов жест, за да преценим и той какво изпитва към нас (май ще почна да пиша за „човек“ в женски род,, защото започна да изглежда много странно да използвам все „него“ и „той“ :)). Оттук нататък има само две възможности – или чувствата, които момчето/момичето изпитва към нас, да са като тези, които ние имаме, или пък… да се окаже, че за него/нея ние сме просто… познати. В зависимост от това вече се определя и нашето по-нататъшно състояние – постоянно щастливи или пък непрекъснато унили, но… за тях в някоя друга тема, защото и за тия работи могат да се изпишат хиляди думи. 🙂

Ако евентуално всичко е минало „както трябва“, чувствата ни бавно започвата да се задълбочават и усложняват, и постепенно разбираме, че не можем без този човек. Сега не само, че през цялото си време мислим за него, но и се стремим да бъдем още повече с него. Тук се появява и един друг въпрос… или няколко де. 🙂 Защо си мислим, че обичаме този човек? Защо изобщо смятаме, че има любов? А ако има, дали пък тя е вечна? И ако не е вечна, как можем да твърдим, че е любов, след като не е? Та нали уж любовта била по-силна от всичко (справка – Лили Иванова – Любовта е по-силна от всичко :D) и била вечна, как тогава ще има край?

Засега смятам да спра дотук, че вече и мозъкът ми се опържи в тази жега. Както и да се наричат тия неща – имам предвид влюбването и любовта – съм на мнение, че те са едни от най-хубавите, които могат да се случат на някого, нищо, че понякога от тях боли. 🙂 Въпреки всичко аз тайничко си се надявам да съществува истинска любов, защото в противен случай… светът би бил едно доста скучно и самотно място…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂