Архив за етикет: Хълк

Една интересна вечер

Мина много време от последния ми разказ и затова днес реших да ви позабавлявам с едно от последните си преживявания, а и така ще зарадвам може би един от приятелите си, който уж все се оплаква, че не съм писал истории за него тук. И, както досега сигурно сте забелязали, надали щеше да е забавна, ако краят й беше хубав за мен. Макар че досега обикновено всяка една от историите ми е била с хубав край, но надали много от четящите са го разбирали. Стига повече увъртания, да минем към основното 🙂

Действието се разви миналия петък, когато се бях прибрал в Русе. Бях решил да се видя с приятеля ми Хълк, който вече е участвал в една или две мои истории и най-добрата ми приятелка, която за по-кратко ще наричам сестра ми 😀

С тях двамата бяхме решили да излезем вечерта на Дийп и  да си поприказваме. Срещата ни мина приятно и неусетно, и тъкмо когато се разделихме със сестра ми, ми се обади друг мой приятел (от днес нататък ще бъде известен като Сетаджията). Досега не мисля, че съм разказвал истории с него, макар да сме имали поне три, които са заслужавали да станат достояние на широката общественост. Затова ще го представя накратко – забавен е, но става по-забавен след като пийне, когато става още по-разговорлив и започва да заприказва всяко момиче. И обикновено го прави, само за да го накара да ме удари.. 😀

След 20 минути увъртания накрая се разбрахме да се върнем на Дийп и да пийнем по нещо, за да се видим с него. Там си поръчахме шотове, които обаче трябваше да изпием набързо, тъй като щяха да затварят. За капак в заведението някоя от гостенките имаше рожден ден и единствените мъже там бяхме аз, Сетаджията, Хълк и… стриптизьорът, който танцуваше в скута на рожденичката. Не бях потресен от това, че има полугол мъж, а от факта, че той не бе нито красив, нито стегнат, което за пореден път доказа, че телевизията създава една много изкривена представа за някои неща…

В Дийп времето отлетя бързо и единствените по-смислени разговори, които се водеха, бяха около задните части на едно от момичетата, които бяха като магнит за моя приятел Сетаджията. Уви, те си тръгнаха прекалено бързо и той не можа да разбере дали чарът на това момиче не се крие в това да стои с гръб към останалите 😀

След като си тръгнахме от Дийп, решихме да отидем на Plan B, но по пътя се спряхме в буда бар или по-известния вече като The Funky Buddha, където сметнахме, че ще ни е по-приятно. Веднага си избрахме маса, която е около момичета и… пиенето започна.

Не знам дали съм ви разправял, но уменията ми в танците са също толкова големи, колкото и в говоренето на испански език, който съм чувал единствено по телевизията, затова и аз обикновено на такива места само леко се поклащам в ритъм, колкото да симулирам дейност, и от време на време оглеждам съседните маси, за да се уверя, че има и други като мен. В едно от тези ми оглеждания видях как Сетаджията отиде да заговаря група момичета, танцуваща точно срещу нас. Помислих, че те ще го изгонят, но те направиха точно обратното. Което ме подсеща за още едно умение на Сетаджията – да сладкодумничи 🙂 След не много време те вече идваха да си кажат наздраве с мен и Хълк, който обаче не бе особено очарован, тъй като те бяха на около 18-19, а и от четирите момичета, може би само едно-или две покриваха критериите, които ще поясня някой ден в блога си.

По едно време Сетаджията се върна с още алкохол и отиде да си говори отново с момичетата, което ме накара все пак да попитам най-симпатичното от тях (а и най-трезво изглеждащо) дали той не им досажда вече.

Аз – Ако моят приятел ви досажда, само ни кажете и ще ви оставим на мира.

СимпатичноМомиче – А, не, ние се забавляваме много дори!

Аз – Значи му се подигравате? Съответно и на нас, като негови приятели?

СимпатичноМомиче – Е, не, само се забавляваме… засега.

Сетаджията – Айде бе, Калояне, върви поздрави момичетата и честити рождения ден на ей онова там!

Аз – А, не, аз съм си добре и тук.

Сетаджията (дърпайки едно момиче, което не бе от компанията на тези, с които той разговаряше) – Ела му зашлеви на тоя идиот един шамар! Ела, ела! (При което тя само го погледна и си продължи напред, а той остана в недоумение около секунда :D)

Вечерта вървеше повече от забавно – аз и Хълк си приказвахме и от време на време се правехме, че танцуваме, Сетаджията си беше намерил кой да го слуша и въобще животът беше прекрасен. Точно тогава той отново реши да накара същото момиче да ме удари, при което тя този път дори не го и погледна. Това сякаш леко го натъжи и аз все пак реших да честитя рождения ден на момичето, което беше в компанията на СимпатичноМомиче, след което отново си поприказвах със СимпатичноМомиче и разбрах, че тя всъщност се казва Маги.

Маги – Моите приятелки скоро ще си тръгват, но на мен не ми се тръгва още. Имате ли някакви планове за после?

Аз – Ами не, но можем да измислим, все пак не искаме да те отегчаваме, след като толкова много се забавлява с нас.

Маги – Ами може да повървим заедно към общежитията, аз живея в тази посока (тя си бе помислила, че живеем там, тъй като й казах, че сме студенти).

Аз – Ами може, да. Сигурна ли си, че нашият приятел не ви пречи? Той е малко такъв сега, понеже наскоро остана сам и ние решихме да го поразведрим малко, като излезем.

Маги – О, да, сигурна съм. Те моите приятелки ме изведоха мен поради същата причина.

Последното й изречение не можах да го чуя добре и чак малко по-късно разбрах какво е искала да ми каже, но замаскирах всичко, като привлякох вниманието й към Хълк.

Аз – На моят приятел му е скучно нещо. Дали твоята приятелка (която също беше симпатична) няма да иска да му прави компания?

Маги – Тя е богиня, а и в момента е толкова пияна, че въобще няма да може да го отрази.

Аз – Е, и моят приятел тази вечер е безсмъртен, спокойно.

Но в този момент Богинята се оплака, че Сетаджията си говори с рожденичката, а тя искала да си ходи, при което всички в купом тръгнахме. По една или друга причина, обаче, двете групички поехме в различни посоки 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 1

Поразгледах сайта си и видях, че е минало доста време от последния ми разказ за някои от моите премеждия, та реших да понапиша ред-два за това, което ми се случи през последните две седмици. Е, поради това, че историите са кратки, отново ще ги обединя в едно, като всякаква прилика с реални лица и събития е напълно НЕ-случайна 😀 И предупреждавам – не си вадете прекалено лоши заключения от следващите редове. Голяма част от събитията бяха породени от смесицата на алкохола с нашата простотия, затова – ако смятате, че едно-две прегрешения ще ви откажат да четете блога ми – продължавайте… 😀

Всичко започна от по-миналата събота, когато от Румъния се върна един от добрите ми приятели – Сънчо. Вярно, с него в последно време сме в обтегнати взаимоотношения, но… нали приятелите приемат всичките си странности, та какво да се правим – преодоляваме някак различията си 😉 По повод завръщането му, решихме да се съберем по мъжки и да пийнем по нещо. По мъжки – по мъжки, колко да е по-мъжки? Единствените, които бяха на разположение да излязат въпросната вечер, бяхме аз, той, Хълк и Мини Аз. Последният още не е много деен в моите разкази, но имам странното усещане, че ще ви го споменавам често в следващите месеци 🙂 В този разказ, обаче, той има много малка част, която е някъде към средата… стига да не реша да разделя историята на две, но това ще видим с течение на редовете, които изпиша… 🙂

Та… в крайна сметка Мини Аз се отказа от излизането и накрая бяхме само аз, Хълк и моят стар съученик. Решихме, след като отказалият се идиот предложи тая идея, да отидем в „Утопия“ – едно от заведенията, които са разположени в близост до университета. В дни като тоя – в края на учебната година – там е спокойно и приятно, и, разбира се, няма жива душа – рай. 🙂

Вечерта започна добре, след като само за два часа и половина изхарчихме парите на Сънчо за бира и шотове. Но, ако трябва да цитирам една реклама: „3 бири – 6,60 лв, 12 шота – 16, 80 лв. Да видиш приятелите си пияни – безценно“ 😀 Накрая той сякаш беше по-ядосан от това, че сервитьорката, с която от известно време се шегуваме и за която ще стане дума и по-нататък вероятно, остана с впечатлението, че аз плащам… 😀

Затова реших да ги заведа на друго място, където евентуално да ги донапия и да се позабавлявам на техен гръб 🙂 Всичко вървеше идеално, с оглед на това, че дори и Хълк беше щастлив, а него съм го виждал пиян само един-два пъти (оооо, искате да ви разкажа за това… :D). Обаче сякаш сгреших с мястото, на което да идем. Влязохме в „Мюзик бокс“ – преди беше дискотека, намира се на ъгъла на една улица, излизаща точно на река Дунав. Там работи една хм… приятелка, която по-рано ми беше обещала, че ще ни танцува на скутовете 🙂 Не че държах да танцува на моя, но тайно се надявах да изпълни обещанието си и да потанцува малко на Хълк. Имах огромни надежди и да не сме единствените клиенти там, но те веднага се изпариха, след като влязохме вътре – бяхме ние тримата, двете сервитьорки и трима пръча, които ни гледаха така злобно, сякаш ще им откраднем момичетата. Не, задръжте си ги, момчета, тук сме само за пиенето… 😀

Хълк поръча на Сънчо пет шота, като в крайна сметка четири от тях изпихме двамата с него 😀 За мен и него пък аз поръчах нещо, чието име не помня, но бройката бе внушителна – 16.. или поне така си мислех, докато не ни донесоха само два 😀 Оказа се, че шрифтът в бар картата е толкова смотан, че разликата между б и 6 бе много малка… 🙂

Оттам нататък сякаш вечерта не тръгна много на добре – на Хълк настроението почти изчезна и със Сънчо се опитахме да го възвърнем. Затова на шега предложих да облекчим нуждите си върху една кола, Сънчо обаче го прие сериозно и веднага застана пред колата… готов за атака. Това не се хареса на нашият приятел и той почти ни изостави, докато ние бързахме пък, за да не ни хванат 😀 Накрая, от учтивост, все пак оставихме бележка на колата с послание: „Изпикахме ти се на колата… Познай къде :P“. По-просташко изпълнение не бях имал от години… Със сигурност не е нещо, с което бих се хвалил, но… няма как да го пропусна – нали ви разказвам история все пак.

След това решихме да се насочим към един от хубавите клубове в града – „Буда бар“, известен и като „Funky Buddah“. Мястото, където винаги можеш да се успокоиш и да послушаш малко хубава музика. Уви, това не беше нашата вечер и не можахме да си намерим места, затова си излязохме, хапнахме по един дюнер и не след дълго се прибрахме вкъщи… 🙂

На следващата вечер решихме да се съберем отново, като тоя път, понеже миналата вечер тримата средно бяхме изхарчили по 20 лв поотделно, бяхме в Хълк и гледахме „Непобедимите“ 2 (ще пиша и за тоя филм…) и пихме бира. Не знам дали някога съм ви казвал, драги мои читатели, но бирата е един от алкохолите, от които най-лесно се напивам, та след 2 литра бира можете да си представите къде се намирах… 🙂 По пътя нагоре, понеже със Сънчо решихме да се прибираме пеш, отново атакувахме една кола и оставихме същата бележка… като накрая се пошегувах, че ако полицаите решат да направят акция срещу нас, сигурно ще я нарекат „Пикльовците“… 😀

Е, явно ще напиша още една публикация….

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Блясъкът на чистия ум/Eternal Sunshine of the Spotless Mind

Снощи си търсех да гледам нещо с участието на Джим Кери и попаднах на това заглавие 🙂 Филмът със сигурност може да се смята за един от петте филма с неговото присъствие, които не са от комедийния жанр 😀

Филмът ни среща с Джоел Бариш (Джим Кери), който с изумление научава, че неговата любима – Клементайн (Кейт Уинслет) е изтрила от ума си цялата им връзка. В опит да я забрави, той също решава да се подложи на такъв вид „операция“, с надеждата, че така болката ще спре. Уви, в процеса на премахване, той осъзнава, че колко много я обича и как е готов да превъзмогне всичко и дори да продължи да живее с тази болка, стига да запази прекрасните спомени от моментите, които двамата са имали.

И оттук започва едно лудо препускане из неговите ум и спомени, в опит да запази поне част от нея, за да може да се събуди на сутринта и да си я върне по някакъв начин 🙂 За съжаление, това се оказва почти невъзможно, след като хората, отговарящи за изтриването на съответните спомени, полагат всякакви усилия, за да завършат успешно работата си.  Но, въпреки всичко, Джоел не се отказва и продължава да търси всякакви „пролуки“ в ума си, чрез които да спаси своята любима от заличаване и донякъде почти успява, след като в последния момент някак в съзнанието му се запаметява мястото, на което са се запознали… и към което съответно той – без да осъзнава защо – хуква на следващия ден, за да я види… и може би… да се влюбят един в друг отново… 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Близки срещи от третия вид

Понеже тези истории са прекалено.. хм.. кратички, но пък за сметка на това поучителни (почти), реших да ги опиша в една публикация 😀 Действията им се развиват през последните три години (по една за всяка година), а ефектът им върху мен сигурно ще е доживотен… 😀 Всеки, преминал през подобни изпитания, може спокойно да смята, че е на една крачка по-близо до титлата „Рамбо“, която му дава безгранична сила и безсмъртие 😀 В редовете по-долу има някоя и друга не особено цензурна думичка, така че.. не е препоръчително да се чете от високоинтелигентни хора 🙂

И така… Първата история се разви преди около две години, когато си бях втълпил, че чрез ходене пеша краката ми ще станат много здрави, а аз самия ще отслабна (почти бях прав). Началото, за да е по-интересно, ще го разкажа в леко приказен вариант 😀

Една зимна вечер, от тия, в които дори белите мечки предпочитат да си стоят на топло, аз се прибирах към дома си. Вече Слънцето бе отдавна напуснало небето и на негово място се бе появила вечната спътница на… хм… вампирите – Луната 😀 По неволя през тази, оказала се доста злокобна, нощ бях решил да мина през едно от най-страховитите места, с които един град може да разполага – международното. Там човек може да види какво ли не, стига да не е дъждовно и да не минава някой тир с висока скорост покрай него, защото тогава не е време за наблюдения, а за баня…  😀 Та така де… вървях аз по една от многото пътечки, водещи до центъра на сексуалните страсти, когато пред себе си съзрях една доста стройна фигура. В тъмното успях да видя само, че е с дълга коса и рокля, но нищо повече… Позачудих се и си казах на ум: „Това определено не може да е жена… има прекалено дълги и стройни крака“. Все пак любопитството ми надделя и реших да мина покрай въпросната фигура… Стигайки на два-три метра от нея, чух един дебел и плътен мъжки глас да ми казва:

– Искаш ли да ти направя една свирка? Като за теб ще е само 5 лв!

И в този момент… дим да ме няма… и всички заживяхме по живо, по здраво… 😀

* * *

Втората се случи през лятото на миналата година… Прибирах се след футболен мач и, незнайно защо, бях решил да взема топката със себе си. Отново реших да мина по същата пътечка, по която бях минал и в горната история… Този път имах и спътник, който ще кръстя Хълк, който изигра една много мъничка, но все пак значителна роля. Хълк спокойно си вървеше с мен и ми бръщолевеше някакви глупости, когато двамата съзряхме пред нас една девойка в леко… доста къси дрешки, при което той се ухили мазно и реши да си ходи, понеже уж бил много изморен, а ме изпратил вече до половината път… Голям приятел, няма що 😀

На ум отново си казах: „Мечка страх, мене – не“ и продължих смело напред. Стигнах до момичето и се направих, че въобще не й обръщам внимание, когато тя каза:

Тя – Здравей, сладък, може ли да си поиграя с топката ти?

Аз – С коя по-точно? (Тогава ми се стори много смешно, макар и да подозирах тайно, че може и да не е момиче, все пак вече имах опит :D)

Тя – Аз съм много добър вратар. Подай ми я да видиш!

Аз – Сигурен съм, че ги улавяш всичките топки… ама все си мисля, че не е толкова трудно да ти вкарат.. гол 😀

При което тя леко се усмихна, а аз й дадох топката. Почна да я рита, но я накарах да се посвием малко до едни гаражи, понеже тя явно искаше да си поиграе добре с… топката 🙂

Тя – Виж как хубаво я ритам, м? (Като реши да вметне по между другото ->) Ти си много хубав, на колко си?

Аз – На 21 (и тук реших да се застраховам), но нямам пари в себе си 😀

И така разговорът ни продължи още към пет-десет минути, в които тя ми показваше какви умения с ръце и крака… 😀

* * *

Ето я и последната случка, която общо-взето трая няколко секунди, които обаче оставиха дълбока следа в моята иначе толкова крехка психика…

Това се случи преди около 2-3 месеца. Една вечер, доста след полунощ, си вървях спокойно към вкъщи, когато в далечината съзрях три индивида, говорейки доста силно. Понеже вече бях обигран с тия неща, веднага забелязах моя приятел от първата случка и реших, че може би ще е най-удачно да мина от другата страна на улицата.. Уви, това бе невъзможно, понеже точно тогава минаваха доста коли (късмет, м?). Реших да запазя самообладание и да покажа джедайските си умения за контрол, като мина точно до тях… 😀 Почнах да се чудя как да не бия на очи.. и реших да се опитвам да гледам към шосето. Приближиха те на 3-4 метра и чух разговора им… Говореха си за това кой как правел орална любов и колко съответно ощастливявали… хм.. мъжете си 😀

Травестит1 – Аз на моя само срещу пари му правя.. той какъвто е грозен…

Травестит2 – Аз на моя правя, ама рядко, щото не ми харесва толкова много.

Тъкмо вече минавах покрай тях, когато и третият се обади…

Травестит3 – А аз на тоя пич пред нас и безплатно ще му направя една.. чак главата ще му завъртя..

Реших плахо да извъртя глава, за да видя какво става зад мен, тъй като вече ги бях подминал, и видях как и тримата ме гледаха… Едва се сдържах да ги подмина вървейки си нормално, без да бягам 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂