Архив за етикет: Свети Валентин

Свети Четвъртък

Седем сутринта е. Това бе поредната нощ, прекарана в мисли за нея. И отново се събуди, след като я сънува. Нея…

Дори той вече се дразнеше на себе си за това, което се случваше с него през последните няколко седмици. Бе загубил съня си – нещо, което рядко му се случваше преди, а досега пък никога не бе продължавало толкова дълго време; дразнеше се от всичко и всички, които бяха около него, с което си обясняваше това, че постоянно търси причина, заради която да се заяде с някого. Не му харесваше, но определено беше някакъв начин да се накаже за случващото се. Знаеше, че с това потъва все повече и повече, но не виждаше смисъл да се „хваща“ за „спасителните пояси“, които му се „подмятаха“ оттук и оттам – не бяха пояса, който той искаше…

Днес няма да се дам без бой„, каза си той, затвори очи и се обърна на другата страна, опитвайки се да заспи отново. Но сънят не идваше и не идваше… И тогава се сети – днес е 14-ти февруари.

През всичките тези години той бе най-върлият противник на този празник. Все пак не трябва да се чувстваш влюбен само на този ден, нито трябва да показваш на половинката си чувствата си към нея само сега, нали? Макар и да смяташе теорията си за единственото правилно и смислено нещо, приятелите му не мислеха така и отчасти, заради негативното му мнение към този празник, го смятаха за задник. Но на него не му пукаше. Сам или не, той никога досега не бе празнувал Свети Валентин и не бе правил нищо романтично на този ден. Досега.

С какво толкова заслужих да ми се подиграваш така, Господи?“ Със сигурност не бе от най-големите християни и имаше своите съмнения и подозрения относно съществуването на Бог, но често Го обвиняваше, когато стигнеше до някаква такава ситуация, в която всеки изход изглежда по-болезнен и от игла в задника. И за това си имаше теория – че може би все пак там някъде има нещо, което по някакъв, все още необясним за мозъка му, начин управлява всички ни. И ако това нещо можеше да придобие някаква форма, то според него със сигурност щеше да прилича на едно от онези малки дебели дечица, които тормозят малките животинки, обитаващи двора на къщата им.

Но защо днешният 14-ти февруари бе по-различен от досегашните? Реално нямаше някаква причина – той на практика бе сам и нямаше с кого да сподели празника. И тогава отново тя се появи в съзнанието му…

Бяха изминали вече около 4 месеца, откакто двамата се виждаха. Четири месеца, през които той, а и тя покрай него (или обратното), премина през много неща. Но това време сякаш излетя за миг. И отново в ума му връхлетяха всички спомени и чувства, които е преживял за този период. Не съжаляваше. Макар и да се чудеше дали онази целувка не бе грешка, той не съжаляваше за времето, което бе прекарал с нея. Моментите, които имаха заедно, бяха най-хубавите, случвали му се през последните месеци. Спомняше си всеки един от тях – катеренето по някаква стълба, оставена пред една къща в центъра на града; обикалянето за някое затънтено място, където човек може да облекчи нуждите си; първата им целувка, след която той се чувстваше най-щастливият човек на света; първият път, в който правиха секс, който можеше да заеме челна позиция по странност в неговата символична и не чак толкова огромна класация; няколкото вечери, в които спаха заедно; както и криенето. Със сигурност последното не му харесваше много и през цялото време го правеше много несигурен относно връзката им, но имаше моменти, в които му бе много приятно да се крият от другите и да се правят, че няма нищо между тях. И тогава си спомни за рязката промяна…

Сякаш всичко между тях се сгромоляса за същото време, за което Помпей е бил унищожен от вулкана Везувий. А дори не знаеше каква точно е причината. Бе прекарал часове наред в опити да разбере къде точно е сгрешил, как се стигна до постоянното й раздразнение към неговата личност и до онзи ден, в който двамата се скараха и тя му каза, че има нужда от почивка, за да реши какво иска. Все още нямаше ясен отговор и все още не знаеше какво искаше тя. Сякаш никога не е и знаел…

Странното бе, че тя бе първият човек, който успя да го промени по някакъв начин. Бе станал по-мил с хората – нещо, което забелязаха доста от приятелите му, които преди се оплакваха от грубото му държание към тях. Донякъде можеше да се каже, че бе станал и по-общителен. Но освен това, в последно време той бе загубил винаги бодрото си настроение. Единствено моментите, които прекарваше с нея, го правеха донякъде по-малко нещастен. Единствено с нея той се чувстваше спокоен. Но и тези моменти изчезнаха, когато тя поиска време, за да си помисли.

Въпреки всичко, той не се беше отклонил от идеята, която се бе зародила в главата му още в началото на януари. А именно – да направи нещо специално за нея по случай Свети Валентин. Самият той бе наясно тогава, че в последно време нещата между тях не вървят и си бе помислил, че в деня, в който се предполага двойките да се отдадат, той ще може да разбие стената, строяща се между тях и да прокара пътека, по която да могат да тръгнат двамата в нова посока, далеч от всички глупости, случващи се през последните месеци.

Бе преминал през много идеи. В началото, докато нещата между тях все пак някак кретаха, той имаше доста големи и романтични според момичетата, с които ги бе споделил, идеи. Но после, след Голямата караница, както той наричаше „почивката“, реши, че не би било удачно да показва толкова очевидно чувствата, които има към нея. Тя и без това би трябвало да ги знае, след като виждаше в каква развалина се бе превърнал в последно време. И така той стигна до заключението, че единственото, което може да направи, е да й купи цвете и да й напише или нарисува нещо.

Бе споделил тази си идея само с едно момиче, което по стечение на обстоятелствата бе научило за тях. Дори й написа и стихотворението, което бе написал, за да каже дали според нея е достатъчно добро. И тя одобри много този подарък. Този „подарък“ нямаше да е само подарък за Свети Валентин… Щеше да е последното нещо, с което той смяташе да покаже чувствата си към нея, след което щеше да я остави сама да реши какво иска и от кого го иска.

Но една вечер, малко преди 14-ти, двамата с нея бяха излезли. Предполагаше се, че щеше да е просто една вечер, в която ще си говорят за разни общи неща – така се бяха разбрали предварително. Но изведнъж тя промени мнението си и поиска да говорят за тях. И говориха дълго време. Всеки казваше как вижда нещата, какво мисли, какво иска… Но въпреки това накрая, след разговора, той още не знаеше тя дали иска да е с него, или не. Все още не му бе казала, че иска да се разделят, нито – че иска да са заедно. А той… той имаше още много неща, които искаше да й сподели, много неща, които искаше да я пита, но всичко това остана в него, защото не знаеше как да го изкара навън. Не бе свикнал да споделя такива неща.

След този разговор, обаче, той стана още по-несигурен относно това дали трябва да изобщо да се виждат на Свети Валентин. Тя не знаеше какво изпитва към него. Или по-точно – не знаеше дали тези чувства са достатъчно силни, за да бъде с него. Или по-скоро… и той не знаеше, беше прекалено объркан след разговора си с нея. Смяташе дори да изключи телефона си, само и само за да не го потърси някак тя и да поиска да излязат. Мислеше, че така ще е по-добре и за двамата. Но на сутринта на 14-ти февруари всичко, което искаше, бе просто да се види с нея…

Цяла сутрин се чудеше какво да прави, дали да й подари нещо или просто да излязат някъде навън. Времето минаваше, а той не събираше смелост дори да я потърси, за да разбере дали ще излязат навън тази вечер. Накрая се ядоса и реши да се разходи из града. Обичаше да го прави, но в последните месеци искаше да споделя разходките си с нея. Само че нямаше как – бе зима и не всички дни бяха приятни за разходка. Днешният също бе един от тях – мрачно и дъждовно – точно като настроението му. Но това него не го вълнуваше – искаше просто да излезе и да се откъсне за миг от мислите си.

Обикаляше с часове центъра и гледаше хората – всеки купуваше някакъв подарък за половинката си, много хора се разхождаха, хванати за ръце. Всички бяха щастливи. Само не и той. И както винаги в такива моменти, той се пошегува със себе си – „Станал си прекалено слаб„, защото досега никога не го е бъркало, че е нещастен. Никога не се е оплаквал от положението си. Знаеше, че по някакъв начин е прецакан, че животът му никога няма да бъде като в онези сълзливи романтични комедии. Но след като я срещна, след като… я хареса, той започна да вижда света в цветове, различни от сивото. Според сестра му, той дори бе влюбен в това момиче, но категорично не бе съгласен с нейното мнение. Той просто я харесваше. Не можеше да е влюбен, нещата не стават толкова лесно, нали?

И така стигна до мястото, където продаваха цветя. Обиколи няколко пъти около тях, докато вземе решение какво да прави. Все още не се бе чул с нея, но нещо го подтикна да купи цветята. Все пак бе 14-ти февруари, тя уж бе също толкова сама, колкото и той, а и де факто не бяха разделени… Какво би им попречило да се видят? Затова й купи най-хубавата роза, която успя да намери и реши след като се прибере вкъщи, да я покани да излязат вечерта.

Реши да й пише смс. Стори му се, че така ще е по-лесно, защото тя няма да усети несигурността в гласа му, а и според него така щеше да покаже, че наистина не влага нищо кой знае какво в тази вечер. Той просто искаше да я прекара с нея. А цветето нямаше да е нищо повече от жест на привързаност към нея. Не искаше да говорят за връзката им, а просто.. да бъдат заедно.

Той – „Здравей. Искаш ли малко по-късно да излезем да пийнем по нещо някъде? Въртят ми се едно-две места в ума 🙂 I promise, that the shits will be different tonight 😛„.

Тя – „Ем, по-добре някой друг път. Пък и мисля да лягам„.

Той – „Ами тогава мога единствено мога да ти пожелая приятна вечер„.

„Все пак на кого му е нужен Свети Валентин? Влюбените не трябва да се чувстват влюбени само тогава. Хората не трябва да показват чувствата си един към друг само в този ден. Не трябва и да се надяват, че това може да оправи нещо. Това е просто един обикновен ден, в който магията съществува също толкова, колкото и в другите„, мислеше си той, докато излизаше навън за поредната разходка… В този момент покрай него мина някакво непознато момиче и той й честити празника… с една червена роза.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂