Архив за етикет: разни истории

Свети Четвъртък

Седем сутринта е. Това бе поредната нощ, прекарана в мисли за нея. И отново се събуди, след като я сънува. Нея…

Дори той вече се дразнеше на себе си за това, което се случваше с него през последните няколко седмици. Бе загубил съня си – нещо, което рядко му се случваше преди, а досега пък никога не бе продължавало толкова дълго време; дразнеше се от всичко и всички, които бяха около него, с което си обясняваше това, че постоянно търси причина, заради която да се заяде с някого. Не му харесваше, но определено беше някакъв начин да се накаже за случващото се. Знаеше, че с това потъва все повече и повече, но не виждаше смисъл да се „хваща“ за „спасителните пояси“, които му се „подмятаха“ оттук и оттам – не бяха пояса, който той искаше…

Днес няма да се дам без бой„, каза си той, затвори очи и се обърна на другата страна, опитвайки се да заспи отново. Но сънят не идваше и не идваше… И тогава се сети – днес е 14-ти февруари.

През всичките тези години той бе най-върлият противник на този празник. Все пак не трябва да се чувстваш влюбен само на този ден, нито трябва да показваш на половинката си чувствата си към нея само сега, нали? Макар и да смяташе теорията си за единственото правилно и смислено нещо, приятелите му не мислеха така и отчасти, заради негативното му мнение към този празник, го смятаха за задник. Но на него не му пукаше. Сам или не, той никога досега не бе празнувал Свети Валентин и не бе правил нищо романтично на този ден. Досега.

С какво толкова заслужих да ми се подиграваш така, Господи?“ Със сигурност не бе от най-големите християни и имаше своите съмнения и подозрения относно съществуването на Бог, но често Го обвиняваше, когато стигнеше до някаква такава ситуация, в която всеки изход изглежда по-болезнен и от игла в задника. И за това си имаше теория – че може би все пак там някъде има нещо, което по някакъв, все още необясним за мозъка му, начин управлява всички ни. И ако това нещо можеше да придобие някаква форма, то според него със сигурност щеше да прилича на едно от онези малки дебели дечица, които тормозят малките животинки, обитаващи двора на къщата им.

Но защо днешният 14-ти февруари бе по-различен от досегашните? Реално нямаше някаква причина – той на практика бе сам и нямаше с кого да сподели празника. И тогава отново тя се появи в съзнанието му…

Бяха изминали вече около 4 месеца, откакто двамата се виждаха. Четири месеца, през които той, а и тя покрай него (или обратното), премина през много неща. Но това време сякаш излетя за миг. И отново в ума му връхлетяха всички спомени и чувства, които е преживял за този период. Не съжаляваше. Макар и да се чудеше дали онази целувка не бе грешка, той не съжаляваше за времето, което бе прекарал с нея. Моментите, които имаха заедно, бяха най-хубавите, случвали му се през последните месеци. Спомняше си всеки един от тях – катеренето по някаква стълба, оставена пред една къща в центъра на града; обикалянето за някое затънтено място, където човек може да облекчи нуждите си; първата им целувка, след която той се чувстваше най-щастливият човек на света; първият път, в който правиха секс, който можеше да заеме челна позиция по странност в неговата символична и не чак толкова огромна класация; няколкото вечери, в които спаха заедно; както и криенето. Със сигурност последното не му харесваше много и през цялото време го правеше много несигурен относно връзката им, но имаше моменти, в които му бе много приятно да се крият от другите и да се правят, че няма нищо между тях. И тогава си спомни за рязката промяна…

Сякаш всичко между тях се сгромоляса за същото време, за което Помпей е бил унищожен от вулкана Везувий. А дори не знаеше каква точно е причината. Бе прекарал часове наред в опити да разбере къде точно е сгрешил, как се стигна до постоянното й раздразнение към неговата личност и до онзи ден, в който двамата се скараха и тя му каза, че има нужда от почивка, за да реши какво иска. Все още нямаше ясен отговор и все още не знаеше какво искаше тя. Сякаш никога не е и знаел…

Странното бе, че тя бе първият човек, който успя да го промени по някакъв начин. Бе станал по-мил с хората – нещо, което забелязаха доста от приятелите му, които преди се оплакваха от грубото му държание към тях. Донякъде можеше да се каже, че бе станал и по-общителен. Но освен това, в последно време той бе загубил винаги бодрото си настроение. Единствено моментите, които прекарваше с нея, го правеха донякъде по-малко нещастен. Единствено с нея той се чувстваше спокоен. Но и тези моменти изчезнаха, когато тя поиска време, за да си помисли.

Въпреки всичко, той не се беше отклонил от идеята, която се бе зародила в главата му още в началото на януари. А именно – да направи нещо специално за нея по случай Свети Валентин. Самият той бе наясно тогава, че в последно време нещата между тях не вървят и си бе помислил, че в деня, в който се предполага двойките да се отдадат, той ще може да разбие стената, строяща се между тях и да прокара пътека, по която да могат да тръгнат двамата в нова посока, далеч от всички глупости, случващи се през последните месеци.

Бе преминал през много идеи. В началото, докато нещата между тях все пак някак кретаха, той имаше доста големи и романтични според момичетата, с които ги бе споделил, идеи. Но после, след Голямата караница, както той наричаше „почивката“, реши, че не би било удачно да показва толкова очевидно чувствата, които има към нея. Тя и без това би трябвало да ги знае, след като виждаше в каква развалина се бе превърнал в последно време. И така той стигна до заключението, че единственото, което може да направи, е да й купи цвете и да й напише или нарисува нещо.

Бе споделил тази си идея само с едно момиче, което по стечение на обстоятелствата бе научило за тях. Дори й написа и стихотворението, което бе написал, за да каже дали според нея е достатъчно добро. И тя одобри много този подарък. Този „подарък“ нямаше да е само подарък за Свети Валентин… Щеше да е последното нещо, с което той смяташе да покаже чувствата си към нея, след което щеше да я остави сама да реши какво иска и от кого го иска.

Но една вечер, малко преди 14-ти, двамата с нея бяха излезли. Предполагаше се, че щеше да е просто една вечер, в която ще си говорят за разни общи неща – така се бяха разбрали предварително. Но изведнъж тя промени мнението си и поиска да говорят за тях. И говориха дълго време. Всеки казваше как вижда нещата, какво мисли, какво иска… Но въпреки това накрая, след разговора, той още не знаеше тя дали иска да е с него, или не. Все още не му бе казала, че иска да се разделят, нито – че иска да са заедно. А той… той имаше още много неща, които искаше да й сподели, много неща, които искаше да я пита, но всичко това остана в него, защото не знаеше как да го изкара навън. Не бе свикнал да споделя такива неща.

След този разговор, обаче, той стана още по-несигурен относно това дали трябва да изобщо да се виждат на Свети Валентин. Тя не знаеше какво изпитва към него. Или по-точно – не знаеше дали тези чувства са достатъчно силни, за да бъде с него. Или по-скоро… и той не знаеше, беше прекалено объркан след разговора си с нея. Смяташе дори да изключи телефона си, само и само за да не го потърси някак тя и да поиска да излязат. Мислеше, че така ще е по-добре и за двамата. Но на сутринта на 14-ти февруари всичко, което искаше, бе просто да се види с нея…

Цяла сутрин се чудеше какво да прави, дали да й подари нещо или просто да излязат някъде навън. Времето минаваше, а той не събираше смелост дори да я потърси, за да разбере дали ще излязат навън тази вечер. Накрая се ядоса и реши да се разходи из града. Обичаше да го прави, но в последните месеци искаше да споделя разходките си с нея. Само че нямаше как – бе зима и не всички дни бяха приятни за разходка. Днешният също бе един от тях – мрачно и дъждовно – точно като настроението му. Но това него не го вълнуваше – искаше просто да излезе и да се откъсне за миг от мислите си.

Обикаляше с часове центъра и гледаше хората – всеки купуваше някакъв подарък за половинката си, много хора се разхождаха, хванати за ръце. Всички бяха щастливи. Само не и той. И както винаги в такива моменти, той се пошегува със себе си – „Станал си прекалено слаб„, защото досега никога не го е бъркало, че е нещастен. Никога не се е оплаквал от положението си. Знаеше, че по някакъв начин е прецакан, че животът му никога няма да бъде като в онези сълзливи романтични комедии. Но след като я срещна, след като… я хареса, той започна да вижда света в цветове, различни от сивото. Според сестра му, той дори бе влюбен в това момиче, но категорично не бе съгласен с нейното мнение. Той просто я харесваше. Не можеше да е влюбен, нещата не стават толкова лесно, нали?

И така стигна до мястото, където продаваха цветя. Обиколи няколко пъти около тях, докато вземе решение какво да прави. Все още не се бе чул с нея, но нещо го подтикна да купи цветята. Все пак бе 14-ти февруари, тя уж бе също толкова сама, колкото и той, а и де факто не бяха разделени… Какво би им попречило да се видят? Затова й купи най-хубавата роза, която успя да намери и реши след като се прибере вкъщи, да я покани да излязат вечерта.

Реши да й пише смс. Стори му се, че така ще е по-лесно, защото тя няма да усети несигурността в гласа му, а и според него така щеше да покаже, че наистина не влага нищо кой знае какво в тази вечер. Той просто искаше да я прекара с нея. А цветето нямаше да е нищо повече от жест на привързаност към нея. Не искаше да говорят за връзката им, а просто.. да бъдат заедно.

Той – „Здравей. Искаш ли малко по-късно да излезем да пийнем по нещо някъде? Въртят ми се едно-две места в ума 🙂 I promise, that the shits will be different tonight 😛„.

Тя – „Ем, по-добре някой друг път. Пък и мисля да лягам„.

Той – „Ами тогава мога единствено мога да ти пожелая приятна вечер„.

„Все пак на кого му е нужен Свети Валентин? Влюбените не трябва да се чувстват влюбени само тогава. Хората не трябва да показват чувствата си един към друг само в този ден. Не трябва и да се надяват, че това може да оправи нещо. Това е просто един обикновен ден, в който магията съществува също толкова, колкото и в другите„, мислеше си той, докато излизаше навън за поредната разходка… В този момент покрай него мина някакво непознато момиче и той й честити празника… с една червена роза.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 1

Поразгледах сайта си и видях, че е минало доста време от последния ми разказ за някои от моите премеждия, та реших да понапиша ред-два за това, което ми се случи през последните две седмици. Е, поради това, че историите са кратки, отново ще ги обединя в едно, като всякаква прилика с реални лица и събития е напълно НЕ-случайна 😀 И предупреждавам – не си вадете прекалено лоши заключения от следващите редове. Голяма част от събитията бяха породени от смесицата на алкохола с нашата простотия, затова – ако смятате, че едно-две прегрешения ще ви откажат да четете блога ми – продължавайте… 😀

Всичко започна от по-миналата събота, когато от Румъния се върна един от добрите ми приятели – Сънчо. Вярно, с него в последно време сме в обтегнати взаимоотношения, но… нали приятелите приемат всичките си странности, та какво да се правим – преодоляваме някак различията си 😉 По повод завръщането му, решихме да се съберем по мъжки и да пийнем по нещо. По мъжки – по мъжки, колко да е по-мъжки? Единствените, които бяха на разположение да излязат въпросната вечер, бяхме аз, той, Хълк и Мини Аз. Последният още не е много деен в моите разкази, но имам странното усещане, че ще ви го споменавам често в следващите месеци 🙂 В този разказ, обаче, той има много малка част, която е някъде към средата… стига да не реша да разделя историята на две, но това ще видим с течение на редовете, които изпиша… 🙂

Та… в крайна сметка Мини Аз се отказа от излизането и накрая бяхме само аз, Хълк и моят стар съученик. Решихме, след като отказалият се идиот предложи тая идея, да отидем в „Утопия“ – едно от заведенията, които са разположени в близост до университета. В дни като тоя – в края на учебната година – там е спокойно и приятно, и, разбира се, няма жива душа – рай. 🙂

Вечерта започна добре, след като само за два часа и половина изхарчихме парите на Сънчо за бира и шотове. Но, ако трябва да цитирам една реклама: „3 бири – 6,60 лв, 12 шота – 16, 80 лв. Да видиш приятелите си пияни – безценно“ 😀 Накрая той сякаш беше по-ядосан от това, че сервитьорката, с която от известно време се шегуваме и за която ще стане дума и по-нататък вероятно, остана с впечатлението, че аз плащам… 😀

Затова реших да ги заведа на друго място, където евентуално да ги донапия и да се позабавлявам на техен гръб 🙂 Всичко вървеше идеално, с оглед на това, че дори и Хълк беше щастлив, а него съм го виждал пиян само един-два пъти (оооо, искате да ви разкажа за това… :D). Обаче сякаш сгреших с мястото, на което да идем. Влязохме в „Мюзик бокс“ – преди беше дискотека, намира се на ъгъла на една улица, излизаща точно на река Дунав. Там работи една хм… приятелка, която по-рано ми беше обещала, че ще ни танцува на скутовете 🙂 Не че държах да танцува на моя, но тайно се надявах да изпълни обещанието си и да потанцува малко на Хълк. Имах огромни надежди и да не сме единствените клиенти там, но те веднага се изпариха, след като влязохме вътре – бяхме ние тримата, двете сервитьорки и трима пръча, които ни гледаха така злобно, сякаш ще им откраднем момичетата. Не, задръжте си ги, момчета, тук сме само за пиенето… 😀

Хълк поръча на Сънчо пет шота, като в крайна сметка четири от тях изпихме двамата с него 😀 За мен и него пък аз поръчах нещо, чието име не помня, но бройката бе внушителна – 16.. или поне така си мислех, докато не ни донесоха само два 😀 Оказа се, че шрифтът в бар картата е толкова смотан, че разликата между б и 6 бе много малка… 🙂

Оттам нататък сякаш вечерта не тръгна много на добре – на Хълк настроението почти изчезна и със Сънчо се опитахме да го възвърнем. Затова на шега предложих да облекчим нуждите си върху една кола, Сънчо обаче го прие сериозно и веднага застана пред колата… готов за атака. Това не се хареса на нашият приятел и той почти ни изостави, докато ние бързахме пък, за да не ни хванат 😀 Накрая, от учтивост, все пак оставихме бележка на колата с послание: „Изпикахме ти се на колата… Познай къде :P“. По-просташко изпълнение не бях имал от години… Със сигурност не е нещо, с което бих се хвалил, но… няма как да го пропусна – нали ви разказвам история все пак.

След това решихме да се насочим към един от хубавите клубове в града – „Буда бар“, известен и като „Funky Buddah“. Мястото, където винаги можеш да се успокоиш и да послушаш малко хубава музика. Уви, това не беше нашата вечер и не можахме да си намерим места, затова си излязохме, хапнахме по един дюнер и не след дълго се прибрахме вкъщи… 🙂

На следващата вечер решихме да се съберем отново, като тоя път, понеже миналата вечер тримата средно бяхме изхарчили по 20 лв поотделно, бяхме в Хълк и гледахме „Непобедимите“ 2 (ще пиша и за тоя филм…) и пихме бира. Не знам дали някога съм ви казвал, драги мои читатели, но бирата е един от алкохолите, от които най-лесно се напивам, та след 2 литра бира можете да си представите къде се намирах… 🙂 По пътя нагоре, понеже със Сънчо решихме да се прибираме пеш, отново атакувахме една кола и оставихме същата бележка… като накрая се пошегувах, че ако полицаите решат да направят акция срещу нас, сигурно ще я нарекат „Пикльовците“… 😀

Е, явно ще напиша още една публикация….

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Близки срещи от третия вид

Понеже тези истории са прекалено.. хм.. кратички, но пък за сметка на това поучителни (почти), реших да ги опиша в една публикация 😀 Действията им се развиват през последните три години (по една за всяка година), а ефектът им върху мен сигурно ще е доживотен… 😀 Всеки, преминал през подобни изпитания, може спокойно да смята, че е на една крачка по-близо до титлата „Рамбо“, която му дава безгранична сила и безсмъртие 😀 В редовете по-долу има някоя и друга не особено цензурна думичка, така че.. не е препоръчително да се чете от високоинтелигентни хора 🙂

И така… Първата история се разви преди около две години, когато си бях втълпил, че чрез ходене пеша краката ми ще станат много здрави, а аз самия ще отслабна (почти бях прав). Началото, за да е по-интересно, ще го разкажа в леко приказен вариант 😀

Една зимна вечер, от тия, в които дори белите мечки предпочитат да си стоят на топло, аз се прибирах към дома си. Вече Слънцето бе отдавна напуснало небето и на негово място се бе появила вечната спътница на… хм… вампирите – Луната 😀 По неволя през тази, оказала се доста злокобна, нощ бях решил да мина през едно от най-страховитите места, с които един град може да разполага – международното. Там човек може да види какво ли не, стига да не е дъждовно и да не минава някой тир с висока скорост покрай него, защото тогава не е време за наблюдения, а за баня…  😀 Та така де… вървях аз по една от многото пътечки, водещи до центъра на сексуалните страсти, когато пред себе си съзрях една доста стройна фигура. В тъмното успях да видя само, че е с дълга коса и рокля, но нищо повече… Позачудих се и си казах на ум: „Това определено не може да е жена… има прекалено дълги и стройни крака“. Все пак любопитството ми надделя и реших да мина покрай въпросната фигура… Стигайки на два-три метра от нея, чух един дебел и плътен мъжки глас да ми казва:

– Искаш ли да ти направя една свирка? Като за теб ще е само 5 лв!

И в този момент… дим да ме няма… и всички заживяхме по живо, по здраво… 😀

* * *

Втората се случи през лятото на миналата година… Прибирах се след футболен мач и, незнайно защо, бях решил да взема топката със себе си. Отново реших да мина по същата пътечка, по която бях минал и в горната история… Този път имах и спътник, който ще кръстя Хълк, който изигра една много мъничка, но все пак значителна роля. Хълк спокойно си вървеше с мен и ми бръщолевеше някакви глупости, когато двамата съзряхме пред нас една девойка в леко… доста къси дрешки, при което той се ухили мазно и реши да си ходи, понеже уж бил много изморен, а ме изпратил вече до половината път… Голям приятел, няма що 😀

На ум отново си казах: „Мечка страх, мене – не“ и продължих смело напред. Стигнах до момичето и се направих, че въобще не й обръщам внимание, когато тя каза:

Тя – Здравей, сладък, може ли да си поиграя с топката ти?

Аз – С коя по-точно? (Тогава ми се стори много смешно, макар и да подозирах тайно, че може и да не е момиче, все пак вече имах опит :D)

Тя – Аз съм много добър вратар. Подай ми я да видиш!

Аз – Сигурен съм, че ги улавяш всичките топки… ама все си мисля, че не е толкова трудно да ти вкарат.. гол 😀

При което тя леко се усмихна, а аз й дадох топката. Почна да я рита, но я накарах да се посвием малко до едни гаражи, понеже тя явно искаше да си поиграе добре с… топката 🙂

Тя – Виж как хубаво я ритам, м? (Като реши да вметне по между другото ->) Ти си много хубав, на колко си?

Аз – На 21 (и тук реших да се застраховам), но нямам пари в себе си 😀

И така разговорът ни продължи още към пет-десет минути, в които тя ми показваше какви умения с ръце и крака… 😀

* * *

Ето я и последната случка, която общо-взето трая няколко секунди, които обаче оставиха дълбока следа в моята иначе толкова крехка психика…

Това се случи преди около 2-3 месеца. Една вечер, доста след полунощ, си вървях спокойно към вкъщи, когато в далечината съзрях три индивида, говорейки доста силно. Понеже вече бях обигран с тия неща, веднага забелязах моя приятел от първата случка и реших, че може би ще е най-удачно да мина от другата страна на улицата.. Уви, това бе невъзможно, понеже точно тогава минаваха доста коли (късмет, м?). Реших да запазя самообладание и да покажа джедайските си умения за контрол, като мина точно до тях… 😀 Почнах да се чудя как да не бия на очи.. и реших да се опитвам да гледам към шосето. Приближиха те на 3-4 метра и чух разговора им… Говореха си за това кой как правел орална любов и колко съответно ощастливявали… хм.. мъжете си 😀

Травестит1 – Аз на моя само срещу пари му правя.. той какъвто е грозен…

Травестит2 – Аз на моя правя, ама рядко, щото не ми харесва толкова много.

Тъкмо вече минавах покрай тях, когато и третият се обади…

Травестит3 – А аз на тоя пич пред нас и безплатно ще му направя една.. чак главата ще му завъртя..

Реших плахо да извъртя глава, за да видя какво става зад мен, тъй като вече ги бях подминал, и видях как и тримата ме гледаха… Едва се сдържах да ги подмина вървейки си нормално, без да бягам 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Coca-Cola Happy Energy Tour 2012 Русе

Оооо, вчера беше жестоко! 😀 За непросветените (нека им бъде простено) снощи в Русе бе концертът на Кока-Кола – Happy Energy Tour – подкрепен от The Voice, и със сигурност бе много по-добър от миналогодишния. Единственото, което тоя път не ми хареса толкова, бе… че не можах да пия изобщо от тая Кока-Кола, а и не можах да танцувам както миналата година, когато на концерта бях с един от приятелите ми – Сънчо – и хората ни обградиха, когато видяха, че почнахме да танцуваме, а тук… просто никой не пожела да се мръдне и на сантиметър 😀 Нооооо здраве да е. И съм 100% сигурен, че тази година имаше много повече хора от миналата.

Кока-Кола 2012 Криско

На шоуто бяха Бобо, Лора Караджова, Криско, Deep Zone Project (с тяхната невероятна и прелестна вокалистка – Надя.. оооох…), световният шампион по бийтбокс Skiller, Рафи, нашумелият в последно време Алекс Мика и други.

Едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление, бе това, че повечето изпълнители сякаш пяха на плейбек… да живеят технологиите и Бог да поживи човека, измислил плейбека 😀 Отделно… абе, някой виждал ли е Лора Караджова отблизо? Не че нещо (това си е лично мое мнение и не казвам изобщо, че изглежда зле), ама сякаш не е чак толкова прекрасна, колкото изглежда по видео клиповете и разните там фотосесии… За разлика от нея, обачееееее…. оооо… Надя от Deep Zone Project бе върха! Не само че сякаш наистина пя, но и изглеждаше зашеметяващо и на живо 😛 Евала! Освен това… хм… забелязах как по време на песните на Дивна и Богомил публиката (нямам предвид 13-14-годишните) леко позатихна и се унесе сякаш… Е, за щастие след тях се появиха изпълнители като Рафи, които направо взривиха публиката 🙂 Най-доброто изпълнение, поне според мен де, отново, както и миналата година, бе на Skiller. УНИКАЛЕН! Показа ни отново защо е световен шампион 😀 Не бива да се изпуска и „дуета“ му с танцьора Метин, при което публиката направо пощуря (имам и видео клип, но е с леко лошо качество и май ще пропусна да го показвам 🙂

Кока-Кола 2012 Рафи

За съжаление, точно за Skiller телефонът ми се изключи (а и на сестра ми, благодарение на която имам няколко снимки + тия двете), понеже батерията му се изтощи и не можах много да го снимам… Е, хич да не е – поне опитах, докато девойката пред мен не реши изведнъж да протегне ръка и да скочи нагоре, при което, макар и да беше 1.50, изби телефона ми от ръцете и той хвръкна на няколко метра напред… Тогава реших, че никога повече няма да го видя, нооо… все пак има явно Господ и някак ми го върнаха, макар и неработещ. За щастие отново – само батерията му се беше изтощила и сега си е цял-целеничък при мен 😀 Ето и самият инцидент (не се вижда много, звукът не е може би много добър, ама ще се задоволите с това… :D):

Алекс Мика пък изпя хита си „Далинда“… на плейбек 🙂 и се опита малко да потанцува. Трябва да му се признае, обаче, че е идеален за оперен певец – по едно време реши да ни сподели някои от училищните си спомени и изпя част от O Sole Mio 🙂 Тогава наистина показа гласа си. Евала! 🙂

След концерта със сестра ми тръгнахме да се прибираме, когато, малко преди Халите, видяхме как Лора и Криско ни задминаха… а ние ги познахме едва след минута-две… Вярно, очаквах и двамата да са нисички, ама чак да ми стигат до рамото… ?! 😀

В крайна сметка Кока-Кола показаха, че могат да правят добри концерти и макар може би някои неща да не ми харесаха, признавам, че снощи много се забавлявах и изобщо не съжалявам, че бях там 🙂 Благодаря ви на всички! 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂