Моят свят… и не само
Posts tagged Междузвездни войни
Варна, морето, сините вълни… (развръзката)
авг 26th
И такаааа… Ето, че се завърнах от своята близо двуседмична почивка по морета и села 
Почти съм сигурен, че все на някой съм липсвал през това време, но какво да се прави – понякога трябва да огрявам и на други места… като например във Варна
Както писах преди да замина, братовчедите ми от морския град ме поканиха на гости и аз просто нямаше как да им откажа. Заминах за там, веднага щом можах (на фаталния петък 13-ти). Тъй като през деня те имаха работа, а аз пък не познавах града, реших да хвана последния влак в 4 следобед и след около четири часа пътуване, някъде към 8:30 вечерта, пристигнах в морската ни столица. Хубавото на цялото пътуване бе това, че в купето, в което бях, имаше само някакво момче, което опита да завърже някакъв разговор с мен по едно време, ама… нещо се отказа и така аз спокойно можех да си чета разни списания и да гледам през прозореца като малките деца. Другото хубаво бе, че Варна е последната спирка на влака, така че нямаше вероятност да се объркам и да забравя да сляза заради моята разсеяност
На гарата ме чакаха двамата ми братовчеди – Здравко и Калоян, както и жената на Калоян (с която се шегувам, че ми е доведена братовчедка 
) Антония. Оказа се, че освен мен, те ще имат и други гости от Русе – тяхна приятелка с детето си.
След като успяхме всички да се намерим един друг, решихме, че можем да потеглим. Моят съименник реши, че първо трябва да идем на плажа, затова веднага се насочихме към централния плаж, където те се поплицикаха, а аз седях и ги гледах (основно, защото някак си не бях с бански, а и не ми се мокреха маратонките).
Вечерта отидохме в къщата, където живеят Калоян и Антония (намира се на 15-тина минути път пеша от катедралата, което май ще рече, че живеят някъде на центъра). Здравко ме предупреди да ям там колкото мога, защото когато отидем в неговия апартамент само ще пием… Аз, като послушно дете, си хапнах и след това с него у тях си пийнахме малко и легнахме да спим.
На следващия ден той ме заведе на плажа, на който бяхме с брат му преди 3 години – Фичоза (или Ветеран… знам ли кой как го знае и дали аз съм разбрал правилно). Там се опитахме да довършим каменното ограждение, което той си правеше във водата, за да можел по-хубаво да скача, но нямахме късмет, понеже вълните бяха прекалено големи. Вечерта отидохме и на аспаруховския плаж, където вече бяха и Антония и Калоян, заедно с кучето си Берта (която е доста красива и с нея бе и най-интересното ми преживяване в града).
Общо-взето почивката вървеше почти идеално – вечерта със Здравко и двама негови приятели гледахме „Мъже в черно“, а на следващия ден с една голяма група, сред които и Калоян и Антония, заминахме за Ракитник (или нещо такова)
Следобеда пък някакви приятели на Здравко от форума на Форд му се обадиха да го викат да играе футбол, а и да го питат дали има втори човек, който може да викне. Той, естествено, веднага ме попита дали ми се играе и аз се съгласих без да се замислям, макар и да нямах обувки за футбол… Наложи се да играя бос, но пък за щастие теренът бе изкуствен и това не доведе до много наранявания… В началото играх като вратар, но след като видях накъде отиват нещата – съотборниците ми играеха по-зле и от мен самия – реших да жертвам краката си и да поиграя малко напред. Така за десет минути успяхме да върнем три гола (два от които благодарение на мен 
), но нямаше време за повече – шефът на игрището подвикна, че вече трябвало да си ходим…
В неделя се оказа и че бил празникът на Варна, та отидохме да гледаме и фойерверките в морската градина, да слушаме БТР, както и да оглеждаме момичетата със Здравко…
От понеделник вече бях при Калоян и Антония, тъй като те се намираха по-близо до морето, а и бяха в центъра на града – един вид да мога и да го поразгледам, стига да искам. Уви, събудих се прекалено късно – някъде към 9:30 – и реших, че е по-добре да оставя плажа за следобед, когато ще се приберат от работа и моите роднини. Все пак не исках да си губя целия ден и сметнах за добре поне да се поразходя из квартала. Взех със себе си и Берта, с надеждата, че след това поне тя ще знае пътя към дома…
Вечерта ми бяха пообяснили малко кое къде се намира и почти безпроблемно стигнах до катедралата. Преди това пообиколих малко магазините из района, за да намеря найлонови торбички за „прелестите“, които кучето ще ме кара да събирам, но така и не успях да намеря такива – все ми предлагаха някакви огромни чанти, които нямаше да ми свършат работа. Затова на края взех и мокри кърпички – нещо като спасителен вариант
След като стигнах до катедралата, реших да тръгна по една от отсрещните улици, но по едно време тя нещо не ми хареса, та реших да я сменя. След около 20 сменяния аз вече тотално се бях объркал кое къде е, но за щастие стигнах до централната жп гара. Така и така бях там, та сметнах за добре да вляза вътре и да попитам за влакове до Шумен (следващата ми спирка от моя маршрут). Само за сведение на тия, които са били във Варна, а не са идвали в Русе – гарата им е леко смотана – доста по-малка от русенската и… абе не ми хареса, ама трябваше да ходя там… искам или не Влязох си най-спокойно с Берта и жената на гишето за информация ми даде разписанието на влаковете. В този момент Здравко ми се обади, за да пита къде съм и като му казах, че съм на гарата, следващият му въпрос бе „Берта да не е и тя вътре?“. Леко се оказа май, че там не можело да се влиза с домашни любимци, ама кой да ми каже (нямаше и никакви табелки). Най-лошото обаче тепърва предстоеше… Смотаното куче реши да се инати и се просна на хладния под. Близо десет минути я убеждавах, че трябва да си ходим и на края почнах да я тикам и влача, за да успея да я изкарам оттам. Вярно, беше си топличко, а и тя сигурно се поумори, но пък не я оставях без вода изобщо – през десетина минути й давах да пие, така че хич не трябваше и да ми се оплаква, ама… съдба
След като я изкарах навън, реших да поседим на пейките до гарата, където тъкмо беше паднала сянка. Настаних се на единствената удобна и в тоя момент жената, която седеше на съседната, реши да ми предлага квартира. Обясних й, че не съм от града, но има къде да живея и тя се „поуспокои“. На края се оказа, че и тя била от Русе и сякаш очакваше аз да съм много щастлив от тоя факт, ама като видя, че мен това не ме вълнува нещо се подтисна… Сигурно и заради това нарочно реши да говори за кучето:
- Много хубаво куче имаш. Ама нещо май му е топло. Защо не го заведеш до плажа, та да се поразхлади малко?
- Ами аз тъкмо смятах да се прибирам и…
- Бе я го заведи, после ще се прибереш. Вървиш само направо – рече ми тя, сочейки с ръката си надясно от нея – и ще стигнеш до плажа. Къде живееш?
- Ами близо до катедралата…
- Добре, после се връщаш дотук и ще се изкачиш по ееей тая улица там – посочи ми тя напред.
Реших да я послушам и заедно с Берта тръгнахме към плажа. Вървейки натам, срещнахме някакъв дядо, който започна да ми бръщолеви нещо:
- Не пускат – рече ми той.
- Кои и какво не пускат?
- Кучета. Не пускат кучета…
Благодарих му за информацията и си продължих по пътя.
Тъй като не исках да минавам през главния вход, реших да заобиколя и да мина през ресторанта, който е до плажа – беше под формата на кораб и явно собствениците искаха да направят някаква странна връзка с Али Баба (вероятно), понеже заведението май се казваше „Бар Баба“ или нещо от сорта…
Тъкмо се добрахме до плажа с Берта и аз реших да събуя маратонките си, за да не ги намокря. В тоя момент направих една огромна грешка – забравих, че кучето много обича вода. Само че видя морето и веднага хукна към него, а аз – искам или не – с нея. Съответно целия се намокрих и с изненада открих, че маратонките и панталоните ми не само са мокри, но и имаше нови гости в тях – разни водорасли, пясък и какво ли още не…
След като Берта се понамокри, а аз поизсъхнах, реших, че е крайно време да си ходим. Тръгнахме по улицата, която ми беше казала старицата, но така и не стигах до заветния център, от който да се насоча към катедралата. Затова пак реших да сменям улици и в един момент се оказа, че минавам по същите, по които бях минал и сутринта. За щастие се добрах до катедралата, където пък имаше някаква немска групичка от туристи, като най-интересното бе, че… всички бяха момичета на около моята възраст. А още по-интересното – всички бяха слаби и хубави, та дори и с руси коси и сини очи – направо мечтата на всяко момче… Една от тях дори ме снима с Берта, за да ни имала за спомен и се опита да ме заговори, но реших да не показвам „завидните“ си умения в сферата на немския език, а и не ми бе до говорене, при положение, че ми бе топло, бях мръсен и т.н… Все пак бях учтиво дете де… снимахме се и си заминах
Уви, моята одисея не свърши дотук. Точно в тоя момент съвсем обърках посоките и забравих от къде бях минал сутринта. Тръгнах по една улица, но вместо да се озова пред къщата на братовчед ми, стигнах до хотел „Голдън Тулип“ или по-известен за мен като „Варна“, където през 2007 година се бяхме настанили с моя адаш, след като той бе спечелил някаква награда от радио Енерджи… или Енджой, не помня вече (помня само, че се самопоканих…) Там реших вече, че е крайно време да питам някого на къде да вървя. Спрях се на първия срещнат:
- Здравейте. Имате ли представа къде се намира бар „Формула“?
- Значи, виждаш ли тоя светофар? Не той, ами тоя след него… вървиш натам и после наляво и все напред… Ама не, не, чакай! Значи… виждаш ли го тоя подлез? Минаваш през него и след това на следващия светофар наляво. Ама не, чакай… май беше на втория светофар след подлеза наляво… – отвърна ми той, при което аз реших, че е време да му благодаря и сам да намеря пътя.
Върнах се до катедралата и оттам тръгнах по друга улица. След около 15 минути стигнах до някаква детска площадка. На две пейки бяха седнали двама мъже (по един на пейка де ) и реших да питам тоя, който бе по-близо до мен:
- Добър ден. Бихте ли ми казали, тоест имате ли някаква ясна представа, къде е бар „Формула“?
- Аз не разбира. Не знае. Не разбира. Вие има хубав куче. Какъв порода е?
При което аз се ококорих и реших, че явно днес не ми е ден и му казах „Не разбира, не разбира. Аз си тръгва“ За щастие другият човек успя да ме насочи горе-долу накъде да вървя и след около 10 минути с Берта си бяхме вече вкъщи…
Вечерта отидохме отново на плажа в Аспарухово, където ни чакаше една приятелка на братовчедите ми, която в последствие се оказа, че познавам и аз, макар и само задочно Морето беше бурно, затова и не влизахме много във водата, но по едно време решихме все пак да пуснем Берта да се поплицика, с надеждата, че няма да влезе много навътре. Това нещо обаче пощуря и сякаш на инат реши да плува все по-навътре и навътре. Здравко си бе порязал крака, а другия Калоян го нямаше, та се наложи аз да изваждам кучката от водата. След около десет минути гонене, най-сетне успях да я хвана и изкарам…
На тръгване със Здравко забелязахме две момичета, които седяха в близост до колата му. Антония вървеше с нас и явно нарочно реши да ни попита „Като мислите, че са хубави, защо не ги заговорите?“, точно като минавахме покрай тях. Едва ли не в синхрон с братовчед ми най-спокойно отговорихме „Ние сме срамежливи“ и се качихме в колата… Там смелостта на Здравко се върна и той реши да ги настигнем с автомобила му – те след като ни поогледаха и видяха, че няма да ги заговаряме, решиха да си тръгват – но тъкмо като ги настигнахме, влязоха в някакво заведение и той реши, че трябва да се прибираме
На следващия ден вече се попекох на плажа, но сам – без Берта, след което се прибрах и гледах „Здрач“. Причината да го гледам бе, че нямаше какво да правя. Оказа се обаче, че филмът не бил чак толкова ужасно лош…
В сряда отново се поразходих с Берта, тъй като времето беше нещо облачно и реших да не ходя на плаж. Хората отново ни спираха през пет минути, за да се радват на кучката… горката, всички я смятаха за мъжко куче… с тия нейни мустаци, ноооо… за щастие се оказа, че тя не се обижда лесно…
Вечерта вече с тъга трябваше да се сбогувам с братовчедите ми и да потегля към Шумен, където бях горе-долу един ден, който прекарах под зоркия поглед на двете ми лели След това отидох и за няколко дни на село при баба, където попрочетох някоя и друга книжка, а и намерих нещо, което отдавна бях забравил – първата си играчка-джедай – Люк Скайуокър – която вече е на повече от 10 години (тогава изобщо не подозирах, че ще стана фен на „Междузвездни войни“)… За съжаление не можах да намеря лазерния му меч, нооо и това ще стане някой ден
Така общо-взето завърши и моята одисея из Североизточна България… беше приятно и забавно, и се надявам, че и тези, които бяха с мен през това време, също са се забавлявали малко или много 
А сега два поздрава и за някои хора…
Както и…
Star Wars The Force Unleashed II излиза през есента
авг 9th
Заедно със Star Wars The Old Republic и Batman Arkham City, The Force Unleashed II е една от най-чаканите игри за мен. Докато другите две се очакват едва през следващата година, то тази ще излезе още тази – на 26 октомври.
Все още не се знаят много неща около геймплея, а и около самата игра като цяло (разработчиците доста се постарах да скрият всичко и да ни пускат само по някоя мъничка новинка, колкото да доразбутят любопитството на феновете). Засега се знае, че платформите, за които ще бъде пусната играта, са Playstation 3, Nintendo DS и Wii, Xbox 360, както и така любимия ми компютър.
Относно историята… през последните няколко месеца на официалния сайт на играта пускаха оскъдна информация около това, което предстои да видим. Може би най-основното е, че Старкилър може и да е клонинг или поне – че главният герой е бил клониран доста пъти и сега ще трябва да се изправя и срещу своите двойници. Както казва Хейдън Блекман (продуцентът на играта): „Това е нашето „Империята отвръща на удара“.
Едно от нещата, които се знаят, е, че тук ще имаме още повече свобода на действие. Освен всички неща, които можехме да правим в първата част на играта, тук ще можем и да караме другите да правят това, което ние искаме (т.н. Mind trick, който е присъщ за джедаите), двойни лазерни мечове и още някои други дреболийки, които ще доближат играта още повече до филмите. Други детайли около играта са това, че в тази част Марек ще се опита да отмъсти на Вейдър, както и да намери любимата си – Джуно Еклипс. Освен вече познатите ни щурмоваци и сити и джедаи, този път той ще трябва да се изправя и срещу големи чудовища от типа на ранкорите. Изобщо… поне за момента се очертава играта да е една от най-добрите, правена някога по сагата.
Очаква се от LucasArts да пуснат и колекционерски вариант, в който ще има три допълнителни мисии, различен външен вид на героя, както и няколко нови цвята за меча, USB устройство, което ще е във формата на Старкилър, арт книга, в която ще са описани детайлите около създаването на играта, както и още някои други нещица.
Още неща около играта може да научите от официалния сайт и от страницата във фейсбук.
Сподели с всичките си приятелиStar Wars The Force Unleashed – Ultimate Sith Edition
авг 9th
Бях писал и в предишното „издание“ на блога си за тази игра, но тъй като базата данни леко изчезна, а пък играта си заслужава описанието (пък и скоро очакваме втората й част), реших да понапиша няколко реда за нея и сега. Още повече пък и че съм фен на сагата за „Междузвездни войни“ и съм играл голяма част от игрите, които от LucasArts са направили на тази тематика.
Та… малко предистория – през далечната вече 2008 година излезе конзолната версия на играта – „Star Wars The Force Unleashed“. Безспорно имаше голям успех, но големият проблем бе, че никой не се наемаше да я направи и за компютър. Една от причините бе „компетентното“ изказване на Камерън Суей (тоя, дето го водят като създател на играта), в което той заявява, че The Force Unleashed щяла да върви добре на много, много малко компютри. През ноември 2009 година обаче от компанията Aspyr Media решиха да изненадат почитателите на „Междузвездни войни“ като пуснаха нещо като допълнителна игра, наречена Star Wars The Force Unleashed – Ultimate Sith Edition. Тя включва оригиналната игра, както и още няколко допълнителни мисии, в които ще можете да се изправите срещу някои от главните герои в 4, 5 и 6 част от поредицата.
Ето малко и от историята в играта – главният герой е тайният ученик на Дарт Вейдър, който в началото е известен като Старкилър, а в последствие разбираме и името му Галън Марек. Играта започва с битка на планетата Кашийк между войската на Вейдър (в чиято роля сте вие) и местните уукита. В края на мисията ситът се изправя срещу джедай, след убийството на когото разбира, че той е имал син. Вейдър взема със себе си малкото момченце и започва да го обучава тайно от своя учител – Дарт Сидиъс. Или поне така трябва да си мислим ние де…
Постепенно Старкилър пораства и Тъмната сила все повече и повече го завладява. В първата мисия, в която се появява, той трябва да убие друг джедай – генерал Кота. След битката с него, героят от Войната на клонираните пада от крайцера, на който са се били. В последствие Марек разбира, че не е успял да изпълни мисията си докрай.
По време на играта Вейдър на няколко пъти предава своя ученик, след като Сидиъс разбира за него. Въпреки това Старкилър продължава да вярва на учителя си, който го принуждава да се сближи с бунтовниците и да стане уж ученик на Кота. На края обаче се рабира, че целта на Вейдър всъщност не е била да унищожи Императора, а напротив – чрез Марек е искал просто да открие кои са враговете на Империята. Това разгневява главния герой и той се завръща в една последна битка, за да си отмъсти. Тук идва и моментът, в който самият играч решава какво да направи – дали да убие Вейдър и да заеме неговото място като ученик на Сидиъс, или пък да спаси своите нови приятели – бунтовниците.
В допълнителните мисии пък вие се изправяте вече като дясна ръка на Императора срещу Люк Скайуокър, Боба Фет и остарелия Оби-Уан Кеноби. Има и друга мисия, в която все още играете с нормално изглеждащият Старкилър, който отива в Храма на джедаите на Корусант, за да разбере повече неща от живота на баща си.
Ефекти в играта не липсват. С главния герой може да правите почти всичко, което сме гледали по филмите – като за начало да размятаме меча наляво-надясно, да го хвърляме, за да посечем противника си, да мятаме чрез Силата разни неща из въздуха, да хвърляме светкавици по някого, както и чрез репулс (така беше наименовано в играта) да унищожаваме близкостоящи до нас предмети… Изогщо не можем да се оплачем от липсата на ефекти и възможности…
Ето и малко снимки от играта:
Още снимки можете да намерите тук.
Сподели с всичките си приятелиBatman Arkham Asylum
авг 6th
Още след излизането си изиграх играта, но така и не ми оставаше време да понапиша някой и друг ред за нея тук, а когато ми оставаше – ми липсваше желание. Е, както и да е, надявам се все пак да има още фенове на играта, които да не са успели да облекат костюма на Батман и да размажат откачалките в „Аркам“, за да може писането ми в момента да не се окаже напразно.
Е, от къде да започна? Играта е направо чудесна. В началото си помислих, че това ще е просто някаква бледа имитация на филмите, които вече всички сме гледали, ноооо далеч не бе така. От Rocksteady и Warner Bros доста са се потрудили не само за „опаковката“ на играта, но и за това, с което геймърите ще трябва да се сблъскват. Историята е съвсем нова и доста, доста мрачна. Типично като за Батман. А какво е той без своя най-голям враг – Жокера? Явно това са се запитали и производителите на играта, защото и тук най-големия противник на Прилепа е именно смахнатият престъпник.
Началото на играта е напълно спокойно – Батман привидно е заловил Жокера и го връща там, където му е мястото – в лудницата „Аркам“. Но, уви, той изобщо не подозира какво го очаква там – врагове от миналото, желаещи не само свободата си, но и да видят Батман мъртъв. А, да – и обикновеното – да унищожат света.
Пол Дини (човечецът, благодарение на когото можем да гледаме анимационния сериал, както и да играем тази игра) се е постарал да направи пребиваването на Прилепа в лудницата запомнящо се – героят ни ще трябва да се изправи не само срещу Жокера, но и срещу Отровната Айви, Плашилото, Фрийз, Бейн, Гатанката, Пингвина, Крок, Харли Куин (или май бе по-известна като Арлекин ) и Виктор Заз – все добре познати ни злодеи, които нямат търпение да унищожат Батман. Но освен тях той ще трябва да се изправи и срещу всички чудаци, които са затворени в „Аркам“ и които помагат на Жокера в пъкления му план. За щастие главният герой си има и приятели, като Оракула, по-известна преди кат Батгърл, която от време на време го напътства какво да прави в играта. Изобщо… не можем да се оплачем от липсата на добре познатите ни герои от анимационния сериал, игралните филми или комиксите.
Изобщо… дръзналите да играят играта, няма да имат и минута спокойствие, докато не я превъртят – безкрайното гонене на Жокера, капаните, поставяни от него, загадките на Е. Нигма (по-известен като Гатанката), битките с Плашилото и т.н.
За графиката просто няма какво да се говори – играта е една от най-добре направените (според мен де) за изминалата 2009 година. От Rocksteady са използвали вече доста нашумелия Unreal Engine, което би могло да отчая малко по-запознатите геймъри, но спокойно, разработчиците на играта са се справили великолепно, за да можем да се насладим както трябва на всяка една минута прекарана в света на Батман.
Но хубавите неща не спират с това. Звукът в играта е страхотен, изпипан и до най-малкия детайл (ако не вярвате, просто се заслушайте в говора на Жокера, докато сте извън сградите на лудницата, и как на различни места той ту се усилва, ту се намалява… в зависимост къде сте ). А другата приятна изненада е и присъствието на добре познатите ни Кевин Конрой (озвучаващ Батман в анимационния сериал), Арлийн Соркин (озвучавала Харли Куин в същия сериал) и Марк Хамил (Жокера, който също е учавствал в анимацията), по-известен като Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“. И тримата се справят чудесно с добре познатите им роли, като трябва да се отбележи, че Конрой и тук просто слга в джоба си Крисчън Бейл и неговото смешно произношение, което показа в новите два филма за Черния рицар.
А ето и малко снимки от играта:
Още снимки може да намерите и в официалния сайт на играта.
Family Guy – Something, Something, Something Dark Side
авг 3rd
Все се канех да гледам някоя пародия на „Междузвездни войни“ и попаднах на тази.
В този филм режисьорът е пресъздал петата част от Войните – „Империята отвръща на удара“. След като го изгледах, се замислих защо пък няма и за четвъртата част филм и след кратко ровене в нета открих и нея, но все още не съм я гледал.
В главните роли са добре познатите на феновете на сериала герои. За мен те не са толкова познати, понеже не съм го гледал много, много. Филмът пресъздава по комичен начин епизода на „Междузвездни войни“, като бих казал, че на моменти наистина ми беше забавно да го гледам. Въпреки това не мога да не призная, че имаше и не толкова добри хрумвания, които бяха по-скоро глупави, отколкото забавни. Но… то май винаги е така с пародиите.
Както в истинския филм, така и тук, героите се изправят срещу Империята, но тук щурмоваците са разюздани хомосексуалисти, предвождани от дребния Стюи, който се е превъплътил в Дарт Вейдър. В ролята на Люк пък е брат му – Крис, който и в тази си роля не изменя на себе си и продължава да си е все същият глупак. Баща им – Питър – пък е Хан Соло, а жена му – Лоис, играе Лея. В ролята на ловеца на глави Боба Фет пък е Пилето – най-големият враг на Питър.
Сигурен съм, че за феновете на сериала, а вероятно и за тези на „Междузвездни войни“, филмът ще се стори интересен и забавен…
Последни коментари по драсканиците из блога