Архив за етикет: Сънчо

Една неочаквано добра вечер: част 2 + ето така се свалят момичета: част 1

И така… Мина доста време от последния ми пост, за което се извинявам на петимата ми редовни читателя. Да се надяваме, че с този разказ ще успея да компенсирам донякъде пропуснатото време…

Това се случи една петък вечер в началото на месец април. Времето бе чат-пат приятно и със Смърфиета решихме да излезем и да отидем на караоке. Вече веднъж бяхме ходили с нея, Сънчо и Попа и се бе получило доста добре, затова и имахме огромно желание да повторим. Вярно, този път щяхме да сме само двамата, но… вече няколко пъти бяхме излизали двамата и имахме доста интересни, дори забавни, моменти заедно, така че това не бе проблем.

За добро или зло, Попа ми се обади същия ден да ми съобщи благата вест, че си е в Русе и иска да излезем заедно. Веднага го включих към малката групичка и така се разбрахме тримата да излезем на караоке. Попа ме предупреди, че ще позакъснее малко и ще дойде направо на мястото, на което ние със Смърфиета сме се установили. И така на нас с нея ни се падна тежката задача да намерим заведение, в което да се настаним и да започнем да се подготвяме за това да изгоним хората… 🙂

Първото място, към което се упътихме, бе „Жорела“. Там работеше като певец моят съученик Гласът на България, а и предния път с приятелите ми бяхме отишли да пеем там и си изкарахме добре. Затова.. как да не се сетим първо за това място? 🙂 За съжаление, явно в петък вечерта не е толкова забавно, колкото в събота, и нямаше почти никакви хора, което ни уби желанието да останем там, тъй като на нас ни е под нивото да пеем само на трима души, включително и сервитьорката… 😀 Второто място, за което се сетихме, бе „Anonymous“, който е до „Sound Garden“, но там бе още по-трагично всичко – имаше само две жени, които пееха по такъв начин, че ни отказаха да се съревноваваме с тях за титлата „Най-лошо пеещи караоке-фенове“ и си тръгнахме.

И така останахме без никаква представа какво да правим и най-вече – КЪДЕ. Дори в отчаянието си бяхме стигнали почти до желание да се прибираме, но аз забраних да мислим за тази идея и предложих на Смърфи да изчакаме Попа да се обади и да решим къде ще ходим.

След почти час висене из центъра в очакване на нашия приятел да се сети за нас, той най-сетне се обади да каже, че идва. Още 20 минути по-късно той вече бе при нас и решихме да седнем на „Deep“ за по някой и друг шот с бира. Влязохме и очите ми почнаха да търсят някоя свободна маса. Все пак бе петък вечерта и някак позитивизма ми относно това, че ще си намерим място в Дийп бе почти паднал до 0. За наше щастие, обаче, все пак се намери една свободна маса, на която ние се настанихме.

В съседство до нас имаше друга групичка – от три момичета и две момчета, които си личеше, че са леко подпийнали. В това се убедих още повече, когато едното от момичетата веднага се присъедини едва ли не към нашата маса, за да заговаря… Попа 😀 Тук е момента да отбележа, че аз не съм завистлив човек, но съм голям нарцис. През първите две минути бях като шокиран 😀 Не че му има нещо на Попа, но защо той бе избран вместо мен?! Вярно, не виждах момичето и не знаех как изглежда (той ми пречеше, а на влизане не им обърнах чак такова внимание), но в крайна сметка.. защо Попа?! 😀 Реших да се успокоя с идеята, че той е седнал по-близо до тях, а точно до мен е седнала Смърфиета (аз бях между двамата) и момичето от съседната маса просто е нямала друг избор (Попе, шегувам се :P).

Аз – Абе, Смърфи, тая наистина ли говори с Попа?

Смърфиета (смееща се) – Да, май нещо си приказват. Не можеш да повярваш още, нали?

Аз (след като Попа и Свалячката спряха да си говорят) – Попе, какво ти каза тя?

Попа (леко ухилен, а и да не забравя, че беше леко почерпен още от преди да седнем) – Ми не знам. Говори ми тук разни работи, пита ме на колко съм…

Аз – Ооооо, Попе, тя те сваля! Какво й каза, бързо думай?!

Попа (все така ухилен) – Ми питах я на колко й изглеждам.

Аз – Попеее, много си смотан.

Сервитьорката ни донесе поръчката – шотове с бира, а през това време Свалячката отново бе окупирала Попа.

Аз – Попе, какво те пита пак?

Попа – Ми пита ме колко ми е голям.

Тук вече алкохолът и времето са заличили точния отговор на Попа и затова, понеже той пак ще ме обвини, че си измислям реплики, ще го оставя той да го каже, когато прочете разказа 🙂

И така ние си прекарвахме завидно добре в заведението, а Свалячката не спираше да говори с Попа и да го опипва. Аз бях по-малко нещастен – за това ми помогна прекрасната Смърфиета – но все още ми беше чудно как точно изглежда момичето – не можех да я видя добре. Според Смърфиета – била симпатична, макар и леко едричка. Но това не бе достатъчно! Накарах Попа пак да й каже нещо, за да се обърне, и се настаних така, че да я видя. Е, не беше кой знае какво, но за вечерта и изпитото количество алкохол, бе идеална за Попа 🙂

Накрая, след като преполовихме бирата и шотовете, със Смърфиета почнахме да го подканваме да я викне с него в тоалетната – явно, въпреки тъпите му на моменти отговори и реакции, тя го харесваше. Още по-добрата новина бе, че момичето не е от Русе и че пътува редовно из България и света – идеална свалка за една вечер. Попа, обаче, типично в негов стил почна да се противи.

(Следващите редове са леко цензурирани, за да не загубя третия си от петима слушатели)

Аз – Попе, какво те бърка? Ти няма да се жениш за нея! Момичето ти е навито – сама те е питала колко ти е голям.

Смърфиета – Да, Попе, момичето явно ти е навито. Не бъди толкова смотан. Ти харесваш ли я?

Попа – Мииии… Да… Има ГОЛЕМИ ГЪРДИИИИИИ!

Смърфиета – Ами действай тогава.

Попа – Да бе, той Коко ме кара, само защото иска да ми се подиграва. Така са правили винаги.

Аз – ПОПЕ, НЕ ГО ПРАВЯ, ЗА ДА ТИ СЕ ПОДИГРАВАМ, А ЗА ДА ТИ ПОМОГНА И ТИ ДА СИ МАЛКО ЩАСТЛИВ!

Смърфиета – Да, Попе, той в момента прави точно това, което би правил най-добрият ти приятел – би те подкрепял да направиш това, което трябва да направиш. Той не иска да ти се подиграва, мисли ти само хубавото.

Аз – Ако исках да ти се подигравам, щях да те оставя сам да се справяш с всичко, а сега те подкрепям да направиш нещо, от което имаш нужда.

Но, докато водихме тоя разговор, тя започна да се целува с един от тия на съседната маса. Попа малко загуби надежда – а тъкмо бяхме го понавили да я вкара в тоалетната – но ние пак почнахме да го надъхваме. Казах му, че така дори е по-добре – ще стане като някой пич, ще тръгне към тоалетната, ще я погледне и ще й направи знак.. и ако тя тръгне след него, ще излезе още по-голям пич, защото го е предпочела. А после… когато Попа вече няма да го вълнува, тя ще се е върнала при смотльото на масата. (Погледнато от мъжка гледна точка – пичове, никога не причинявайте нещо такова на друг мъж – не е етично. Но в крайна сметка, след като Попа първи беше тръгнал да я сваля, онзи можеше също да не прави нищо с нея, така че етиката бе нарушена от него, не от нас, следователно – ние можехме да му го върнем тъпкано)

Накрая ще разкажа накратко последните 20-тина минути от престоя ни в Дийп – накарах Смърфиета да вземе нещата в свои ръце, защото вече се готвехме да си тръгнем от там. Само да кажа – за престоя си там изпихме по една бира и… средно по около 10-12 шота на човек. Тя и Попа бяха много пияни. Смърфи излезе с това момиче навън да пушат цигари и й казала, че сме брат и сестра, а Попа е наш приятел, който много я е харесал. И я нави да дойде с нас на Мууд (един клуб близо до Дийп). Слязоха долу и вече щяхме да тръгваме натам, когато дебелата й приятелка я дръпна настрана и каза, че първо ще ходят да ядат, а след това ще дойдат. За съжаление, така и не дойдоха, а ние ги търсихме цели два пъти – тя все пак си бе оставила телефона на Попа, за да се разберат по-късно къде сме. Въпреки това, ние пак си изкарахме добре на Мууд. За хубаво или лошо – някои герои от тази случка нямат много спомени от вечерта 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 1

Поразгледах сайта си и видях, че е минало доста време от последния ми разказ за някои от моите премеждия, та реших да понапиша ред-два за това, което ми се случи през последните две седмици. Е, поради това, че историите са кратки, отново ще ги обединя в едно, като всякаква прилика с реални лица и събития е напълно НЕ-случайна 😀 И предупреждавам – не си вадете прекалено лоши заключения от следващите редове. Голяма част от събитията бяха породени от смесицата на алкохола с нашата простотия, затова – ако смятате, че едно-две прегрешения ще ви откажат да четете блога ми – продължавайте… 😀

Всичко започна от по-миналата събота, когато от Румъния се върна един от добрите ми приятели – Сънчо. Вярно, с него в последно време сме в обтегнати взаимоотношения, но… нали приятелите приемат всичките си странности, та какво да се правим – преодоляваме някак различията си 😉 По повод завръщането му, решихме да се съберем по мъжки и да пийнем по нещо. По мъжки – по мъжки, колко да е по-мъжки? Единствените, които бяха на разположение да излязат въпросната вечер, бяхме аз, той, Хълк и Мини Аз. Последният още не е много деен в моите разкази, но имам странното усещане, че ще ви го споменавам често в следващите месеци 🙂 В този разказ, обаче, той има много малка част, която е някъде към средата… стига да не реша да разделя историята на две, но това ще видим с течение на редовете, които изпиша… 🙂

Та… в крайна сметка Мини Аз се отказа от излизането и накрая бяхме само аз, Хълк и моят стар съученик. Решихме, след като отказалият се идиот предложи тая идея, да отидем в „Утопия“ – едно от заведенията, които са разположени в близост до университета. В дни като тоя – в края на учебната година – там е спокойно и приятно, и, разбира се, няма жива душа – рай. 🙂

Вечерта започна добре, след като само за два часа и половина изхарчихме парите на Сънчо за бира и шотове. Но, ако трябва да цитирам една реклама: „3 бири – 6,60 лв, 12 шота – 16, 80 лв. Да видиш приятелите си пияни – безценно“ 😀 Накрая той сякаш беше по-ядосан от това, че сервитьорката, с която от известно време се шегуваме и за която ще стане дума и по-нататък вероятно, остана с впечатлението, че аз плащам… 😀

Затова реших да ги заведа на друго място, където евентуално да ги донапия и да се позабавлявам на техен гръб 🙂 Всичко вървеше идеално, с оглед на това, че дори и Хълк беше щастлив, а него съм го виждал пиян само един-два пъти (оооо, искате да ви разкажа за това… :D). Обаче сякаш сгреших с мястото, на което да идем. Влязохме в „Мюзик бокс“ – преди беше дискотека, намира се на ъгъла на една улица, излизаща точно на река Дунав. Там работи една хм… приятелка, която по-рано ми беше обещала, че ще ни танцува на скутовете 🙂 Не че държах да танцува на моя, но тайно се надявах да изпълни обещанието си и да потанцува малко на Хълк. Имах огромни надежди и да не сме единствените клиенти там, но те веднага се изпариха, след като влязохме вътре – бяхме ние тримата, двете сервитьорки и трима пръча, които ни гледаха така злобно, сякаш ще им откраднем момичетата. Не, задръжте си ги, момчета, тук сме само за пиенето… 😀

Хълк поръча на Сънчо пет шота, като в крайна сметка четири от тях изпихме двамата с него 😀 За мен и него пък аз поръчах нещо, чието име не помня, но бройката бе внушителна – 16.. или поне така си мислех, докато не ни донесоха само два 😀 Оказа се, че шрифтът в бар картата е толкова смотан, че разликата между б и 6 бе много малка… 🙂

Оттам нататък сякаш вечерта не тръгна много на добре – на Хълк настроението почти изчезна и със Сънчо се опитахме да го възвърнем. Затова на шега предложих да облекчим нуждите си върху една кола, Сънчо обаче го прие сериозно и веднага застана пред колата… готов за атака. Това не се хареса на нашият приятел и той почти ни изостави, докато ние бързахме пък, за да не ни хванат 😀 Накрая, от учтивост, все пак оставихме бележка на колата с послание: „Изпикахме ти се на колата… Познай къде :P“. По-просташко изпълнение не бях имал от години… Със сигурност не е нещо, с което бих се хвалил, но… няма как да го пропусна – нали ви разказвам история все пак.

След това решихме да се насочим към един от хубавите клубове в града – „Буда бар“, известен и като „Funky Buddah“. Мястото, където винаги можеш да се успокоиш и да послушаш малко хубава музика. Уви, това не беше нашата вечер и не можахме да си намерим места, затова си излязохме, хапнахме по един дюнер и не след дълго се прибрахме вкъщи… 🙂

На следващата вечер решихме да се съберем отново, като тоя път, понеже миналата вечер тримата средно бяхме изхарчили по 20 лв поотделно, бяхме в Хълк и гледахме „Непобедимите“ 2 (ще пиша и за тоя филм…) и пихме бира. Не знам дали някога съм ви казвал, драги мои читатели, но бирата е един от алкохолите, от които най-лесно се напивам, та след 2 литра бира можете да си представите къде се намирах… 🙂 По пътя нагоре, понеже със Сънчо решихме да се прибираме пеш, отново атакувахме една кола и оставихме същата бележка… като накрая се пошегувах, че ако полицаите решат да направят акция срещу нас, сигурно ще я нарекат „Пикльовците“… 😀

Е, явно ще напиша още една публикация….

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Coca-Cola Happy Energy Tour 2012 Русе

Оооо, вчера беше жестоко! 😀 За непросветените (нека им бъде простено) снощи в Русе бе концертът на Кока-Кола – Happy Energy Tour – подкрепен от The Voice, и със сигурност бе много по-добър от миналогодишния. Единственото, което тоя път не ми хареса толкова, бе… че не можах да пия изобщо от тая Кока-Кола, а и не можах да танцувам както миналата година, когато на концерта бях с един от приятелите ми – Сънчо – и хората ни обградиха, когато видяха, че почнахме да танцуваме, а тук… просто никой не пожела да се мръдне и на сантиметър 😀 Нооооо здраве да е. И съм 100% сигурен, че тази година имаше много повече хора от миналата.

Кока-Кола 2012 Криско

На шоуто бяха Бобо, Лора Караджова, Криско, Deep Zone Project (с тяхната невероятна и прелестна вокалистка – Надя.. оооох…), световният шампион по бийтбокс Skiller, Рафи, нашумелият в последно време Алекс Мика и други.

Едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление, бе това, че повечето изпълнители сякаш пяха на плейбек… да живеят технологиите и Бог да поживи човека, измислил плейбека 😀 Отделно… абе, някой виждал ли е Лора Караджова отблизо? Не че нещо (това си е лично мое мнение и не казвам изобщо, че изглежда зле), ама сякаш не е чак толкова прекрасна, колкото изглежда по видео клиповете и разните там фотосесии… За разлика от нея, обачееееее…. оооо… Надя от Deep Zone Project бе върха! Не само че сякаш наистина пя, но и изглеждаше зашеметяващо и на живо 😛 Евала! Освен това… хм… забелязах как по време на песните на Дивна и Богомил публиката (нямам предвид 13-14-годишните) леко позатихна и се унесе сякаш… Е, за щастие след тях се появиха изпълнители като Рафи, които направо взривиха публиката 🙂 Най-доброто изпълнение, поне според мен де, отново, както и миналата година, бе на Skiller. УНИКАЛЕН! Показа ни отново защо е световен шампион 😀 Не бива да се изпуска и „дуета“ му с танцьора Метин, при което публиката направо пощуря (имам и видео клип, но е с леко лошо качество и май ще пропусна да го показвам 🙂

Кока-Кола 2012 Рафи

За съжаление, точно за Skiller телефонът ми се изключи (а и на сестра ми, благодарение на която имам няколко снимки + тия двете), понеже батерията му се изтощи и не можах много да го снимам… Е, хич да не е – поне опитах, докато девойката пред мен не реши изведнъж да протегне ръка и да скочи нагоре, при което, макар и да беше 1.50, изби телефона ми от ръцете и той хвръкна на няколко метра напред… Тогава реших, че никога повече няма да го видя, нооо… все пак има явно Господ и някак ми го върнаха, макар и неработещ. За щастие отново – само батерията му се беше изтощила и сега си е цял-целеничък при мен 😀 Ето и самият инцидент (не се вижда много, звукът не е може би много добър, ама ще се задоволите с това… :D):

Алекс Мика пък изпя хита си „Далинда“… на плейбек 🙂 и се опита малко да потанцува. Трябва да му се признае, обаче, че е идеален за оперен певец – по едно време реши да ни сподели някои от училищните си спомени и изпя част от O Sole Mio 🙂 Тогава наистина показа гласа си. Евала! 🙂

След концерта със сестра ми тръгнахме да се прибираме, когато, малко преди Халите, видяхме как Лора и Криско ни задминаха… а ние ги познахме едва след минута-две… Вярно, очаквах и двамата да са нисички, ама чак да ми стигат до рамото… ?! 😀

В крайна сметка Кока-Кола показаха, че могат да правят добри концерти и макар може би някои неща да не ми харесаха, признавам, че снощи много се забавлявах и изобщо не съжалявам, че бях там 🙂 Благодаря ви на всички! 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Един хубав зимен ден.. :)

Кой е казал, че човек не може да се забавлява, дори когато е леко болен и пие какви ли не знайни и незнайни лекарства, за да се лекува? Ако има някой, който го твърди това, то със сигурност аз мога да го оборя.. или поне да опитам 🙂 Защото вчера за мен бе именно един такъв ден.

Първоначално нямах абсолютно никакви идеи за това какво да правя през деня.. Затова и се излежавах до късно и играех на компютърни игри. Е, по едно време това доста ми омръзна, което е странно.. при положение, че аз обичам да лентяйствам, и реших да се обадя на един от приятелите си – Георги, по-известен сред останалите ми приятели като Сънчо 🙂 Той, за разлика от мен, имаше своя цел за деня – да си купи дрехи 🙂 Е, аз реших да му помогна в избора, както неведнъж съм помагал на други мои приятели, но за тях… в някоя следваща история 😀

И така двамата се уговорихме да се чакаме в парка и оттам да поемем към магазините за дрехи. Времето навън бе толкова прекрасно, че аз съжалявах през цялото време, че съм си облякъл дебелото яке, ама.. съдба, преживях го и тоя факт, както и този, че докато чаках Георги, седях на една пейка в парка и всички баби и дядовци, които минаваха покрай мен, ме гледаха мноооогоо, ама мнооооогоооо зловещо – сякаш няма други пейки около мен и сякаш тази е „Свещената“ пейка 🙂 След известно време Сънчо дойде и изведнъж ни хрумна първо да минем през близкия мол, за който още май не съм казвал нищо в блога си 🙂 Той е… нещо много странно – хем е голям, хем е празен, хем е скъп, хем… се намира до болницата. Може би е направен с цел да разведрява пациентите. Уви, с петте магазина на кръст, които има в него, и с цените, които поне на втория етаж тръгват от 150+ лв, надали ще успее, но… управителите си знаят работата, предполагам 😉

Е, отидохме там и се запътихме към книжарницата, която се намира в него, за да огледаме за българо-немски, немско-български и българо-румънски речници… Едно ще ви кажа – преди 10 години цената на тия речници (имам предвид българо-немския и немско-българския, защото ги имам) бе 20 и 19 лв, а сега – 23 лв всеки 🙂 Явно знанието не е само сила.. 🙂 А най-учудващото бе, че българо-румънският, който имаше близо пет пъти по-малко думи от останалите, струваше дори още повече 🙂 Но както и да е, парите не са най-важното нещо в тоя разказ.. Или поне не много, но донякъде те спомогнаха за последвалата случка… 🙂

Тъй като изхарчихме доста пари по закупуването на тия… ценни неща, решихме да пропуснем днес дрехите и да се насочим към картинг пистата под мола. Ако не за друго, то поне да я видим какво представлява. Е, всъщност не стигнахме и до там, понеже в подземния паркинг се натъкнахме на една от ония пазарски колички и решихме да… изпълним желанието, което имахме още от преди Нова година, а именно – да се повозим в такава количка 🙂

Такова возене падна, че на няколко пъти щяхме да паднем от нея, а също толкова пъти се удряхме и в различните стени, греди и предпазни метални парапети… Но това не ни спираше – возехме си се на нея и хич не ни пукаше, че покрай нас минават хора и коли и че… евентуално някой може да ни наблюдава от охранителните камери, които трябваше да са разположени все някъде из тоя паркинг. Накрая ни осени гениалната идея да опитаме да я закараме до изхода, за да видим какво ще стане.. Най-интересното е, че като минавахме през един от легналите полицаи, който е точно преди изхода, машинката до него почна да пиука (или поне на мен така ми се стори) и в тоя момент от някъде се зададе някакъв мъж, който ни попита какво правим 😀 Ние спокойно му отговорихме, че изпробваме надеждността на количката, возейки се на нея. Той пък ни попита дали вози добре и след като отговорихме утвърдително, ни помоли да я върнем на мястото й… 😀

Въпреки последния „гаф“, денят беше прекрасен. 🙂 Макар и вече пораснали, детското желание за приключения явно все още не е изчезнало от нас.. 🙂

А ето и поздрав за Сънчо с една от любимите му песни от миналото… 😛

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂