Архив за етикет: Русе

Протест по график

В стил „Междузвездни войни“ – Време е за протести! Хората в България недоволстват от случващото се и от хората, които ги управляват. Група от хора, желаеща да промени бъдещето си, се надига срещу желанието на властимащите. Дотук с шегите 🙂

Да резюмирам накратко това, което всички навярно знаят: преди известно време Станишев и компания решиха да изберат Делян Пеевски за председател на ДАНС. Няма да изпадам в подробности относно това кой е той и за какво се бори, навярно вече всички сте запознати с това. Само ще уточня, че явно БСП и ДПС прекалено много си повярваха и помислиха, че ние вече толкова сме преклонили глави, че едва ли не чакаме само сабята да ни посече, след като сметнаха, че тази глупост, да назначат човек като този на такъв отговорен пост, ще им се размине. Реакцията на народа бе мигновена и още същата вечер в София се организираха протести, които после обхванаха доста части от страната. Така се очакваше да бъде и в Русе.

По една или друга причина в началото нямах възможност да присъствам на протестите, но миналия петък се бях амбицирал и още в 6:00 следобед започнах да обикалям около центъра с надеждата да видя така желаните плакати и възгласи с призив за оставка, смяна на правителството и т.н. Уви, до 7:15 не можах да видя дори и един лист да се търкаля из прашния площад. Когато се прибрах у нас, разбрах, че всъщност в Русе протестите са само в точно определени дни – понеделник и четвъртък. И това ме накара да се замисля… дали пък аз не се залъгвам? Може би животът ми е толкова хубав, че чак не мога да го осъзная. Но умове, явно много по-велики от моя, са стигнали до гениалното прозрение, че понеделник (навярно защото е първият работен ден и тогава още не сме в добра кондиция, заради почивните дни) и четвъртък (знам ли, сигурно защото е средата на седмицата) са единствените лоши дни в нашия живот, в които правителството ни мачка и унижава… 😀

В крайна сметка, разбрах, че днес също ще има протести и в 6:30 аз зачаках да видя какво ще стане. Съвсем бях изключил, че протестиращите ще се събират пред градските хали и ги чаках пред съда, но в крайна сметка, някъде към 6:50 ч., се засякохме на главната. Аха-аха да се вмъкна в групичката и един полицай ме изгони, мислейки си, че не искам да протестирам. Човекът не е виновен, разбира се, просто си вършеше работата.

Накратко – бях крайно разочарован. Това, което виждах по телевизията от другите градове, наподобяваше някакъв фантастичен филм. В Русе явно сме прекалено доволни от случващото се в страната, защото, освен, че протестираме с график (в понеделник и четвъртък от 18:30 ч.), което явно показва, че само в тия дни нещо ни се струва, че куца в страната, на практика няма и много хора, които да са недоволни от управлението. Днес бяхме има-няма 40 човека и то плюс ескортиращите ги полицаи и операторите от КИС 13. И чак днес ние, русенци, се сетихме, че трябва да кажем причините, поради които сме излезли да протестираме. След толкова много време на стачки из останалата част от страната… Мен ме беше срам, че отидох. Накрая се чувствах не само недоволен от правителството, но и от хората, които са недоволни от управлението ни. Като че ли хората в моя град сме доволни от всичко – светът е розов, парите растат по дърветата, а корупция и мафия са думи, които съществуват само в приказките за лека нощ.

Аз не разбирам от политика, още по-малко от протести. Затова и няма да ви губя времето с това да казвам какво мисля, че трябва да се промени според мен в управлението на страната ни (и за това сигурно ще има време), но ще кажа само едно по въпроса с протестирането в Русе – дори и още 100 години да се събират тия хора на улицата с два плаката на кръст и пет свирки, надали ще се промени нещо в България, ако то зависи само от моя град… Промяната не става само със стоене по барчетата и пейките, псувайки тихичко Станишев и сие и гледайки отстрани другите как се опитват да направят нещо. За промяната се иска воля и желание…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Близки срещи от третия вид

Понеже тези истории са прекалено.. хм.. кратички, но пък за сметка на това поучителни (почти), реших да ги опиша в една публикация 😀 Действията им се развиват през последните три години (по една за всяка година), а ефектът им върху мен сигурно ще е доживотен… 😀 Всеки, преминал през подобни изпитания, може спокойно да смята, че е на една крачка по-близо до титлата „Рамбо“, която му дава безгранична сила и безсмъртие 😀 В редовете по-долу има някоя и друга не особено цензурна думичка, така че.. не е препоръчително да се чете от високоинтелигентни хора 🙂

И така… Първата история се разви преди около две години, когато си бях втълпил, че чрез ходене пеша краката ми ще станат много здрави, а аз самия ще отслабна (почти бях прав). Началото, за да е по-интересно, ще го разкажа в леко приказен вариант 😀

Една зимна вечер, от тия, в които дори белите мечки предпочитат да си стоят на топло, аз се прибирах към дома си. Вече Слънцето бе отдавна напуснало небето и на негово място се бе появила вечната спътница на… хм… вампирите – Луната 😀 По неволя през тази, оказала се доста злокобна, нощ бях решил да мина през едно от най-страховитите места, с които един град може да разполага – международното. Там човек може да види какво ли не, стига да не е дъждовно и да не минава някой тир с висока скорост покрай него, защото тогава не е време за наблюдения, а за баня…  😀 Та така де… вървях аз по една от многото пътечки, водещи до центъра на сексуалните страсти, когато пред себе си съзрях една доста стройна фигура. В тъмното успях да видя само, че е с дълга коса и рокля, но нищо повече… Позачудих се и си казах на ум: „Това определено не може да е жена… има прекалено дълги и стройни крака“. Все пак любопитството ми надделя и реших да мина покрай въпросната фигура… Стигайки на два-три метра от нея, чух един дебел и плътен мъжки глас да ми казва:

– Искаш ли да ти направя една свирка? Като за теб ще е само 5 лв!

И в този момент… дим да ме няма… и всички заживяхме по живо, по здраво… 😀

* * *

Втората се случи през лятото на миналата година… Прибирах се след футболен мач и, незнайно защо, бях решил да взема топката със себе си. Отново реших да мина по същата пътечка, по която бях минал и в горната история… Този път имах и спътник, който ще кръстя Хълк, който изигра една много мъничка, но все пак значителна роля. Хълк спокойно си вървеше с мен и ми бръщолевеше някакви глупости, когато двамата съзряхме пред нас една девойка в леко… доста къси дрешки, при което той се ухили мазно и реши да си ходи, понеже уж бил много изморен, а ме изпратил вече до половината път… Голям приятел, няма що 😀

На ум отново си казах: „Мечка страх, мене – не“ и продължих смело напред. Стигнах до момичето и се направих, че въобще не й обръщам внимание, когато тя каза:

Тя – Здравей, сладък, може ли да си поиграя с топката ти?

Аз – С коя по-точно? (Тогава ми се стори много смешно, макар и да подозирах тайно, че може и да не е момиче, все пак вече имах опит :D)

Тя – Аз съм много добър вратар. Подай ми я да видиш!

Аз – Сигурен съм, че ги улавяш всичките топки… ама все си мисля, че не е толкова трудно да ти вкарат.. гол 😀

При което тя леко се усмихна, а аз й дадох топката. Почна да я рита, но я накарах да се посвием малко до едни гаражи, понеже тя явно искаше да си поиграе добре с… топката 🙂

Тя – Виж как хубаво я ритам, м? (Като реши да вметне по между другото ->) Ти си много хубав, на колко си?

Аз – На 21 (и тук реших да се застраховам), но нямам пари в себе си 😀

И така разговорът ни продължи още към пет-десет минути, в които тя ми показваше какви умения с ръце и крака… 😀

* * *

Ето я и последната случка, която общо-взето трая няколко секунди, които обаче оставиха дълбока следа в моята иначе толкова крехка психика…

Това се случи преди около 2-3 месеца. Една вечер, доста след полунощ, си вървях спокойно към вкъщи, когато в далечината съзрях три индивида, говорейки доста силно. Понеже вече бях обигран с тия неща, веднага забелязах моя приятел от първата случка и реших, че може би ще е най-удачно да мина от другата страна на улицата.. Уви, това бе невъзможно, понеже точно тогава минаваха доста коли (късмет, м?). Реших да запазя самообладание и да покажа джедайските си умения за контрол, като мина точно до тях… 😀 Почнах да се чудя как да не бия на очи.. и реших да се опитвам да гледам към шосето. Приближиха те на 3-4 метра и чух разговора им… Говореха си за това кой как правел орална любов и колко съответно ощастливявали… хм.. мъжете си 😀

Травестит1 – Аз на моя само срещу пари му правя.. той какъвто е грозен…

Травестит2 – Аз на моя правя, ама рядко, щото не ми харесва толкова много.

Тъкмо вече минавах покрай тях, когато и третият се обади…

Травестит3 – А аз на тоя пич пред нас и безплатно ще му направя една.. чак главата ще му завъртя..

Реших плахо да извъртя глава, за да видя какво става зад мен, тъй като вече ги бях подминал, и видях как и тримата ме гледаха… Едва се сдържах да ги подмина вървейки си нормално, без да бягам 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Skiller feat. Метин – Coca-Cola Happy Energy Tour 2012 Русе

Видях днес, че доста хора са влизали в сайта, търсейки вероятно клип с танца на Метин, затова реших да кача този, който имам аз. Не знам как се казва човекът, който го е направил (седеше пред нас и го помолихме да ни прати клипа, понеже батериите на телефоните ни бяха изтощени), но му благодаря 🙂 Качеството не е много хубаво, а самият звук… е, все пак е на концерт и много хора около нас викаха, но се надявам да ви хареса все пак 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Пробивът ми и в медиите…

Ето, че ставали чудеса! 😀 Днес, когато отидох на работа, за да видя дали има нещо интересно, открих копирана страница от вестник, на която пишеше „За Калоян“. И какво да видя – в една от статиите (само в едно изречение и само един път де :D), на днескашното издание на в. „Бряг“, се появяваше моето име (на снимката по-долу – долу, вдясно) 🙂 И какво, мислите, направих? Започнах да се смея, защото просто поводът за „участието“ ми бе леко… смешен, но и очакван 😀

Накратко – днес бе откриването на Административния съд в Русе, а човекът, който щеше да го представи на белия свят, сигурно се сещате кой е – бе Бойко Борисов. Аз имах една мноооогооо мъничка роля в цялата тая работа – участвах в създаването на кратка презентация, показваща някои от по-видните русенски юристи и някои от книгите на правна тематика, които могат да се намерят в градската библиотека „Любен Каравелов“. И сега, без много увъртания, да ви покажа и статията : 😀

Не трябва да се забравят заслугите и на всички от Центъра за докторанти (където работя), както и на журналистката Галина Антонова 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Coca-Cola Happy Energy Tour 2012 Русе

Оооо, вчера беше жестоко! 😀 За непросветените (нека им бъде простено) снощи в Русе бе концертът на Кока-Кола – Happy Energy Tour – подкрепен от The Voice, и със сигурност бе много по-добър от миналогодишния. Единственото, което тоя път не ми хареса толкова, бе… че не можах да пия изобщо от тая Кока-Кола, а и не можах да танцувам както миналата година, когато на концерта бях с един от приятелите ми – Сънчо – и хората ни обградиха, когато видяха, че почнахме да танцуваме, а тук… просто никой не пожела да се мръдне и на сантиметър 😀 Нооооо здраве да е. И съм 100% сигурен, че тази година имаше много повече хора от миналата.

Кока-Кола 2012 Криско

На шоуто бяха Бобо, Лора Караджова, Криско, Deep Zone Project (с тяхната невероятна и прелестна вокалистка – Надя.. оооох…), световният шампион по бийтбокс Skiller, Рафи, нашумелият в последно време Алекс Мика и други.

Едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление, бе това, че повечето изпълнители сякаш пяха на плейбек… да живеят технологиите и Бог да поживи човека, измислил плейбека 😀 Отделно… абе, някой виждал ли е Лора Караджова отблизо? Не че нещо (това си е лично мое мнение и не казвам изобщо, че изглежда зле), ама сякаш не е чак толкова прекрасна, колкото изглежда по видео клиповете и разните там фотосесии… За разлика от нея, обачееееее…. оооо… Надя от Deep Zone Project бе върха! Не само че сякаш наистина пя, но и изглеждаше зашеметяващо и на живо 😛 Евала! Освен това… хм… забелязах как по време на песните на Дивна и Богомил публиката (нямам предвид 13-14-годишните) леко позатихна и се унесе сякаш… Е, за щастие след тях се появиха изпълнители като Рафи, които направо взривиха публиката 🙂 Най-доброто изпълнение, поне според мен де, отново, както и миналата година, бе на Skiller. УНИКАЛЕН! Показа ни отново защо е световен шампион 😀 Не бива да се изпуска и „дуета“ му с танцьора Метин, при което публиката направо пощуря (имам и видео клип, но е с леко лошо качество и май ще пропусна да го показвам 🙂

Кока-Кола 2012 Рафи

За съжаление, точно за Skiller телефонът ми се изключи (а и на сестра ми, благодарение на която имам няколко снимки + тия двете), понеже батерията му се изтощи и не можах много да го снимам… Е, хич да не е – поне опитах, докато девойката пред мен не реши изведнъж да протегне ръка и да скочи нагоре, при което, макар и да беше 1.50, изби телефона ми от ръцете и той хвръкна на няколко метра напред… Тогава реших, че никога повече няма да го видя, нооо… все пак има явно Господ и някак ми го върнаха, макар и неработещ. За щастие отново – само батерията му се беше изтощила и сега си е цял-целеничък при мен 😀 Ето и самият инцидент (не се вижда много, звукът не е може би много добър, ама ще се задоволите с това… :D):

Алекс Мика пък изпя хита си „Далинда“… на плейбек 🙂 и се опита малко да потанцува. Трябва да му се признае, обаче, че е идеален за оперен певец – по едно време реши да ни сподели някои от училищните си спомени и изпя част от O Sole Mio 🙂 Тогава наистина показа гласа си. Евала! 🙂

След концерта със сестра ми тръгнахме да се прибираме, когато, малко преди Халите, видяхме как Лора и Криско ни задминаха… а ние ги познахме едва след минута-две… Вярно, очаквах и двамата да са нисички, ама чак да ми стигат до рамото… ?! 😀

В крайна сметка Кока-Кола показаха, че могат да правят добри концерти и макар може би някои неща да не ми харесаха, признавам, че снощи много се забавлявах и изобщо не съжалявам, че бях там 🙂 Благодаря ви на всички! 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂