Архив за етикет: свалки

Една интересна вечер

Мина много време от последния ми разказ и затова днес реших да ви позабавлявам с едно от последните си преживявания, а и така ще зарадвам може би един от приятелите си, който уж все се оплаква, че не съм писал истории за него тук. И, както досега сигурно сте забелязали, надали щеше да е забавна, ако краят й беше хубав за мен. Макар че досега обикновено всяка една от историите ми е била с хубав край, но надали много от четящите са го разбирали. Стига повече увъртания, да минем към основното 🙂

Действието се разви миналия петък, когато се бях прибрал в Русе. Бях решил да се видя с приятеля ми Хълк, който вече е участвал в една или две мои истории и най-добрата ми приятелка, която за по-кратко ще наричам сестра ми 😀

С тях двамата бяхме решили да излезем вечерта на Дийп и  да си поприказваме. Срещата ни мина приятно и неусетно, и тъкмо когато се разделихме със сестра ми, ми се обади друг мой приятел (от днес нататък ще бъде известен като Сетаджията). Досега не мисля, че съм разказвал истории с него, макар да сме имали поне три, които са заслужавали да станат достояние на широката общественост. Затова ще го представя накратко – забавен е, но става по-забавен след като пийне, когато става още по-разговорлив и започва да заприказва всяко момиче. И обикновено го прави, само за да го накара да ме удари.. 😀

След 20 минути увъртания накрая се разбрахме да се върнем на Дийп и да пийнем по нещо, за да се видим с него. Там си поръчахме шотове, които обаче трябваше да изпием набързо, тъй като щяха да затварят. За капак в заведението някоя от гостенките имаше рожден ден и единствените мъже там бяхме аз, Сетаджията, Хълк и… стриптизьорът, който танцуваше в скута на рожденичката. Не бях потресен от това, че има полугол мъж, а от факта, че той не бе нито красив, нито стегнат, което за пореден път доказа, че телевизията създава една много изкривена представа за някои неща…

В Дийп времето отлетя бързо и единствените по-смислени разговори, които се водеха, бяха около задните части на едно от момичетата, които бяха като магнит за моя приятел Сетаджията. Уви, те си тръгнаха прекалено бързо и той не можа да разбере дали чарът на това момиче не се крие в това да стои с гръб към останалите 😀

След като си тръгнахме от Дийп, решихме да отидем на Plan B, но по пътя се спряхме в буда бар или по-известния вече като The Funky Buddha, където сметнахме, че ще ни е по-приятно. Веднага си избрахме маса, която е около момичета и… пиенето започна.

Не знам дали съм ви разправял, но уменията ми в танците са също толкова големи, колкото и в говоренето на испански език, който съм чувал единствено по телевизията, затова и аз обикновено на такива места само леко се поклащам в ритъм, колкото да симулирам дейност, и от време на време оглеждам съседните маси, за да се уверя, че има и други като мен. В едно от тези ми оглеждания видях как Сетаджията отиде да заговаря група момичета, танцуваща точно срещу нас. Помислих, че те ще го изгонят, но те направиха точно обратното. Което ме подсеща за още едно умение на Сетаджията – да сладкодумничи 🙂 След не много време те вече идваха да си кажат наздраве с мен и Хълк, който обаче не бе особено очарован, тъй като те бяха на около 18-19, а и от четирите момичета, може би само едно-или две покриваха критериите, които ще поясня някой ден в блога си.

По едно време Сетаджията се върна с още алкохол и отиде да си говори отново с момичетата, което ме накара все пак да попитам най-симпатичното от тях (а и най-трезво изглеждащо) дали той не им досажда вече.

Аз – Ако моят приятел ви досажда, само ни кажете и ще ви оставим на мира.

СимпатичноМомиче – А, не, ние се забавляваме много дори!

Аз – Значи му се подигравате? Съответно и на нас, като негови приятели?

СимпатичноМомиче – Е, не, само се забавляваме… засега.

Сетаджията – Айде бе, Калояне, върви поздрави момичетата и честити рождения ден на ей онова там!

Аз – А, не, аз съм си добре и тук.

Сетаджията (дърпайки едно момиче, което не бе от компанията на тези, с които той разговаряше) – Ела му зашлеви на тоя идиот един шамар! Ела, ела! (При което тя само го погледна и си продължи напред, а той остана в недоумение около секунда :D)

Вечерта вървеше повече от забавно – аз и Хълк си приказвахме и от време на време се правехме, че танцуваме, Сетаджията си беше намерил кой да го слуша и въобще животът беше прекрасен. Точно тогава той отново реши да накара същото момиче да ме удари, при което тя този път дори не го и погледна. Това сякаш леко го натъжи и аз все пак реших да честитя рождения ден на момичето, което беше в компанията на СимпатичноМомиче, след което отново си поприказвах със СимпатичноМомиче и разбрах, че тя всъщност се казва Маги.

Маги – Моите приятелки скоро ще си тръгват, но на мен не ми се тръгва още. Имате ли някакви планове за после?

Аз – Ами не, но можем да измислим, все пак не искаме да те отегчаваме, след като толкова много се забавлява с нас.

Маги – Ами може да повървим заедно към общежитията, аз живея в тази посока (тя си бе помислила, че живеем там, тъй като й казах, че сме студенти).

Аз – Ами може, да. Сигурна ли си, че нашият приятел не ви пречи? Той е малко такъв сега, понеже наскоро остана сам и ние решихме да го поразведрим малко, като излезем.

Маги – О, да, сигурна съм. Те моите приятелки ме изведоха мен поради същата причина.

Последното й изречение не можах да го чуя добре и чак малко по-късно разбрах какво е искала да ми каже, но замаскирах всичко, като привлякох вниманието й към Хълк.

Аз – На моят приятел му е скучно нещо. Дали твоята приятелка (която също беше симпатична) няма да иска да му прави компания?

Маги – Тя е богиня, а и в момента е толкова пияна, че въобще няма да може да го отрази.

Аз – Е, и моят приятел тази вечер е безсмъртен, спокойно.

Но в този момент Богинята се оплака, че Сетаджията си говори с рожденичката, а тя искала да си ходи, при което всички в купом тръгнахме. По една или друга причина, обаче, двете групички поехме в различни посоки 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Една неочаквано добра вечер: част 2 + ето така се свалят момичета: част 1

И така… Мина доста време от последния ми пост, за което се извинявам на петимата ми редовни читателя. Да се надяваме, че с този разказ ще успея да компенсирам донякъде пропуснатото време…

Това се случи една петък вечер в началото на месец април. Времето бе чат-пат приятно и със Смърфиета решихме да излезем и да отидем на караоке. Вече веднъж бяхме ходили с нея, Сънчо и Попа и се бе получило доста добре, затова и имахме огромно желание да повторим. Вярно, този път щяхме да сме само двамата, но… вече няколко пъти бяхме излизали двамата и имахме доста интересни, дори забавни, моменти заедно, така че това не бе проблем.

За добро или зло, Попа ми се обади същия ден да ми съобщи благата вест, че си е в Русе и иска да излезем заедно. Веднага го включих към малката групичка и така се разбрахме тримата да излезем на караоке. Попа ме предупреди, че ще позакъснее малко и ще дойде направо на мястото, на което ние със Смърфиета сме се установили. И така на нас с нея ни се падна тежката задача да намерим заведение, в което да се настаним и да започнем да се подготвяме за това да изгоним хората… 🙂

Първото място, към което се упътихме, бе „Жорела“. Там работеше като певец моят съученик Гласът на България, а и предния път с приятелите ми бяхме отишли да пеем там и си изкарахме добре. Затова.. как да не се сетим първо за това място? 🙂 За съжаление, явно в петък вечерта не е толкова забавно, колкото в събота, и нямаше почти никакви хора, което ни уби желанието да останем там, тъй като на нас ни е под нивото да пеем само на трима души, включително и сервитьорката… 😀 Второто място, за което се сетихме, бе „Anonymous“, който е до „Sound Garden“, но там бе още по-трагично всичко – имаше само две жени, които пееха по такъв начин, че ни отказаха да се съревноваваме с тях за титлата „Най-лошо пеещи караоке-фенове“ и си тръгнахме.

И така останахме без никаква представа какво да правим и най-вече – КЪДЕ. Дори в отчаянието си бяхме стигнали почти до желание да се прибираме, но аз забраних да мислим за тази идея и предложих на Смърфи да изчакаме Попа да се обади и да решим къде ще ходим.

След почти час висене из центъра в очакване на нашия приятел да се сети за нас, той най-сетне се обади да каже, че идва. Още 20 минути по-късно той вече бе при нас и решихме да седнем на „Deep“ за по някой и друг шот с бира. Влязохме и очите ми почнаха да търсят някоя свободна маса. Все пак бе петък вечерта и някак позитивизма ми относно това, че ще си намерим място в Дийп бе почти паднал до 0. За наше щастие, обаче, все пак се намери една свободна маса, на която ние се настанихме.

В съседство до нас имаше друга групичка – от три момичета и две момчета, които си личеше, че са леко подпийнали. В това се убедих още повече, когато едното от момичетата веднага се присъедини едва ли не към нашата маса, за да заговаря… Попа 😀 Тук е момента да отбележа, че аз не съм завистлив човек, но съм голям нарцис. През първите две минути бях като шокиран 😀 Не че му има нещо на Попа, но защо той бе избран вместо мен?! Вярно, не виждах момичето и не знаех как изглежда (той ми пречеше, а на влизане не им обърнах чак такова внимание), но в крайна сметка.. защо Попа?! 😀 Реших да се успокоя с идеята, че той е седнал по-близо до тях, а точно до мен е седнала Смърфиета (аз бях между двамата) и момичето от съседната маса просто е нямала друг избор (Попе, шегувам се :P).

Аз – Абе, Смърфи, тая наистина ли говори с Попа?

Смърфиета (смееща се) – Да, май нещо си приказват. Не можеш да повярваш още, нали?

Аз (след като Попа и Свалячката спряха да си говорят) – Попе, какво ти каза тя?

Попа (леко ухилен, а и да не забравя, че беше леко почерпен още от преди да седнем) – Ми не знам. Говори ми тук разни работи, пита ме на колко съм…

Аз – Ооооо, Попе, тя те сваля! Какво й каза, бързо думай?!

Попа (все така ухилен) – Ми питах я на колко й изглеждам.

Аз – Попеее, много си смотан.

Сервитьорката ни донесе поръчката – шотове с бира, а през това време Свалячката отново бе окупирала Попа.

Аз – Попе, какво те пита пак?

Попа – Ми пита ме колко ми е голям.

Тук вече алкохолът и времето са заличили точния отговор на Попа и затова, понеже той пак ще ме обвини, че си измислям реплики, ще го оставя той да го каже, когато прочете разказа 🙂

И така ние си прекарвахме завидно добре в заведението, а Свалячката не спираше да говори с Попа и да го опипва. Аз бях по-малко нещастен – за това ми помогна прекрасната Смърфиета – но все още ми беше чудно как точно изглежда момичето – не можех да я видя добре. Според Смърфиета – била симпатична, макар и леко едричка. Но това не бе достатъчно! Накарах Попа пак да й каже нещо, за да се обърне, и се настаних така, че да я видя. Е, не беше кой знае какво, но за вечерта и изпитото количество алкохол, бе идеална за Попа 🙂

Накрая, след като преполовихме бирата и шотовете, със Смърфиета почнахме да го подканваме да я викне с него в тоалетната – явно, въпреки тъпите му на моменти отговори и реакции, тя го харесваше. Още по-добрата новина бе, че момичето не е от Русе и че пътува редовно из България и света – идеална свалка за една вечер. Попа, обаче, типично в негов стил почна да се противи.

(Следващите редове са леко цензурирани, за да не загубя третия си от петима слушатели)

Аз – Попе, какво те бърка? Ти няма да се жениш за нея! Момичето ти е навито – сама те е питала колко ти е голям.

Смърфиета – Да, Попе, момичето явно ти е навито. Не бъди толкова смотан. Ти харесваш ли я?

Попа – Мииии… Да… Има ГОЛЕМИ ГЪРДИИИИИИ!

Смърфиета – Ами действай тогава.

Попа – Да бе, той Коко ме кара, само защото иска да ми се подиграва. Така са правили винаги.

Аз – ПОПЕ, НЕ ГО ПРАВЯ, ЗА ДА ТИ СЕ ПОДИГРАВАМ, А ЗА ДА ТИ ПОМОГНА И ТИ ДА СИ МАЛКО ЩАСТЛИВ!

Смърфиета – Да, Попе, той в момента прави точно това, което би правил най-добрият ти приятел – би те подкрепял да направиш това, което трябва да направиш. Той не иска да ти се подиграва, мисли ти само хубавото.

Аз – Ако исках да ти се подигравам, щях да те оставя сам да се справяш с всичко, а сега те подкрепям да направиш нещо, от което имаш нужда.

Но, докато водихме тоя разговор, тя започна да се целува с един от тия на съседната маса. Попа малко загуби надежда – а тъкмо бяхме го понавили да я вкара в тоалетната – но ние пак почнахме да го надъхваме. Казах му, че така дори е по-добре – ще стане като някой пич, ще тръгне към тоалетната, ще я погледне и ще й направи знак.. и ако тя тръгне след него, ще излезе още по-голям пич, защото го е предпочела. А после… когато Попа вече няма да го вълнува, тя ще се е върнала при смотльото на масата. (Погледнато от мъжка гледна точка – пичове, никога не причинявайте нещо такова на друг мъж – не е етично. Но в крайна сметка, след като Попа първи беше тръгнал да я сваля, онзи можеше също да не прави нищо с нея, така че етиката бе нарушена от него, не от нас, следователно – ние можехме да му го върнем тъпкано)

Накрая ще разкажа накратко последните 20-тина минути от престоя ни в Дийп – накарах Смърфиета да вземе нещата в свои ръце, защото вече се готвехме да си тръгнем от там. Само да кажа – за престоя си там изпихме по една бира и… средно по около 10-12 шота на човек. Тя и Попа бяха много пияни. Смърфи излезе с това момиче навън да пушат цигари и й казала, че сме брат и сестра, а Попа е наш приятел, който много я е харесал. И я нави да дойде с нас на Мууд (един клуб близо до Дийп). Слязоха долу и вече щяхме да тръгваме натам, когато дебелата й приятелка я дръпна настрана и каза, че първо ще ходят да ядат, а след това ще дойдат. За съжаление, така и не дойдоха, а ние ги търсихме цели два пъти – тя все пак си бе оставила телефона на Попа, за да се разберат по-късно къде сме. Въпреки това, ние пак си изкарахме добре на Мууд. За хубаво или лошо – някои герои от тази случка нямат много спомени от вечерта 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Как НЕ трябва да се свалят момичета: част 2

Този разказ е един от тия, с които не се гордея, по простата причина, че няма с какво точно. Но… си мисля, че може евентуално да се хареса на петимата ми читатели, най-малкото заради това, че хората обичат да се наслаждават на прецакването на другите, а долуописаната история е точно такава 🙂

Случи се преди почти три седмици в една леко скучна съботна вечер. Моят приятел Юра (за който писах в „Силата на езито…“) имаше голямо желание да излезем и да повторим това, което стана предния път, а именно – да идем на дискотека и да се забавляваме. Само че сега трябваше да бъдем само двамата, тъй като сестра ми беше заета, а всички други (търсех предимно момичета, защото не обичам много коч-компаниите – не, че не потърсих и няколко момчета де), за които се сетех, вече си бяха намерили занимание – все пак се сетих да занимавам хората с простотиите на Юра чак към 10 вечерта. Не се и съмнявам, че повечето от вас знаят какво е двама души, при това момчета, да отидат на дискотека сами и колко не-забавно е в 90% от случаите (не че не съм имал и забавни моменти, но това се случи преди много години и вероятно някой път ще опиша и тази история). Както и да е, казах си „Майната му, така и така няма какво да правя у нас, поне ще изляза малко с този простак“, а и аз изобщо не тръгнах с идеята, че ще ходим на дискотека, но реших да запазя тези си мисли само за мен, за да… не убия ентусиазма му 🙂

И така… отново се срещнахме на познатото от предната история място – часовника до съда. Той, разбира се, отново закъсня, а много мразя някой да го прави – обикновено аз съм този, който закъснява, и когато някой ми извърти подобен номер, се чувствам много, ама мноооогооо прецакан. Е, простих му тази груба грешка… И от тук започна най-срамната за момента история от това лято 🙂 Казах му, че нещо не съм в настроение за дискотека и съм излязъл, само за да се видя с него, но все пак му оставих и лека надежда, че може и да отидем до някоя дискотека. Тогава в ума на моя приятел проблесна гениалната и изключително рядко срещана тъпа идея – да се запознаем с момичета и да ги убедим да дойдат с нас на дискотека. Е, щом е за простотията – навит съм 🙂

Решихме да започнем нашата атака срещу милите и нищо неподозиращи момичета из центъра от шадраваните пред общината. Седнахме на една пейка, в близост до която се бяха настанили две девойки, които… според моите критерии не бяха прекрасни, но – нали са само за компания. Започнахме да обсъждаме с Юра как да заговорим момичетата – на него не му хрумваха интересни идеи, а аз… честно да си призная нямах грам желание да правя каквото и да било и просто ми се искаше да гледам сеир, и по-точно – неговия сеир (по-запознатите с моите душевност и характер веднага биха казали: „Ето го нашият Кокооо“, но грешат – аз не съм сеирджия, нямам вина, че около мен всички се избиват да правят простотии.. аз просто умея да ги подтикна да изпълнят и без това взетите решения :)). Накрая – не знам дори и аз как – на него му хрумна да говори за едно момиче, с чиято приятелка преди време.. бяхме излизали един-два пъти (вероятно от това също може да излезе една история)… и то не просто да шепне, а да говори толкова високо, че момичетата, седнали на около два метра от нас, да могат да го чуят. Преди той да реши да говори за тази девойка, момичетата поглеждаха от време на време към нас. След като го направи – те си тръгнаха 🙂

Аз – Идиот, видя ли какво направи?! На думи си много силен, ама на действия…

Юра – Простак, ти защо не ги заговори, като толкова можеш?!

Аз (леко примирен, защото – както писах по-горе – не исках да убивам ентусиазма му от самото начало) – Добре, добре. Дай да станем и да се поразходим, тук вече и без това не е толкова интересно.

Речено – сторено. Станахме и се запътихме към една от чешмичките, за да пием вода, когато в полезрението ми попаднаха две момичета, седнали на пейките до… Лайното (за непросветените – това е едно барче в центъра на града… наричат го така, защото е атакувано целогодишно от една огромна армия от птици… е, досещате се нататък). С бодра крачка се запътихме към тях, но понеже нямахме много смелост, седнахме на пейката срещу тях, която е на… хм… около 12 метра 🙂 Е, както и да е де, Юра се „погрижи“ те да ни забележат, след като през цялото време гледаше към тях. Въпреки това не бяхме много сигурни дали са хубави и аз му предложих – а и той наистина имаше повече желание от мен – да иде да хвърли нещо в кофата за боклук, която се намираше близо до тях, и така да провери дали са хубави. Отиде той, хвърли боклука, позагледа ги… и знаете ли какво направи простака? Вместо да се върне и спокойно да ми каже, че не стават, той пред тях започна да мята ръце, да прави физиономии и дори да издава звуци, с които да ми подскаже, че не стават и да вървим на друго място… Те, разбира се, видяха това и по погледа им ми се стори, че не бяха особено възхитени 🙂

Юра реши, че явно с момичетата няма да ни провърви и затова по-добре било направо да отидем на дисктоека. Запътихме се към Шоурум и дори влязохме, но излязохме след по-малко от минута, понеже нямаше никакви свободни места – часът бе към 1 след полунощ и сякаш бе нормално.

Юра – Тъпак! Виж заради теб как няма да влезем сега в дискотеката! Аз ти обяснявах – дай да отидем в 12, Калояне, да си заемем там някакви места, ще намерим там момичета, ама ти – не, дай да пообикаляме малко. И сега какво?! Няма да ходим на дискотека.

Аз – Ееее, спокойно де… Дай да се поразходим малко и ще се върнем след известно време – все ще намерим някъде места, а ако не – ще се прилепим уж до някого.

Така и направихме. И познайте къде отидохме 🙂 Да, точно там… Минахме точно покрай момичетата, за да се уверя, че Юра не си е измислил за тях и… се оказа, че те бяха симпатични (а от двама ни аз съм този с по-високите критерии) и малко след като ги задминахме…

Аз – Тъпак такъв, аз ги харесах, значи не са толкова зле… особено като имаме в предвид твоите критерии за оценяване.

Юра – Ъъъъ… ами то може би е от светлината… Нали не е много светло, тъмно си е даже… явно не съм ги видял добре.

Аз – Идиот, гледай по-добре следващия път. Виж сега как седим като двама тъпаци на средата на площада, а те гледат към нас.

Юра (нещо, което не очаквах от него) – Ами хайде да отидем тогава при тях и да ги заговорим.

Аз (минахме два пъти покрай тях и нищо не направихме и сега чак се сещаме?! Да бе, веднага ще се съглася…) – Да теглим чоп – тура – прибирам се у нас, ези – заговаряме ги и каквото и да стане – отиваме на дискотека…

Вече може би някои от вас са прочели „Силата на езито…“, та – в тоя ред на мисли – познайте отново какво стана… 🙂

И така – седнахме до тях. Те гледат към нас, а ние – към тях.

Юра – Аааау, много са красиви.

Аз – Тъпак…

Юра – Аааааууу, тая с роклята ми харесва.

Аз – Ми върви я заговори.. Задник.

Той, разбира се, не направи нищо. В този момент от страната на момичетата се зададоха двама… да ги наречем чичковци.. Минаха покрай момичетата и точно, когато се изравниха с тях, се спряха и ги изгледаха така, сякаш гледат някакво месо в месарски магазин, след което продължиха към отсрещните пейки, където седнаха. Отвратителна гледка, но със сигурност се сещате защо са го направили, нали?

Аз – Тия двамата ще ти вземат девойките… побързай.

Юра – Вече съм събрал 13% смелост.

Аз – Дано в близко бъдеще станат поне 50…

Докато водихме този приятен разговор, явно другите двама бяха събрали нужните проценти за смелост и решиха да влязат в действие с горе-долу следния разговор:

Тъпак1 – Здравейте, момичета, какво правите?

ПриличноМомиче1 – Ами седим и си приказваме май.

Тъпак2 – Май имате нужда от компания, м?

ПриличноМомиче1 – А, не, двете сме си добре (поглеждат към нас).

Тъпак1 – Е, но четирима могат да се забавляват по-добре от двама. Ние ще отидем на „Олд фешън“ и ще ви чакаме на бара с по една водчица за вас. Ако искате, може да се включите?

ПриличноМомиче2 – Ами май ще откажем, засега (гледа към нас).

Не твърдя, че разговорът мина точно по тоя начин, защото все пак бяхме на около 3-4 метра от тях, но общо-взето май  протече така. Двамата тръгнаха към това… хм… нещо подобно на дискотека, а минута-две след това момичетата тръгнаха към „Опиум“, като през това време едната започна да говори по телефона си.

Аз и Юра едновременно – Да вървим след тях!

Тръгнахме, но след има-няма няколко метра те ни забелязаха, защото ние едва ли не направо тичахме след тях… Момичетата стигнаха до „Опиум“ и спряха там, като Юра реши да продължи напред и отново да изпуснем и без това почти пропиляната възможност… Това ме ядоса и тъй като вечерта и без това беше безвъзвратно загубена, реших да се върна и да ги заговоря – нещо, което не правя с момичетата обикновено – по принцип чакам те да ме заговорят 🙂 Естествено това ми изигра лоша шега, тъй като нямам заделен запас от реплики, които да ползвам, и се наложи да импровизирам… по възможно най-глупавият начин.

Аз – Здравейте (широка усмивка тип… аз съм изнасилвач, при което едната малко сякаш се стресна)… Тъй като вече от 30 минути сигурно сте ни забелязали… и вече може би ви е писнало да ни гледате, ще бъда директен – аз и тъпакът до мен искаме да отидем на дискотека, но няма с кого, а сами не ни се ходи… тоест – търсим си компания… и решихме да ви питаме дали случайно и вие не си търсите компания за дискотека?

ПриличноМомиче1 – Ами то хубаво си търсите, но ние вече си намерихме.

Аз – Ех… жалко. Надявах се да не станем като ония двамата чичковци преди нас.

Двете се позасмяха, а когато се обърнах, видях, че Юра вече препускаше към Шоурум и аз бях останал сам.. във враждебната среда, заради което реших също да се омитам 🙂

По-нататък вечерта беше още по-тъпа – в „Шоурум“ все още нямаше места – минаваше вече 2:30, затова решихме да идем в „Опиум“, който… е като селска дискотека, нищо, че се води една от елитните уж, но и на двамата не ни пукаше – така и така бяхме отрязани (нещо, което по принцип не ни се случва още от първия разговор с някое момиче). Там май почти си намерихме компания, но според Юра бяха доста стари – 27-28-годишни, заради което се върнахме отново в „Шоурум“, постояхме пак 10-15 минути и накрая си тръгнахме… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Силата на езито… :)

Ей, сайтът ми още съществувал! 🙂 Мина доста време от последната ми публикация, а сигурно двойно повече мина от последната ми история… Затова реших днес да понапиша това-онова, като вероятно в следващите дни ще споделям още от премеждията си през тази лятна ваканция. Вярно, не са от най-интересните, които съм имал (все още ме е яд, че преди години бях сметнал за много тъпа идеята да споделям историите си тук… и сега повечето са забравени или пък не ги помня напълно… трябва да си купя диктофон :)), но според мен си заслужават петте минути, които моите и без това малко на брой читатели ще загубят в четенето им 🙂

Това се случи някъде в началото на август… За някои по-детайлни читатели, които все пак може да прочетата историята – 11-ти август 😛 Моят приятел Юра (това, разбира се е.. хм.. партизанското му име 😀 реших да засекретявам всяка ненужна информация :D), който между другото е много забавен тип… особено ако е в просташкото си настроение, цял месец ми звънеше да се видим и накрая аз, с цялата си добрина, се съгласих. Идеята беше просто да излезем и евентуално да си поприказваме за нещата, които са ни се случили през изминалия месец. Аз нямах кой знае какво за споделяне – целият юли го прекарах в игра на футбол, защото нямах желание да излизам по дискотеки или барчета… дълга история 🙂

И така де – уговорихме се да се видим с Юра на часовника към 10 часа вечерта. На всички, които са от Русе, им е ясно, че говоря за „култувото“ място, на което младите от години се чакат един друг… много го мразя, но нали е най-лесно откриваемо 🙂 По пътя срещнах моята почти сестра, която от тук нататък ще наричам сестра 😀 и реших да я взема със себе си… нали знаете приказката – двама са малко… 🙂 А според мен трима никога не могат да бъдат много (особено ако са едно момче и две момичета, но случаят не беше такъв.. уви).

Вечерта си вървеше нормално – седнахме на едно барче – „Стената“, където ядохме пица и пихме фреш от банан… Всичко беше хубаво, като изключим, че резенът банан, който беше забоден с пластмасова сабя в чашата ми, беше малко… поостарял. Е, преживях го някак. Към 12 ч, Юра реши вече тактично да се измъква, защото бил изморен, а и имал едни други ангажименти вкъщи и май той на шега пусна, че би останал, само ако отидем на дискотека. Речено – сторено 🙂 Но Юра продължи да се дърпа, заради което аз реших да вложа всичките си умения за манипулиране (а според някои от приятелите ми съм много добър в това) и го убедих поне да изчака сестра ми да си вземе пари (тъй като бяхме стигнали вече до блока й) и след това евентуално да си ходи… Това ми спечели малко време, за да мога да обмисля по-нататъшните си действия, а и евентуално да се подсигуря с нещо резервно, а именно – да се обадя на други приятели, с които да отидем на дискотека. Те, обаче, се оказаха по-големи идиоти и от Юра (ако четеш това, знай, че не го мисля много на сериозно :D), а и някои от тях май вече спяха… тъпаци.

Затова ми хрумна нещо колкото гениално, толкова и глупаво… Но нали знаете – понякога двете неща се препокриват. Реших, че мога да бъда като Двуликия от „Батман“ – да оставя съдбата в ръцете на една монета… И понеже знаех, че Юра е податлив към изкушения, веднага му го предложих.

– Все пак шансът е 50 на 50 – казах му аз.

И така решихме ези да е за ходене на дискотека, а тура – за прибиране вкъщи… Е, познайте какво се падна 🙂 Юра все още гледаше изумен, докато ние отивахме към добре познатата на всички русенци дискотека Шоурум. По принцип не съм голям фен на чалгата, а това е точно такава дискотека, ноооо… вероятно всички знаете, че именно на такива места се събират много момичета, а какво по-добре от това за едни момчета като нас? 🙂

И ето, че се запътихме тримата към, както казват идиотите от тая дискотека, центърът на Русе… Който за малко щяхме да подминем, тъй като в дискотеката нямаше места… За щастие (о, благодаря ти, Боже) тук се намеси сестра ми. Колкото аз съм дръпнат и необщителен с непознатите, толкова тя е напълно обратното… и съответно можете да си представите колко много хора познава тя. Така беше и в случая – оказа се, че познава едно от момичетата, които настаняват гостите на заведението, и то успя да ни намери малко местенце близо до диджея… Както казва Юра – кеф – бяхме заобиколени само от момичета… кое от кое по-хубаво, но уви – всичките ми се струваха малки, което не ми харесваше никак.

Вечерта си вървеше с пълна сила, а ние – много странно – се забавлявахме на различните чалга песни, които пускаха. Е, за наше щастие, от време на време се прокрадваше и някоя и друга песен на Давид Гета, Виз Калифа (май така му беше името) и големият хит на лятото тук – „Дим да ме няма“, което нас ни устройваше напълно. Аз се радвах много, защото от цял месец не бях стъпвал в дискотека и някак това място ми липсваше 😀 А явно и на моите спътници…

Вече беше станало към два, когато сякаш ние бяхме в лек застой – нито аз танцувах, нито сестра ми, нито дори Юра… И почти бях убеден, че след малко ще трябва да си ходим, когато от някъде цъфнаха някакви приятелки на моята много обична сестра 🙂 Те бяха достатъчно пияни, за да ни поразвеселят, да принудят (буквално) сестра ми да танцува, а мен – да ме наливат с уиски… 😀 О, благословени да са хората, изсмислили това чудо алкохолът 🙂 Това веднага върна настроението ни. По едно време дори Юра започна да танцува с едно момиче… ПРЕД ПРИЯТЕЛЯ Й… А тя май не искаше САМО танц… 🙂 (Държа да отбележа, че Юра все пак не направи нищо с нея, защото не е такъв човек) Юра тогава ме извика при себе си, за да танцуваме там, и аз – като добро дете – отидох 🙂 Но не бяха минали и пет минути, когато чух едно силно „Брат миииииии“… Сестра ми, която седеше на поне пет метра от мен (не забравяйте и че бяхме в препълнена и ужасно шумна дискотека) викаше с пълно гърло, защото някакви малцинствени хорица я бяха обградили… Казах си – е, сега вече забавлението свърши – но за щастие, като ме видяха, те веднага се оттеглиха… Попитах я какво е станало, а тя ми отговори, че единият от тях й предложил пари, за да танцува с него, при което аз направих една физиономия от типа на „може ли да си толкова смотана, та да ме викаш за такива простотии“ и я попитах защо не му е взела парите – колко мило от моя страна, м? 🙂

Тъкмо си мислех, че само аз ще остана без нищо (все пак Юра почти танцува с обвързано момиче, а сестра ми за малко да забогатее и, ако някой от тях имаше блог и пишеше истории, то можеха да напишат доста интересни неща, само заради тия си преживявания), когато към мен се зададе едно доооста хубаво момиче. Сестра ми и Юра се спогледаха учудено, а и аз самият в първия момент се шашнах, когато тя дойде и ме поздрави (не че съм чак много грозен или прекалено смотан, ама все пак… това става уж само по филмите :D). Хубаво е, че не съм чак толкова много глупав, а и леко паметлив, та когато се приближи до мен, се сетих, че това е едно момиче от училище, с което юли месец бяхме си писали малко във фейсбук. Докато си говорехме с нея, момчетата, с които тя бе дошла, започваха да ме гледат все по-злобно и по-злобно с всяка изминала минута, но странно – на мен ми беше все тая (това на нея и досега не съм й го казвал, защото просто все забравях 😀 иначе съм убеден, че вече е разбрала колко обичам да говоря и да се хваля :)). Някак усещах, че разговорът с девойката отива към своя край – все пак двамата бяхме в различни компании, а и тя не е дошла на дискотека, за да си говори с някакъв почти непознат – а аз се чудех как мога да продължа да поддържам контакт с нея и за напред, след като вече нямам фейсбук… при което ми хрумна гениалната и същевременно отново тъпа идея (защото може би по принцип хората не действат чак така тъпо и директно) да й поискам телефонния номер и това (явно понякога все пак боговете ме обичат) отново сработи. Е, значи вечерта не беше чак толкова изгубена, щом се забавлявахме в дискотеката, а и си говорих с момиче 🙂 Три пъти ура за моя подвиг 🙂

Все пак по едно време – някъде към шест сутринта – решихме, че е време да си ходим… Уви, оказа се, че навън вали и явно за нас вечерта още не беше свършила, защото ни предстояха нови приключения… 🙂

На входа на дискотеката се беше събрала една мъничка тълпа от хора, защото никой не искаше да излезе на проливния дъжд и всеки чакаше скрит вътре таксито си… Сред тях имаше и двама датчани… май и двамата се казваха Дани 😀 Единият реши да заговори сестра ми, на която – без да ми се обижда – й липсват към 5000-6000 думи от английския език, а на Дани1… да кажем всички думи от българския 🙂 Затова се налагаше аз да говоря с нея, да му превеждам, той да ми отговаря, а аз да й превеждам отново на нея. По едно време разбрахме, че Дани2 знаел български, тъй като бил наполовина българин… и започнахме да си говорим и с него. Той бил научил Дани1 на някои български фрази, като последният много хитро си ги беше записал в телефона и ми показа някои от тях, като ме попита как може да пита сестра ми дали може да му даде една цигара. Всъщност не ме попита, а ми каза, че той ще ми покаже някои от записаните изречения (тоест ще се опита да познае сам), а аз ще му кажа дали е така.

Изречение №1 – „Имаш много странна прическа“.

Аз – Не, не е така.

Изречение №2 – „Ти си много хубава“.

И тук реших, че може би е удачно да се пошегувам с него…

Аз – Да, точно това е.

За жалост той видя ухилената ми физиономия и реши да се подсигури за всеки случай, питайки и Дани2. Ах, тоя идиот му каза, че не е това… 🙂

В този момент се появи от вътрешната част на дискотеката някакъв, който се развика, че трябвало да си ходим и ни гонел… Датчаните веднага си заминаха, но ние останахме да почакаме още малко нашето такси… Човечецът (Мачо) така и така не беше от персонала на дискотеката, а и беше с глава по-нисък от мен, заради което реших, че имаме прави да останем… но (това не го съобразих) и сигурно беше с 30-40 кг повече от мен… и с лееееки мускулчета тук-там…

Аз (към сестра ми, след като съм излязъл за секунда навън да видя дали таксито ни е дошло) – Още го няма това такси… Вече 10 минути го чакаме.

Мачо – Ти к’во чакаш тука, бе?

Аз – Ами такси явно, щом излязох да проверя дали е дошло…

Мачо (приближавайки се до мен и гледайки ме злобно) – Аз съм такси. Къде искаш да те откарам? У нас или у вас?

Аз – У нас, ама не твоето, че се съмнявам да ми хареса.

Мачо (обръща се към приятелката си… изглежда леко ядосан и разгневен, сякаш ей сега ще ми налети) – Я виж (сочи сестра ми) – Бритни Спиърс ни е на гости…

Е, нямаше как да не се засмея тук, при което сметнах и за уместно да излезем да чакаме навън таксито, защото на Мачо май не му оставаше още много до точката, в която търпението му ще загуби битката с алкохола 🙂 За щастие, точно тогава се появи и нашето такси… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂