Архив за етикет: световно първенство

Чехия – България 0:0

Труден мач 🙂 Това сякаш най-добре описва 90-те минути, които двата отбора изиграха помежду си. Двубоят сякаш много приличаше на този срещу Армения, с тази разлика, че днес опонентът ни бе доста по-силен и не остави много възможности пред нападателите на Любо Пенев.

Все пак, макар и да не взехме максимума днес, можем спокойно да се поздравим и с едната точка, която получаваме. Още повече, че през втората част сякаш трикольорите леко издъхнаха и играта им в средата на терена се влоши. Мачът иначе започна доста равностойно и през първото полувреме и двата отбора се бореха упорито да надделеят над другия. Това обаче не се получи и съответно шансовете и пред двете врати бяха много малко, като най-чистото положение се откри в последните минути пред вратата на Петър Чех, когато Бодуров и Манолев бяха на крачка да отбележат гол. През тази част момчетата на Любо Пенев печелеха доста от единоборствата и сякаш малко повече владееха и разиграваха топката, а атаките им минаваха предимно от дясно, където най-често бяха Попов и Манолев, подкрепяни отзад и от Йордан Минев.

През второто полувреме треньорите и на двата отбора дадоха да се разбере, че искат да вземат максимума от този мач и пуснаха по един чист нападател, като в нашия отбор това бе Валери Божинов, който играе втори пореден мач с националната фланелка. Въпреки това играта не ни спореше много и чехите натискаха все повече и повече, като пред тях се откриха и доста голови положения. Най-хубавото бе, че в този мач защитата ни не се пропука, като спокойно могат да бъдат поздравени Иван Иванов и Йордан Минев за добрите отигравания и предотвратяването на голове. Също така се видя и че Николай Михайлов може би е прихванал нещо от баща си, след като на няколко пъти се намеси много умело и опази вратата си чиста 😀

И така, вече четвърти мач България остава непобедена и с актив от 6 точки засега се задържа на второто място. Каквото и да си говорим, обаче, Пенев го чака още много работа, докато успее да изчисти всички грешки, които се правят по време на игра. Безспорно, обаче, за момента сякаш той е правилният човек за този пост в националния отбор. Дано му се даде шанс и дано момчетата му не се превъзнесат прекалено нависоко… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

България – Армения 1:0

Както се казва – доживяхме! 😀 Най-сетне националния ни отбор по футбол постигна победа и то срещу много труден противник – отбора на Армения.

Още след доброто представяне срещу Италия (2:2), всички знаеха, че този мач ще е много важен за нашите национали, тъй като отборът очевидно бе в подем, а трите точки бяха нужни, за да можем да запазим и без това крехкото си самочувствие от последния мач и приятелските срещи, изиграни преди него.

През първата част трикольорите сякаш не можеха да намерят себе си. Като изключим някои добри взаимодействия между Мицански и Попов, както и някои хубави отигравания на Манолев, отборът ни не можеше да се похвали с добър футбол. Арменците – макар и да бяха по-пасивните в този мач – пазеха добре топката и някак бяха доста по-бързи от нашите футболисти, което на моменти можеше да ни изиграе лоша шега. За щастие, точно в най-подходящия момент (края на полувремето) една контраатака, започната от Манолев и продължена от Ивелин Попов, изведе нашите напред в резултата с гол на футболиста на ПСВ Айндховен.

Второто полувреме започна по-спокойно за нас, заради гола, който бяхме вкарали в края на първата част, и сякаш с нищо не показваше какво ще се случи по-нататък в мача. Трябва да се отбележи, че двубоят продължи да бъде равностоен, като арменците изобщо не се отказваха от идеята да вземат нещо от стадион „Васил Левски“, но пък не се и хвърляха в сляпа атака, с което затрудняваха българските национали, а това означаваше само едно – битка до последната секунда. Така и стана наистина 🙂 В средата на полувремето нападателят на гостите (май беше Мхитарян… хич не ме бива с подобни измислени имена) изблъска един от защитниците на България, което изнерви и двата отбора и доведе не само до огромно меле, но и до няколко жълти и два червени картона – по един за домакините и гостите. Но с това нещата станаха само по-зле – десетина минути по-късно футболист на Армения се отнесе грубо с едно от момчетата, които връщат топката на терена. Съдията, който, въпреки някои леки грешки, се представи на ниво, веднага забеляза просташкото отношение на играча на гостите и му даде директен червен картон.

Мачът определено не ми хареса. Играта, която показаха нашите момчета, срещу Италия бе в пъти по-добра и красива от тази срещу Армения, но може би умората от предишния мач, както и психологическата „битка“ с идеята, че трябва на всяка цена да спечелим, си оказаха някакво влияние върху футболистите и отборът ни трепереше до последната минута, в която, между другото, Рангелов можеше да реши всичко, след като остана сам срещу вратаря на арменците, но… шансът не бе на негова страна. И така, в крайна сметка, България постигна първата си победа в официален мач от доста време насам, което изобщо не бива да се пропуска и омаловажава като факт, и с това вече имаме 4 точки от двата мача, които сме изиграли в нашата група.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Испания вече покори и света :)

Ето, че и световното в ЮАР вече приключи. Със сигурност ще го запомним с много неща – прекалено многото съдийски грешки, оказали се решителни за някои от мачовете, безкрайният шум по стадионите, предизвикван от вувузелите, първото световно, провело се в Африка, както и… първото световно извън границите на Европа, спечелено от отбор от Стария континент. 🙂 И то не кой да е отбор, а Испания.

Още преди началото на турнира бях почти убеден, че „Ла Фурия“ ще са един от малкото европейски отбори, които ще имат възможност да спечелят титлата. Уви, без малко да се изложа, след като още в първия си мач те загубиха от непретенциозния отбор на Швейцария с 0:1. 🙂 През следващите мачове също не можаха да покажат напълно своите възможности, но все пак надиграха и Хондурас, и Чили. След това на осминафиналите успяха да се справят и със съседите си от Португалия, които не показаха нищо кой знае какво в този мач, въпреки че в отбора им бе и Кристиано Роналдо. 🙂 На четвърфиналите пък единствено рефлексът на Икер Касияс успя да ги прати на полуфинал, където се изправиха срещу наглед непобедимата Германия.

Преди този мач вече не знаех дали испанците ще успеят да се класират за финала, но тайно се надявах да ме изненадат, както и да изненадат целия свят. Германците през цялото световно първенство показваха много красив и резултатен футбол – още първия си мач го спечелиха с 4:0 срещу Австралия, на осминафиналите отстраниха Англия с разгромното 4:1 (не без помощта и на съдията, разбира се), а на четвъртфиналите победиха не кой да е, а отборът на Аржентина – с 4:0. Все пак Вия и компания показаха защо преди две години станаха европейски шампиони именно след мач срещу Германия и надвиха „маншафта“ с 1:0. 🙂

Така се стигна и до дългоочаквания финал – Испания – Холандия. Холандците по време на мондиала също не показваха кой знае колко красива игра и дори играеха доста пъстеливо, но в крайна сметка с постоянството си заслужиха да се борят за титлата. Преди битката на терена емоциите и страстите постепенно ескалираха. Както преди всеки мач от това световно първенство, се започнаха и прогнозите и предсказанията. Октоподът Паул, който досега бе познал всички мачове на германците (включително и загубата от Испания с 1:0) сега предричаше победа за иберийците, други животни – пък за Холандия. Другото нещо, за което мислеха всички, бе това как ще се представят съдиите на този финал. Сигурен съм, че всички футболни запалянковци помнят многобройните грешки, които допускаха съдиите на това първенство – от незачетения гол на Италия срещу Словакия, та до гола от засада на Тевес срещу Мексико (разбира се и преди мача на Италия, и след мача на Аржентина имаше грешки, които повлияха по един или друг начин на развитието на двубоите, но сега просто времето няма да ми стигне, за да ги изброя 🙂 ). За щастие Хауърд Уеб не повлия с нищо на мача (поне за мен) и остави всичко да се реши от футболистите на терена.

Мачът през цялото време бе равностоен. Още в началото и двата отбора показаха, че са готови на всичко, само и само да не загубят мача – съдията за 30-тина минути показа около пет-шест жълти картона. Пропуски имаше и пред двете врати, но така и не се стигна до гол през редовното време. Както каза коментаторът на двубоя по повод продълженията: „Сякаш на никой не му се иска да свърши това световно първенство“. И като че ли наистина бе така – пропуските пред вратите на Стекеленбург и Касияс следваха един след друг, но до гол така и не се стигна.

Пет минути след началото на второто продължение обаче футболист на Холандия получи втори жълт и съответно червен картон за нарушение срещу Иниеста. В този момент може би много хора си казаха, че краят на мача вече е ясен, но холандците вместо да се приберат, не спираха да атакуват и дори през първите две-три минути след изгонването на техния съотборник те владееха повече топката. За тяхно нещастие, и за огромно мое, а и на всички привърженици на Испания щастие, в края на продължението Иниеста излезе очи в очи със стражът на „лалетата“ и като че ли събра всичката си ярост и желание и ги изстреля заедно с топката във вратата на Холандия. Гол, с който той ще остане завинаги в историята на испанския футбол като един от хората, донесли първата световна титла на „Ла Фурия“. Гол, чрез който испанците покориха вече не само Европа, но и целия свят… поне до 2014 година. 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂