Архив за етикет: убийство

„Аз съм самарянин и винаги нося нож със себе си“ или как да оправдаем убийството на някого

Днес сутринта реших да поразгледам новините из интернет – нещо, което по принцип правя рядко, защото повечето се въртят около вездесъщия БББ (не че имам нещо против него де, ама…), а в последно време и около изборите в САЩ – в които, поне според мен, бе ясно отдавна кой ще победи – или – около кончината на патриарх Максим (мир на праха му) и съответното избиране на негов заместник (също интересна тема, с оглед на това кой ще ламти повече за слава и пари там…). Но из новините видях и нещо, което грабна донякъде вниманието ми и реших някак да споделя мислите си с петимата си читатели – хем да отчета някаква дейност и за тоя месец, хем да опитам да пиша и на сериозни теми – нещо, което трудно ми се отдава по принцип…

Та в статията (която прочетох във Vesti.bg) ставаше въпрос за Джок Полфрийман. Ако не ви е ясно кой е този човечец – спокойно – аз също не знаех, докато не прочетох въпросната и още няколко други публикации из интернет за него. А ето и с какво е известен той – през 2007 година в София убива с нож българинът Андрей Монов и ранява приятеля му – Антон Захариев. На пръв поглед, човек без да се замисли, трябва едва ли не да каже: „РАЗПНЕТЕ ГО!“, но всъщност има ли правото да го каже?

По това, което прочетох, след пет години все още не е ясно точно как е станал инцидентът или по-точно – кой всъщност е виновен и каква е вината на австралиеца Полфрийман (изключваме частта с убийството де).

Според Захариев (който също бил ранен от чужденеца) той и убитият, заедно с техни приятели, празнували в някакво заведение, след което решили да отидат на дискотека. По пътя чули зад гърба си някакви хора на английски да говорят против расизма, а като се обърнал, Захариев видял, че Полфрийман държал заплашително нож в дясната си ръка, след което вече било твърде късно за каквато и да било смислена реакция…

Историята на австралиеца пък е лееееекооо по-различна – той, заедно с някакъв негов приятел, си вървели в тъмното, докато изведнъж не чули някаква караница и (това е важно да се отбележи) думата „негър“. Като се обърнали по посока на шума, видели как няколко човека били нападнали двама цигани (или както е уж по-правилно – роми – макар че според мен „циганин“ изобщо не би трябвало да се смята за обидна дума.. все едно аз да се обиждам от думата „българин“..). Разбира се, самарянското в Джок веднага избило и той решил да защити изпадналите в беда граждани, пробождайки смъртоносно Монов. Захариев няма спомен за това дали по време на инцидента около тях е имало цигани…

Психиатричната експертиза показва, че Полфрийман е осъзнавал напълно постъпката си, а австралиецът определя себе си като самарянин (?!).

Вярно – самарянско е да помогнеш на някой в беда, да защитиш по-слабия, да се бориш срещу расизма и т.н., но в мен, след изчитането на статията, някак веднага се появиха два въпроса… Първо – най-простичкото – кой българин би обидил някой циганин (ром) с думата „негър“? При положение, че някак циганите се обиждат ужасно много от самата дума циганин, а да не говорим още колко много епитети, различни от „негър“, могат да се ползват, за да обидиш някой от такъв произход. Второ… самарянско ли е да отнемаш живот? (Лирическо отклонение за незапознатите – всичко, относно самарянството и това как тая дума е станала нарицателна за правенето на добри неща, идва от библейската притча за добрия самарянин (Лука 10:25-37), в която се разказва за човек, който по пътя бива нападнат, пребит и ограбен от разбойници. След произшествието покрай полуубития минават Божи служител, левит (отново нещо подобно на свещеник) и самарянин (обикновен жител на областта Самария, която се намирала в древна Палестина). От тримата само последният се спрял и помогнал на нуждаещият се, като дори го завел в странноприемница и платил на стопанина за всичко необходимо. Него Исус дава за пример на учениците си) И кой всъщност има правото да отнема живот? Кой е по-горе от другия, та да решава дали някой трябва да умре? Щом е искал да помогне на нападнатите, защо просто не се е обадил в полицията? Или – като толкова не е имал време за това – защо умишлено е извадил ножа си и е нанесъл толкова смъртоносен удар? Упс… май въпросите станаха повече от два…

От статиите в интернет става ясно и че Захариев е попроменял малко историята си за случилото се с течение на времето, което пък от една страна би ме накарало да се замисля и дали всъщност той и неговият приятел също нямат някаква вина за този инцидент.

Но въпреки това отново се появява въпросът защо Полфрийман би извадил нож? Защо, след като не той е бил нападнат, вади оръжие за самозащита и защо просто не ги е заплашил с ножа (след като така или иначе явно го е извадил…), а директно е налетял на хората?! Не че съм расист или нещо такова, даже напротив – винаги съм бил против разделението на българи, чернокожи, цигани, турци, афганистанци, японци и т.н. – все пак всички сме хора и тъпчем една и съща земя, и, както аз имам правото да живея и да бъда човек, така и на другите не бива да им се отнема това право, но според мен историята за самозащитата и добронамереността към онеправданите някак леко ми се струва като опит на адвокатите му да се възползват от етническите проблеми, които имаме тук от много години. Което е адски нагло и обидно…

И така, в крайна сметка Джок Полфрийман (който е роден през 1986, между другото) бе осъден на 20 години затвор и 450 000 лв обезщетение за родителите на убития Андрей Монов, които все още не е изплатил и по тях текат лихви… Не стига всичко останало, но сега той иска да бъде преместен в родната си страна (както преди време стана с друг чужденец, който уби български гражданин – англичанинът Майкъл Шийлдс, който по-късно бе освободен от тамошните власти). Една от причините били, че тук се отнасяли много по-зле с него, отколкото с другите затворници. Но не знам кое го учудва? Очаква да живее в палат и да се грижат за него като за цар, след като е убил наш сънародник? Все пак австралиецът е подал жалба в Европейския съд за човешки права, но май и там няма да го огрее много, след като решението, което те ще вземат, ще бъде ясно чак след около пет години…

В заключение – никой и нищо не може да решава кой трябва да живее и кой – не. Независимо колко безкористни и добри са били намеренията му (ако въобще това не е просто пошла адвокатска измислица), той трябва да плати по някакъв начин за това, което е сторил.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂