Архив за етикет: Dim4ou

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂