Това-онова… като за финал :)

Празници са 🙂 Ето, че само след ден ще изтече и тази толкова съдбовна (според някои болни мозъци) година, която ние – искаме или не – преживяхме, напук на маите и техните последователи 🙂 И, както някои правят разни обобщения на изминалото до момента, а донякъде и на предстоящото, така и аз реших да споделя някои свои мисли (макар и може би не много добре систематизирани, ама толкова то от мен и половинграмовия ми мозък :))… като за последно 🙂

За последните три години (откакто съществува в този си вариант блогът) съм написал едва 102 публикации (включително тази), което… прави по по-малко от 3 на месец, а сякаш аз не съм и на принципа, че качеството е по-важно от количеството… 😀 Въпреки това, си мисля, че понаписах някоя и друга интересна темичка… Имах сериозни от сорта на тази за Амуей (която стана най-посещаваната и коментирана в сайта ми), поредицата, посветена на интернет пиратството, както и тази за „невинния“ Джок Полфрийман. Разбира се, с оглед на това, че аз не съм от много сериозните хора, тук преобладаваха простотии от типа на теми като „Как не трябва да се сваля момиче“, която бе в цели две части, „Животът на един ситски лорд…“, та се стигне и до такива като „Първият път на едно момче“… 🙂 Поради мързел, или нещо друго, доста от нещата, които замислях да пиша, все още не са написани, а може би и никога няма да бъдат… Януари ще покаже. Но, каквото и да стане, искам да благодаря на Ал за помощта и подкрепата, които ми оказваше през всичките тези години, както и на петимата си верни читателя (те си знаят кои са… :D), които следяха за всяка една от моите простотии с наглед сериозен интерес 🙂 Е, само времето ще покаже какво ще стане с блога ми… 🙂 Каквото и да се случи, знайте, че всяка една от темите, които съм писал, ги пишех с една-едничка цел – да споделя с вас колкото се може по-забавни и уж интересни неща, защото в свят като нашия има вече достатъчно хора, които да разискват важните и трудни теми на деня. Надявам се поне донякъде да съм успял да ви разсмея 🙂

Имах и някои шантави теми, като тази за любовта 🙂 Дори реших да я прочета отново, за да видя какви работи съм си мислел преди повече от две години… Оказа се, че темата е останала недовършена, а и също така, че нещата, в които съм вярвал тогава, все още ги смятам за валидни, което води до две заключения – или изобщо не съм се развил умствено, или пък просто съм стигнал до някакви адски гениални заключения още преди да навърша и 20 години… 😀 Връщайки се към темата.. любовта сякаш е нещо имагинерно – виждат я само тези, които вярват в нея. Другите, както е казал някой (навярно поет), просто съществуват. Но в някои случаи съществуването май е по-добрият вариант от самозаблудата, а липсата на чувства в дадени моменти предотвратява по-нататъшните конфликти между разума и сърцето 🙂 И въпреки това, накрая винаги следната тема става валидна – всеки си намира майстора. Въпросът вече е какво точно ще иска от вас и „майсторът“ 🙂 В този ред на странни мисли – може би тайно всеки един от нас, независимо колко си го признава, се надява любовта да съществува, което ни вкарва в един порочен кръг на блажена самозаблуда (която е приятна, но… нали се сещате – самозаблуда), измъкването от който е крайно болезнено… дори и за Чък Норис 😀 Което ме води и до други мисли… от типа на – мили мои читатели, никога не започвайте нещо ново с някого, преди да сте абсолютно сигурни, че го искате, а и че не искате да си върнете добре познатото старо, освен ако не сте някой фен на сапунените опери тип „Перла“ или „Трима братя, три сестри“ или умопобъркан… 🙂 С една дума – никога не се впускайте в нещо, само защото не знаете какво точно искате… Това би довело до много главоболия и терзания от страна на всички, които спокойно можете да си спестите, докато не решите какво искате и от кого го искате…

След това лирическо отклонение, да се върна малко и на основната тема 🙂 Годината не бе отчайващо лоша, макар и да не тръгна по най-добрия начин. Въпреки всичко, в последните 2-3 месеца изобщо не можех да се оплача. Срещнах се с много хора, опознах по нов начин и някои хора, които досега съм ги смятал просто за част от общия фон, но не и за нещо съществено. Изобщо… случиха ми се толкова неща, че някога, евентуално, бих ги описал и в истории – като как оставих траен спомен от мен на работа или как се катерих по една стълба насред центъра с една… хм… доста приятна личност, или пък – опитите ми да свалям едно момиче чрез… мълчание (мхм, мхм, правилно сте прочели), или как Хълк се напи и приключенията ни същата вечер в дискотеката… 🙂 Изобщоооо последните месеци бяха донякъде хубави и забавни 🙂 Ще видим дали те ще превърнат и следващите дни и месеци в такива, или… всичко ще е било просто някакъв малък миг от вечността (май тая фраза беше от някаква песен :)).

В заключение, понеже това може да са и последните ми редове в блога, ще ви пожелая от сега някои неща… Нека 2013-та бъде много по-успешна, ползотворна, красива и магическа за всеки един от вас. Да ви донесе точно това, от което имате нужда, а вие от своя страна да имате силите да го задържите до себе си. Нека 2013-та бъде за вас като Люк Скайуокър за бунтовниците 🙂 – нова надежда. Не мислете никога ограничено – старайте се да излизате от рамките на обикновеното, защото в тях е прекалено скучно и сиво. Не бягайте от новите неща, дори се борете да виждате все по-нови и различни работи, защото те ще ви помогнат да разберете най-добре какви сте и от какво имате нужда. Отстоявайте себе си и своите принципи и не позволявайте на никого да ви казва какво да правите. Не забравяйте и за старата поговорка, че монетата има две страни – днес може да сте от едната, но никога не знаете утре къде ще се намирате, затова винаги обмисляйте действията си. И за финал… бъдете себе си 🙂

Ако ти е харесало, разпространи публикацията сред всичките си приятели и ми помогни да стана известен 🙂

5 мнения за “Това-онова… като за финал :)

  1. Най-доброто от най-добрия, братле страшен си, дръж се идвам !!! 🙂

  2. Коки има хора, които небяха от общия фон, но стахаха от „смятал просто за част от общия фон“

  3. Понякога, Явчи, виждаме не това, което всъщност е, и си мислим лоши неща, които всъщност не съществуват. Времето показва най-добре кой е просто част от пейзажа и кой е на преден план

  4. Коки и без това пътищата ни се разделят след края на завършването ти ще си правиш товоите работи аз моите и ще се забравим !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *