Архив за етикет: Cinema City

Star Wars: Episode VII – The Force Awakens без спойлери

Ще бъда кратък и ясен – това не е ревю на филма, а по-скоро какво се случи преди началото му 🙂 Единственият спойлер, който мога да вкарам е, че лично за мен следващата история бе далеч по-забавна (какъв грубиян и социопат съм само) от самия филм, на който аз без малко да заспя на два пъти, но… всеки с вкусовете си 🙂

Както навярно някои от вас знаят, реших, като един истински фен на сагата, да отида на премиерата. И то не къде да е, а в София. Надявах се да има разни хора облечени в костюми на персонажи от филма, бой с лазерни мечове и т.н. Е, не останах много разочарован – имаше един Дарт Вейдър, който кръжеше наляво-надясно из мола и ту се появяваше иззад някой ъгъл; няколко джедая си спретнаха люта битка (явно единият от тях се бе обърнал към Тъмната страна на Силата) и всички се опитваха да приложат Force Push-a върху останалите, докато се бореха да стигнат или до касата, или до мястото, от където можеш да си купиш пуканки 🙂 Освен всичко останало, по едно време от някъде изникна едно доста високо момче, при което веднага го асоциирах с Чубака и реших да му изръмжа, както небезизвестният герой от филма. Уви, явно диалектът ми не бе правилния и той ме погледна доста лошо… 😀 Все пак показа „любовта“ си като се натика точно зад мен и през цялото време се буташе… И, както и преди малко установих, все още намирам оскубана вълна из някой и друг ъгъл на дрехите или косата си… 😀

Освен всички тези индивиди, се открояваше и един мъж, за когото ще ви разкажа в следващите редове. Още в началото, когато го засякох из мола, си помислих, че не е добре с главата, но си казах – „Все пак не е с костюм на сит от Star Wars The Old Republic“ 😀 Но.. за него малко по-късно.

По програма филмът трябваше да започне в 00:01 минути, но ние започнахме да влизаме едва в полунощ, което само по себе си предполагаше, че ще има някакво закъснение. Вълните от хора се трупаха на опашка пред входа на залата. Сити и джедаи дружно си помагаха и се побутваха към своите места 🙂 Аха-аха да започне прожекцията и една от служителките на Cinema City съобщи, че ще изчакаме всички да влязат и тогава ще започне филмът. Супер, все пак хората са си платили за това 🙂

И така, към 00:30-00:40 вече изгасиха светлините и започнаха да дават трейлъри на други филми. Надявах се тази част да я изпуснат, но… явно няма как без нея. И тъкмо когато вече се виждаше, че ще пуснат началните надписи на филма, изведнъж някой се изкряска. Лампите веднага светнаха, изгасиха екрана и си казах – „Край, явно няма да изгледам филма тази вечер“. Хората започнаха да негодуват, а в суматохата се чуваха възгласи от сорта на „Стани ми от мястото“, „Не е добре това, което правиш“ и т.н. Обърнах главата си надясно и какво да видя – човекът, за когото писах малко по-горе, беше в центъра на събитията 😀 Оказа се, че бил седнал на мястото на някакво момиче, което, естествено, разбрало за това и се развикало. Охраната (единствената в мола в този час) веднага дойде и започна да умолява мъжът да стане:

– Моля ви, станете от мястото на момичето, за да може да започне филмът.

– Няма да стана! – простичко каза мъжът 😀

– Ще ме принудите да използвам груба сила – опита се да изглежда страшно охранителят на киното.

В този момент нарушителят му отговори отново нещо и охраната се опита да го удари. Той, естествено се защити и го изблъска. Това явно поядоса нашият пазач и го накара да прибегне към по-крути мерки, опитвайки се да повдигне човекът седящ на чуждото място. Разбира се, методът му не бе особено удачен и вместо да го повдигне, получи юмрук в лицето. Това още повече го амбицира да се покаже като пазител на реда и опита да удари човекът, но той пак се защити и му нанесе още два удара, за които Пулев трябва да се запише на уроци, току-виж с тях ще успее да продължи наистина напред 😀

След тези юмруци охраната остана в шок до края на сцената, а хората започнаха да се надигат и да обиждат нарушителя. Някой току се провикваше „Набийте го“, друг го подкрепяше с „Изгонете го“, а трети го бяха обърнали на молби „Моля ви, махнете го, някои чакаме този филм от една година“ 😀 Много „юнаци“ решиха да отидат и лично да въздадат правосъдие, но след като разбираха срещу какво си имат работа, веднага си сядаха на местата с подвита опашка 😀 Все пак имаше няколко смелчаци, които го наобиколиха и заплашиха, че ако не се махне, ще яде бой. Той, естествено, не се махна и те го заплашиха с нещо още по-драстично – че ще яде бой след филма 😀

В този момент много от останалите зрители наизвадиха телефоните си и започнаха да снимат баталните сцени между силите на Светлата и Тъмната страна 😀 Опитах се да провокирам няколко джедая (които уж са пазители на мира и справедливостта в галактиката) да помогнат в тази тежка ситуация, но… уви, моите mind tricks умения още не са толкова развити 😀

По едно време една от служителките на Cinema City се развика истерично и едва ли не разплакана на микрофона хората да спрат да снимат с „мобилните апарати“, при което само една жена й отговори с простичкото „И какво шЕ ми напрайш ма?“ и нейните усилия приключиха с неуспех 😀

В крайна сметка, след около 30тина минути борба с несправедливостта и жестокостта, момичето, на чието място бяха седнали, каза просто „Не постъпваш човешко“ на мъжът, седящ на мястото й продължи: „Всички вас чакат, за да почне филма“. Което не бе точно така, защото всъщност вече всички чакаха тя да си тръгне и да спре да се оплаква… 😀 Което тя в края на краищата направи 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Megamind/Мегаум – 3D

Мммм, да, най-сетне отвориха Cinema City и в Русе. И – да, в залите прожектират и 3D филми. И, разбира се, аз отидох да гледам един от тях още в деня на откриването на киносалоните… 😀 Вярно, много хора ще кажат, че не съм избрал точния филм, с който ще мога да се насладя на 3D киното и ще са прави, ноооо като цяло съм доволен от това, което видях. А и честно казано отдавна (цяла седмица) ми се искаше да го гледам и реших да убия с един куршум два заека… 🙂 А сега и малко да ви разкажа за филма…

В главната роля този път не е добрият герой, а напротив – злият Мегамайнд – най-страшното зло, което може да съществува на планетата. 😀 Разбира се, негов най-голям противник е Метромен – защитникът на Метро Сити. След последният сблъсък между двамата, обаче, добрият супергерой умира (за малко :)… по-нататък във филма се разбира, че всъщност е оцелял) и злодеят със син цвят на кожата застава начело на града.

С времето обаче Мегамайнд разбира, че всъщност не му е толкова интересно, когато няма някой, който постоянно да го побеждава и изпраща в затвора и затова решава да създаде нов супергерой чрез ДНК на Метромен. За целта създава нещо подобно на капсула, която ще бъде изтреляна в тялото на „жертвата“. Но за съжаление в ролята на такава е нищо неподозиращият оператор от новините Хал, по-известен след това като Титан, който решава, че е много по-приятно да си лошия, отколкото добрия, което го изправя лице в лице със създателя си, понеже… в един град не може да има двама супергерои на страната на злото и нито един на страната на доброто… 😀

Със сигурност филмчето ще се хареса на всички фенове на този жанр и безспорно те ще си прекарат добре през близо 90-те минути, в които ще го гледат, независимо дали на 3D или на нормалното 2D. 🙂 И… не забравяйте – на края момичетата остават винаги за добрия супергерой… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂