Архив за етикет: Уди Харелсън

По приятелски/Friends with benefits

Ето, че лятото вече свърши, а с него и така любимата на всички ваканация 🙂 Затова някак си е и време да почна пак да пописвам от време на време тук… Първото нещо, за което се сетих, че искам да споделя с петимата си читателя, е именно тоя филм – „По приятелски“ (който всъщност гледах на кино миналата година), тъй като очакванията ми към него бяха много ниски, да не кажа почти никакви, но в крайна сметка останах приятно изненадан.

Та накратко и за какво иде реч в тази любовна комедия – Дилън (в ролята – любимият на много девойки по света Джъстин Тиймбърлейк, който напоследък започна да участва в доста филми) живее в Лос Анджелис и е редактор на едно много посещавано онлайн списание  (или блог – не помня вече, но и това са само формалности). Явно талантът му е толкова голям, че от нюйоркското издание на GQ го канят да им стане редактор, а човекът, осъществяващ тази „сделка“ е Джейми (по-известна на повечето тийнейджъри, прекарали безсънни нощи в мисли по нея, като Мила Кунис :)).

Уви, колкото им върви и на двамата в работата, с която се занимават, толкова не им върви в любовта. Той – неспособен да показва чувствата си, а тя  – емоционално увредена – каква по-идеална двойка от тази? 🙂 Това донякъде е и причината, поради която Дилън предлага на Джейми от време на време да правят секс – все пак и двамата са самотни, и двамата имат нужди, а и няма да имат никакви ангажименти към когото и да било. И се почна една… 😀

В крайна сметка, след първия опит двамата решават, че май не е много добра идея да бъдат чак толкова много интимни. Въпреки това решението им да не правят секс траеше само няколко минути (поне на екрана). С течение на времето, обаче, и двамата осъзнават, че всъщност смесването на приятелството със секса ще обърка всичко и ще ги накара да се замислят какво всъщност искат един от друг.

В резюме – филмът не е някакъв шедьовър, но определено си заслужава 90-те минути, които ще загубите в гледане. Играта и диалозите са толкова добри, че несъмнено биха ви накарали да се смеете през по-голямата му част.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Игрите на глада/The Hunger Games

Ето, че след дълго мълчание, подбудено основно от мързела ми, а и донякъде от уж моята голяма ангажираност, реших най-сетне да понапиша няколко реда за някой филм… И то не за кой да е, а за дългоочаквания (може би от мнозина – „Игрите на глада“.

Творбата на Сюзън Колинс придоби широка известност още преди появата си и на големия екран, но след премиерата със сигурност вече е една от най-търсените. А ето и накратко за какво става въпрос…

Действието се развива някъде в необозримото бъдеще, където на мястото на Северна Америка, унищожена от различни природни бедствия, се издига държавата Панем с 12-те си окръга. Навремето те били 13, но гражданите на страната се надигнали на бунт срещу бляскавата столица – Капитол – който бил потушен с много кръвопролития, а 13-ия окръг бил унищожен. За назидание на останалите дванадесет, победителите създали Игрите на глада – състезание, в което всеки район е представен от едно момче и момиче, като в повечето случаи те са избрани чрез жребий. В тази игра, обаче, битката е до смърт.

Историята започва именно с жребия за Игрите в окръг 12, от където е и главната героиня – Катнис Евърдийн. Тя е готова на всичко за малката си сестричка Примроуз и когато съобщават името й, Катнис знае, че трябва да се жертва за нея и да отиде на Игрите. Състезание, в което тя не само ще опознае себе си по нов начин, но ще се изправи и срещу безмилостни опоненти. Игри, в които няма победител, тъй като всеки губи част от себе си, независимо по какъв начин. Битка, която Катнис няма да води само заради себе си и семейството си, но и заради цял Панем, за да покаже на управниците, че те не могат да им казват как да живеят или как да умрат…

А ето и моите впечатления от филма… Гледах го на кино, още когато излезе – в края на март. По време на целия филм бях като прикован за екрана и не отмествах поглед и за секунда, а след края му – бях много впечатлен. Но това сякаш бе само защото не бях чел книгата. След като я прочетох (което стана за около два дни) отново реших да гледам филма и открих, че двете се различават доста. Да, главната идея е запазена, но някои персонажи, както и моменти, са пресъздадени по малко по-странен начин (което всъщност не ми хареса, отколкото е показано в книгата… или поне на мен така ми се стори. В заключение бих казал, че филмът не е лош и ако не сте чели книгата, със сигурност ще ви хареса много. Но за тези, които първо са минали през книжния вариант… е, ако имате време за губене и не знаете с какво да го запълните – опитайте с филма 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂