Архив за етикет: рок

Sofia Rocks 2014 – или най-добре похарчените ми 110 лв за тази година

sofia-rocks-2014По една или друга причина мина доста време откакто писах за последно. Но може би по някакъв начин просто съдбата ме е спряла, за да мога да имам сили и желание да ви опиша първия голям рок фест, на който присъствах, а именно тазгодишния Sofia Rocks.

Надали много хора знаят въобще, но аз всъщност не съм някакъв голям фен на рока. Това, обаче, въобще не ми пречи да се радвам и по някакъв начин да оценявам хубавата музика, както бе и в случая. Още преди 4-5 месеца една моя приятелка сподели, че много й се ходи на концерта, тъй като за първи път в България ще свирят нейните любимци – 30 Seconds to Mars. (През 2011 те са имали планувано участие, но поради лошото време то е отменено) До тогава бях чувал за тази група, но не бях слушал нито една тяхна песен. Единствения, който знаех, че е член на бандата, бе небезизвестният Джаред Лето, но дори и да го видех на снимка, пак може би нямаше да мога да го позная. Затова тя и още една друга моя приятелка се заеха да ме „образоват“, за което им благодаря – групата се оказа много добра и съответно песните им ми харесаха, макар и да не мога да се нарека техен фен. За останалите групи също не знаех много. Както писах по-горе – аз дори не съм голям фен на рока, просто слушам определени песни. Бях чувал само Skillet и The Offspring, но не можех да кажа нито една тяхна песен (освен може би „Pretty Fly“ на The Offspring).

Малкото песни, които чух, ме надъхаха, и реших да отида с моите приятели, за да си купим билети за концерта. Билетите бяха два вида – за 90 лв и за 110, като по-скъпият бе за front of stage сектора. Сами можете да се досетите къде бяхме, след като разликата в цените бе само 20 лв. 🙂

Няма да изпадам в огромни подробности около това какво се случи преди и след концерта, тъй като историята и без това ще стане прекалено дълга. За тези случки може да напиша някоя друга в последствие 🙂 А сега – обратно към тази…

С едно от момичетата, с което щяхме да ходим – Неви – решихме да кандидатстваме за make-up artist на 30 Seconds to Mars чрез организацията The Hive. И с моя късмет.. аз бях избран за такъв. Уви, нямах възможност да отида на време за срещата, която ми бяха определили преди концерта, и така изпуснах възможността си да се срещна лично с групата (както разбрах по-късно, че е щяло да се случи).

С моите приятели отидохме едва към 3:30, когато започна и първата група – Osssy. Като първа (и подгряваща група) се справиха доста добре – раздвижиха все още прииждащите рокаджии и ги позабавляваха. Определено се справиха много добре със задачата да приковат вниманието на хората към сцената, а не към бирата и храната, които имаше в изобилие на стадиона. След тях на сцената се качи френската Alcest, които ми направиха малко лошо впечатление. Изпяха адски малко песни, а накрая дори не поздравиха публиката. Те просто си напуснаха така, както и дойдоха – без никой да разбере. Въпреки всичко – не бяха зле и се справиха на ниво.

След тях вече започна истинското шоу. Откриха го християнските рокаджии от Skillet, които направо разбиха феновете с някои от най-добрите си парчета – Rise, Monster и много други звучаха в неделния следобед и учудващо, но много хора знаеха тези песни и пееха заедно с групата. Когато ги бях чул в youtube, ми се сториха добри, но не чак толкова, колкото се оказаха в действителност. Всички хвърлиха много енергия и определено си личеше разликата в сценичното им поведение. В сравнение с групите преди тях, те бяха на светлинни години напред. Освен самите музиканти от групата, с тях имаше и двама души, свирещи на струнни инструменти – цигула и виола – като и двамата бяха също толкова диви, колкото и самите Skillet. Подскачаха навсякъде из сцената и с изпълненията си пълнеха не само ушите, но сърцата на хората.

Задачата за следващата група – Mando Diao – бе много тежка. Те трябваше да се „преборят“ с доброто впечатление, което направиха Skillet преди тях, но и имаха трудната задача да накарат публиката не само да забрави за предишната група, но и да не се сети, коя е след тях – The Offspring. В началото беше трудно, но те определено се справиха и съм сигурен, че изненадаха приятно не само мен, но и всички останали, присъствали на концерта в неделя. Не бях чувал нито една тяхна песен, но определено запомних няколко – Sweet Wet Dreams, на която всички момичета от публиката започнаха да припадат, Gloria и – моята любима – Dance with somebody. На една от песните им – Black Saturday – единият от вокалите им ни подготви с идеята, че всяка истина може да е лъжа и обратното и каза „Това политиците го знаят най-добре“, при което аз си помисли – „Щом един швед си мисли така, как ли би си мислил, ако живееше в България и го управляваха идиотите, които управляват нас..“ 😀 Връщайки се отново към шоуто – Mando Diao се справиха отлично и ме спечелиха като техен фен.

Следващата група няма нужда от представяне. Сигурен съм, че много от 30+-годишните я помнят много добре. Но все пак, за да не объркам по-незапознатите (като мен), следващата група бе The Offspring. Тук последва второто ми разочарование (след това с Alcest и грубото им отношение накрая)…

Навярно много биха ме сметнали за тесногръд и неразбиращ, но мога да кажа определено едно нещо. Има много хора, които ползват мозъка си единствено за равновесие. Още на Mando Diao от някои от феновете на The Offspring се чуха реплики от типа на: „Ей, не знаех, че тия тъпи шведи могат да правят такава музика“, което според мен е много лекомислено и глупаво… Все пак скандинавските рок групи са едни от най-нашумяващите напоследък. И там определено се слуша рок, който е и качествен (най-малкото група от този регион спечели Евровизия преди две-три години). Изключвайки това, когато на сцената се появиха динозаврите (в буквалния смисъл на думата) от The Offspring, из целия стадион се заформиха няколко пого групички. Настъпи една пълна суматоха, в която невинни и виновни се блъскаха и удряха и такива като мен, които не обичат такива неща, се изнервиха. Не знам дали е удачно и възможно, но може би било супер, ако при такива концерти има специални сектори, в които хората да ходят и да се блъскат един друг. Без малко на няколко пъти щяха да смачкат момичета и деца, което – лично за мен – бе много грозно и глупаво. Това бе причината, поради която се и надявах групата да си изпее по-бързо песните. На мнение съм, че не всички фенове на подобни групи са такива и затова не бих обидил лично феновете на The Offspring. Смятам за глупаци единствено тези, които отиват на такива мероприятия с единствената цел да се напият и набият… Въпреки това групата си изпя някои от най-хубавите песни – Get a job, Pretty Fly и още много други и зарадва многобройните си фенове.

След тях дойде ред и на последната група – 30 Seconds to Mars, заради която бяхме дошли с Неви. Както писах по-горе, те вече веднъж бяха в България, но не можаха да изнесат представлението си, затова всички техни фенове от нашата страна, чакаха с нетърпение момента, в който ще успеят да им се реваншират. И мисля, че в неделя вечер на 6 юли те успяха. Джаред и Томо (Шанън Лето бе болен и не бе на сцената) изнесоха нещо невероятно, което може да се нарече само с една единствена дума – спектакъл. Макар и да не можех дори да дишам (за тях дойдоха най-много хора) и да не съм фен на групата, както останалите на стадиона, аз се радвах, че имам възможността да видя такова шоу. Джаред Лето не спря да подскача из сцената и да пее, с което радваше всички. Излизането му бе гръмко, а представянето – невероятно. Макар и да си личеше някаква резервираност от негова страна към всичко, което се случва, надали феновете са му сърдити, защото това, което той им даде, би трябвало да им е достатъчно.

Групата представи новия си албум – Love Lust Faith + Dreams – и изпя песни като Up in the air, Do or die (която ми е любима отдавна), This is war (на която винаги настръхвам), Closer to the edge и много други. И Томо, и Джаред бяха страхотни, сменяйки различни инструменти по време на цялото представление. Джаред дори свири и пя на акустична китара. Огромни балони и конфети летяха във въздуха, докато публиката онемяла гледаше своите любимци и сякаш невярващо се радваше на това, че те най-сетне са на живо пред тях. Вокалът на 30 Seconds to Mars и носител на Оскар от Dallas Buyers Club, в типичния стил за неговите представления, развя българското знаме над главите на феновете си, след което извика и много от тях на сцената.

Независимо дали бяха на сцената, или долу, феновете на групата определено останаха доволни от съня, който 30 Seconds to Mars им представиха.

Като човек, който не бе фен на нито една от групите, благодаря на Sofia Rocks за това, че успяха да съберат такива изпълнители на една сцена. Благодаря и на самите музиканти, които направиха това шоу запомнящо се.

А ето и малко снимки от феста 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер… :)

Ето, че вчера и аз навърших 20 години. 🙂 Общо взето денят мина повече от добре, като завършека му бе не само най-приятната, но и най-забавната част от него.
Шести август започна много трудно и тежко – още в осем сутринта котката ми реши, че трябва да ме буди (вероятно, за да ми честити и тя рожденния ден) и докато не ме видя, че вече съм напълно разсънен (което стана в 8:15, след нейното продължително мяукане и обикаляне из стаите), не се отказа от тормоза върху мен. Хич не ми се ставаше, особено като се има предвид, че предишната вечер си легнах едва в 3 сутринта, но… веднъж събудя ли се, после трудно заспивам и реших въобще да не се мъча, защото щеше само да стане по-зле.
Няколко минути след това вече телефоните започнаха да звънят и най-различни хора, по-близки и по-малко близки, започнаха да ми честитят 20-тата годишнина. Най-много ме зарадва, когато един приятел (Дидко Попов :P), който в момента работи в Германия, ми се обади, за да ми честити рожденния ден (от него най-малко го очаквах, защото все пак е в друга страна, но явно не ме бе забравил :)). Макар и обикновено да твърдя, че не обичам хората да ми честитят много, много, вътрешно бях хич да не е доста щастлив от това, че доста мои приятели и познати ми честитиха рожденния ден (нали съм си един такъв самовлюбен нарцис – нямаше как да не се радвам, че хората са се сетили за моя празник). Някъде около 10:30 обаче вече ми беше писнало и сериозно се замислих дали да не си изключа телефоните и да изляза някъде навън. Единственото, което ме спря, бе това, че навън бе много топло, а пък и леко ме мързеше да правя каквото и да е, пък и нали писах вече, че обичам да ми галят самочувствието. 😀 Не, че нямах неща за вършене – трябваше да ида до банката, за да проверя дали са ми превели евростипендиите, но това го направих доооста по-късничко. 🙂

Е, все пак реших да го направя и към 16 часа излязох от нас, за да ида на центъра до банка ОББ, мислейки си, че тя ще работи поне до 18. Уви, оказа се, че работела до 16:30, а аз пристигнах там точно по това време. Гледах как не пускат другите, но по някаква странна случайност мен ме пуснаха, та дори и успях да си проверя сметката, но дотук ми спря късметът, защото от стипендиите нямаше почти никаква следа все още (дано да ги преведат поне до края на другата седмица, та да ида на море :D). 🙂 След това отново се прибрах у нас, попразнувах малко с родителите ми рожденния си ден и се приготвих за излизане.

Въпреки че по-голямата част от приятелите ми в момента не бяха в Русе, успях да събера няколко другарчета, с които да купонясваме вечерта. Първоначалната идея бе да отидем на някакво заведение до към 12 вечерта и след това да се пренесем на „Опиум“ 2 или както е по-известен вече – „Опиум Денс Клуб“ или нещо такова.

Вечерта в заведението я прекарахме доста добре – пошегувахме се малко на гърба на Драго, друг мой приятел, който между другото скоро ще има концерт в „Опиум“ 2 заедно със своята група „Саботаж“ (на 11 август от 23:30). За щастие той е свикнал на шегите ми и не се обиди… много. 😀

След като хапнахме и пийнахме, се насочихме и към дискотеката. Драго бе така мил да ни повози в колата си от университета до хотел „Балкан“. 🙂 Най-забавното бе, че колата побира максимум петима души, а ние бяхме шест, като трябваше двама да седят и един в друг, но пак не успяхме да се съберем като хората – беше си доста тясничко. Аз, естествено, бях най-прецакания и седях отзад по средата, като бях притискан и от двете си страни. Все пак успях да оцелея до „Опиум“ и бях много щастлив, когато слязохме от колата. 🙂

Когато отидохме до дискотеката, разбрахме, че входът е свободен, но за големи групички, като нашата, се искаше да си купим и бутилка водка или уиски. Не, че имах нещо против това, но като знаех, че от групата само трима-четирима пием, а и че не ми се дават толкова много пари само за едно шише, решихме, че ще е по-добре да отидем някъде другаде. Започнахме да се чудим къде да ходим – дали на някоя друга дискотека, или пък в някакъв клуб. На края Драго предложи да отидем в „Максим“ (май така се казваше) – където имало караоке.

Самата идея беше доста интересна, защото никога досега не бях ходил в такъв бар. Но не бях много убеден дали ще ми хареса там. Все пак всички се съгласихме и отидохме. Въпросното заведение се намира малко след кръстовището на Пантеона, в посока към хотел „Дунав“, на първия завой вдясно, не помня как се казваше улицата… „Муткурова“ или нещо такова… 😀 Та… влязохме вътре, платихме си символичния вход от един лев и се настанихме на една от масите, за да погледаме как пеят другите, докато ние си измислим песни. Обаче още след втората песен натроението ни така се повиши, че почнахме да пеем всяка следваща песен заедно с този, който по принцип се бе записал да я пее, независимо на какъв език е. 🙂 Драго си избра и няколко песни, които да изпее – target=“_blank“>Aerosmith – I Don’t Wanna Miss A Thing, която изпя великолепно, както и target=“_blank“>Linkin Park – What I’ve Done, и target=“_blank“>Whitesnake – Is This Love, с която също много добре се справи, а ние му партнирахме малко встрани от микрофона. 🙂 С двама от другите другарчета – Георги, който за повечето ми приятели и познати е по-известен като Сънчо, и Николай, доста осезаемо се чувахме и на target=“_blank“>Щурците – Две следи и target=“_blank“>Сигнал – Да те жадувам. 🙂 На моменти дори нашите гласове се чуваха много повече, отколкото на хората, които изпълняваха песните… 😀

Аз, Сънчо и Драго искахме да изпеем и една обща песен, но така и не намерихме подходяща. Отначало се бяхме спрели на target=“_blank“>The Tokens – The Lion Sleeps Tonight, която със сигурност щяхме да изпеем фантастично, но така и не можахме да я намерим в репертуара на заведението. 🙂 След това искахме да изпеем хита на target=“_blank“>Sister Sledge – We Are Family, но тогава така и не можахме да се сетим кои са изпълнителите на песента. 🙂 Освен това Сънчо си бе избрал и друга песен, която да изпее, но не можа да дочака реда си, защото на повечето от компанията ни вече им се спеше и към 2:30 си тръгнахме. 🙂 Все пак аз ще го поздравя тук с тази песен: 😛

За незапознатите, това са The Offspring – Why Don’t You Get A Job… 🙂

А сега извън това… тъй като всички ми пожелаха по нещо, то да взема и аз да си пожелая нещо за рожденния ден, макар и вече с ден закъснение – най-вече ми се иска да съм си жив и здрав, и все така с голям късмет, като по възможност искам късметът ми да стане още по-голям де… да успея да постигна целите, които съм си набелязал и, естествено, някой да ми подари най-сетне лазерен меч… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂