Архив за етикет: футбол

България унизена насред София…

Е, ето, че поредната загуба на националния ни отбор по футбол вече стана факт. Май свикнахме вече, а? А ако не сме, то трябва да се подготвим добре, защото с такава игра и такива хора, то със сигурност ще трябва да свикваме…

Днес непретенциозният (поне за мен) отбор на Черна гора ни показа как трябва да се играе и ни надигра на стадион „Васил Левски“ с 0:1 с гол на Зверович в средата на първото полувреме. След загубата Станимир Стоилов си подаде оставката… доста, доста късно според мен.

В началото на двубоя отборът ни започна доста добре. През първите двайсетина минути владеехме положението и само, може би, прекалено голямото желание на Попов и компания ни лишиха от голове. И все пак в тези първи минути сякаш всички тайно се надявахме, че отборът ще може да се противопостави на съперника си и да забрави за срамната загуба от Англия преди дни. И тъкмо когато си помислихме, че ще успеем да отбележим гол – Попов удари топката с глава и стражът на гостите със сетни усилия я изби от голлинията – отново допуснахме (както стана и в мача с англичаните) след контраатака.

Още по-жалкото в тази ситуация бе, че единствено ние си бяхме виновни за гола. Четирима футболисти в бели фланелки бяха се наредили около голмайстора на гостите Зверович и сякаш само го чакаха да ритне топката. Илиян Стоянов, който бе точно на пътя й, просто извъртя тялото си и остави Михайлов – който сякаш не виждаше добре къде е топката – да се справя със ситуацията. Синът на легендарния вратар и настоящ президент на БФС (който се надявам някак, че ще сметне за хубаво също да подаде оставката си в най-скоро време) изби топката, но тя се удари в гредата и влезе във вратата ни за 0:1. След този гол футболистите на Станимир Стоилов изобщо не можаха да направят смислена атака.

През голяма част от времето от трибуните на стадиона се чуваха викове „Оставка, оставка“… напълно заслужени според мен. И все пак днес националите ни изобщо не могат да се оплачат от липсата на подкрепа, тъй като хората, които си бяха дали парите, за да ги гледат наживо, наистина викаха и пееха през целия мач… сякаш надявайки се, че това ще успее да стимулира нашите момчета. Да, ама не…

През второто полувреме напълно загубихме желание за игра и повечето ни атаки завършваха пред наказателното поле на гостите, без дори да бъде отправен и удар към тяхната врата. Общо взето нападахме по един и същи начин – по крилата с центрирания, които много често се оказваха и неточни. Валери Божинов и днес не можеше изобщо да се каже, че е на терена. Същото важи и за доста от играчите на отбора ни. Илиян Стоянов отново не знаеше къде се намира и добре бе, че поне Иванов от време на време се сещаше, че е на стадиона, та успяваше да спаси някак и без това доста трагичното положение.

Както каза Славчо Пеев – трябва да се играе с желание и любов – любов към привържениците и желание за победа. Това липсваше най-много на националния ни отбор. Другите неща, които липсваха, бяха двамата Митковци – Бербатов и Иванков… сигурен съм, че с тях отборът ни щеше да седи много по-добре на терена. Преди Бербатов да се махне от националния всички много го оплюваха и казваха, че не ставал за нищо, но пък в крайна сметка той единствен успяваше да направи нещо по-интересно пред противниковите врати. Сега вече няма кой да го прави, нямаме голмайстор, който да може да се възползва от всяко едно положение, което се е появило пред него…

Да, вече съм склонен да вярвам и че те, нашите национали, просто толкова си могат – затова и със сигурност след края на тези европейски квалификации ние ще сме на последно място – но някак си все още не съм напълно убеден, че тези футболисти са чак толкова слаби. В крайна сметка голяма част от тях уж се представят на ниво в своите отбори… Не вярвам да стане кой знае каква огромна промяна след напускането на Станимир Стоилов. В интерес на истината не само той е виновен за загубите, които отборът ни натрупа. Трябва да си отидат доста хора и от националния ни отбор, и от БФС, ако искаме да започнем да се изкачваме нагоре… поне така ги виждам аз нещата.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Англия победи България с 4:0

Ето, че и първата ни среща от квалификациите за европейското първенство през 2012 година завърши. Естествено, англичаните ни победиха, при това с голям резултат – 4:0, макар и да не показаха чак толкова добър футбол, колкото би трябвало да се очаква от тях. Бих казал, че виновниците за успеха им са двама техни играчи – вратарят Харт и нападателят им – Дефо. Първият днес показа, че заслужава да бъде не само вратар на повикване, а вторият – отбеляза три от четирите гола в нашата врата.

Като цяло мачът започна много зле за нашите и още в третата минута Дефо успя да се разпише след грешка на един от защитниците ни, който не успя да избие топката от краката му. След това последваха минути, в които нито един от двата отбора не застрашаваше сериозно противниковата врата. Естествено, англичаните атакуваха повече и Михайлов трябваше на няколко пъти да спасява положението, но до края на полувремето така и не се стигна до нов гол.

Тъкмо когато започнахме да поизравняваме играта през второто полувреме, дойде и вторият гол на домакините – нашите направиха една добра атака, завършила с удар на Ангелов по посока на английската врата, но Харт успя да избие топката, от което последва и контраатака за домакините, при която Джърмейн Дефо успя да се разпише във вратата ни за втори път. Малко след това имахме възможност да намалим резултата, но стражът на трите лъва успя да спаси удара на нашия футболист.

В края на полувремето, в 83-тата минута, резервата Адам Джонсън направи резултата класически – 3:0. Три минути по-късно Дефо реализира своя трети гол за вечерта и оформи крайния резултат – Англия – България 4:0.

Бих казал, че на моменти отборът ни се държа добре на терена, но тези моменти бяха прекалено малко. През по-голямата част от двубоя нашите седяха предимно в своята половина и се опитваха да си подават помежду си, но на моменти дори и това не ставаше – много често се случваше Стоянов изобщо да не знае къде е топката, а Миланов пък просто да я праща нескопосано напред. Атаките ни бяха мудни и, както се изрази английският коментатор, прекалено предсказуеми. Единственият, който може би заслужава лека похвала от футболистите, излезли срещу Англия, е Николай Михайлов. Той спаси всичко, което можеше да спаси, като изобщо не трябва да се хвърля изцяло върху него вината за головете. Уви, една птичка пролет не прави. Стилиян Петров и Мартин Петров на моменти също показваха класата си, но през по-голямата част, особено крилото на отбора, изобщо не се забелязваха на терена. Безкрайното много грешки в защита, както и липсата на каквато и да е идея в нападение доведоха до злощастния за нашия отбор край.

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

ЦСКА вече се издигна до престижното осмо място…

Ето, че отборът на ЦСКА спечели втората си победа в шампионата на България… в петия кръг… Йеее 🙂

Отдавна мислех да спра да коментирам българските мачове и отбори, но просто днес някак не можах да се сдържа. Отборът отново игра на ниво… подходящо за Б групата, с което показа за пореден път, че напускането на Любослав Пенев през зимата на миналата година бе грешка. Оттогава отборът креташе едва, едва… Със Зафиров също не седеше чак отвратително зле, но след идването на Павел Дочев, „червените“ напълно загубиха своята форма. Поне за мен това е най-слабият отбор на ЦСКА от много, много години насам.

Сегашният треньор… някакъв македонец, също не мисля, че е достатъчно добър за поста, на който е в момента. Футболистите, които бяха привлечени – също. Но да се върна малко към мача…

Всъщност той започна доста добре за домакините от Сливен, които в 17-тата минута отбелязаха гол след една много добра атака. До края на полувремето те имаха възможност напълно да решат мача, но така и не успяха да го сторят. Футболистите на ЦСКА пък от своя страна изглеждаха като някакви юноши, излезли да играят срещу някой елитен мъжки отбор – атаката, водена от Шеридън, Тибони (който като че ли за нищо не става) и Делев, хич я нямаше – първият бе толкова тромав, та само от време на време стигаше до топката… подскачайки, вторият пък дори не можеше да я овладее, а на моменти си мислех, че и не знае къде е топката, а последният… той просто си е такъв, поне откакто отборът игра срещу Динамо Москва преди година. 😀 В защита нещата също не седяха никак добре – футболистите не можеха да си подадат изобщо топката, а ако се наложеше пък да я изчистват – майко мила…

В самия край на първото полувреме гостуващият тим имаше късмет, тъй като съдията не отсъди дузпа в тяхна полза. Не, че всъщност имаше такава, но в доста мачове се е случвало да се дава нарушение за такава игра с ръка.

Все пак през второто полувреме футболистите на ЦСКА показаха на какво са способни и за около десетина минути отбелязаха три гола, с което сломиха напълно домакините и взеха трите точки, с което вече имат  актив от седем точки и са на осма позиция. Трябва да се признае, че за тия няколко минути „червените“ не играха чак толкова зле, но лошото е… че явно силите им стигат само за толкова – пет-десет минути на мач…

Въпреки това силно се надявам отборът на ЦСКА да се съвземе и някак в скоро време да покаже, че заслужава все още да бъде смятан за един от добрите отбори в страната ни… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Испания вече покори и света :)

Ето, че и световното в ЮАР вече приключи. Със сигурност ще го запомним с много неща – прекалено многото съдийски грешки, оказали се решителни за някои от мачовете, безкрайният шум по стадионите, предизвикван от вувузелите, първото световно, провело се в Африка, както и… първото световно извън границите на Европа, спечелено от отбор от Стария континент. 🙂 И то не кой да е отбор, а Испания.

Още преди началото на турнира бях почти убеден, че „Ла Фурия“ ще са един от малкото европейски отбори, които ще имат възможност да спечелят титлата. Уви, без малко да се изложа, след като още в първия си мач те загубиха от непретенциозния отбор на Швейцария с 0:1. 🙂 През следващите мачове също не можаха да покажат напълно своите възможности, но все пак надиграха и Хондурас, и Чили. След това на осминафиналите успяха да се справят и със съседите си от Португалия, които не показаха нищо кой знае какво в този мач, въпреки че в отбора им бе и Кристиано Роналдо. 🙂 На четвърфиналите пък единствено рефлексът на Икер Касияс успя да ги прати на полуфинал, където се изправиха срещу наглед непобедимата Германия.

Преди този мач вече не знаех дали испанците ще успеят да се класират за финала, но тайно се надявах да ме изненадат, както и да изненадат целия свят. Германците през цялото световно първенство показваха много красив и резултатен футбол – още първия си мач го спечелиха с 4:0 срещу Австралия, на осминафиналите отстраниха Англия с разгромното 4:1 (не без помощта и на съдията, разбира се), а на четвъртфиналите победиха не кой да е, а отборът на Аржентина – с 4:0. Все пак Вия и компания показаха защо преди две години станаха европейски шампиони именно след мач срещу Германия и надвиха „маншафта“ с 1:0. 🙂

Така се стигна и до дългоочаквания финал – Испания – Холандия. Холандците по време на мондиала също не показваха кой знае колко красива игра и дори играеха доста пъстеливо, но в крайна сметка с постоянството си заслужиха да се борят за титлата. Преди битката на терена емоциите и страстите постепенно ескалираха. Както преди всеки мач от това световно първенство, се започнаха и прогнозите и предсказанията. Октоподът Паул, който досега бе познал всички мачове на германците (включително и загубата от Испания с 1:0) сега предричаше победа за иберийците, други животни – пък за Холандия. Другото нещо, за което мислеха всички, бе това как ще се представят съдиите на този финал. Сигурен съм, че всички футболни запалянковци помнят многобройните грешки, които допускаха съдиите на това първенство – от незачетения гол на Италия срещу Словакия, та до гола от засада на Тевес срещу Мексико (разбира се и преди мача на Италия, и след мача на Аржентина имаше грешки, които повлияха по един или друг начин на развитието на двубоите, но сега просто времето няма да ми стигне, за да ги изброя 🙂 ). За щастие Хауърд Уеб не повлия с нищо на мача (поне за мен) и остави всичко да се реши от футболистите на терена.

Мачът през цялото време бе равностоен. Още в началото и двата отбора показаха, че са готови на всичко, само и само да не загубят мача – съдията за 30-тина минути показа около пет-шест жълти картона. Пропуски имаше и пред двете врати, но така и не се стигна до гол през редовното време. Както каза коментаторът на двубоя по повод продълженията: „Сякаш на никой не му се иска да свърши това световно първенство“. И като че ли наистина бе така – пропуските пред вратите на Стекеленбург и Касияс следваха един след друг, но до гол така и не се стигна.

Пет минути след началото на второто продължение обаче футболист на Холандия получи втори жълт и съответно червен картон за нарушение срещу Иниеста. В този момент може би много хора си казаха, че краят на мача вече е ясен, но холандците вместо да се приберат, не спираха да атакуват и дори през първите две-три минути след изгонването на техния съотборник те владееха повече топката. За тяхно нещастие, и за огромно мое, а и на всички привърженици на Испания щастие, в края на продължението Иниеста излезе очи в очи със стражът на „лалетата“ и като че ли събра всичката си ярост и желание и ги изстреля заедно с топката във вратата на Холандия. Гол, с който той ще остане завинаги в историята на испанския футбол като един от хората, донесли първата световна титла на „Ла Фурия“. Гол, чрез който испанците покориха вече не само Европа, но и целия свят… поне до 2014 година. 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Полуфиналистите вече са ясни…

Както на много хора сигурно е ясно, вчера и онзи ден се изиграха четвъртфиналните срещи-реванш от турнира Шампионска лига. Във вторник ЦСКА Москва посрещна на своя стадион италианския шампион Интер, като нерадзурите бяха считани за фаворит и логично победиха с 0:1 (0:2 общ резултат) и се класираха за полуфиналите. В другия мач пък Барселона тотално надиграха Арсенал с 4:1 (6:3 общ резултат), като според повечето запознати и не чак толкова запознати с футбола хора не Барселона, а Меси победи артилеристите с феномалната си игра и четирите си отбелязани гола. Така в следващия кръг шампионите на Италия ще трябва да се изправят именно срещу аржентинеца и испанския грант. До тук всичко вървеше според прогнозите на специалистите, а и според моите очаквания.

Вчера, обаче, не бе така. Като за начало се надявах Бордо да успеят да отстранят сънародниците си от Олимпик Лион, но жирондинците спечелиха с минималното 1:0 у дома и с общ резултат 3:2 класираха Олимпик напред.

В другия мач Манчестър Юнайтед посрещна Байерн Мюнхен на своя „Олд Трафорд“. Воденият от Сър Алекс Фъргюсън отбор се очакваше да няма кой знае какви проблеми срещу баварците и след 2:1 в Германия тук всичко трябваше да бъде просто формалност, която да класира Юнайтед напред. През първите 30-40 минути на двубоя това наистина изглеждаше така – само за десет минути червените дяволи стигнаха до 2:0 с много красиви голове на Гибсън и Нани. След това отново португалецът с много силен удар направи 3:0 за отбора от Манчестър. Като че ли всичко бе решено… Но в края на първото полувреме Ивица Олич от много малък ъгъл прати топката във вратата на ван дер Саар за 3:1 и върна надеждите на немския тим.

Оттук нататък започнаха и мъките на Манчестър. Пет минути след подновяването на играта защитникът на домакините – Рафаел – получи втори жълт картон и съответно червен за нарушение срещу френското крило на баварците Рибери. Отначало, като съдията свири нарушението, дори не подозирах, че ще даде картон на младока. Но след като видях как изведнъж около него се скупчиха половината футболисти на немския тим, почти бях сигурен, че бразилецът ще бъде изгонен. 🙂 Логично младият английски отбор се шашна и в края на мача Робен отбеляза много красив гол във вратата на Юнайтед и оформи крайния резултат – 3:2 и общия резултат от двете срещи – 4:4, който, благодарение на повечето си голове на чужд терен, гарантира класиране на Байерн към полуфиналите, където ще срещнат Олимпик Лион.

Не, че съм кой знае какъв капацитет, но лично според мен това бе един от най-лошите мачове за Сър Алекс. Снощи, още като коментаторите на ПроБГ казваха кои ще играят, си помислих това, след като чух, че и контузеният Уейн Рууни е в игра. Четох из разни сайтове, че това е било не толкова, защото е бил възстановен от травмата, която получи в първия мач с германците, колкото заради това, че просто така той щял да отвлича вниманието на немската защита и неговите съотборници щели да направят нещо през това време. То може би и така и стана… през първите десет минути, в които Юнайтед отбелязаха два гола, но след това… вече май Байерн разбраха, че нападателят на Манчестър е безобиден (единственото, което направи той, бе да подаде на Гибсън за гола в третата минута). Вярно, че Бербатов не е във форма от известно време насам, но смятам, че можеше да влезе още след края на полувремето на мястото на англичанина.

Другата по-голяма грешка, според мен де, бе това, че Фъргюсън остави Рафаел в игра. Наистина момчето може да играе – показа го през първата част на двубоя с добрите си изяви срещу Рибери и с няколкото атаки, които тръгнаха от него, но заради желанието си да играе той, както казват някои, „изгоря“ в мача. Логично бе да бъде сменен, след като получи първия си жълт картон. Уви… това не стана и смените, които Фърги направи след като отборът му остана с десет души, бяха хаотични… сякаш дори и той не знаеше какво да прави. Затова и тимът на Байерн се оказа крайният победител…

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂