Архив за етикет: Funky Buddah

Предколедни приключения… част 2

Таааа… ето и продължението, събитията в което се разиграха през изминалата седмица. Всичко започна от коледното събиране на центъра за докторанти, където работим с Хълк и Мини Аз 🙂 Беше най-хубавото, на което съм присъствал, за което благодаря на всички, които участваха 🙂

Не знам дали сте забелязали, но след някоя и друга капка алкохол хората, колкото и да са различни и да не могат да се разберат, започват да се разбират по-добре и приказката се отваря, след още една-две капчици – се сплотяват и всичко става още по-приятно. Така стана и миналия понеделник, като цялата вина за това има Богомил, мхм 🙂

Решихме тая година да празнуваме на „Пристан“ – едно малко и уютно заведение, с хубава кухня. Още с влизането си гореспоменатият започна: „Тиии, Калояне, все приказваш, че ще се съберем и ще се напием, а не правиш нищо по въпроса – много си несериозен. Ае, да те видим сега колко си сериозен, като изпием по една водка.“ След бирата, това е второто нещо, което не мога да пия. Но… съгласих се, какво да правя. И така, след известно количество алкохол, решихме да отидем да играем билярд, като… повярвайте ми, в края на играта вече никой от нас не можеше да уцели топките… 😀

След тая вечер последваха няколко… да ги нарека спокойни, поне от към тая гледна точка, вечери. И така до четвъртък, когато отново излязохме по мъжки с Хълк и Сънчо, като този път към нас се присъедини и Явчи – нов герой в разказите ми, който… сам ще реши в колко други ще участва… 🙂 Решихме да отидем до мола и да разгледаме за подарък на Мини Аз, но чухме и за коледните промоции в Cinema City и решихме да се възползваме – 4 билета за 4 лв 😀 Явчи мина най-тънко, защото предният ден си беше купил нова кутия за компютъра и вместо да ни почерпи с нещо за ядене или пиене, той ни купи билетите, а ние, смотаняците, дори не се усетихме… 😀 В крайна сметка гледахме „Спешна пратка“, за който ще ви разкажа по-нататък – наистина добър филм 🙂

След края му се запътихме към изходите, когато на мен и Сънчо ни хрумна гениалната идея да се позабавляваме отново с някоя пазарска количка. Като този път решихме да стигнем до по-далеч – вместо само да се забавляваме, направо да си я откраднем. Речено – сторено 😀 200-300 метра по-нататък, обаче, се запитахме какво ще я правим, къде ще я скрием и как, за Бога, ще я завлечем до Дружбите в тоя сняг?! Това, а и нашите добри сърца, ни разубедиха и върнахме количката… след като, естествено, малко се попързаляхме с нея. Деца, не правете така като нас, особено в заснежено време, а още по-малко – късно вечерта. По това време на деня по улиците карат разни идиоти, които си мислят, че са герои в Need For Speed, на какъвто попаднахме и ние и едва се измъкнахме. Затова, наистина, не се пързаляйте с пазарски колички около завоите на паркинга на някой мол 🙂

След този ден коледният дух в мен започна бавно да се заражда… и направо се роди, когато старият ми приятел Дидо се обади, за да ми каже, че си е в Русе и иска да се видим. Е – отново речено-сторено 😀 Този път излязохме аз, той, Хълк и друга моя съученичка – Ирина и отидохме в меката на клубовете в Русе – „Буда бар“ 🙂 Отново нямаше места, но тогава видяхме друг наш приятел – Траян – който ни спаси.. за втори път, за което сме му много, много, много, много задължени 😀 Добре, че те има 🙂

Вечерта вървеше добре и щеше да става още по-добра, след като разбрахме, че към нас ще се присъединят и други хора, а именно Дъмбо, Добрев и един приятел, който не бях виждал от много време, тъй като живее във Франция – Александър 🙂 И тримата бяха много пияни, а със себе си водеха и още дузина пияндурници, на които охраната в заведението много се зарадва, но все пак някак пусна 😀

Дъмбо не забрави да отбележи рязката промяна в прическата ми и че никога не би повярвал, ако някой му каже, че съм се подстригал толкова късо, но, както казват – стават чудеса 🙂 Това бе и единственото му смислено свързано изречение, което каза за цялата вечер, след което се потопи в ласките на съня, което въобще не се понрави на охраната и малко след това бе изгонен, а с него решихме да си ходим и ние, за да не стане още някой гаф 🙂

Чудехме се къде да се преместим – дали в любимия Шоурум или пък в Опиум 2, където тази вечер пееха Dim4ou и F.O. – несъмнено феновете на българския рап знаят кои са… Е, аз до преди 2 месеца не знаех въобще за съществуването им, но сега съм голям фен на общата им песен Big Meech, макар и още да не съм сигурен кое точно ме грабна в нея 🙂

Часът, обаче, бе към 2:30 сутринта – осъзнахме, че сме оживели и след края на света :D, но някак и силно се съмнявахме, че ще хванем някое от известните им парчета, но.. за наш огромен късмет те точно тогава изпълниха трите си големи парчета, което повдигна до небето тонуса на всички ни 🙂 По едно време Сашко реши да покаже колко общителен човек е:

Сашо – Коко, запознай се с моята приятелка Магдалена.

Аз – Ъъъм, здравей.

Непознато Момиче (леко учудено, но странно усмихнато) – Ами здравей.

Аз – Въобще не я познаваш, нали?

Сашо – Нямам си и идея коя е тая… 😀

Имаше и още много други моменти, в които той показа тази си черта от характера, но те вече ми се губят малко. Най-странната част от вечерта за мен бе, когато един човек ме спря в дискотеката, за да ме пита за наркотици:

Странен Наркоман – Абе, брат, имаш ли малко трева бе, мен?

Аз – Какво да имам?

Странен Наркоман (хващайки ръката ми) – Трева бе, трева! Нали преди малко от тебе си взех?

Аз – Каква трева, от къде си я взел?

Странен Наркоман (гледайки малко по-сериозно) – Недей ме лигави, продай ми малко де.

Аз – Ъъъъ, свърших я вече, братле, ае, ще ида да потърся и ако намеря, ще ти донеса, става ли?

Странен Наркоман (леко облекчен) – Ти си моят човек, много съм ти задължен.

След което… дим да ме няма… 😀

На следващата вечер, доволни от случилото се миналата, решихме отново да излезем, но този път бяхме само аз, Сашо и Ирина. Отново всичко започна от „Буда бар“, но към полунощ се обади Дидо, за да каже, че няма да идва и със Сашо решихме да го вземем и да идем на гости на нашия френски приятел, където ни чакаше и баща му. Вечерта мина мноооогооо добре, макар и просто да седяхме и да си говорехме, но… от съображения за сигурност, тази част от вечерта някак ще я пропусна – нали разбирате – мъжка солидарност 😉

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

Предколедни приключения… част 1

Поразгледах сайта си и видях, че е минало доста време от последния ми разказ за някои от моите премеждия, та реших да понапиша ред-два за това, което ми се случи през последните две седмици. Е, поради това, че историите са кратки, отново ще ги обединя в едно, като всякаква прилика с реални лица и събития е напълно НЕ-случайна 😀 И предупреждавам – не си вадете прекалено лоши заключения от следващите редове. Голяма част от събитията бяха породени от смесицата на алкохола с нашата простотия, затова – ако смятате, че едно-две прегрешения ще ви откажат да четете блога ми – продължавайте… 😀

Всичко започна от по-миналата събота, когато от Румъния се върна един от добрите ми приятели – Сънчо. Вярно, с него в последно време сме в обтегнати взаимоотношения, но… нали приятелите приемат всичките си странности, та какво да се правим – преодоляваме някак различията си 😉 По повод завръщането му, решихме да се съберем по мъжки и да пийнем по нещо. По мъжки – по мъжки, колко да е по-мъжки? Единствените, които бяха на разположение да излязат въпросната вечер, бяхме аз, той, Хълк и Мини Аз. Последният още не е много деен в моите разкази, но имам странното усещане, че ще ви го споменавам често в следващите месеци 🙂 В този разказ, обаче, той има много малка част, която е някъде към средата… стига да не реша да разделя историята на две, но това ще видим с течение на редовете, които изпиша… 🙂

Та… в крайна сметка Мини Аз се отказа от излизането и накрая бяхме само аз, Хълк и моят стар съученик. Решихме, след като отказалият се идиот предложи тая идея, да отидем в „Утопия“ – едно от заведенията, които са разположени в близост до университета. В дни като тоя – в края на учебната година – там е спокойно и приятно, и, разбира се, няма жива душа – рай. 🙂

Вечерта започна добре, след като само за два часа и половина изхарчихме парите на Сънчо за бира и шотове. Но, ако трябва да цитирам една реклама: „3 бири – 6,60 лв, 12 шота – 16, 80 лв. Да видиш приятелите си пияни – безценно“ 😀 Накрая той сякаш беше по-ядосан от това, че сервитьорката, с която от известно време се шегуваме и за която ще стане дума и по-нататък вероятно, остана с впечатлението, че аз плащам… 😀

Затова реших да ги заведа на друго място, където евентуално да ги донапия и да се позабавлявам на техен гръб 🙂 Всичко вървеше идеално, с оглед на това, че дори и Хълк беше щастлив, а него съм го виждал пиян само един-два пъти (оооо, искате да ви разкажа за това… :D). Обаче сякаш сгреших с мястото, на което да идем. Влязохме в „Мюзик бокс“ – преди беше дискотека, намира се на ъгъла на една улица, излизаща точно на река Дунав. Там работи една хм… приятелка, която по-рано ми беше обещала, че ще ни танцува на скутовете 🙂 Не че държах да танцува на моя, но тайно се надявах да изпълни обещанието си и да потанцува малко на Хълк. Имах огромни надежди и да не сме единствените клиенти там, но те веднага се изпариха, след като влязохме вътре – бяхме ние тримата, двете сервитьорки и трима пръча, които ни гледаха така злобно, сякаш ще им откраднем момичетата. Не, задръжте си ги, момчета, тук сме само за пиенето… 😀

Хълк поръча на Сънчо пет шота, като в крайна сметка четири от тях изпихме двамата с него 😀 За мен и него пък аз поръчах нещо, чието име не помня, но бройката бе внушителна – 16.. или поне така си мислех, докато не ни донесоха само два 😀 Оказа се, че шрифтът в бар картата е толкова смотан, че разликата между б и 6 бе много малка… 🙂

Оттам нататък сякаш вечерта не тръгна много на добре – на Хълк настроението почти изчезна и със Сънчо се опитахме да го възвърнем. Затова на шега предложих да облекчим нуждите си върху една кола, Сънчо обаче го прие сериозно и веднага застана пред колата… готов за атака. Това не се хареса на нашият приятел и той почти ни изостави, докато ние бързахме пък, за да не ни хванат 😀 Накрая, от учтивост, все пак оставихме бележка на колата с послание: „Изпикахме ти се на колата… Познай къде :P“. По-просташко изпълнение не бях имал от години… Със сигурност не е нещо, с което бих се хвалил, но… няма как да го пропусна – нали ви разказвам история все пак.

След това решихме да се насочим към един от хубавите клубове в града – „Буда бар“, известен и като „Funky Buddah“. Мястото, където винаги можеш да се успокоиш и да послушаш малко хубава музика. Уви, това не беше нашата вечер и не можахме да си намерим места, затова си излязохме, хапнахме по един дюнер и не след дълго се прибрахме вкъщи… 🙂

На следващата вечер решихме да се съберем отново, като тоя път, понеже миналата вечер тримата средно бяхме изхарчили по 20 лв поотделно, бяхме в Хълк и гледахме „Непобедимите“ 2 (ще пиша и за тоя филм…) и пихме бира. Не знам дали някога съм ви казвал, драги мои читатели, но бирата е един от алкохолите, от които най-лесно се напивам, та след 2 литра бира можете да си представите къде се намирах… 🙂 По пътя нагоре, понеже със Сънчо решихме да се прибираме пеш, отново атакувахме една кола и оставихме същата бележка… като накрая се пошегувах, че ако полицаите решат да направят акция срещу нас, сигурно ще я нарекат „Пикльовците“… 😀

Е, явно ще напиша още една публикация….

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂