Докато ставаше от леглото и се протягаше, вече знаеше, че тя бе автоматично свързана към Мрежата и нейният статус се бе променил на „Достъпна“ в момента, в който беше отворила очи. Тя се затътри към банята, превключвайки го на „Не безпокойте“ с мисълта си. Системата, вградена в нейните невронни пътища, реагира веднага. Докато водата се загряваше, хвана погледа си в огледалото и се усмихна. Спомни си една неотдавнашна случка – баща ѝ, забравяйки да превключи своя статус, случайно излъчваше себе си на живо докато се къпеше. Местно списание за земеделие в нейното малко родно градче Монгомъри Крийк не се забави и мигновено излъчи това на всички техни съграждани. Баща й дори се прочу в цялата околия и не една и две овдовели фермерски жени бяха дошли да огледат неговите бикове. Той се засмя на случката, но тя все още потръпваше всеки път, когато си помислеше какви ли не други неща могат да се излъчат случайно.

Алекс остави мислите й да се разстелят като придошла река, докато водата се стичаше по тялото й. Умът ѝ се върна назад, когато тя бе едва на десет години. Времето на Войната. Времето преди светът да се беше „променил за по-добро“. Образите се появяваха нежелани — последната Голяма Война и вълните от бежанци. Оказа се, че голяма част от тях са били “спящи терористични клетки”, подготвени години преди това. Сякаш някой бе създал тази война, само за да ги активира. Последваха опустошителните терористични нападения, които унищожиха значителна част от големите градове по света. Тя си спомни как гледаше новините за този хаос с родителите си. Правителствата на всички държави за първи път в историята се обединиха, за да разгромят надвисналата заплаха. Сякаш осъзнали как са били водени за носа в последната Голяма Война, те решиха да действат с твърда ръка и единодушие. Създадоха специална група, в която включиха най-добрите от най-добрите – войници, политици, учени и т.н. Това звено от най-силните и най-умните унищожи терористичната организация и “освободи” целия свят.

След това звеното получи нови сили и правомощия. Те се нарекоха “Световен ред”. Първата им задача бе да предложат създаването на глобална човешка интернет мрежа, вградена в съзнанието на всички. Правителствата се съгласиха мигновено. Човешката интернет мрежа, наречена NeuroLink, беше представена скоро след това. В началото, хората празнуваха новооткритата лекота в комуникацията. Учените дори обещаха, че свързването на всеки мозък към интернет ще предотврати бъдещи катастрофи. И това работеше за известно време. Животът стана по-удобен. Приложения като CortexConnect — професионален инструмент за търсене на работа  — автоматизираха задачи като намирането на работа, дори кандидатствайки за позиции без намесата на потребителя. Корпорации като VanguardAI, създатели на съвременни антивирусни системи, процъфтяваха.

Докато Алекс се приготвяше за работа, мислите й продължиха по спомените от този период. Едно неприятно чувство на неудовлетвореност се появи. Свободата, която преди взимаха за даденост, вече бе само урок в учебниците по история. Изключването от мрежата беше почти невъзможно сега. Ограниченията, наложени от правителството — само два часа офлайн на ден, гарантираха безпрекословно подчинение. Вече никой не беше свободен. Волно или не, мислите на всички можеха да изтекат всеки миг. Уверенията на Световния ред, че личността е неприкосновена, че мислите са недостъпни за Мрежата, освен ако човек не ги сподели, някак намираха своето опровержение в честите арести на хора, които имаха различно мислене. В един момент, обаче, сякаш обществото се примири.

Унесена все още в мислите си, Алекс грабна едно енергийно барче вместо закуска и излезе през входната врата. Нейната кола се синхронизира безпроблемно с нейния невронен поток от данни, проектирайки съобщенията ѝ на таблото. Тя все още бе от малкото останали, които обичаха да четат новините на екран, а не да се записват в главата им, като мисъл, излязла мигновено от някоя брънка на мозъка. Едно известие привлече погледа ѝ: „Поздравления! NeuroLink и CortexConnect с удоволствие ви уведомяват, че на базата на вашия профил и постижения, ви е предложена позиция в НАСА. Моля, отговорете в най-кратък период дали проявявате все още интерес към тази позиция и кога сте готова да започнете.“ Алекс избухна в леко истеричен смях. Изкуственият интелект беше направил това отново — автоматично бе кандидатствал за позицията на мечтите ѝ без нейното знание. Винаги е мечтала да работи за НАСА, но й се стори странно да празнува нещо, което дори не беше направила сама.

Докато паркираше на университетския паркинг, тя реши да се обади на най-добрата си приятелка Лена Ривера. Алекс изпрати мисловен сигнал за свързване към своята приятелка и пренасочи разговора да се случва през устройството на нейния автомобил. Двете се познаваха от дните на часовете по физика в университета Монгомъри Крийк. Имаха обща мечта – да открият нещо, което никой досега не бе откривал. Работеха неуморно върху своя труд за пътуване в пространство-времето, но дори и с най-новите технологии, техните идеи оставаха само непотвърдени теории. Въпреки това и двете не се отказваха и имаха амбицията един ден да работят в най-големите университети или частни организации, занимаващи се с въпроси от този характер. Животът след университета, обаче, ги беше пръснал в различни посоки. Алекс стана преподавател – не работата, която очакваше за себе си, но пък тази, в която донякъде успя да се прослави. Тя бе една от малкото останали преподаватели хора без добавен изкуствен интелект. Много от нейните колеги или бяха роботи-хуманоиди, или бяха хора, които можеха да си позволят инсталирането на допълнителни процесори и памет за по-бързо обработване на данни и генериране на мисловни процеси. Лена от друга страна, намери своя съпруг в последната година на обучението си. Омъжена рано и сега вече с две деца, Лена процъфтяваше в своя внимателно куриран онлайн свят, споделяйки живота си с милиони последователи. С други думи, тя можеше да се нарече най-спокойно “инфлуенсър на пълен работен ден”. Макар и с появата на изкуствения интелект тази професия да бе поизместена, все още имаше достатъчно хора-инфлуенсъри, които се радваха на огромно внимание. Донякъде това бе подпомогнато от факта, че всички бяха свързани в Мрежата – споделянето бе лесно, а и винаги бе за предпочитане пред изкуствено генерирани изображения. Другото хубаво за Лена бе, че нейният мъж нямаше нищо против. Напротив, той я обожаваше и приемаше всяка нейна ексцентрична дейност като нещо, което задължително трябва да бъде подкрепено. Със сигурност това даваше допълнителна увереност на Лена. Фактът, че той бе главен разработчик на системите за сигурност на Мрежата, нямаше как да не внесе успокоение в нея, че той винаги ще я пази. И това беше така – Лена винаги имаше най-високо ниво на криптиране на нейния профил и личните й данни бяха неприкосновени. Въпреки всички различия, които се бяха появили в характерите на двете момичета през годините, те оставаха най-верни приятелки.

— Здравей, Лена! Току-що получих невероятни новини — започна развълнувано Алекс. Макар и още невярваща и изплашена, тя нямаше търпение да приеме новата работа и да сподели на своята най-добра приятелка. — Нашата уговорка за среща все още важи, нали?

— Разбира се — отговори Лена с тон, наситен с вълнение. — Нямам търпение да наваксаме пропуснатото!

През целият ден Алекс не можеше да се съсредоточи. Нямаше търпение да сподели с всички свои близки и приятели, но някак искаше първо да каже на Лена. Двете се бяха подкрепяли много през годините. Макар и развили се по различен начин, те се разбираха една друга. Лена бе довереницата на Алекс, а тя от своя страна бе нейната. Така преди известно време нейната приятелка бе попаднала в трудна ситуация, от която младият професор по физика успя да я измъкне със своята подкрепа. Лена бе направила видео за своите последователи, в което искаше да се оплаче от някои от ограниченията, които усеща върху себе си от страна на Мрежата. Никой не я бе взел насериозно, обаче, защото всички знаеха, че тя въпреки всичко има доста повече свобода покрай професията на мъжа си. Вместо да събере очакваните от нея харесвания, тя бе получила много негативни коментари, някои от които прекалено обидни и нецензурни. Лена бе съсипана и не знаеше какво да прави. Мислеше си, че е краят на света. Алекс, разбира се, не виждаше нещата така, защото се бе научила, че в света на Мрежата всяка новина мигновено бива заместена от нещо друго. Тя неуморно утешаваше своята приятелка в продължение на няколко дни, докато най-големият конкурент на Лена – Макс Шепърд, не бе публикувал случайно своите пиянски изцепки пред дин нощен клуб. Настроението на Лена бързо се подобри и тя продължи да радва себе си, както и своите последователи, с нови приключения. На моменти Алекс имаше чувството, че емоциите на Лена бяха като въртележка в лунапарк – имаше ли негативно възприятие, тя винаги изпадаше в дупка, като че ли е края на света.

По-късно същата вечер Алекс откри Лена да я чака на тяхното място в университетския парк. Още преди да завършат, двете бяха избрали това място и си бяха обещали, че всяка сряда ще се срещат там, без извинение. Досега – вече пет години, откакто бяха завършили, те все още спазваха своята уговорка.

Докато Алекс се приближаваше, тя забеляза, че Лена говори сама на себе си. Не беше трудно да се предположи, че отново снимаше нещо за своите милиони последователи. Алекс завъртя очи, но се усмихна — такава си беше Лена.

— Познай кой отива в НАСА? — каза Алекс, като се настани на пейката до приятелката си.

— О, боже, това е невероятно! — Лена възкликна радостно. — Моите най-големи новини са, че новата ми рокля събра два милиона харесвания вчера. А пред мен вече стои най-новият изследовател на НАСА! Не мога да повярвам! Много се радвам за теб, Алекс!

Алекс поклати глава, преструвайки се, че не е чула нищо от хвалебствените коментари по нейн адрес.

— Лена, трябва да си по-внимателна. Последния път хората те тормозиха дни наред за онези оранжеви обувки.

Лена се усмихна смутено.

— Знам, но имам ново решение за това. Това е мозъчна капсула от NeuroTrust Solutions — напълно легитимно. Елиминира лоши мисли, а ти знаеш как понякога ми се появяват такива заради моя онлайн профил. Веднага си я поръчах и вече дори изпробвах. Розовите очила са вече включени по подразбиране.

— Как работи това? — Алекс се намръщи.

Преди Лена да може да отговори, техните невронни потоци бяха залети със съдържание — изображения, видеа, лични разговори. Лена замръзна, лицето ѝ пребледня, когато осъзна какво се случва. По някакъв начин най-интимните й и лични моменти бяха публикувани онлайн..

— Т-т-трябва да тръгвам. Съжалявам! — измърмори Лена с очи готови да се разплачат.

Дните след това бяха замъглени от едно постоянно притеснение. Алекс не можеше да се свърже няколко дни със своята най-добра приятелка и се питаше какво става. За щастие тя имаше контакта на нейния съпруг и от него разбра, че е добре. Моментът за тяхната обичайна среща наближаваше и Алекс реши да й даде време до тогава да събере мислите си и да й сподели всичко. Така се случваше винаги и двете някак успяваха да преодолеят проблеми като този заедно.

Лена закъсняваше с няколко минути за тяхната среща. Алекс започна да се безпокои и понечи да й се обади.

— Здравей, Алекс. Как си? — се чу някак сухо иззад гърба й точно в този момент.

— Здравей, Лена. Всичко наред ли е с теб? Много се притесних дали си добре! Моля те, седни и ми разкажи какво се случи през последната седмица.

Алекс гледаше своята приятелка с тревога. Лена бе видимо изтощена, отслабнала и сякаш състарена с 10 години. Лицето й бе бледо, като че ли никога не бе докосвано от слънчеви лъчи.

— Нали си спомняш, че ти бях споменала, че закупих една мозъчна капсула от NeuroTrust Solutions. Бях проверила всичко, което можех, за тази компания и си мислех, че тя е легитимна. Няколко дни след като направих поръчката, получих странно писмо, в което подателят му се представяше за хакер, който е успял да извлече всичките ми мисли и спомени. Искаше откуп, за да не ги публикува онлайн.

Лена млъкна за момент, сякаш нямаше сили да продължи историята.

— Е, знаеш ме – трудно се поддавам на такива неща. Особено като се има предвид, че винаги имам най-доброто ниво на защита, благодарение на Питър. За съжаление, явно някой бе намерил уязвимост в нея и писмото се оказа истинско. Всичко това, което бе публикувано за мен, докато бяхме заедно миналата седмица, е вярно. Тези мисли, сцени и разговори са неща, които аз пазех само за себе си, но сега целият свят знае за тях.

Алекс не знаеше какво да каже. Тя бе видяла всичко и знаеше, че е истина, защото голяма част от тях бяха неща, в които тя или бе участвала, или Лена й бе разказала. И докато повечето не бяха кой знае какво, имаше такива, в които Лена бе по-интимна с мъжа си или обсъждаха неща от неговата фирма, които можеха да бъдат много опасни в нечий чужди съзнания.

— Как прие Питър това? — попита Алекс мислейки си, че това е единственото нещо, което може да прогони настъпилото мълчание.

— Знаеш го – независимо какво се случва, той винаги ще ме подкрепи. Някак, дори не мога да си представя как, но успя да оправи всички проблеми, които му създадох на работа. Въпреки това, обаче, перипетиите ми не свършват тук. Разбираш ли, Алекс, бях много отчаяна. Не знаех какво да правя, срамът ми бе и все още е много голям. Почувствах се като в онези сънища, в които си гол пред целия клас. Една вечер аз просто… просто се изключих за малко от Мрежата, но унесена в мислите си забравих да се върна в рамките на двата часа.

Лена проплака. Алекс я гледаше невярващо. Тя знаеше до какво може да доведе това. Нейна колежка се бе изключила преди време за повече от два часа и бе наказана няколко дни да не може да комуникира с никого. Не бе допускана нито до работа, нито до публични места. Дори и да се опиташе да говори с някого или да публикува нещо онлайн, то веднага биваше заглушено.

— Просто… — продължи Лена — предния ден ми се бяха обадили от училището на Глен, за да ми кажат, че е наказан за две седмици и се прибира у дома. Попитах каква е причината и ми отговориха, че се е сбил със съученици. Попитах и него, когато се прибра у дома, и той ми каза, че е заради моите неприлични видеа, които съм публикувала. Разбираш ли, макар и вече на 10, той не разбира всичко. Беше си помислил, че аз съм публикувала нарочно всичко това. Въпреки че Мрежата автоматично е филтрирала някои съобщения като неподходящи за деца, явно някой от неговите съученици бе успял да ги види и му се бе подигравал. Дори и в толкова модерно общество, момчетата си остават момчета…

— Съжалявам, Лена! Надявам се това да е краят на твоите проблеми! — Алекс се опита да я прегърне, но Лена някак не поддаде на това. Тя стоеше като вкаменена, гледайки някъде напред.

— Не, не е. Всички тези мисли се стовариха върху мен, аз се изключих от Мрежата и после забравих да се върна на време. Наказаха ме, предполагам си се досетила вече. И нямаше да ми тежи, ако наказанието бе само за мен. Разбира се, бях наказана с 3 дни мълчание. Питър обаче също го отнесе. Фирмата му явно не прие добре това, че жената на техен високопоставен служител не е спазила правило, което те толкова яростно поддържат. Бе уволнен на следващия ден.

Няколко сълзи се спуснаха по бузите на Лена. Въпреки това очите й останаха безизразни.

— Трябва да тръгвам. Съжалявам, Алекс, не съм добра компания.

Алекс опита да я спре, но Лена дори не се обърна.

Няколко дни по ред тя се опитваше да се свърже с нея, но не успяваше. Лена не публикуваше нищо с дни, което не бе нормално за нея. Статусът й се сменяше постоянно в различни режими. Нито един от тях, обаче, не позволяваше на Алекс да се свърже със своята приятелка. В един момент той се включи на „Неопределен“ – нещо, което досега не бе виждала никога. Точно в този момент тя получи нотификация, че Лена е на живо. Алекс се включи в нейния канал заедно с милионите й почитатели. Тя не можеше да определи какво вижда. Сякаш Лена бягаше много бързо, всички картини, които виждаше, бяха размазани, неопределени.

— Никога не съм предполагала, че това ще е толкова освобождаващо — прозвуча гласът на Лена.

Изведнъж се чу силен сблъсък и екранът бе черен. Статусът на Лена бе променен автоматично от Мрежата на „Мъртва“.

_______________________________

English version:

• Chapter 1. Online by default

The post Умствена мрежа – Част 1. Онлайн по подразбиране first appeared on kaloyan.org.

As she got out of bed and stretched, she already knew she had been automatically connected to the Network, and her status had switched to „Available“ the moment her eyes opened. She shuffled to the bathroom, changing it to „Do Not Disturb“ with a mere thought. The system embedded in her neural pathways responded instantly. As the water warmed up, she caught her reflection in the mirror and smirked.

She recalled a recent incident — her father had forgotten to toggle his status and had accidentally live-streamed himself while taking a shower. A local farming magazine from her small hometown, Montgomery Creek, wasted no time broadcasting it to all their subscribers. Her father became somewhat of a local celebrity, and more than a few widowed farmwomen had shown up at his ranch, eager to „inspect“ his bulls. He had laughed it off, but she still shuddered at the thought of how many other things might accidentally be broadcasted.

Alex let her thoughts drift like a rising tide as the water cascaded over her body. Her mind took her back to when she was just ten years old — to the War. To the time before the world had „changed for the better.“ The images came unbidden — memories of the Great War and the waves of refugees that followed. It turned out that many of them had been “sleeper terrorist cells,” activated years after their arrival. As if someone had orchestrated the war just to set them in motion.

Then came the devastating terrorist attacks, wiping out major cities across the globe. She remembered watching the chaos unfold on the news with her parents. For the first time in history, the governments of every nation united to crush the looming threat. It was as if they had suddenly realized how they had been led astray during the Great War. This time, they acted with iron resolve. They created a special force composed of the best of the best — soldiers, politicians, scientists, strategists. This elite unit eradicated the terrorist organization and freed the world.

With their newfound power, the unit was granted unprecedented authority. They named themselves the World Order, and their first mission was to propose the creation of a global human internet network — one that would be implanted directly into the consciousness of every citizen. Governments agreed instantly. The human internet network, NeuroLink, was introduced shortly afterward.

At first, people rejoiced at the convenience. Scientists promised that interconnecting every human brain would prevent future disasters. And it worked — for a time. Life became easier. Apps like CortexConnect, a professional networking platform, automated job applications, even submitting resumes without the user’s knowledge. Corporations like VanguardAI, pioneers in cybersecurity and advanced anti-virus solutions, flourished.

But as Alex finished getting ready for work, a lingering dissatisfaction gnawed at her. The freedom they once took for granted had become nothing more than a history lesson in textbooks. Disconnecting was nearly impossible now. The government-imposed restrictions — only two hours offline per day, and even that carried risks — ensured complete compliance. No one was truly free anymore. Whether willingly or not, anyone’s thoughts could leak at any moment.

The World Order claimed that thoughts remained private unless voluntarily shared. Yet, arrests of individuals with undesirable opinions happened often enough to make people question whether that was truly the case. Eventually, though, society just… accepted it.

Still lost in thought, Alex grabbed an energy bar instead of a proper breakfast and stepped outside. Her car seamlessly synchronized with her neural feed, projecting her messages onto the dashboard. She was one of the few remaining people who still preferred reading news from a screen rather than having it instantly implanted as thoughts directly into her brain.

One notification caught her eye: „Congratulations! NeuroLink and CortexConnect are pleased to inform you that, based on your profile and achievements, you have been offered a position at NASA. Please confirm your interest and expected start date at your earliest convenience.“

Alex let out a slightly hysterical laugh. The artificial intelligence had done it again — submitted an application for her dream job without her knowledge. She had always wanted to work for NASA, but it felt strange to celebrate something she hadn’t actively pursued herself.

As she pulled into the university parking lot, she decided to call her best friend, Lena Rivera. Alex sent out a neural connection request, redirecting the call through her car’s interface.

The two had been inseparable during their physics studies at Montgomery Creek University. They had once dreamed of making groundbreaking discoveries — pioneering technology that could unravel the mysteries of space-time. They had worked tirelessly on their theories of interdimensional travel, but even with the most advanced technology, their ideas had remained hypothetical, unproven. Still, their ambition had been unwavering. They had envisioned themselves at top-tier universities or private research firms, dedicated to solving the greatest scientific questions of their time.

Life after graduation, however, had steered them down different paths. Alex had become a professor — not the career she had imagined for herself, but one where she had found some level of success. She was one of the few remaining human lecturers, untouched by artificial intelligence augmentation. Many of her colleagues were either humanoid robots or enhanced humans with implanted processors that allowed for rapid data processing and thought-generation.

Lena, on the other hand, had met her husband during their final year of university. She married young and now had two children, thriving in her meticulously curated online world — sharing her life with millions of followers. In other words, she was a full-time influencer. Despite the rise of AI-generated content, human influencers still held their place in the digital hierarchy. This was partly because the interconnectedness of the Network made content sharing effortless, and people still preferred real personalities over synthetic avatars.

Lena was lucky — her husband, Peter, adored her eccentric lifestyle and supported her in everything she did. He was a lead developer in cybersecurity, one of the architects behind the Network’s security systems. His position ensured that Lena had the highest level of encryption and protection on her profile. Her personal data was meant to be untouchable.

Despite their vastly different lives, Lena and Alex had remained best friends.

— Hey, Lena! I just got some incredible news! — Alex said, barely able to contain her excitement. — Our usual meet-up still on?

— Of course! — Lena’s voice was bright, full of warmth. — I can’t wait to catch up!

Alex spent the rest of the day in restless anticipation. She had a long list of people she wanted to share her news with, but somehow, it felt right to tell Lena first. They had supported each other through so much over the years.

There was something about this moment — their lives pulling them in opposite directions, yet still managing to reconnect. Although their lives had taken different paths, they understood each other deeply. Lena was Alex’s confidante, and Alex was hers. Some time ago, Lena had found herself in a difficult situation, one from which the young physics professor had helped her escape with unwavering support.

Lena had recorded a video for her followers, expressing frustration over the restrictions she felt imposed upon her by the Network. However, no one took her concerns seriously — everyone knew that, despite everything, she had far more freedom than most due to her husband’s high-ranking profession. Instead of gaining the expected approval and likes, her video received a wave of negative comments, some of which were deeply offensive and inappropriate. Lena was devastated, unsure of what to do. It felt like the end of the world.

Alex, however, saw things differently. She had learned that within the Network, every news story is quickly replaced by the next. For several days, she tirelessly consoled her friend, assuring her that soon, something else would distract the public. Sure enough, Lena’s greatest competitor, Max Shepard, drunkenly broadcasted his reckless behavior outside a nightclub. Lena’s mood rapidly improved, and she resumed her life as usual — creating new content, entertaining her followers, and moving forward.

At times, Alex felt that Lena’s emotions were like a rollercoaster in an amusement park — whenever she faced negativity, she spiraled into despair, convinced it was the end of everything.

Later that evening, Alex found Lena waiting at their usual spot in the university park. Before they graduated, they had picked this very place and made a promise — every Wednesday, no excuses. Five years had passed, and they had kept their tradition alive.

As Alex approached, she noticed Lena talking to herself. It wasn’t hard to guess — she was recording something for her millions of followers. Alex rolled her eyes but smiled. Some things never change.

— Guess who’s going to NASA? — Alex said, settling onto the bench beside her friend.

Lena squealed with excitement.

— Oh my god, that’s incredible! My biggest news is that my new dress got two million likes yesterday. And now, I get to sit here with a future NASA researcher! I can’t believe it! I’m so happy for you, Alex!

Alex shook her head, pretending not to hear the praise.

— Lena, you really need to be careful. Last time, people dragged you for days over those orange shoes.

Lena grinned sheepishly.

— I know, but I have a new solution for that. It’s a brain capsule from NeuroTrust Solutions — completely legitimate. It eliminates bad thoughts, you know how sometimes I get anxious over my online profile. I ordered it right away and already tested it. It’s like wearing permanent rose-colored glasses.

— How does that even work? – Alex frowned.

Before Lena could answer, their neural feeds were suddenly flooded — images, videos, private conversations. Lena froze, her face draining of color as she realized what had happened. Her most intimate and personal moments had been leaked.

— I-I need to go. — her voice trebled.

The days that followed were a blur of tension. Alex couldn’t reach Lena and grew increasingly worried. She was relieved when she finally got through to Lena’s husband, Peter, who reassured her that she was physically safe. Their weekly meetup was coming up soon, so Alex decided to give Lena time to process everything. They always worked through problems together. This would be no different.

That Wednesday, Lena was late. A few minutes passed, then a few more. Alex started to get anxious and was about to call her when—

— Hey, Alex. How are you? — The voice behind her was flat, drained of warmth.

Alex turned and gasped. Lena was pale and gaunt, as if she had aged a decade in just a few days. Her once vibrant expression was gone.

— Lena, are you okay? I was really worried! Please, sit and tell me everything that happened.

Lena sighed heavily, as though speaking required effort.

— You remember that brain capsule I told you about? — she began, her voice hollow. — I checked everything I could about NeuroTrust Solutions, thought they were legitimate. A few days after I ordered it, I got a strange message — someone claiming to be a hacker. Said he had extracted all my memories and thoughts. Demanded a ransom to stop them from being leaked.

She paused, visibly struggling to continue.

— I-I didn’t believe it at first. You know me, Alex. I always have the best security — Peter makes sure of that. But somehow, someone found a vulnerability. And the letter turned out to be real. Everything that was leaked that night… it was real. Those thoughts, those private moments — I kept them locked away in my mind, but now the whole world knows.

Alex stared, unable to find words. She had seen it all. And she knew it was true because some of the leaked memories were things Lena had told her in confidence — or events Alex had been there for.

Alex took a deep breath. There was no way to soften the truth, so she asked the only question that came to mind. And while most of the leaked content wasn’t particularly shocking, some moments revealed Lena in deeply intimate situations with her husband, or discussions about confidential matters from his company — things that could be incredibly dangerous if they ended up in the wrong minds.

— How did Peter take it?

Lena attempted a weak smile, but it didn’t reach her eyes.

— You know Peter — no matter what happens, he always supports me. Somehow, I don’t even understand how, he managed to fix all the problems I caused for him at work. But… my troubles didn’t end there.

She hesitated. Then, her voice dropped even lower.

— Alex… I was desperate. I didn’t know what to do. The shame was unbearable. It felt like one of those nightmares—you know, the ones where you’re standing naked in front of your entire class. One night, I just… I disconnected from the Network for a bit. But I lost track of time… and forgot to reconnect within the two-hour limit.

Alex felt her chest tighten. She knew exactly what this meant.

A colleague of hers had made the same mistake once — been offline for too long. As punishment, she was silenced for days. No communication, no work, no access to public spaces. Any attempt to speak or post online was instantly blocked.

Lena’s voice cracked.

— The day before it happened, I got a call from Glenn’s school. They told me he had been suspended for two weeks. He had gotten into a fight. — She swallowed hard. — When he got home, I asked him why. He said it was because of my videos — the ones everyone saw. You see, even though he’s already ten, he doesn’t understand everything. He thought I had deliberately posted all of it myself. Even though the Network filters certain content for kids, somehow his classmates had found them and mocked him. And no matter how advanced this society is, boys will always be boys…

Alex’s heart sank.

— Lena… I’m so sorry. I hope this is the end of your problems.

She reached out, trying to embrace her friend, but Lena didn’t move. She just sat there, staring blankly into the distance.

— No… it’s not the end. — Her voice was barely above a whisper. — All of those thoughts weighed on me. I disconnected from the Network… and forgot to reconnect in time. They punished me. You probably already guessed that, right? Three days of silence. I could have handled that, but…

Lena’s face twisted in pain.

— Peter paid the price, too. His company didn’t like that the wife of one of their top security engineers broke the rules — the very rules they built their foundation on. He was fired the next day.

A few tears rolled down her cheeks, but her eyes remained emotionless.

— I have to go, Alex. I’m sorry. I’m just… not good company.

Alex reached for her arm, but Lena was already walking away.

For days, Alex tried to get in touch with her. No response. Lena hadn’t posted anything either — highly unusual for her. Her status kept flickering between different modes, none of which allowed Alex to reach her.

Then, something changed.

Her status switched to „Undefined.“ Alex had never seen that before.

Just as she processed that thought, she received a notification: Lena Rivera is LIVE.

Alex clicked immediately—along with millions of Lena’s followers.

She couldn’t quite understand what she was looking at.

The live feed was chaotic. Lena was running— fast — the images blurred and distorted. Nothing was clear.

Then, her voice came through. Strangely calm.

— I never imagined it would feel so freeing.

Suddenly, there was a loud crash. The screen went black.

Lena’s status updated instantly.

„Deceased.“

_______________________________

Bulgarian version:

• Глава 1. Онлайн по подразбиране

The post BrainNet – Chapter 1. Online by default first appeared on kaloyan.org.