На лов за… каки :)

Спомням си този ден, все едно беше вчера. 🙂 В действителност действието се разви на 31 юли миналата година, а причината за него бе един мой много стар план – с приятелите ми да поканим непознати момичета на наш купон. 😀 Сега, като се върна в спомените си, си мисля, че това е било много, много глупаво и наивно от наша страна, дори бих казал – смотано, но пък… си бе и леко забавно, макар и изобщо да не се разви по начина, по който ни се искаше на нас.

Както писах по-горе, действието се разви в края на месец юли 2009 година. Десетина дни преди това един от приятелите ми имаше рожден ден, който обаче още не бяхме отпразнували подобаващо. Празненството бе отложено за първи август, а на края разбрахме и че няма да са много момичетата, които ще дойдат… или по-точно – няма да има непознати момичета, което си бе много жалко. Това бе и една от причините да се решим да пристъпим към изпълнението на този план. Не, че и преди не ни се е искало, но все не ни се отдаваше подходяща възможност. Сега обаче моментът беше именно такъв и ние решихме да се възползваме. Набързо измайсторих и „поканата“, която щяхме да предлагаме на непознатите девойки… 🙂 (Цъкни на снимката за по-голям размер)

След като бяхме готови с принтирането й, решихме, че е време да се разберем и кога и къде точно ще разнасяме тия „покани“. За мястото изобщо не се и замислихме – на центъра, около съда и по алеята до Дунава – там вечерно време хората винаги бяха много… 🙂

Тъй като мисията бе много сложна, трябваше да си вземем подкрепление. Така на края станахме четири момчета, въоръжени до зъби с… поканите. 🙂

Решихме, че ако сме всичките заедно, можем да ги подплашим (а и рядко се намираха групички от по четири момичета), ако бяхме пък по един – сигурно смелостта ни нямаше да стигне, за да спрем и заговорим някое момиче, а да не говорим ако са повече от едно. Затова сметнахме за най-добре да бъдем по двойки – едните щяха да обикалят площада около общината и съда, а другите – алеята до Дунава.

Аз и моят партньор избрахме да обикаляме по площада. Естествено, не бяхме толкова тъпи, че да се въртим в кръг само по него – решихме да разширим малко района си и „завзехме“ и Халите (тези, които са от Русе, ще знаят къде са – не са далеч от общината), както и хотел „Балкан“. Още на втората минута срещнахме две момичета. Честно да си призная отначало се стреснах и хич не исках да ги заприказваме, но моят партньор прояви голяма смелост и не само, че ги спря, ами и най-любезно ги заприказва. Аз бързо се съвзех от шока и му помогнах, когато видях, че вече се чуди какво още да им каже. Хубавото беше, че момичетата бяха явно доста добрички (или пък просто искаха да ни се посмеят) и ни оставиха да си кажем всичко, а дори взеха и по една покана, която грижливо прибраха в чантичките си.

Започнахме бързо да напредваме и за около 10 минути вече бяхе говорили с шест-осем момичета (избирахме си все по двойки, за да ни е по-лесно).

Най-комичната ситуация бе, докато аз ентусиазирано говорех с едно момиче за това, че на следващия ден организираме нечуван досега купон в Русе, на което тя и приятелката й са поканени. Момичето толкова ми повярва, че по едно време ме спря и попита „Абе вие да не сте от някое предаване и да ни снимате сега със скрита камера?“ 😀 При което аз като пълен идиот се огледах тайно на всички страни и й подшушнах: „Не, ама не казвай на никой“. Тя, за мое щастие, се разсмея на това и взе по една покана за нея и приятелката й.

Естествено, имаше и момичета, които изобщо не ни даваха да ги заговорим. Всъщност само една такава двойка се появи и за моя голяма изненада, по-хубавото момиченце искаше да говори с нас, но другата (която беше леко пълна, но пък щяхме да се прежалим, стига приятелката й да дойдеше…) ни отряза с думите „Махайте се бе, смешници“ и завлачи приятелката си за ръката… 😀

Имаше и една група от момичета, на които се оказа, че другите двама от нашия отряд вече бяха раздали покани, при което се получи малко конфузна ситуация, но… всичко се размина с много смях. 🙂

И така след около два часа разходки се оказа, че и двете групи сме раздали по равен брой покани – по 10 всеки, което правеше 40 общо. 🙂 Щяхме да бъдем доволни и ако поне 4 от тия момичета дойдеха на събирането, но… естествено се надявахме да са колкото се може повече. Затова решихме и да продължим с каненето, само че този път аз бях с рожденника. На двамата ни вървеше явно повече от на другите и раздадохме отново 10 покани. С него също имахме забавни моменти – едно от момичетата ни попита дали само момичета каним, което си беше направо удар под кръста. За щастие успях да измисля бърз отговор, който тогава ми се стори доста добър – „Ами не. Ние момчетата каним момичета, а другите момичета, които ще са на събирането, канят момчета, но няма как вие да видите това, защото не сте момчета, а ние не сме момичета.“ 😀 Другото пък бе, когато попаднахме на по-големи от нас. Е, доста, доста… едната бе на 30, а другата на 24, което всъщност не е много… Честно да си призная, за мен те бяха най-сигурните за утрешния купон, но… 🙂

На следващия ден вечерта вече тръпнехме в очакване с моя приятел… Близо 30 минути седяхме на прозореца в апартамента му, гледайки надолу към преминаващите коли, с надеждата, че поне едно такси ще спре пред блока и от него ще излязат дузина момичета… Уви, за наше огромно съжаление, това не се случи и на края трябваше да се задоволим само с вниманието на познатите ни девойки… 😀

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

2 мнения за “На лов за… каки :)

  1. Добре започна, жалко, че не се е престрашила нито една „кака“;)… Очаквах щура развръзка. Може би не сте били достатъчно убедителни;). Учудвам се, как не са се възползвали от безплатния купон? Друг е въпроса, за риска, койте поемате, да имате на купона си някоя откачалка;)

  2. Риск нямаше да има (нашите зорки погледи избираха все нормални момичета уж) 😛 Проблемът е в това, че повечето не са дошли или защото са забравили, или просто са сметнали това за някаква шега… Не ми се вярва, че всички са чак толкова консервативни 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *